Блага Димитрова е икона, тя е светиня в българската литература

Блага Димитрова е икона, тя е реликва в българската литература и постоянно се обръщаме към нея, когато ни тежи, когато любовта е доста, когато е мощна, когато е трагична, обречена, непрежалима...

Блага е от тези хора, които имат неземния гений да трансформират възприятията в думи, а думите във фини пръсти, които дърпат струните на нашата душа. 

Стиховете ѝ приказват, нашепват, от време на време крещят, само че постоянно съдържат истината, която умее да ни трогва. Днес ви предлагаме да прочетете едно от нейните най-паметни стихотворения, към които постоянно ще се връщаме!



***

Искаш с теб да останем положителни познати. 
Как да разбирам това? 

Длани, които до болежка се стапяха сляти - 
да се здрависват едвам?

Погледи, дето докрай се пиеха жадни – 
леко да се поздравят? 

Устни, които се пареха безпощадни – 
другарски да си мълвят?

Не, ний не можем да бъдем положителни познати. 
Няма среда в любовта. 

Бяхме най-близки... Затова занапред нататък 
ще сме най-чужди в света. 

1959

***