Бивш зам.-министър на финансите предлага ДДС да стане 22%
Бившият заместник-министър на финансите (2001 - 2009 г.) Любомир Дацов съобщи пред " Нова телевизия ", че е пристигнало времето Данък добавена стойност да се вдигне на 22%.
" Не става въпрос дали дефицитът би трябвало да е 3% от Брутният вътрешен продукт, въпросът е за какво не е с 1% превишение? Две неща могат да се създадат. Министерство на финансите ги е предложило - да се понижи разходната част, по този начин се овладява подобен вид недостиг най-ефективно. Другото нещо е да видгнеш налозите. Обираш всичко, което можеш да съкратиш физически като размери, в това число редуциране на хора, обиране на финансови разноски. В дълготраен проект може да се направи структурна промяна по браншове, с цел да се промени успеваемостта им. Друг вид: инфлацията се замразява и се оставя да откри равновесието. Мерки през приходите могат да са понижаване на потреблението, стимулиране на производството. Дошло е времето за Данък добавена стойност от 22%. Предпочитам да стане това и да не се занимаваме с останалите нелепости. Би понижило търсенето, не би понижило на предлагането ", разяснява той.
Икономистът Юлиан Войнов дефинира покачването на минималната работна заплата по отношение на междинната като администратвина мярка, която не усъвършенства виталния стандарт на хората. Той счита, че ограниченията, които би трябвало да се вземат, следва да са ориентирани към подкрепяне на бизнес интензивността в страната. " Данък добавена стойност в размер на 22% е крута мярка, не е нужна сега. Подкрепям, обаче, връщането на Данък добавена стойност ставките за ресторантьорския отрасъл. Видяхме противоположната догадка на спад на цените. Печалбите скачат 2 следващи години с по 10 милиарда в стопанската система. Тези ограничения не са изиграли ролята, на която се е разчитало ", уточни той, като изрази мнение, че българската стопанска система би трябвало да се върне към " нормалността от 2019 година ".
Доц. доктор Щерьо Ножаров, стопански консултант към Българската стопанска камара, също не поддържа растежа на минималната работна заплата, плануван от 1 януари 2024 година " Това е скок с 17-20% на минималните приходи. Ще бъде ударен най-много туризмът. 80% от заетите в турзима са на МРЗ. Тоест сезонът през 2024 година може да се утежни ", предвижда той.
Ножаров означи, че с цел да се увличат приходите, са нужни промени, в това число в пенсионната система. " Плащаме 3 лв., с цел да получим 1 лев от пенсия, жестоко казано. Тази година Данък " Свръхпечалба " ще платят компании, които са на загуба тази година. Евентуално идната година ще им възстановят надвзетите средства. Чиновнически и бюрократичен парадокс. Колективната данъчна отгооврност на компаниите ще нарасне с 50%. Може би в идващите 20 години задграничен вложител в България няма да пристигна след този сигнал ", разяснява още той.
Евгений Кънев означи, че през последната година България е имала положителни благоприятни условия около войната, които най-вероятно няма да се задържат и през актуалната година. " Бяхме експортьори на ток, зърно и оръжие. Икономическата среда се утежнява: повишение на лихвите, геополитическа рецесия, има значение дали ще има криза в огромните страни, които са и наши сътрудници. Данък добавена стойност би трябвало да се възвърне. Трябва най-сетне да въведем електронно държавно управление, това е метод да се спестят пари. Такова имат даже в Кения ", уточни икономистът.
" Не става въпрос дали дефицитът би трябвало да е 3% от Брутният вътрешен продукт, въпросът е за какво не е с 1% превишение? Две неща могат да се създадат. Министерство на финансите ги е предложило - да се понижи разходната част, по този начин се овладява подобен вид недостиг най-ефективно. Другото нещо е да видгнеш налозите. Обираш всичко, което можеш да съкратиш физически като размери, в това число редуциране на хора, обиране на финансови разноски. В дълготраен проект може да се направи структурна промяна по браншове, с цел да се промени успеваемостта им. Друг вид: инфлацията се замразява и се оставя да откри равновесието. Мерки през приходите могат да са понижаване на потреблението, стимулиране на производството. Дошло е времето за Данък добавена стойност от 22%. Предпочитам да стане това и да не се занимаваме с останалите нелепости. Би понижило търсенето, не би понижило на предлагането ", разяснява той.
Икономистът Юлиан Войнов дефинира покачването на минималната работна заплата по отношение на междинната като администратвина мярка, която не усъвършенства виталния стандарт на хората. Той счита, че ограниченията, които би трябвало да се вземат, следва да са ориентирани към подкрепяне на бизнес интензивността в страната. " Данък добавена стойност в размер на 22% е крута мярка, не е нужна сега. Подкрепям, обаче, връщането на Данък добавена стойност ставките за ресторантьорския отрасъл. Видяхме противоположната догадка на спад на цените. Печалбите скачат 2 следващи години с по 10 милиарда в стопанската система. Тези ограничения не са изиграли ролята, на която се е разчитало ", уточни той, като изрази мнение, че българската стопанска система би трябвало да се върне към " нормалността от 2019 година ".
Доц. доктор Щерьо Ножаров, стопански консултант към Българската стопанска камара, също не поддържа растежа на минималната работна заплата, плануван от 1 януари 2024 година " Това е скок с 17-20% на минималните приходи. Ще бъде ударен най-много туризмът. 80% от заетите в турзима са на МРЗ. Тоест сезонът през 2024 година може да се утежни ", предвижда той.
Ножаров означи, че с цел да се увличат приходите, са нужни промени, в това число в пенсионната система. " Плащаме 3 лв., с цел да получим 1 лев от пенсия, жестоко казано. Тази година Данък " Свръхпечалба " ще платят компании, които са на загуба тази година. Евентуално идната година ще им възстановят надвзетите средства. Чиновнически и бюрократичен парадокс. Колективната данъчна отгооврност на компаниите ще нарасне с 50%. Може би в идващите 20 години задграничен вложител в България няма да пристигна след този сигнал ", разяснява още той.
Евгений Кънев означи, че през последната година България е имала положителни благоприятни условия около войната, които най-вероятно няма да се задържат и през актуалната година. " Бяхме експортьори на ток, зърно и оръжие. Икономическата среда се утежнява: повишение на лихвите, геополитическа рецесия, има значение дали ще има криза в огромните страни, които са и наши сътрудници. Данък добавена стойност би трябвало да се възвърне. Трябва най-сетне да въведем електронно държавно управление, това е метод да се спестят пари. Такова имат даже в Кения ", уточни икономистът.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ