Никой не иска да е шеф: Защо Gen Z отказва повишения?
Бизнесът в Европа е изправен пред нов проблем - отводът на Gen Z чиновниците да поемат повече отговорност и да заемат висши управнически постове.
За поколението Z кариерният триумф към този момент не се дефинира от покачването, като за мнозина приоритет е салдото сред работа и персонален живот пред по-голямата отговорност и по-дългото работно време. Тази наклонност се трансформира във все по-голямо предизвикателство за бизнеса, изключително за фирмите, които към този момент се борят да развият идващото си потомство водачи, написа Euronews.
" Според световните проучвания, единствено към 6% от поколението Z желаят да заемат висши управнически позиции. За организациите и техните структури това е доста огромен проблем ", разяснява Томаш Шклярски, основен изпълнителен шеф на Enpulse и специалист по ангажираност на работното място.
Според специалиста нежеланието на младите служащи да поемат управнически функции се дължи на първо място на възходящите отговорности, които идват с работата.
През последните години броят на чиновниците, подчинени на един управител, се е нараснал доста, като междинният размер на екипа се е удвоил от към 6 на 12 души. Това слага мениджърите под възходящ напън. От една страна, те са виновни пред управителните препоръки и висшето управление за постигането на бизнес задачите. От друга страна, от тях се чака да поддържат развиването, мотивацията и благосъстоянието на все по-големите екипи.
" Поколението Z деликатно е решило какво значи салдото сред работа и персонален живот по отношение на жертвите, нужни, с цел да станеш началник. Младите хора ясно виждат тежестта, която идва с ръководството. Мениджърът е виновен както пред своите началници, по този начин и пред все по-големите екипи, които изискват непрекъсната поддръжка ", сподели Шклярски.
Намаляващият интерес към мениджърски позиции не е проблем единствено за обособените компании, а е световна наклонност, която може да се окаже изключително предизвикателство за Европа, където демографските промени към този момент понижават работната мощ.
" Ще има все по-малко работещи хора, изключително в Европа. Ако не обучим ново потомство мениджъри и не подготвим хората да поемат отговорност за екипи, ще се сблъскаме с възходящи провокации при поддържането на организационната успеваемост ", предизвести специалистът.
Въпреки че изкуственият разсъдък навлиза все по-дълбоко в света на бизнеса и автоматизира доста процеси, Шклярски счита, че това няма да реши казуса с дефицита на мениджъри.
Експертът твърди, че остава неразбираемо дали чиновниците биха били склонни да одобряват указания от логаритми или дали изкуственият разсъдък би могъл дейно да извършва ролята на управител.
Ръководството на екипи към момента изисква умения, които са сложни за подмяна, в това число емпатия, създаване на взаимоотношения, обосноваване на чиновниците и взимане на решения, които регистрират човешката страна на организацията.
За поколението Z кариерният триумф към този момент не се дефинира от покачването, като за мнозина приоритет е салдото сред работа и персонален живот пред по-голямата отговорност и по-дългото работно време. Тази наклонност се трансформира във все по-голямо предизвикателство за бизнеса, изключително за фирмите, които към този момент се борят да развият идващото си потомство водачи, написа Euronews.
" Според световните проучвания, единствено към 6% от поколението Z желаят да заемат висши управнически позиции. За организациите и техните структури това е доста огромен проблем ", разяснява Томаш Шклярски, основен изпълнителен шеф на Enpulse и специалист по ангажираност на работното място.
Според специалиста нежеланието на младите служащи да поемат управнически функции се дължи на първо място на възходящите отговорности, които идват с работата.
През последните години броят на чиновниците, подчинени на един управител, се е нараснал доста, като междинният размер на екипа се е удвоил от към 6 на 12 души. Това слага мениджърите под възходящ напън. От една страна, те са виновни пред управителните препоръки и висшето управление за постигането на бизнес задачите. От друга страна, от тях се чака да поддържат развиването, мотивацията и благосъстоянието на все по-големите екипи.
" Поколението Z деликатно е решило какво значи салдото сред работа и персонален живот по отношение на жертвите, нужни, с цел да станеш началник. Младите хора ясно виждат тежестта, която идва с ръководството. Мениджърът е виновен както пред своите началници, по този начин и пред все по-големите екипи, които изискват непрекъсната поддръжка ", сподели Шклярски.
Намаляващият интерес към мениджърски позиции не е проблем единствено за обособените компании, а е световна наклонност, която може да се окаже изключително предизвикателство за Европа, където демографските промени към този момент понижават работната мощ.
" Ще има все по-малко работещи хора, изключително в Европа. Ако не обучим ново потомство мениджъри и не подготвим хората да поемат отговорност за екипи, ще се сблъскаме с възходящи провокации при поддържането на организационната успеваемост ", предизвести специалистът.
Въпреки че изкуственият разсъдък навлиза все по-дълбоко в света на бизнеса и автоматизира доста процеси, Шклярски счита, че това няма да реши казуса с дефицита на мениджъри.
Експертът твърди, че остава неразбираемо дали чиновниците биха били склонни да одобряват указания от логаритми или дали изкуственият разсъдък би могъл дейно да извършва ролята на управител.
Ръководството на екипи към момента изисква умения, които са сложни за подмяна, в това число емпатия, създаване на взаимоотношения, обосноваване на чиновниците и взимане на решения, които регистрират човешката страна на организацията.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ