Предсмъртният пост във фейсбук на един мъж преди евтаназия
Бившият боец Найджъл Касън решил да завърши с живота си след 10-годишна битка с болест на двигателния неврон. Дори намиращ се на смъртен одър, неуниващият 62-годишен татко на три деца намерил сили в себе си да се усмихва и майтапи.
Роднините на 62-годишния мъж описват, че до най-последната минута той се усмихвал и разказвал вицове. В продължение на 10 години той се борел с тежко заболяване на двигателната система и се нуждаел от непрекъсната помощ и поддръжка, защото не можел независимо да извършва даже най-простички задания.
Малко преди гибелта си, намиращ се в клника в швейцария, той помолил жена си Джулия да разгласява пост във фейсбук. Не съумял да види стотиците мнения, тъй като не желал „ да се мотае в обществените мрежи в последните минути от живота “.
Това е последното известие на Найджъл до приятелите му във фейсбук:
„ С наслада ви оповестявам, че открих единственото лекарство против БДН, само че тъжното е, че това значи, че би трябвало да отида в клиника в Цюрих, с цел да приключа там своя житейски път.
Искам да благодаря на всички свои другари във фейсбук за поддръжката, която ми оказвахте от 2008 година, когато одеве се бях записал в обществената мрежа, една година след откриването на заболяването. Толкова е тъжно, че законите на тази страна не разрешават да напиша това известие от своя дом.
Реших да дойда тук, тъй като взех решение да умра тогава, когато към момента мога да се усмихна. Повече не би трябвало да се боря с тази болест. Искам да умра почтено, а не в страдания.
Мнозина могат да кажат, че това е най-лесният излаз от обстановката, само че не е по този начин. Представете си какъв брой тежко е да оставиш своето любящо семейство и другари. Трябваше да „ умра “, с цел да обявявам това известие! Ха-ха-ха-ха! Благодаря и сбогом “.
Найджъл отпътувал за Швейцария, тъй като в тази страна евтаназията е позволена законодателно. В родната му Англия такива услуги не се оказват.
Мъжът прекарал два „ специфични дни “ в Цюрих дружно с жена си и трите им деца – 39-годишният Крейг, 33-годишната Ребека и 38-годишната Елеонора, преди да натиснат копчето, благодарение на което в тялото му почнали да постъпват смъртоносните субстанции.
Децата си спомнят, че той се шегувал до своята последна минута.
Когато Найджъл съобщил на фамилията си за своето решение да почине, роднините му изпаднали в смут, само че в този момент схващат, че би трябвало да почитат това решение.
Болестта на двигателния неврон води до постепенна недоразвитост на мускулите и човек губи опция да се движи.
Самият Найджъл говорел за това, че е погрешно да се не разрешава евтаназията в Британия. Ако той бе траял да се бори с заболяването, никога нямаше да удържи победа. Точно по тази причина желал да излезе от живота самичък, с цел да може околните му да го запомнят ухилен и разумен.
