Бизнесът: Безплатно висше, ако работиш в България
Бизнесът предлага висшето обучение да е гратис, в случай че приключилите работят несъмнено време в страната.
„ В Конституцията на Република България е записано, че при избрани условия образованието във висшите държавни учебни заведения е гратис. Предлагаме да се дефинират такива условия – то да е гратис за тези, които се осъществят по-късно в България или работят за български институции в чужбина”, съобщи пред NOVA Васил Велев, ръководител на Асоциацията на индустриалния капитал. Той уточни като най-благоприятен период за това изискване – 5 години.
Психологията е най-желана в СУ, баловете са доста високи
Хиляди дипломи от СУ се оказаха невалидни
Един милион незаети работни места в Германия
„ Можем да дадем образец с висшето военно обучение. Доколкото знам там откакто завършиш, би трябвало да работиш 10 години в страната по специалността, другояче има наказания - би трябвало да върне средствата, които са вложени в него. Има сходни практики и в други балкански страни. От Балканите до Обединеното кралство има такива практики. Например в медицинските специалности”, почерта Велев.
Той е безапелационен, че „ няма удовлетворен бизнесмен или предприемач от продукта, който дава висшето обучение. На входа свободните места за първокурсници са повече, в сравнение с са абитуриентите”.
„ Има обезценка на висшето обучение – огромно количество, ниско качество и то неприятно структурирано е по специалности, които са нужни. Не подхожда приемът, а още по-малко завършващите на пазара на труда”, счита Велев.
По думите му сега повече хора приключват специалности като „ Право”, „ Икономика” и „ Администрация”, „ ПР”, в сравнение с са работните места за тях, а в това време не доближават инженери и ИТ експерти, макар че в тези сфери заплащането е много по-високо.
„ В България има голям дефицит на фрагменти, който ще се задълбочава, поради на демографските тенденции”, предизвести Велев.
Той уточни, че приключилите механически науки и специалности през предходната година са по-малко от 5 хиляди, до момента в който сега се образоват 47 хиляди по стопанска система и 20 хиляди по администрация. На процедура повече от половината висшисти в последните години работят на длъжности, които не изискват висше обучение.
„ Трябва да се постави завършек на така наречен „ автономия” на университетите. В Конституцията написа, че тя е академична, а у нас е феодална”, съобщи Велев.
Бившия учебен министър проф. Тодор Танев от своя страна уточни, че не може всички специалности да бъдат сложени в този режим, а в същото време е доста мъчно да бъдат филтрирани единствено част от тях.
„ На Министерството на образованието и сега му е вменено да изготви подобен лист, само че въпросът е до каква степен той е законен. Легитимността е по-пълна, колкото повече обществени сътрудници вземат участие. Бизнесът би трябвало да споделя кои да бъдат професиите”, съобщи проф. Танев.
Той акцентира, че никой не може да забрани на студентите да отидат да учат или работят в чужбина. Но в случай че са признати по държавна поръчка, страната може да изиска от тях възвращаемост на вложените средства.
Според него най-хубавият механизъм е – страната да дава на банка, а банката да си желае след това парите от приключилите, които са решили да работят в чужбина.
Проф. Танев обаче разясни, че и бизнесът носи отговорност. Той даде образец с бизнесмени от предишното като Пенчо Семов и Асен Николов, които са давали доста средства за обучение.
„ Дали бизнесът не споделя – с парите на всички данъкоплатци страната да заплаща на тези, които ще работят за нас?”, попита проф. Танев.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още настоящи вести от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
„ В Конституцията на Република България е записано, че при избрани условия образованието във висшите държавни учебни заведения е гратис. Предлагаме да се дефинират такива условия – то да е гратис за тези, които се осъществят по-късно в България или работят за български институции в чужбина”, съобщи пред NOVA Васил Велев, ръководител на Асоциацията на индустриалния капитал. Той уточни като най-благоприятен период за това изискване – 5 години.
Психологията е най-желана в СУ, баловете са доста високи
Хиляди дипломи от СУ се оказаха невалидни
Един милион незаети работни места в Германия
„ Можем да дадем образец с висшето военно обучение. Доколкото знам там откакто завършиш, би трябвало да работиш 10 години в страната по специалността, другояче има наказания - би трябвало да върне средствата, които са вложени в него. Има сходни практики и в други балкански страни. От Балканите до Обединеното кралство има такива практики. Например в медицинските специалности”, почерта Велев.
Той е безапелационен, че „ няма удовлетворен бизнесмен или предприемач от продукта, който дава висшето обучение. На входа свободните места за първокурсници са повече, в сравнение с са абитуриентите”.
„ Има обезценка на висшето обучение – огромно количество, ниско качество и то неприятно структурирано е по специалности, които са нужни. Не подхожда приемът, а още по-малко завършващите на пазара на труда”, счита Велев.
По думите му сега повече хора приключват специалности като „ Право”, „ Икономика” и „ Администрация”, „ ПР”, в сравнение с са работните места за тях, а в това време не доближават инженери и ИТ експерти, макар че в тези сфери заплащането е много по-високо.
„ В България има голям дефицит на фрагменти, който ще се задълбочава, поради на демографските тенденции”, предизвести Велев.
Той уточни, че приключилите механически науки и специалности през предходната година са по-малко от 5 хиляди, до момента в който сега се образоват 47 хиляди по стопанска система и 20 хиляди по администрация. На процедура повече от половината висшисти в последните години работят на длъжности, които не изискват висше обучение.
„ Трябва да се постави завършек на така наречен „ автономия” на университетите. В Конституцията написа, че тя е академична, а у нас е феодална”, съобщи Велев.
Бившия учебен министър проф. Тодор Танев от своя страна уточни, че не може всички специалности да бъдат сложени в този режим, а в същото време е доста мъчно да бъдат филтрирани единствено част от тях.
„ На Министерството на образованието и сега му е вменено да изготви подобен лист, само че въпросът е до каква степен той е законен. Легитимността е по-пълна, колкото повече обществени сътрудници вземат участие. Бизнесът би трябвало да споделя кои да бъдат професиите”, съобщи проф. Танев.
Той акцентира, че никой не може да забрани на студентите да отидат да учат или работят в чужбина. Но в случай че са признати по държавна поръчка, страната може да изиска от тях възвращаемост на вложените средства.
Според него най-хубавият механизъм е – страната да дава на банка, а банката да си желае след това парите от приключилите, които са решили да работят в чужбина.
Проф. Танев обаче разясни, че и бизнесът носи отговорност. Той даде образец с бизнесмени от предишното като Пенчо Семов и Асен Николов, които са давали доста средства за обучение.
„ Дали бизнесът не споделя – с парите на всички данъкоплатци страната да заплаща на тези, които ще работят за нас?”, попита проф. Танев.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още настоящи вести от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ