Бившият защитник на Левски - Аймен Белаид, даде странно интервю

Бившият бранител на Левски - Аймен Белаид, даде необичайно изявление за френския подкаст “ Histoires de Foot Podcast ”. В част от него той споделя за двата си интервала на “Герена ”. Първият е от 16 януари 2014-а до 8 януари 2016 година След това отива в Родъръм. После се завръща като свободен сътрудник при “сините ” на 1 януари 2018 година и остава до 28 февруари 2019 година, след което отива в Саудитска Арабия.

За родния гранд записва 85 мача, в които е осъществя 3 гола.

Първо Белаид подхваща тематиката с “футболните хулигани ” на “Герена ”. На по-късен стадий пък твърди, че Левски му е предложил 300 000 евро на ръка и в брой, а настрана и месечна заплата от 40 000 евро, с цел да остане на “Герена ”, само че той е отказал офертата, с цел да отиде в Родъръм.

За хулиганите и съблекалнята:

“В Левски беше същински пъкъл, освен на терена, а най-много отвън него. Ултрасите (хулиганите) имаха голяма власт. Понякога влизаха непосредствено в съблекалнята след мача.

Представи си: ние още сме с екипите - потни, изтощени, и внезапно вратата се отваря с тропот. Влизат 10-15 души, ядосани, крещят, обиждат…

Аз бях един от дребното, които разбираха малко британски. Имаше един мой съотборник – Кевин Бру. Той не говореше нито български, нито френски. Хулиганите започваха да му крещят, да го заплашват, да го наскърбяват жестоко… и аз трябваше да му превеждам в действително време.

Стоях там и му споделях: “Той споделя, че в случай че не спечелим идващия мач, ще те убият “ или “Ти си отговорен, че загубихме “…

Кевин ме гледаше с големи очи, не можеше да повярва. Беше сюрреалистично. Това не се случваше един път - два пъти, беше съвсем обикновено. Натискът беше голям. Трябваше да печелиш непременно.

За офертата от Левски и прекосяването му в Родъръм:

“В един миг, до момента в който бях в Левски, клубът в действителност искаше да ме задържи. Направиха предложение, което беше много бясно, почтено казано.

Казаха ми: „ Аймен, в случай че подпишеш нов контракт с нас, ти даваме триста хиляди евро на ръка – незабавно, в брой, чисто. И също така заплата от четиридесет хиляди евро (на месец). “

Това беше сериозна сума. Особено за тогавашното време и за равнището на клуба. Те в действителност се опитваха да ме убедят да остана, макар всичките проблеми, които имаше там – напрежението, хулиганите, всичко това.

Агентът ми беше супер очарован. Той ми вика: „ Аймен, това е топ оферта! Триста хиляди незабавно плюс четиридесет хиляди на месец… би трябвало да я вземеш, това е огромен късмет. “

Аз го слушах и просто му споделих: “Не. Не желая. Отказвам. “

Той не можеше да повярва. Питаше ме: “Защо, бе? Какво повече искаш? Това са положителни пари! “

Аз му отговорих: “Слушай, аз имам една фантазия от дете – да играя в Англия. Ако взема тези пари, ще остана тук в тази среда единствено поради парите. А аз не желая да се усещам по този начин. Искам да отида в Чемпиъншип, даже и да е по-трудно, даже и да спечелвам по-малко. “

Водещ:

- И в действителност ли отхвърли? Без да се замислиш?

Аймен:

Да, отхвърлих без съмнение. Честно казано, в никакъв случай не съм съжалявал за това решение. Защото за мен това да изживея фантазията си бяха по-важни от парите. Ако бях останал в Левски единствено поради тези 300 000 на ръка, щях да се усещам сякаш съм се продал. После пристигна офертата от Родъръм и аз споделих „ да “ незабавно.

Не беше най-големият клуб в Чемпиъншип, нито получих най-хубавите пари, само че за мен беше сбъдната фантазия. Казах „ да “ незабавно, без да се възнамерявам. Когато дойдох в Англия, всичко беше друго. Интензивността на тренировките, физическата борба на всеки мач, почитателите, които пеят 90 минути без спиране…

Там разбрах за какво толкоз доста желаех да играя в британския футбол.

Честно казано, в никакъв случай не съжалих, че отхвърлих тези 300 000 евро на ръка. Защото парите идват и си отиват, само че да живееш фантазията си – това остава вечно. ”