Бившият външен министър и вицепремиер по европейските въпроси на Република

Бившият външен министър и вицепремиер по европейските въпроси на Република Северна Македония Никола Димитров е изрично срещу Скопие да одобри френското предложение за разрешаване на разногласието с югозападните ни съседи и повдигане на българското несъгласие за започване на присъединителни договаряния сред Европейски Съюз и Северна Македония, предава скопският ефирен канал „ Сител “ .

„ Френското предложение не ни води към участие в Европейски Съюз. Искаме да стартираме договаряния или желаеме да приключим договарянията и да пристъпим към участието, тъй като това ни води в една тясна пътека, която е извънредно комплицирана, натоварена с настояванията на България, която основава прецеденти за други страни кандидатки, които следват след нас “, съобщи политикът.

В изказване пред медиите преди панелната полемика, проведена от Института за народна власт (IDSCS) и Института за европейска политика (EPI) във връзка представянето на документа „ Българското несъгласие на македонската европейска интеграция: каква ябълка може отхапе Македония? “, той оцени, че всичко минава под позициите и алените линии на Скопие, а двустранните въпроси са вкоренени в рамката на договарянията. Димитров прибавя, че отстъпката е направена доста елементарно, без да се желае от България да отстрани едностранната декларация за „ македонския език “ и означи, че отговорността е на държавното управление в Скопие.

„ Ние, в Северна Македония, не можем да включим българската общественост в Конституцията по искане на България, а България за болшинството, за македонския народ, който приказва македонски, да не признае македонската еднаквост. Не я молим да признае езика ни. Държавите не признават езици, само че имат задължението да зачитат правото на самоизразяване и самоопределяне на македонския народ. Това, което направи Гърция с Преспанския контракт. Проблемът на това предложение е, първо, че то не взема решение македоно-българския проблем, тъй като отричането към момента съществува. Докато България не се откаже от този дневен ред, с цел да отрезви нас, македонците, този проблем няма да бъде решен и не можем да затворим македонския въпрос с последната страна, която има проблем с това, а това е България “, изяснява Димитров.

Според него разширението би трябвало да бъде обвързано с промени, тъй като в случай че се вмъкне двустранно искане, се унищожава цялата същина. „ След всичко, през което преминахме като народ и нация “, добави Димитров, „ ние заслужаваме европейска рамка за договаряния, развой, в който ще се конкурираме с другите на Западните Балкани и даже с България във връзка с демокрацията, свободата на медиите, стопанската система... “

„ Имаме геополитически миг в Европа, в който потребността от триумф нараства. За да се изпълнят обещанията към Украйна и Молдова, е належащо да се придвижат нещата в Западните Балкани, на първо място към нас и към Албания. Не може обаче отново ние да сме губещите - страната, която най-вече пострада, вървейки по европейския път “, споделя още някогашният външен министър на РСМ.

Запитан от публицисти за работата му като вицепремиер и дали се усеща виновен, Димитров акцентира, че неговият ангажимент е отразен в предложенията, които са направени в договарянията за разрешаване на разногласието със София, до момента в който той е бил външен министър, както и вицепремиер.

„ Предложенията не идват от небето, предложенията би трябвало да бъдат направени от някой. Какво беше предлагането на Германия, какво беше предлагането на Португалия и по какъв начин след шест месеца от първата седмица, когато падна нотата ни до Организация на обединените нации, по какъв начин стигнахме до този миг в този момент “, приключи Димитров.