Доц. Христо Попов: Държавата лъже сама себе си
Благодарен съм на „ Америка за България “, само че къде е „ България за България “, пита шефът на Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките
Доц. Христо Попов е историк, академик в региона на палеобалканистиката и тракийската археология. Завършил е Софийския университет, специализирал е в Германия и Австрия. От 2019 година е шеф на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при Българска академия на науките.
- Доц. Попов, обещани са спомагателни 20 млн. лева в бюджета на Българска академия на науките, има ли вяра най-накрая заплатите в академията, които в този момент са приблизително 850 лева, да се усилят и да се изравнят с тези във висшите учебни заведения, както е по закон?
- Ако това се състои по този начин, както е дадено – тъй като бюджетът още не е гласуван, вяра за промяна има. Но това е единствено краткотрайна избавителна глътка, тъй като в срещи с Министерството на образованието и науката, в работни групи с присъединяване на управлението на Българска академия на науките, е обсъждано, че, с цел да бъде действително изравняването, би трябвало да бъде регистрирана и позицията на експертите с висше обучение, на лаборанти, които работят в Българска академия на науките, без да са в директния университетския състав. Без тяхната активност и подпомагане няма по какъв начин обикновено да действа системата.
- Винаги ви споделят: пари – против резултати. Е, най-малко за археологията всички знаят, че това, с което България се показва пред света, е минало през вашите ръце. Току що открихте и новата галерия за резултатите през 2021 година, която е най-богатата за последните 15 години…
- За себе си нямам подозрение, че това, което вършим, е на високо, на международно равнище. Преди 10 години, по времето на офанзивите против науката на тогавашния министър Дянков, беше изработен интернационален одит на Българска академия на науките и академията е единствената институция, където такава инспекция бе осъществена. Във висшите учебни заведения такова нещо няма. Всеки път Българска академия на науките е била реформирана, съкращавани са институти и щатен състав. А в този момент не престават да ни повтарят като факсимиле „ реформирайте се! “. Става като в притчата за вълка, заека и лисицата – веднъж го бием, тъй като е с шапка, различен път – тъй като е без шапка и най-после, като е направил всичко както би трябвало, му споделят: но ти отново си без шапка. Нашите управници – въобще не имам предвид политически сили – от десетилетия систематично имат преднамерено отношение към академията. Нямат никакво предпочитание да видят действителните обстоятелства. А нашите доклади и отчети ги има в министерствата, качени са и на уеб страницата ни, отчитаме се и в Народното събрание. Кой различен го прави? Над 40 % от научния артикул на страната се създава от Българска академия на науките. Ако прибавим Софийския университет, Медицинския, Техническия университет и още един-два водещи университети в страната, ще се види, че над 90 % от научната продукция на България се създава от тези 5-6 университетски и академични институции.
Що се отнася съответно до Археологическия институт - нашата оценка, дадена ни от интернационалния одитен екип, беше най-високата, по всички индикатори. Както и на други институти на Българска академия на науките. Искам да видя кои са политиците ни или сферите в страната, които имат сходни оценки. Самият аз имам самочувствието на човек, който си схваща от работата, имам четири интернационалните плана. През 2017-2018 година Националният археологически институт на Българска академия на науките дружно с един институт към Австрийската академия на науките и с Музея по история на изкуствата във Виена реализира галерия, която беше класирана преди всичко в света за 2017 година по посещаемост. Много желая да чуя кой от нашите политици има по сходен метод осъществен артикул, та да седнем тогава на равни начала и да приказваме кой какво може и какво е постигнал в своята специалност.
- Според разбивката на бюджета, за недвижимото културно завещание тази година страната ще даде малко над 7 млн. лева общо – за археология, реституция, поддържане, експониране и така нататък
- Когато към този момент от десетилетия няма обикновено бюджетно финансиране, страната лъже сама себе си. Само че тя лъже себе си на къси дистанции А на дълги дистанции, когато бъдат изгубени генерации, когато бъде изгубен експертен запас, учебен и теоретичен потенциал, тогава идват всички отрицателни феномени, които сами сме си подготвили. От години българската страна пести систематично от просвета и от просвета. Не знам за какво това се осъществя като някакъв модел на прехода, само че страната ни доста обича някой различен да заплаща сметката от нейно име. Казват: кандидатствайте по европейски планове, по Норвежката стратегия, в „ Америка за България “. С голяма признателност подобавам към страните, които с тези стратегии са осъществили опцията българската просвета и просвета да имат поддръжка. Но желая да попитам къде е „ България за България “. Не Норвегия за България или Съединени американски щати за България. Къде е България за България? Когато имате 0,4% от Брутният вътрешен продукт за просвета и почти толкоз за просвета, а сте дали обещание да бъде най-малко по 1 %, няма по какъв начин това да обезпечи обикновено развиване, вероятност и небосвод. То обезпечава систематична бедност, която в дълготраен проект се отразява на цялото общество.
Добре, ние сме луди, тъй като в България в действителност би трябвало да си вманиачен, с цел да се занимаваш с просвета, с музейно дело, с просвета, приели сме го това в нашия житейски път. Но по какъв начин да се състезаваш, когато ти споделят: първо спечелете надпреварата, а по-късно ще ви осигурим финанси за подготовката. Нормалната логичност е противоположната – обезпечава се подготовката, с цел да се търси резултат. Държавата у нас систематично основава спор сред сфери и посоки, които би трябвало да работят взаимно – дали го прави поради лобита, или от незнание и неначетеност, съгласно мен са комбинирани нещата. Образованието няма по какъв начин да бъде отделяно от науката в опитите им да реализират резултати. От 30 години страната направи какво ли не, с цел да съсипе учителството, в този момент се подхващат по-скоро под паника по своя темперамент ограничения, тъй като се видя, че просто към този момент няма хора. Нашето грамотно и влюбено в специалността си учителство, което ни е основало нас, си отиде.
- Ами, то и в науката няма към този момент хора…
- Да, и в науката е по този начин. По брой на учените на глава от популацията България към този момент е на последно място в Европейски Съюз. В археологията към момента има някаква вяра, тъй като се опитваме да запазим за системата дребното докторанти, създадени в последните години. Две трети от хабилитираните в региона на археологията и половината доктори в нея работят при нас. В нашия институт по щат директно свързани с археологията бяха 18 души и съм признателен, че благодарение на министерствата на образованието, на културата, на финансите, на управлението на академията преди две години и половина ни отпуснаха още 7 бройки, с цел да можем да задържим младежите.
Опитвам се да увелича този потенциал, тъй като ние действително имаме потребност от него. НАИМ при Българска академия на науките дружно с Националния исторически музей имат голямо количество вменени от страната задания. Тя чака тези задания да бъдат изпълнявани, само че не прави нужното да бъдат подсигурявани. Координацията, отчетността и контролът в системата на археологическите изследвания действително се реализират от нас. Министерството на културата е наясно, че няма потенциал в тази област, т.е. ние от негово име изпълняваме нещо, което е в държавна изгода. Постоянно вършим експертизите към всички поделения на Министерство на вътрешните работи и на правораздаването – прокуратура, ГДБОП, разследване, съд, за престъпни действия по отношение на движимото и недвижимото културно завещание. Ние и НИМ сме единствените две институции в страната, които съумяха да запазят някакъв потенциал, с цел да вършат сходни експертизи. Стигаме до такава степен, че на опашка при нас чакат 15-20 експертизи, централни и районни. Това значи време, запас, хора, консумативи, инсталация, ексклузивен труд, с цел да си свършим работата. 220 страници беше да вземем за пример една експертиза за няколко хиляди имитации на културни полезности, участваха 17 специалиста. А не получаваме никакъв запас за това. И откакто всякога вършим всичко, с цел да си свършим работата, политиците все ни изкарват отговорни, тъй като ту сме с шапка, ту сме без шапка. А науката по формулировка е аполитична. Независимо кои са хората в държавните структури, ние сме длъжни да им подадем такава експертиза, че те да си свършат работата. Но когато основаните условия са такива, че не можем да си вършим работата, какво вършим?
- Нямаше ли стратегия за основаване на съвременни лаборатории?
- Една от дребното стратегии е Инфрамат, която беше основана през 2009 година за консолидиране на природници и хуманитари в огромни и неповторими лаборатории, в това число за сложно изследване и запазване на културни полезности. В нея влизат 18 института на Българска академия на науките и факултети основно от Софийския университет, опитваме се дружно да поддържаме научноизследователска инсталация и инфраструктура, която да дава опция за избрани действия, нужни на страната. А какво направи страната? През октомври м.г. средствата за програмата бяха… орязани на половина. А това е програмата, по която аз като шеф можех да обезпечавам спомагателен запас. Успяхме да увеличим потенциала, имаме осем реставратори – за националната лаборатория, която е на най-високо равнище. През март ще открием нова лаборатория, ремонтирана, с подобаваща инсталация, която два пъти ни усилва площта за работа, тъй като до момента сме в една стая. Но при този метод към Инфрамат се оказва, че няма по какъв начин да поддържаме този потенциал, който страната хем го желае от нас, хем се отдръпва. 450 лева получава студентка последна година - три девойки се образоват при нас с вяра да ги задържим като реставраторки. В последна сметка магарето би трябвало да се храни с нещо, с цел да си свърши работата. Иначе става като в българската сентенция – таман научихме магарето да не яде, а то взе, че умря.
- В Народното събрание се върти проектозакон, импортиран от Пламен Николов от Има Такъв Народ, съгласно който историко-археологическите резервати в трите средновековни столици Плиска, Велики Преслав и Велико Търново вместо изключителна държавна благосъстоятелност са обществена благосъстоятелност, минават от страната към общините и на процедура може да се дават на концесия даже на фондации сякаш за културен туризъм. Как ще коментирате?
- Това не е нов законопроект, правени са опити той да мине в предходните парламенти. Това е следващ опит на същия господин. Вътре има искрено погрешни неща, да вземем за пример, че резерватите са обществена държавна благосъстоятелност, а те съгласно Конституцията са изключителна държавна благосъстоятелност. Това се прави тъкмо тъй като изключителната държавна благосъстоятелност не може да бъде отдавана или застроявана. Т.е. в плана изначално има юридически проблеми. Отново се вършат опити да се извеждат финансови дивиденти сякаш от културен туризъм, само че въобще не се загатва археологията, върху която на 100 % стъпват и туризмът, и самите резервати, а де факто – и законопроектът. Записано е, че активността щяла да се реализира от структури на общините и от локалните музеи, без вносителите да си дават сметка, че Плиска, Преслав, Трапезица и Царевец на над 90% са резултат от напъните на генерации експерти, които са работили и не престават да работят в Националния археологически институт на Българска академия на науките. Проучването на тези резервати не е приключено, т.е. би трябвало да има тактика кое се изследва, по какъв начин се изследва. НАИМ има два филиала – във Велико Търново и в Шумен, които страната в средата на 70-те години е основала тъкмо за изследване на старите столици. Освен, че археологията я няма в плана, на никое място не се приказва и за дълготрайни стратегии. Единственият обект, който в този момент има дълготрайна стратегия, е Трапезица – тя има призната 30-годишна стратегия за изследване, 15 минаха. И се надявам най-късно при започване на идната година да имаме огромен, първокласен азбучник за първата осъществена част от изследването на Трапезица. Този законопроект за следващ път ни показва, че подмолни ползи се завоалират под формата на нещо, което е на ползу роду. В моите показа Неправителствени организации не е мръсна дума, само че не може да се желае страната да излезе от отговорностите си за емблематичното културно завещание. Нека Неправителствени организации да оказват помощ, само че те не могат да бъдат водещ уредник. След като страната е решила, че тези места са национално благосъстояние, това не е инцидентно. Това е държавна политика. Резерватите са единици и имат стратегическо за страната значение. Тя не може да раздава стратегическите си обекти безхаберно.
- По принцип по какъв начин се прави културен туризъм без археология?
- Нямам визия. Няма подобен. Изключително неприятно усещане прави и това, че като обект за създаване се дава и резерватът „ Сборяново “. В „ Сборяново “ са налети милиони от страната, там има и международен монумент на ЮНЕСКО. Защо тъкмо тези резервати? Нещо, което работи добре и е готово да започнеш да прибираш пари от него. Защо не вземат някой резерват, който не е в толкоз положително положение и да покажат от нулата по какъв начин се прави. Защо би трябвало да водим войни, с цел да обясняваме, че изследването на такива обекти не е еднократен акт, а е развой. И че нещата би трябвало да се вършат взаимно – от експертите, дружно с министерството, с общините, с бизнеса, в случай че желаеме да има народен дух и печеливш културен туризъм.
- Миналата седмица Тошко Йорданов от Политическа партия разгласи в Народно събрание, че се възнамерява скорошно закриване на държавни музеи, тъй като били доста. А финансовият министър бе представен в медиите, че нямало да заплаща на хора, с цел да бършат прахуляк. Аз съм възмутена от такова отношение към музейните дейци, които правят героизъм, като съумяват през днешния ден в мизерни условия да поддържат културното наследството и духа на българите. А вие?
- Казусът е отпреди месец. Музеите и галериите в страната в действителност са в колапс. Пандемията се отрази извънредно зле на активността на музеите, на броя на посетителите, на туристическите групи, които идваха от чужбина и посещаваха културните дестинации, на опцията на музеите да генерират доходи и да имат спомагателни средства за по-нормална работна среда. Посещаемостта на музеите е паднала в пъти, тук-там – десетки пъти. Голяма част от тях разчитат на приходите, с цел да устоят екскурзоводи, пазители, да задържат редовия състав, който се грижи за музеите. Разходите за ток и отопление се подвигнаха 3-4 пъти. При нас да вземем за пример разликата в разноските за ток по отношение на декември 2020 година е към три пъти и половина, без да считаме парното. Т.е. имаме внезапно намаляване в посещемостта и внезапно повдигане на консумативи и на режийни. А в последна сметка тук става дума за националното завещание. Тези движими и недвижими полезности, които музеите съхраняват, не са техни, те са на българската страна, на всички българи. Те ги изследват, поддържат ги и ги съхраняват от тяхно име. С две ръце изрично поддържаме позицията, изказана през януари от Сдружението на музеите. Министърът на културата в писмо при започване на февруари твърди, че поддържа позицията на сдружението. Но по какъв начин е на дело?
- Нали дадоха обещание още 12 млн. лева за музеите?
- Въпросът е по какъв начин ги дават обещание. Най-разумни бяха думите на ръководителя на бюджетната комисия. Сега от медийните разисквания разбираме, че вместо да се дадат непосредствено на музеите за покриване на разноските им, на стандарта за прехрана, на заплатите, които са безусловно мизерни, както предложиха няколко депутати през предходната седмица, в този момент се предлага парите да се дадат в Министерството на културата за стратегии и за планове.
- Какви планове, като няма ток в музея?
- Това е цялостно безумство. Може би сходен метод с планове има място при Неправителствени организации, само че когато си Министерство на културата, нямаш право да се държиш като неправителствена организация. Твоите функционалности и твоята тактика като регулатор са други. Ако тези 12 милиона бъдат набутани по този метод в бюджета на министерството, те ще бъдат безусловно неефективни и няма да свършат никаква работа. Министерството няма човешки потенциал и време. Кой и по кое време ще напише тези стратегии, по кое време ще ги разгласят, по кое време ще се сключат договорите и по кое време ще стартират да се извършват?
Що се отнася до репликата за бърсането на праха, откровено се надявам, че не се връщаме във времената на Симеон Дянков. Дори единствено думите, казани, когато си на власт, може да нанасят невероятни вреди. Не желая да имам вяра, че визията за длъжностната характерност на музейния служащ е, че бърше праха и в действителност е тъпо да се чуе сходно нещо. Надявам се, че има деформиране при предаването на думите и че министърът не е споделил сходно нещо. Колкото до окрупняването на музеите, скърбя, само че 13 са държавните музеи в България. Другите са общински, профилирани и така нататък На глава от популацията музеите ни не са доста. Парите за тях постоянно са малко, десетки пъти повече отиват за театрално изкуство и за свободни актьори. Опасявам се, че положителните хрумвания за музеите, развити от служебното държавно управление, в този момент се прекрояват по напълно нов метод, незнайно с какви параметри. Балансът в бюджетите би трябвало да е изработен по този начин, че да не се унищожават институции. Музеите станаха „ свободни “ – свободни от финансиране, от държавна поддръжка, от държавна тактика. Като човек, който има директни отговорности, желая да чуя мнението на министъра на културата. Чухме разнообразни позиции, само че не и тази на министъра. В тази обстановка той би трябвало да излезе и да каже – поддържа ли музеите, пази ли ги, откакто страната му е вменила отговорност за тях. Музеите са освен пари, „ приходите “ от тяхната активност са дълготрайни – те са в опазването на националната просвета и история, в образованието, в знанията, които получават посетителите, в интелектуалното развиване, в опазването на обитаемоте места, в случай че щете. Туризъм се прави освен по Черноморието, може да се прави в цялата страна, археологията е с най-широк географски обсег у нас. Ако в България има обикновено финансиране за просвета, съобразено най-малко със междинните европейски стандарти – 1 - 1,5% от Брутният вътрешен продукт, няма да е тази обстановката. Нонсенс е да се хвалим, че сме една от трите европейски страни с най-богато културно-историческо завещание, а да влагаме 4-5 пъти по-малко от средностатистическа европейска страна, да сме на последно място по финансиране на културата, на науката и изкуството.
Доц. Христо Попов е историк, академик в региона на палеобалканистиката и тракийската археология. Завършил е Софийския университет, специализирал е в Германия и Австрия. От 2019 година е шеф на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при Българска академия на науките.
- Доц. Попов, обещани са спомагателни 20 млн. лева в бюджета на Българска академия на науките, има ли вяра най-накрая заплатите в академията, които в този момент са приблизително 850 лева, да се усилят и да се изравнят с тези във висшите учебни заведения, както е по закон?
- Ако това се състои по този начин, както е дадено – тъй като бюджетът още не е гласуван, вяра за промяна има. Но това е единствено краткотрайна избавителна глътка, тъй като в срещи с Министерството на образованието и науката, в работни групи с присъединяване на управлението на Българска академия на науките, е обсъждано, че, с цел да бъде действително изравняването, би трябвало да бъде регистрирана и позицията на експертите с висше обучение, на лаборанти, които работят в Българска академия на науките, без да са в директния университетския състав. Без тяхната активност и подпомагане няма по какъв начин обикновено да действа системата.
- Винаги ви споделят: пари – против резултати. Е, най-малко за археологията всички знаят, че това, с което България се показва пред света, е минало през вашите ръце. Току що открихте и новата галерия за резултатите през 2021 година, която е най-богатата за последните 15 години…
- За себе си нямам подозрение, че това, което вършим, е на високо, на международно равнище. Преди 10 години, по времето на офанзивите против науката на тогавашния министър Дянков, беше изработен интернационален одит на Българска академия на науките и академията е единствената институция, където такава инспекция бе осъществена. Във висшите учебни заведения такова нещо няма. Всеки път Българска академия на науките е била реформирана, съкращавани са институти и щатен състав. А в този момент не престават да ни повтарят като факсимиле „ реформирайте се! “. Става като в притчата за вълка, заека и лисицата – веднъж го бием, тъй като е с шапка, различен път – тъй като е без шапка и най-после, като е направил всичко както би трябвало, му споделят: но ти отново си без шапка. Нашите управници – въобще не имам предвид политически сили – от десетилетия систематично имат преднамерено отношение към академията. Нямат никакво предпочитание да видят действителните обстоятелства. А нашите доклади и отчети ги има в министерствата, качени са и на уеб страницата ни, отчитаме се и в Народното събрание. Кой различен го прави? Над 40 % от научния артикул на страната се създава от Българска академия на науките. Ако прибавим Софийския университет, Медицинския, Техническия университет и още един-два водещи университети в страната, ще се види, че над 90 % от научната продукция на България се създава от тези 5-6 университетски и академични институции.
Що се отнася съответно до Археологическия институт - нашата оценка, дадена ни от интернационалния одитен екип, беше най-високата, по всички индикатори. Както и на други институти на Българска академия на науките. Искам да видя кои са политиците ни или сферите в страната, които имат сходни оценки. Самият аз имам самочувствието на човек, който си схваща от работата, имам четири интернационалните плана. През 2017-2018 година Националният археологически институт на Българска академия на науките дружно с един институт към Австрийската академия на науките и с Музея по история на изкуствата във Виена реализира галерия, която беше класирана преди всичко в света за 2017 година по посещаемост. Много желая да чуя кой от нашите политици има по сходен метод осъществен артикул, та да седнем тогава на равни начала и да приказваме кой какво може и какво е постигнал в своята специалност.
- Според разбивката на бюджета, за недвижимото културно завещание тази година страната ще даде малко над 7 млн. лева общо – за археология, реституция, поддържане, експониране и така нататък
- Когато към този момент от десетилетия няма обикновено бюджетно финансиране, страната лъже сама себе си. Само че тя лъже себе си на къси дистанции А на дълги дистанции, когато бъдат изгубени генерации, когато бъде изгубен експертен запас, учебен и теоретичен потенциал, тогава идват всички отрицателни феномени, които сами сме си подготвили. От години българската страна пести систематично от просвета и от просвета. Не знам за какво това се осъществя като някакъв модел на прехода, само че страната ни доста обича някой различен да заплаща сметката от нейно име. Казват: кандидатствайте по европейски планове, по Норвежката стратегия, в „ Америка за България “. С голяма признателност подобавам към страните, които с тези стратегии са осъществили опцията българската просвета и просвета да имат поддръжка. Но желая да попитам къде е „ България за България “. Не Норвегия за България или Съединени американски щати за България. Къде е България за България? Когато имате 0,4% от Брутният вътрешен продукт за просвета и почти толкоз за просвета, а сте дали обещание да бъде най-малко по 1 %, няма по какъв начин това да обезпечи обикновено развиване, вероятност и небосвод. То обезпечава систематична бедност, която в дълготраен проект се отразява на цялото общество.
Добре, ние сме луди, тъй като в България в действителност би трябвало да си вманиачен, с цел да се занимаваш с просвета, с музейно дело, с просвета, приели сме го това в нашия житейски път. Но по какъв начин да се състезаваш, когато ти споделят: първо спечелете надпреварата, а по-късно ще ви осигурим финанси за подготовката. Нормалната логичност е противоположната – обезпечава се подготовката, с цел да се търси резултат. Държавата у нас систематично основава спор сред сфери и посоки, които би трябвало да работят взаимно – дали го прави поради лобита, или от незнание и неначетеност, съгласно мен са комбинирани нещата. Образованието няма по какъв начин да бъде отделяно от науката в опитите им да реализират резултати. От 30 години страната направи какво ли не, с цел да съсипе учителството, в този момент се подхващат по-скоро под паника по своя темперамент ограничения, тъй като се видя, че просто към този момент няма хора. Нашето грамотно и влюбено в специалността си учителство, което ни е основало нас, си отиде.
- Ами, то и в науката няма към този момент хора…
- Да, и в науката е по този начин. По брой на учените на глава от популацията България към този момент е на последно място в Европейски Съюз. В археологията към момента има някаква вяра, тъй като се опитваме да запазим за системата дребното докторанти, създадени в последните години. Две трети от хабилитираните в региона на археологията и половината доктори в нея работят при нас. В нашия институт по щат директно свързани с археологията бяха 18 души и съм признателен, че благодарение на министерствата на образованието, на културата, на финансите, на управлението на академията преди две години и половина ни отпуснаха още 7 бройки, с цел да можем да задържим младежите.
Опитвам се да увелича този потенциал, тъй като ние действително имаме потребност от него. НАИМ при Българска академия на науките дружно с Националния исторически музей имат голямо количество вменени от страната задания. Тя чака тези задания да бъдат изпълнявани, само че не прави нужното да бъдат подсигурявани. Координацията, отчетността и контролът в системата на археологическите изследвания действително се реализират от нас. Министерството на културата е наясно, че няма потенциал в тази област, т.е. ние от негово име изпълняваме нещо, което е в държавна изгода. Постоянно вършим експертизите към всички поделения на Министерство на вътрешните работи и на правораздаването – прокуратура, ГДБОП, разследване, съд, за престъпни действия по отношение на движимото и недвижимото културно завещание. Ние и НИМ сме единствените две институции в страната, които съумяха да запазят някакъв потенциал, с цел да вършат сходни експертизи. Стигаме до такава степен, че на опашка при нас чакат 15-20 експертизи, централни и районни. Това значи време, запас, хора, консумативи, инсталация, ексклузивен труд, с цел да си свършим работата. 220 страници беше да вземем за пример една експертиза за няколко хиляди имитации на културни полезности, участваха 17 специалиста. А не получаваме никакъв запас за това. И откакто всякога вършим всичко, с цел да си свършим работата, политиците все ни изкарват отговорни, тъй като ту сме с шапка, ту сме без шапка. А науката по формулировка е аполитична. Независимо кои са хората в държавните структури, ние сме длъжни да им подадем такава експертиза, че те да си свършат работата. Но когато основаните условия са такива, че не можем да си вършим работата, какво вършим?
- Нямаше ли стратегия за основаване на съвременни лаборатории?
- Една от дребното стратегии е Инфрамат, която беше основана през 2009 година за консолидиране на природници и хуманитари в огромни и неповторими лаборатории, в това число за сложно изследване и запазване на културни полезности. В нея влизат 18 института на Българска академия на науките и факултети основно от Софийския университет, опитваме се дружно да поддържаме научноизследователска инсталация и инфраструктура, която да дава опция за избрани действия, нужни на страната. А какво направи страната? През октомври м.г. средствата за програмата бяха… орязани на половина. А това е програмата, по която аз като шеф можех да обезпечавам спомагателен запас. Успяхме да увеличим потенциала, имаме осем реставратори – за националната лаборатория, която е на най-високо равнище. През март ще открием нова лаборатория, ремонтирана, с подобаваща инсталация, която два пъти ни усилва площта за работа, тъй като до момента сме в една стая. Но при този метод към Инфрамат се оказва, че няма по какъв начин да поддържаме този потенциал, който страната хем го желае от нас, хем се отдръпва. 450 лева получава студентка последна година - три девойки се образоват при нас с вяра да ги задържим като реставраторки. В последна сметка магарето би трябвало да се храни с нещо, с цел да си свърши работата. Иначе става като в българската сентенция – таман научихме магарето да не яде, а то взе, че умря.
- В Народното събрание се върти проектозакон, импортиран от Пламен Николов от Има Такъв Народ, съгласно който историко-археологическите резервати в трите средновековни столици Плиска, Велики Преслав и Велико Търново вместо изключителна държавна благосъстоятелност са обществена благосъстоятелност, минават от страната към общините и на процедура може да се дават на концесия даже на фондации сякаш за културен туризъм. Как ще коментирате?
- Това не е нов законопроект, правени са опити той да мине в предходните парламенти. Това е следващ опит на същия господин. Вътре има искрено погрешни неща, да вземем за пример, че резерватите са обществена държавна благосъстоятелност, а те съгласно Конституцията са изключителна държавна благосъстоятелност. Това се прави тъкмо тъй като изключителната държавна благосъстоятелност не може да бъде отдавана или застроявана. Т.е. в плана изначално има юридически проблеми. Отново се вършат опити да се извеждат финансови дивиденти сякаш от културен туризъм, само че въобще не се загатва археологията, върху която на 100 % стъпват и туризмът, и самите резервати, а де факто – и законопроектът. Записано е, че активността щяла да се реализира от структури на общините и от локалните музеи, без вносителите да си дават сметка, че Плиска, Преслав, Трапезица и Царевец на над 90% са резултат от напъните на генерации експерти, които са работили и не престават да работят в Националния археологически институт на Българска академия на науките. Проучването на тези резервати не е приключено, т.е. би трябвало да има тактика кое се изследва, по какъв начин се изследва. НАИМ има два филиала – във Велико Търново и в Шумен, които страната в средата на 70-те години е основала тъкмо за изследване на старите столици. Освен, че археологията я няма в плана, на никое място не се приказва и за дълготрайни стратегии. Единственият обект, който в този момент има дълготрайна стратегия, е Трапезица – тя има призната 30-годишна стратегия за изследване, 15 минаха. И се надявам най-късно при започване на идната година да имаме огромен, първокласен азбучник за първата осъществена част от изследването на Трапезица. Този законопроект за следващ път ни показва, че подмолни ползи се завоалират под формата на нещо, което е на ползу роду. В моите показа Неправителствени организации не е мръсна дума, само че не може да се желае страната да излезе от отговорностите си за емблематичното културно завещание. Нека Неправителствени организации да оказват помощ, само че те не могат да бъдат водещ уредник. След като страната е решила, че тези места са национално благосъстояние, това не е инцидентно. Това е държавна политика. Резерватите са единици и имат стратегическо за страната значение. Тя не може да раздава стратегическите си обекти безхаберно.
- По принцип по какъв начин се прави културен туризъм без археология?
- Нямам визия. Няма подобен. Изключително неприятно усещане прави и това, че като обект за създаване се дава и резерватът „ Сборяново “. В „ Сборяново “ са налети милиони от страната, там има и международен монумент на ЮНЕСКО. Защо тъкмо тези резервати? Нещо, което работи добре и е готово да започнеш да прибираш пари от него. Защо не вземат някой резерват, който не е в толкоз положително положение и да покажат от нулата по какъв начин се прави. Защо би трябвало да водим войни, с цел да обясняваме, че изследването на такива обекти не е еднократен акт, а е развой. И че нещата би трябвало да се вършат взаимно – от експертите, дружно с министерството, с общините, с бизнеса, в случай че желаеме да има народен дух и печеливш културен туризъм.
- Миналата седмица Тошко Йорданов от Политическа партия разгласи в Народно събрание, че се възнамерява скорошно закриване на държавни музеи, тъй като били доста. А финансовият министър бе представен в медиите, че нямало да заплаща на хора, с цел да бършат прахуляк. Аз съм възмутена от такова отношение към музейните дейци, които правят героизъм, като съумяват през днешния ден в мизерни условия да поддържат културното наследството и духа на българите. А вие?
- Казусът е отпреди месец. Музеите и галериите в страната в действителност са в колапс. Пандемията се отрази извънредно зле на активността на музеите, на броя на посетителите, на туристическите групи, които идваха от чужбина и посещаваха културните дестинации, на опцията на музеите да генерират доходи и да имат спомагателни средства за по-нормална работна среда. Посещаемостта на музеите е паднала в пъти, тук-там – десетки пъти. Голяма част от тях разчитат на приходите, с цел да устоят екскурзоводи, пазители, да задържат редовия състав, който се грижи за музеите. Разходите за ток и отопление се подвигнаха 3-4 пъти. При нас да вземем за пример разликата в разноските за ток по отношение на декември 2020 година е към три пъти и половина, без да считаме парното. Т.е. имаме внезапно намаляване в посещемостта и внезапно повдигане на консумативи и на режийни. А в последна сметка тук става дума за националното завещание. Тези движими и недвижими полезности, които музеите съхраняват, не са техни, те са на българската страна, на всички българи. Те ги изследват, поддържат ги и ги съхраняват от тяхно име. С две ръце изрично поддържаме позицията, изказана през януари от Сдружението на музеите. Министърът на културата в писмо при започване на февруари твърди, че поддържа позицията на сдружението. Но по какъв начин е на дело?
- Нали дадоха обещание още 12 млн. лева за музеите?
- Въпросът е по какъв начин ги дават обещание. Най-разумни бяха думите на ръководителя на бюджетната комисия. Сега от медийните разисквания разбираме, че вместо да се дадат непосредствено на музеите за покриване на разноските им, на стандарта за прехрана, на заплатите, които са безусловно мизерни, както предложиха няколко депутати през предходната седмица, в този момент се предлага парите да се дадат в Министерството на културата за стратегии и за планове.
- Какви планове, като няма ток в музея?
- Това е цялостно безумство. Може би сходен метод с планове има място при Неправителствени организации, само че когато си Министерство на културата, нямаш право да се държиш като неправителствена организация. Твоите функционалности и твоята тактика като регулатор са други. Ако тези 12 милиона бъдат набутани по този метод в бюджета на министерството, те ще бъдат безусловно неефективни и няма да свършат никаква работа. Министерството няма човешки потенциал и време. Кой и по кое време ще напише тези стратегии, по кое време ще ги разгласят, по кое време ще се сключат договорите и по кое време ще стартират да се извършват?
Що се отнася до репликата за бърсането на праха, откровено се надявам, че не се връщаме във времената на Симеон Дянков. Дори единствено думите, казани, когато си на власт, може да нанасят невероятни вреди. Не желая да имам вяра, че визията за длъжностната характерност на музейния служащ е, че бърше праха и в действителност е тъпо да се чуе сходно нещо. Надявам се, че има деформиране при предаването на думите и че министърът не е споделил сходно нещо. Колкото до окрупняването на музеите, скърбя, само че 13 са държавните музеи в България. Другите са общински, профилирани и така нататък На глава от популацията музеите ни не са доста. Парите за тях постоянно са малко, десетки пъти повече отиват за театрално изкуство и за свободни актьори. Опасявам се, че положителните хрумвания за музеите, развити от служебното държавно управление, в този момент се прекрояват по напълно нов метод, незнайно с какви параметри. Балансът в бюджетите би трябвало да е изработен по този начин, че да не се унищожават институции. Музеите станаха „ свободни “ – свободни от финансиране, от държавна поддръжка, от държавна тактика. Като човек, който има директни отговорности, желая да чуя мнението на министъра на културата. Чухме разнообразни позиции, само че не и тази на министъра. В тази обстановка той би трябвало да излезе и да каже – поддържа ли музеите, пази ли ги, откакто страната му е вменила отговорност за тях. Музеите са освен пари, „ приходите “ от тяхната активност са дълготрайни – те са в опазването на националната просвета и история, в образованието, в знанията, които получават посетителите, в интелектуалното развиване, в опазването на обитаемоте места, в случай че щете. Туризъм се прави освен по Черноморието, може да се прави в цялата страна, археологията е с най-широк географски обсег у нас. Ако в България има обикновено финансиране за просвета, съобразено най-малко със междинните европейски стандарти – 1 - 1,5% от Брутният вътрешен продукт, няма да е тази обстановката. Нонсенс е да се хвалим, че сме една от трите европейски страни с най-богато културно-историческо завещание, а да влагаме 4-5 пъти по-малко от средностатистическа европейска страна, да сме на последно място по финансиране на културата, на науката и изкуството.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ