Бизнесът поиска по-мащабни и по-продължителни компенсации за скъпия ток
Бизнесът изиска от новото държавно управление да продължи програмата за отплата на компаниите поради скъпия ток. Действащата понастоящем схема предвижда погашение на обезщетения в размер на 110 лева./MWh на стопанските консуматори за цените на електрическата енергия за октомври и ноември 2021 година.
Според бизнеса обаче този размер на компенсацията е непълен, имайки поради получаващите се в дневните часове цени, които надвишават към този момент на моменти 680 лева./MWh. Освен това срокът на деяние на тази мярка изтече, а борсовите цени на електрическата енергия не престават да нарастват.
Затова се предлага да бъде взето решение за удължение на периода на деяние на програмата за декември 2021 година, като размерът на компенсацията бъде обновен на 217 лева./MWh.
" Тази мярка към този момент има изрично позитивно мнение от страна на Европейска комисия, относима е до всички консуматори на свободен пазар и ги адресира по явен, равнопоставен метод. Източникът на финансиране биха могли да са изключителните доходи от Данък добавена стойност в бюджета, получени вследствие на повишените цени на електрическата енергия. Други средства могат да бъдат употребени от остатъка на ФСЕС, както и изключителната облага на АЕЦ, НЕК и другите производители. Смятаме, че обезщетенията следва да се изплащат до момента в който има рисково високи цени, като се резервира правилото за установяване на размера им – 75% от разликата сред борсовата цена и прогнозната пазарна цена ", споделят ръководителят на АИКБ Васил Велев в писмо до новия министър председател Кирил Петков.
" Водени от разбирането, че следва да се разработят незабавно механизми за стабилно ценообразуване на създадената и предлагана електрическа енергия на българския енергиен пазар, ориентирани към всички участници (битови и небитови), отчитайки заслужено ползите им, предлагаме специалистите в КЕВР и МЕ да обсъдят модел на конструкция и размер на характерни ценови съставни елементи като „ отговорности към обществото “, такива, че да разрешат: съответна планирана цена – за контролиран и свободен пазар; да не трансферират свръхпечалби към обособени търговски участници; компенсиране на свръхцените за небитовите консуматори, т.е. последна цена, понижена по отношение на ирационалните цени на търгуваната дейна сила ", добавя Велев.
Като значима спомагателна мярка се предлага и основаване на платформа на борсата, посредством която консуматори, отговарящи на избрани критерии за енергоинтензивност, които да бъдат създадени в допълнение, да могат да наддават за дълготрайни контракти.
" Комбинирането на гореописаните три ограничения, отчитайки евентуален кумулативен резултат – тъй че да не се реализира свръхкомпенсиране на едни за сметка на други участници на електроенергийния пазар (напр. може да се обоснове цената 150 лева./MWh като резултативна цена след използваните компенсационни механизми), уверени сме, ще докара до заслужено съкращаване на невиждания ценови напън над крайните консуматори – както битови (през контролирания пазар), по този начин и небитови (през приложния режим на действие на свободния пазар) ", се показва като мотив.
Според бизнеса обаче този размер на компенсацията е непълен, имайки поради получаващите се в дневните часове цени, които надвишават към този момент на моменти 680 лева./MWh. Освен това срокът на деяние на тази мярка изтече, а борсовите цени на електрическата енергия не престават да нарастват.
Затова се предлага да бъде взето решение за удължение на периода на деяние на програмата за декември 2021 година, като размерът на компенсацията бъде обновен на 217 лева./MWh.
" Тази мярка към този момент има изрично позитивно мнение от страна на Европейска комисия, относима е до всички консуматори на свободен пазар и ги адресира по явен, равнопоставен метод. Източникът на финансиране биха могли да са изключителните доходи от Данък добавена стойност в бюджета, получени вследствие на повишените цени на електрическата енергия. Други средства могат да бъдат употребени от остатъка на ФСЕС, както и изключителната облага на АЕЦ, НЕК и другите производители. Смятаме, че обезщетенията следва да се изплащат до момента в който има рисково високи цени, като се резервира правилото за установяване на размера им – 75% от разликата сред борсовата цена и прогнозната пазарна цена ", споделят ръководителят на АИКБ Васил Велев в писмо до новия министър председател Кирил Петков.
" Водени от разбирането, че следва да се разработят незабавно механизми за стабилно ценообразуване на създадената и предлагана електрическа енергия на българския енергиен пазар, ориентирани към всички участници (битови и небитови), отчитайки заслужено ползите им, предлагаме специалистите в КЕВР и МЕ да обсъдят модел на конструкция и размер на характерни ценови съставни елементи като „ отговорности към обществото “, такива, че да разрешат: съответна планирана цена – за контролиран и свободен пазар; да не трансферират свръхпечалби към обособени търговски участници; компенсиране на свръхцените за небитовите консуматори, т.е. последна цена, понижена по отношение на ирационалните цени на търгуваната дейна сила ", добавя Велев.
Като значима спомагателна мярка се предлага и основаване на платформа на борсата, посредством която консуматори, отговарящи на избрани критерии за енергоинтензивност, които да бъдат създадени в допълнение, да могат да наддават за дълготрайни контракти.
" Комбинирането на гореописаните три ограничения, отчитайки евентуален кумулативен резултат – тъй че да не се реализира свръхкомпенсиране на едни за сметка на други участници на електроенергийния пазар (напр. може да се обоснове цената 150 лева./MWh като резултативна цена след използваните компенсационни механизми), уверени сме, ще докара до заслужено съкращаване на невиждания ценови напън над крайните консуматори – както битови (през контролирания пазар), по този начин и небитови (през приложния режим на действие на свободния пазар) ", се показва като мотив.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ