Апелативният съд недоумява защо Миню Стайков оттегли исковете си за дългия арест
Бизнесменът Миню Стайков е отдръпнал исковете за 30 000 лв., които беше завел против прокуратурата и профилираните съдилища, заяви.
Направил го е в края на делото пред втората инстанция, откакто Софийският апелативен съд (САС) към този момент е изготвил претекстовете към решението си и е бил подготвен да го постанови, а то е щяло да бъде неоправдателно във връзка с прокуратурата.
Това излиза наяве от решението на апелативните съдии Иванка Ангелова (председател на състава), Красимир Машев (докладчик) и Златина Рубиева (пълния текст на решението виж тук).
Стайков заведе делото по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ) преди две години, като твърдеше, че повече от 8 месеца е арестуван нелегално в нарушаване на Европейската конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи (ЕКЗПЧОС). Той беше в ареста от септември 2018 година до 1 февруари 2021 година Според него прокуратурата и спецсъдилищата са нарушили правото му на независимост и сигурност по член 5 от конвенцията и по тази причина изиска бъдат наказани солидарно да му платят желаното обезщетение. Защитата му обоснова исковете и против съдилищата за противозаконното отнемане от независимост в нарушаване на конвенцията с това, че Тълкувателно решение №5 от 2015 година на Гражданската гилдия на Върховен касационен съд, съгласно което съдилищата са виновни единствено при нелегално наложени настаняване за лекуване и насилствени медицински ограничения и при използване на административна мярка, когато тя бъде анулирана, се отнася до приложението на ЗОДОВ преди промените в него от 2012 година
Собственикът на винпром " Карнобат " беше задържан на 5 септември 2018 година и упрекнат за данъчни закононарушения и проведена незаконна група за нелегално произвеждане на цигари. След 8 месеца той трябваше да бъде освободен, тъй като изтече оптималният период за задържане в досъдебното произвеждане, само че тогава прокуратурата го упрекна и за корист с еврофондове, поради което спецсъдилищата още веднъж го оставиха в ареста и едвам при започване на тази година беше освободен под домакински арест. От юли пък Стайков към този момент е на независимост против гаранция от 200 000 лв., а в края на август беше пуснат и на лекуване в чужбина.
Още при започване на годината Софийският градски съд (СГС) отхвърли исковете на Стайков с главен претекст, че не може по този метод гражданският съд да реализира надзор над актовете на наказателните съдилища, които са постановявали непрекъснатото задържане на Стайков.
Междувременно обаче Стайков заведе аналогично дело и в Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ), който одобри, че в неговия случай е нарушен член 5, §3 от конвенцията. Разпоредбата планува: " Βсеки задържан или лишен от независимост в сходство с наредбите на параграф 1 c) на този член би трябвало навреме да бъде изправен пред арбитър или пред длъжностно лице, упълномощено от закона да извършва правосъдни функционалности, и има право на гледане на неговото дело в рационален период или на освобождение преди гледането на неговото дело в съда. Освобождаването може да бъде обусловено от даването на гаранции за явяване в съда ".
В решението си Европейски съд по правата на човека подлага на критика определенията на спецсъдилищата за това, че в тях са липсвали претекстове за оставянето на Стайков в ареста, а постоянно са били и копирани от един от актовете на апелативния спецсъд. По това дело обаче на предприемача не беше присъдено обезщетение, защото съдът в Страсбург не призна, че той е направил годно искане за парична отплата за нарушаването.
Така единствената опция за обезщетение на Стайков остана висящото дело в САС, формирано точно по негова тъжба против решението на градския съд и тя е поддържана до края на делото. Затова и съдиите са били сюрпризирани, когато на 20 октомври искът е бил отдръпнат, а тъкмо в този ден съдът бил изготвил претекстовете си и бил подготвен да постанови решението си, излиза наяве от акта им.
" Това събитие буди у сегашния състав неразбиране и слага основни въпроси за обстоятелствата, пораждащи се отвън правосъдния развой, при все това с Решение на Европейски съд по правата на човека от 8 юни 2021 година по делото Стайков против България (по тъжба No 16282/20), което е наложително за националните юрисдикции, разглеждащи последствията от нарушаване на ЕКПЧОС (арг. и от член 303, алинея 1, т. 7 ГПК), е признато, че при продължаваното задържане на ищеца (по първото - процесното, и по второто наказателно производство) - общо за интервал от 2 години и 5 месеца, е налице нарушаване на член 5, т. 3 от Конвенцията ", се споделя в решението, в което съдиите означават, че отдръпването на желае е станало 8 дни след последното съвещание, в което отбраната на Стайков е докладвала и молба за разноските.
Съдът е уведомил страните за новото развиване, като прокуратурата и спецсъдът са дали единодушие за отдръпване на исковете против тях и делото в тази част е прекъснато, само че апелативният спецсъд не дал отговор и по тази причина САС се произнася по желае против него.
Именно от това изговаряне излиза наяве, че мнението на апелативните съдии е, че изначално искът на Стайков е трябвало да бъде ориентиран само против прокуратурата. Затова съдът обезсилва решението на градския съд и приключва делото и във връзка с апелативния спецсъд.
В решението си апелативните съдии акцентират, че съдът и прокуратурата дават отговор за породени вреди от незаконосъобразна властническа, в това число и правозащитна активност, само че имуществената отговорност се носи от страната - " заради което за потърпевшите е ирелевантно тъкмо от кой правозащитен орган (прокуратурата или съдът) ще получи обезщетително или заместващо обезщетение за породените му имуществени и неимуществени вреди ". Според тях ползата на потърпевшия ще бъде задоволен и в случай че искът му против страната бъде почетен посредством прокуратурата. Съдът изяснява и за какво съгласно него неоправдателно решение против прокуратурата дава " морално задоволство " за просител, който твърди, че е потърпевш от активността на съдилищата.
" Ако обвиненият цели с предявен иск и против съда да реализира морално задоволство за породените му неимуществени вреди, в случай че се почете предявеният против Прокуратура на Република България деликтен иск, гражданският съд по нужда в претекстовете би трябвало да одобри, че наказателният съд не се е придържал към стандартите, уредени в член 5, § 2-4 ЕКПЧОС. Но това събитие не обуславя правния интерес за предявяване на иск и против втори и трети процесуален субституент на материално легитимирания индивид - страната ", се споделя в решението.
Мотивите на САС за това пояснение са, че когато делото е било инициирано от прокурор и съдът по-късно постанови погрешен акт, то вредите от него са по виновност на прокуратурата.
" Единствено ако правосъдното произвеждане е било формирано със сезиращ акт от различен юридически индивид, съдът би отговарял за породените имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразен правосъден акт. Паради тези правни съображения неприемливо е няколко държавни органи да дават отговор " солидарно " като процесуални субституенти на длъжника - Държавата ", аргументира се още съдът и отбелязва, че и прокуратурата, и съдилищата са органи на правосъдната власт, заради което компенсацията ще се изплаща от бюджета на правосъдната власт. По този мотив съдът акцентира, че е неприемливо този бюджет " да дава отговор " и то " солидарно " посредством другите органи на правосъдната власт.
В умозаключение САС написа, че както прокуратурата дава отговор за вредите, когато е поискала и съдът е наложил запори и възбрани за застраховане на наложени санкции или конфискация, по този начин отново единствено тя е виновна и за вреди от задържане под стража.
" Следователно, както при взимане на противозаконна мярка за неотклонение " задържане под стража ", по този начин и при противозаконния отвод на съда - отвън откритите стандарти в член 5, т. 3 ЕКПЧОС, да промени тази най-обременителна мярка на процесуална насила в по-лека, страната дава отговор имуществено за породените вреди на обвинения единствено посредством прокуратурата, а не и посредством съда. При тези кардинални правни съображения ирелевантно е събитието каква е била съответната редакция на член 2 ЗОДОВ - преди или след изменението на тази правна норма ", се споделя в решението на САС.
Направил го е в края на делото пред втората инстанция, откакто Софийският апелативен съд (САС) към този момент е изготвил претекстовете към решението си и е бил подготвен да го постанови, а то е щяло да бъде неоправдателно във връзка с прокуратурата.
Това излиза наяве от решението на апелативните съдии Иванка Ангелова (председател на състава), Красимир Машев (докладчик) и Златина Рубиева (пълния текст на решението виж тук).
Стайков заведе делото по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ) преди две години, като твърдеше, че повече от 8 месеца е арестуван нелегално в нарушаване на Европейската конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи (ЕКЗПЧОС). Той беше в ареста от септември 2018 година до 1 февруари 2021 година Според него прокуратурата и спецсъдилищата са нарушили правото му на независимост и сигурност по член 5 от конвенцията и по тази причина изиска бъдат наказани солидарно да му платят желаното обезщетение. Защитата му обоснова исковете и против съдилищата за противозаконното отнемане от независимост в нарушаване на конвенцията с това, че Тълкувателно решение №5 от 2015 година на Гражданската гилдия на Върховен касационен съд, съгласно което съдилищата са виновни единствено при нелегално наложени настаняване за лекуване и насилствени медицински ограничения и при използване на административна мярка, когато тя бъде анулирана, се отнася до приложението на ЗОДОВ преди промените в него от 2012 година
Собственикът на винпром " Карнобат " беше задържан на 5 септември 2018 година и упрекнат за данъчни закононарушения и проведена незаконна група за нелегално произвеждане на цигари. След 8 месеца той трябваше да бъде освободен, тъй като изтече оптималният период за задържане в досъдебното произвеждане, само че тогава прокуратурата го упрекна и за корист с еврофондове, поради което спецсъдилищата още веднъж го оставиха в ареста и едвам при започване на тази година беше освободен под домакински арест. От юли пък Стайков към този момент е на независимост против гаранция от 200 000 лв., а в края на август беше пуснат и на лекуване в чужбина.
Още при започване на годината Софийският градски съд (СГС) отхвърли исковете на Стайков с главен претекст, че не може по този метод гражданският съд да реализира надзор над актовете на наказателните съдилища, които са постановявали непрекъснатото задържане на Стайков.
Междувременно обаче Стайков заведе аналогично дело и в Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ), който одобри, че в неговия случай е нарушен член 5, §3 от конвенцията. Разпоредбата планува: " Βсеки задържан или лишен от независимост в сходство с наредбите на параграф 1 c) на този член би трябвало навреме да бъде изправен пред арбитър или пред длъжностно лице, упълномощено от закона да извършва правосъдни функционалности, и има право на гледане на неговото дело в рационален период или на освобождение преди гледането на неговото дело в съда. Освобождаването може да бъде обусловено от даването на гаранции за явяване в съда ".
В решението си Европейски съд по правата на човека подлага на критика определенията на спецсъдилищата за това, че в тях са липсвали претекстове за оставянето на Стайков в ареста, а постоянно са били и копирани от един от актовете на апелативния спецсъд. По това дело обаче на предприемача не беше присъдено обезщетение, защото съдът в Страсбург не призна, че той е направил годно искане за парична отплата за нарушаването.
Така единствената опция за обезщетение на Стайков остана висящото дело в САС, формирано точно по негова тъжба против решението на градския съд и тя е поддържана до края на делото. Затова и съдиите са били сюрпризирани, когато на 20 октомври искът е бил отдръпнат, а тъкмо в този ден съдът бил изготвил претекстовете си и бил подготвен да постанови решението си, излиза наяве от акта им.
" Това събитие буди у сегашния състав неразбиране и слага основни въпроси за обстоятелствата, пораждащи се отвън правосъдния развой, при все това с Решение на Европейски съд по правата на човека от 8 юни 2021 година по делото Стайков против България (по тъжба No 16282/20), което е наложително за националните юрисдикции, разглеждащи последствията от нарушаване на ЕКПЧОС (арг. и от член 303, алинея 1, т. 7 ГПК), е признато, че при продължаваното задържане на ищеца (по първото - процесното, и по второто наказателно производство) - общо за интервал от 2 години и 5 месеца, е налице нарушаване на член 5, т. 3 от Конвенцията ", се споделя в решението, в което съдиите означават, че отдръпването на желае е станало 8 дни след последното съвещание, в което отбраната на Стайков е докладвала и молба за разноските.
Съдът е уведомил страните за новото развиване, като прокуратурата и спецсъдът са дали единодушие за отдръпване на исковете против тях и делото в тази част е прекъснато, само че апелативният спецсъд не дал отговор и по тази причина САС се произнася по желае против него.
Именно от това изговаряне излиза наяве, че мнението на апелативните съдии е, че изначално искът на Стайков е трябвало да бъде ориентиран само против прокуратурата. Затова съдът обезсилва решението на градския съд и приключва делото и във връзка с апелативния спецсъд.
В решението си апелативните съдии акцентират, че съдът и прокуратурата дават отговор за породени вреди от незаконосъобразна властническа, в това число и правозащитна активност, само че имуществената отговорност се носи от страната - " заради което за потърпевшите е ирелевантно тъкмо от кой правозащитен орган (прокуратурата или съдът) ще получи обезщетително или заместващо обезщетение за породените му имуществени и неимуществени вреди ". Според тях ползата на потърпевшия ще бъде задоволен и в случай че искът му против страната бъде почетен посредством прокуратурата. Съдът изяснява и за какво съгласно него неоправдателно решение против прокуратурата дава " морално задоволство " за просител, който твърди, че е потърпевш от активността на съдилищата.
" Ако обвиненият цели с предявен иск и против съда да реализира морално задоволство за породените му неимуществени вреди, в случай че се почете предявеният против Прокуратура на Република България деликтен иск, гражданският съд по нужда в претекстовете би трябвало да одобри, че наказателният съд не се е придържал към стандартите, уредени в член 5, § 2-4 ЕКПЧОС. Но това събитие не обуславя правния интерес за предявяване на иск и против втори и трети процесуален субституент на материално легитимирания индивид - страната ", се споделя в решението.
Мотивите на САС за това пояснение са, че когато делото е било инициирано от прокурор и съдът по-късно постанови погрешен акт, то вредите от него са по виновност на прокуратурата.
" Единствено ако правосъдното произвеждане е било формирано със сезиращ акт от различен юридически индивид, съдът би отговарял за породените имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразен правосъден акт. Паради тези правни съображения неприемливо е няколко държавни органи да дават отговор " солидарно " като процесуални субституенти на длъжника - Държавата ", аргументира се още съдът и отбелязва, че и прокуратурата, и съдилищата са органи на правосъдната власт, заради което компенсацията ще се изплаща от бюджета на правосъдната власт. По този мотив съдът акцентира, че е неприемливо този бюджет " да дава отговор " и то " солидарно " посредством другите органи на правосъдната власт.
В умозаключение САС написа, че както прокуратурата дава отговор за вредите, когато е поискала и съдът е наложил запори и възбрани за застраховане на наложени санкции или конфискация, по този начин отново единствено тя е виновна и за вреди от задържане под стража.
" Следователно, както при взимане на противозаконна мярка за неотклонение " задържане под стража ", по този начин и при противозаконния отвод на съда - отвън откритите стандарти в член 5, т. 3 ЕКПЧОС, да промени тази най-обременителна мярка на процесуална насила в по-лека, страната дава отговор имуществено за породените вреди на обвинения единствено посредством прокуратурата, а не и посредством съда. При тези кардинални правни съображения ирелевантно е събитието каква е била съответната редакция на член 2 ЗОДОВ - преди или след изменението на тази правна норма ", се споделя в решението на САС.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ