2 януари, 1922 г.: Годишнина от рождението на Блага Димитрова
Блага Димитрова е родена на 02.01.1922 година в Бяла Слатина. Завършва класическата гимназия в София (1941) и Славянска лингвистика в Софийския университет (1945).
В Литературния институт " М. Горки " в Москва пази дисертация на тематика " Маяковски и българската лирика " (1951). Дълги години работи като редактор в разнообразни вестници, списания, издателства. Занимава се с преводаческа и социална активност, сформира антологии, написа liternet.bg.
Една от учредителките на Комитета за отбрана на Русе (8.03.1988) и на Клуба за публичност и народна власт (3.11.1988); взе участие в управлението на Федерацията на клубовете за народна власт - Съюз на демократичните сили, на фондация " Отворено общество " ; ръководител на Свободно поетично общество; депутат в ХХХVI ОНС; вицепрезидент на Република България (1992-1993). Награда от Полския ПЕН-клуб за преводи на А. Мицкевич (1977), премия " Лундквист " за преводи на шведска лирика, Хердерова премия (1991). Публикува от 1938 година в разнообразни вестници и списания. Пише лирика, прозаичност, пътеписи, поредност разножанрови книги за Виетнам, критико-биографични проучвания за Багряна (съвм. с Й. Василев).
По-важни книги: До на следващия ден. Стихове. 1959; Светът в шепа. Стихотворения. 1962; Обратно време. Стихове. 1965; Пътуване към себе си. Роман. 1965 (1972, 1985); Осъдени на обич. Стихове. 1967; Отклонение. Роман 1967 (1973, 1976); Мигове. Поезия. 1968; Лавина. Роман. 1971 (1977); Как. Стихотворения. 1974; Младостта на Багряна и нейните спътници (в съавт. с Й. Василев). 1975; Дни черни и бели. Ел. Багряна - наблюдения и диалози (в съавт. с Й. Василев), 1975; Гонг. Избр. лирика. 1976; Пространства. Стихотворения. 1980; Лице. Роман. 1981 (1990); Лабиринт. Стихотворения. 1987; Между. Стихотворения. 1990; Нощен дневник. Стихотворения. 1992; Отсам и оттатък. Силуети на другари. 1992; Знаци по снега. 1992.
Превежда антични създатели, писатели от Скандинавия, Полша, Русия. Нейни творби са филмирани, драматизирани, превеждани на доста езици.
Умира на 02.05.2003 година
Да си напомним за нея с скъпи цитати от нейното творчество:
***
" Ако дамата изживява най-силно любовта в шерването с другарка, то мъжът я изживява най-дълбоко в мълчанието. Каква загадка, гъста приятност се крие в това мълчание, всеки мъж самичък си знае. Може би това е ревностното възприятие на притежател, който не допуща да показа обичаната с различен? Може би това е израз на протекция и деликатност към дамата? Може би това е стеснението, което в любовния момент е било изтласкано от пристрастеността, с цел да нахлуе по-късно с по-голяма мощ? А може би това е мъжкият инстинкт да завоюва дамата вечно: тъй като единствено безмълвният, предпазлив мъж е същински мъж в очите на една жена.
***
" Ако ти си станал нужен на другия, в случай че си станал неотменима част от въздуха край него, от мислите му, НИКОЙ не може да те изскубне от живота му. "
***
" Вечер угасне електричеството. Обгърне ме благодетелна мрачевина. Все едно че съм сама. Никой не ме вижда. Дори мога да рева. Какво самодоволство! Да плачеш, без да те питат за какво плачеш, без да те утешават. Но за такова благополучие се изисква подготовка: да плачеш, без да издадеш никакъв тон, и да си подготвен да отговориш на неочакван въпрос с най-невинен глас: " Четката е на етажерката! "
***
" Впрочем какво по-страшно наказване от въображаемото преживяване на нещо, което би могло да бъде и не е било? "
***
“На индивида е нужно това, което не му е нужно! ”
***
“Загиваме, избавени от най-голямата самотност на земните същества — да умираш самичък. ”
***
“Най-мъчното, съвсем невероятно за индивида: да се задържи на един път завладения връх и да продължи нагоре. Колцина такива познаваш? ”
***
" Да живееш, значи да усещаш по какъв начин бързо, по какъв начин задъхано тече времето през тебе, по какъв начин излетява с горещото ти ускорено дишане, по какъв начин ручи с потта през порите на кожата ти, по какъв начин се оттича с парливите тръпки на умората вечер... по какъв начин бие с учестения ти пулс. "
***
“Колкото повече търсиш единствения, толкоз по-многобройни стават твоите мъже. Без да се усетиш, от доста честност към единствения ставаш погрешна на мнозина. От неизменност в фантазията си ставаш непостоянна в живота. ”
***
“Трябва да се научиш да се браниш от стръмното! Гледаш: канара, препречена пред тебе, и спираш. А не знаеш, че скалата е също път. И то най-прекият и най-щедрият - ще те възнагради за усилието с най-красивата панорама, невидена от никого! ”
***
“Изведнъж наличието му запълва нищото и го трансформира във всичко. ”
***
“Да не предприемаш нещо в любовта е най-изразителното деяние за този, който схваща. ”
***
" Ентусиазираните постоянно провалят работите. "
***
" Женската усмивка има мощ на удар, изключително в случай че е съпроводена от ласкателство… "
***
" Мъжете се влюбват не в нас, а в личния си облик, който откриват в нашите очи. Може би по тази причина новата позната им е по-интересна. Могат да я удивят, да се показват други, да се обновят. После, щом и тя ги опознае, им става неинтересна и бягат при друга. Всъщност те бягат от себе си. "
***
" Мъжът е обхванат от мига, а дамата търси продължението. Но при доближаването на двамата може би се получава същинското време, цялостното: мъжът ме кара да усетя мига, а аз го принуждавам да се влее в продължението на мига. Само двама, мъж и жена, които се обичат, могат да почувствуват времето в неговата мигновеност и дълготрайност. "
***
" Няма по-деформираща тежест на земята от женска орис, когато дамата е принудена да прави с нелюбим това, което копнее да прави с обичания. Цяла се осакатява! "
***
" Страхът от съперницата е като страхът от гибелта. Единственият метод да превъзмогнеш тоя боязън е да приемеш и двете като наложителност. Да погледнеш право в очите на другата и да знаеш, че тия очи могат да ти лишават неговия взор вечно. Това е все едно да имаш мощ да погледнеш гибелта в очите. "
***
" Човек е повсеместен не може да се изтръгне от него това, което му е станало същина. "
***
“Не се бойте, че ще ви стъпчат - стъпканата трева се трансформира в пътека. ”
***
" Не се опасявай от риска, опасявай се от сигурността! "
***
" …Любимо момиче, обичана майка, обичан дом, обичана компетентност, обичани приятели – всичко това е знамение и множеството хора през целия си дълъг живот не стигат даже до едно от тези насъщни неща… "
***
" Не можеш наготово да получиш опит. Дори да ти го натикан в шепата, ще го обръщаш отсам-оттам, без да схванеш защо служи, и ще го разсипеш през пръстите си. "
***
“Благоразумието е камшик за своя притежател. ”
***
“Може би единствено студът може да породи подобен огън и да събере двама вечно на тази прокълната планета. ”
***
“По-добре самичък да страдаш, в сравнение с да станеш провинен различен да страда. ”
***
“Поетът може би познава любовта откъм единствената страна, която същински я разкрива и осветява: неосъщественост.
***
Поетът върви захласнат. Може би една от формите на споделена обич е поезията. ”
***
" Сама пристигам и сама ще си отида. "
***
" За недораслите ми родители моята литнала на воля обич би се стоварила като тежък удар. Как да ги превъзпитам? "
***
" Непонятна ми е женската обвързаност към оня мъж, който ги поддържа и закриля. То е все едно да обичаш дърво, на което можеш да се облегнеш. "
***
" Любовта е по-свободна от птиците, тъй като не се подчинява на никого, даже и на себе си. "
***
" Няма в никакъв случай да си простя, че убих един ден! "
***
" Защо би трябвало да бъдем постоянно съществени, непогрешими и скучни като пътни указатели? "
***
" Млади другари от целия свят! Да освободим свободата на света – любовта! "
***
" Няма благополучие, наготово поднесено като сладко от вишни на табличка! "
***
" Няма да разреша да заловен моята буйност в баражи и бентове. Няма да се оставя на сушата да ме изпие. Животът има потребност от прохлада. "
***
" Силен е не оня, който може да се изкатери до огромна височина, а оня, който не допуща да се смъкне по-ниско от един път постигнатото. "
***
" Не се бойте, че ще ви стъпчат – стъпканата трева се трансформира в пътека. "
***
“В късите и безпределно дълги мигове, до момента в който водим обезверена битка за дихание, всеки един от нас изживява и преоценява най-важните епизоди от живота си, пропуснати благоприятни условия, грешките, непоправимото.
В това пренаситено времетраене на последната минута и половина е най-интензивният вътрешен живот на индивида, жертван на гибел.
Паметта изведнаж се трансформира във въображение.
С компактна скорост желаеме да наваксаме всичко това, което ни е предстояло отсега нататък и ни е отнето. ”
***
“Идеалите са звезди — не достижими, а пътеводни. ”
