Йордан Върбанов: Гонзо ми скъса мускул с удар с лакът, бях аут два месеца
Бившият централен бранител на ЦСКА Йордан Върбанов гостува в " От дузпа в тъч " по Sportal TV . Той си спомни времето, прекарано на стадион " Българска войска " и приказва за настоящия си клуб Витоша (Бистрица), където е треньор в школата.
" Едно време българският футболист беше на доста по-високо равнище по отношение на в този момент. Няма място за съпоставяне. От ЦСКА вардя единствено положителни мемоари, имах щастието да вземам участие в дербита против Левски, в европейски мачове. Работих със експерти като Луиджи Симони, Стойчо Младенов, Аспарух Никодимов и така нататък, от които научих доста. Сега се стряма да ползвам наученото в школата на Витоша. Огромна е разликата сред мъжкия футбол и юношеския. Младите гении се интегрират мъчно в нашите тимове ", показа Върбанов.
" При Стойчо Младенов дисциплината и мотивацията в ЦСКА беше на най-високо равнище. Не инцидентно с него станахме първенци през 2003 година. Най-трудно ми беше да играя против Хакан Шюкюр от Галатасарай. Приятели ме бъзикат: " Пуснахме си тв приемника и в петата минута към този момент беше 2:0 за Галатасарай ". Истината е, че те бяха ужасно мощен тим. Играх против Шюкюр и беше тежко. Знаете какви футболисти имаха тогава в Галатасарай - Шюкюр, Шаш, Ергюн Пенбе, да не ги изреждам всички ", описа Дузи в " От дузпа в тъч ".
" В България съм пазил Георги Иванов - Гонзо и Георги Чиликов. Гонзо беше доста добър нападател и против него се играеше доста мъчно. Потвърждавам изцяло, че обичаше да играе доста с ръце. Той несъмнено не знае, само че един път при корнер ме контузи с ръка. Аз го държах за фланелката, а Гонзо ме удари с лакът в ръката. Така ме беше блъснал, че ми скъса мускул и след това болеше пъклен доста. Два месеца не играх по-късно поради този лакът ", продължи Върбанов.
" През 2008 година отидох в клуб от елита в Китай. Случи се по този начин, че Манчестър Юнайтед провежда другарски мач против моя тим. Бяха първенци на Англия и спечелили в Шампионската лига. Дойдоха с всичките си звезди - Митко Бербатов, Майкъл Оуен и така нататък Естествено, с Митко се поздравихме преди срещата, а след нея ми подари фланелката си. С него се познаваме още от юношите на ЦСКА. Пазя си фланелката му, несъмнено, както и тази на Патрис Евра ", продължи някогашният защитник пред Sportal.bg .
" Аз съм последовател на настоящия формат на шампионата. Хубаво е в живота да получаваш втори късмет. През предишния сезон Витоша ходя доста зле през целия сезон, само че най-после в решаващия миг се мобилизирахме и се спасихме. В два мача успяхме да се оправим с Пирин. А в случай че Пирин бе останал, и като се има поради какво е ситуацията при тях в този момент, какво щеше да прави в този момент техният тим в Първа лига? Помогна ни това, че излязохме без никакво напрежение в баража. През лятото клубът взе положителни решения и в този момент към този момент сме в напредък по отношение на предишния сезон ", сподели още Върнанов.
" Едно време българският футболист беше на доста по-високо равнище по отношение на в този момент. Няма място за съпоставяне. От ЦСКА вардя единствено положителни мемоари, имах щастието да вземам участие в дербита против Левски, в европейски мачове. Работих със експерти като Луиджи Симони, Стойчо Младенов, Аспарух Никодимов и така нататък, от които научих доста. Сега се стряма да ползвам наученото в школата на Витоша. Огромна е разликата сред мъжкия футбол и юношеския. Младите гении се интегрират мъчно в нашите тимове ", показа Върбанов.
" При Стойчо Младенов дисциплината и мотивацията в ЦСКА беше на най-високо равнище. Не инцидентно с него станахме първенци през 2003 година. Най-трудно ми беше да играя против Хакан Шюкюр от Галатасарай. Приятели ме бъзикат: " Пуснахме си тв приемника и в петата минута към този момент беше 2:0 за Галатасарай ". Истината е, че те бяха ужасно мощен тим. Играх против Шюкюр и беше тежко. Знаете какви футболисти имаха тогава в Галатасарай - Шюкюр, Шаш, Ергюн Пенбе, да не ги изреждам всички ", описа Дузи в " От дузпа в тъч ".
" В България съм пазил Георги Иванов - Гонзо и Георги Чиликов. Гонзо беше доста добър нападател и против него се играеше доста мъчно. Потвърждавам изцяло, че обичаше да играе доста с ръце. Той несъмнено не знае, само че един път при корнер ме контузи с ръка. Аз го държах за фланелката, а Гонзо ме удари с лакът в ръката. Така ме беше блъснал, че ми скъса мускул и след това болеше пъклен доста. Два месеца не играх по-късно поради този лакът ", продължи Върбанов.
" През 2008 година отидох в клуб от елита в Китай. Случи се по този начин, че Манчестър Юнайтед провежда другарски мач против моя тим. Бяха първенци на Англия и спечелили в Шампионската лига. Дойдоха с всичките си звезди - Митко Бербатов, Майкъл Оуен и така нататък Естествено, с Митко се поздравихме преди срещата, а след нея ми подари фланелката си. С него се познаваме още от юношите на ЦСКА. Пазя си фланелката му, несъмнено, както и тази на Патрис Евра ", продължи някогашният защитник пред Sportal.bg .
" Аз съм последовател на настоящия формат на шампионата. Хубаво е в живота да получаваш втори късмет. През предишния сезон Витоша ходя доста зле през целия сезон, само че най-после в решаващия миг се мобилизирахме и се спасихме. В два мача успяхме да се оправим с Пирин. А в случай че Пирин бе останал, и като се има поради какво е ситуацията при тях в този момент, какво щеше да прави в този момент техният тим в Първа лига? Помогна ни това, че излязохме без никакво напрежение в баража. През лятото клубът взе положителни решения и в този момент към този момент сме в напредък по отношение на предишния сезон ", сподели още Върнанов.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ