Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание.
Блага Николова Димитрова (2 януари 1922 година - 6 юли 1993 г.) е българска писателка, поетеса, книжовен критик, политик и втори вицепрезидент на Република България сред 22 януари 1992 и 6 юли 1993 година Романът „ Пътуване към себе си " се подрежда измежду най-хубавите ѝ произведения, наред с „ Отклонение ", „ Страшният съд ", „ Лавина " и неразрешения по време на тоталитарния режим разказ „ Лице ". Из под перото ѝ са излезли най-ефирните шедьоври на българската любовна поезия. Нека си спомним за нейния извънреден гений.
Ние сме това, което прави от нас любовта. Срещне те остарял прочут и се провикне: – Какво става с тебе? Не мога да те позная! Ние сме това, което кара другите да кажат: – Не си ти! Ние сме това, което кара самите нас да се изплашим: – Какво става с мене? Не мога да се позная! Всичко това, което ни сковава в лични граници, не сме ние. Ние сме, когато станем своята диаметралност. Когато се изскубнем от верижката и изненадаме себе си. Ние сме това, което прави от нас любовта.
Какво по-страшно наказване от въображаемото преживяване на нещо, което би могло да бъде и не е било?
Не е допустимо да бъдеш непотребен на тоя свят. И последният човек е необходим някъде, някому, за нещо.
... " Ела " – вика той и това значи безусловно " в този момент ", а аз разбирам " вечно ", " почакай " шепне той и това значи безусловно " за този момент ", а аз разбирам " за всички последващи мигове ". " Отивам си " – споделя погледа му и това значи " към този момент ", а аз изтръпвам да не би да е " вечно. "
...Колкото повече търсиш единствения, толкоз по-многобройни стават твоите мъже. Без да се усетиш, от доста честност към единствения ставаш погрешна на мнозина. От неизменност в фантазията си ставаш непостоянна в живота...
...Мъжете се влюбват не в нас, а в личния си облик, който откриват в нашите очи. Може би по тази причина новата позната им е по-интересна. Могат да я удивят, да се показват други, да се обновят. После, щом и тя ги опознае, им става неинтересна и бягат при друга. Всъщност те бягат от себе си...
И най-чудната обич не радва, в случай че от нея не се роди една детска усмивка, едно смело дело или най-малко една ария.
Няма по-деформираща тежест на земята от женска орис, когато дамата е принудена да прави с нелюбим това, което копнее да прави с обичания. Цяла се осакатява!
...Страхът от съперницата е като страхът от гибелта. Единственият метод да превъзмогнеш тоя боязън е да приемеш и двете като наложителност. Да погледнеш право в очите на другата и да знаеш, че тия очи могат да ти лишават неговия взор вечно. Това е все едно да имаш мощ да погледнеш гибелта в очите...
...Не вървете по утъпкания път на лицемерния морал – той ще ви заведе до отломки! Подсигуряване, публично мнение, обязаност, прозорливост, потайност, насила – всичко това убива възприятието. А възприятието е най-нежното цвете, виреещо на грубата земна кора...
Бъдете изобретатели, откриватели в любовта! Не бъдете епигони, служители и бюрократи в личните си усеща!
...Чуйте, хора, наведени над коритото на делника! Аз ви извиквам от камбанарията на една рухнала таванска стая:
Човекът стартира да става човек! Сърцето ми стартира да бие като камбана: Покажи ми по какъв начин обичаш, с цел да ти кажа какъв си!... Осъмвам в твоите очи. Те ме открадват отначало и цяла ме измислят.
...Само една обич признавам на тоя свят – да обичаш без значение от това, обичат ли те, носят ли ти сигурност, поддържат ли те, сякаш си недоразвито създание и се нуждаеш от патерици. Независимо от това, преференциално или не, благоразумно или не. Да обичаш, тъй като обичаш. Това е единственото съображение.
Всяка своя неточност пред любовта плащам с болежка... Стига обир на усеща! Любов и възбрана – две несъвместимости.
Вие ме осъждате с погледи за моята обич. Вместо аз да ви съдя за вашата нелюбов и полулюбов.
Няма благополучие, наготово поднесено като сладко от вишни на табличка!
Бягайки от любовта, обирам възприятието и се самоограбвам. Светът обеднява… Нека си разбия главата. Да дремя на гол камък. Но да не тъна в това мочурище на полу-живот, полу-любов, полу-смелост.
А какво ще постигнеш? Четвърт час, четвърт непосредственост, четвърт сърце. Ти, която искаше или всичко или нищо…
Не се опасявай от риска, опасявай се от сигурността!
Изведнъж наличието му запълва нищото и го трансформира във всичко.
Исках да те нямам вечно, а не да те имам за малко.
Ние сме това, което прави от нас любовта. Срещне те остарял прочут и се провикне: – Какво става с тебе? Не мога да те позная! Ние сме това, което кара другите да кажат: – Не си ти! Ние сме това, което кара самите нас да се изплашим: – Какво става с мене? Не мога да се позная! Всичко това, което ни сковава в лични граници, не сме ние. Ние сме, когато станем своята диаметралност. Когато се изскубнем от верижката и изненадаме себе си. Ние сме това, което прави от нас любовта.
Какво по-страшно наказване от въображаемото преживяване на нещо, което би могло да бъде и не е било?
Не е допустимо да бъдеш непотребен на тоя свят. И последният човек е необходим някъде, някому, за нещо.
... " Ела " – вика той и това значи безусловно " в този момент ", а аз разбирам " вечно ", " почакай " шепне той и това значи безусловно " за този момент ", а аз разбирам " за всички последващи мигове ". " Отивам си " – споделя погледа му и това значи " към този момент ", а аз изтръпвам да не би да е " вечно. "
...Колкото повече търсиш единствения, толкоз по-многобройни стават твоите мъже. Без да се усетиш, от доста честност към единствения ставаш погрешна на мнозина. От неизменност в фантазията си ставаш непостоянна в живота...
...Мъжете се влюбват не в нас, а в личния си облик, който откриват в нашите очи. Може би по тази причина новата позната им е по-интересна. Могат да я удивят, да се показват други, да се обновят. После, щом и тя ги опознае, им става неинтересна и бягат при друга. Всъщност те бягат от себе си...
И най-чудната обич не радва, в случай че от нея не се роди една детска усмивка, едно смело дело или най-малко една ария.
Няма по-деформираща тежест на земята от женска орис, когато дамата е принудена да прави с нелюбим това, което копнее да прави с обичания. Цяла се осакатява!
...Страхът от съперницата е като страхът от гибелта. Единственият метод да превъзмогнеш тоя боязън е да приемеш и двете като наложителност. Да погледнеш право в очите на другата и да знаеш, че тия очи могат да ти лишават неговия взор вечно. Това е все едно да имаш мощ да погледнеш гибелта в очите...
...Не вървете по утъпкания път на лицемерния морал – той ще ви заведе до отломки! Подсигуряване, публично мнение, обязаност, прозорливост, потайност, насила – всичко това убива възприятието. А възприятието е най-нежното цвете, виреещо на грубата земна кора...
Бъдете изобретатели, откриватели в любовта! Не бъдете епигони, служители и бюрократи в личните си усеща!
...Чуйте, хора, наведени над коритото на делника! Аз ви извиквам от камбанарията на една рухнала таванска стая:
Човекът стартира да става човек! Сърцето ми стартира да бие като камбана: Покажи ми по какъв начин обичаш, с цел да ти кажа какъв си!... Осъмвам в твоите очи. Те ме открадват отначало и цяла ме измислят.
...Само една обич признавам на тоя свят – да обичаш без значение от това, обичат ли те, носят ли ти сигурност, поддържат ли те, сякаш си недоразвито създание и се нуждаеш от патерици. Независимо от това, преференциално или не, благоразумно или не. Да обичаш, тъй като обичаш. Това е единственото съображение.
Всяка своя неточност пред любовта плащам с болежка... Стига обир на усеща! Любов и възбрана – две несъвместимости.
Вие ме осъждате с погледи за моята обич. Вместо аз да ви съдя за вашата нелюбов и полулюбов.
Няма благополучие, наготово поднесено като сладко от вишни на табличка!
Бягайки от любовта, обирам възприятието и се самоограбвам. Светът обеднява… Нека си разбия главата. Да дремя на гол камък. Но да не тъна в това мочурище на полу-живот, полу-любов, полу-смелост.
А какво ще постигнеш? Четвърт час, четвърт непосредственост, четвърт сърце. Ти, която искаше или всичко или нищо…
Не се опасявай от риска, опасявай се от сигурността!
Изведнъж наличието му запълва нищото и го трансформира във всичко.
Исках да те нямам вечно, а не да те имам за малко.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ