Александър Захариев пред Efirbet: Време е за смяна на поколенията по върха на българския футбол
Бившият треньор в школата на Славия и ефирен анализатор, Александър Захариев, даде за уеб страницата Efirbet.com. Захариев разяснява всички наболели тематики към подготовката на юноши и нововъведенията, които би трябвало да използван в България, с цел да настигнем съседите си.
Той прикани към даването на късмет на повече млади треньори и млади ръководители, които да внесат прохлада и нови хрумвания в нашия футбол. Специалистът акцентира, че и клубните президенти би трябвало да демонстрират надалеч повече самообладание, инвестирайки в детско-юношеските школи.
Здрасти, Сашо! В последната над година живеем в много необичайно време. Как ти се отрази пандемията?
Беше стресово за всички, в това число и за мен. С позитивно мислене и религия в хората от здравната просвета обаче неприятните дни минаха по-леко. Спазвах всички наставления и по този начин – чисто психически устоях на неприятните подиуми, съпътстващи обстановката.
Успя ли да извлечеш някаква изгода от множеството налично време вкъщи, или минусите доминираха?
Да, съумях да обогатя знанията си през този интервал. Когато имаш повече свободно време, то може да осмислиш повече неща, да промениш някои свои визии в по-добра посока. Изкарах един курс за анализатор към Барселона, който беше доста забавен. Тези курсове костват средства, несъмнено, само че не скърбя, че се включих. Успях и много книги да прочета, тъй че времето беше ползотворно прекарано за мен.
Ти си някогашен треньор в школата на Славия. По какъв метод се отрази на децата цялото нещо?
Децата бяха като затворени в клетка. Обичайно трениращите футбол деца нямат самообладание да отидат на подготовка, да се състезават и да се срещнат със своите съотборници. Това липсваше. Опитвахме се да организираме оптимално доста онлайн тренировки, само че е доста по-различно, когато не си онлайн. Стремяхме се да държим равнище, само че спортният детайл несъмнено беше изгубен през този интервал.
Как се стигна до раздялата с „ белите “?
На първо място желая да благодаря на всички в клуба, прекарах няколко години там, които ми помогнаха доста да се развия като треньор. Славия, също по този начин, е и първият клуб, който ми даде късмет да се изявя, тъй че нищо неприятно не мога да кажа. Реших, че е време за нещо ново, като сега се намирам в интервал на договаряния с няколко клуба. Имам и предложение за мъжки футбол на високо равнище. Надявам се да избера най-хубавата евентуална опция.
Ще има ли дълготрайни последствия за развиването на наборите, наранени от рецесията?
Специално в България мисля, че ще извлечем известни позитиви спрямо други европейски страни. С оглед на бързото връщане към тренировки у нас, то времето, което загубихме, не беше по никакъв начин доста спрямо това, което беше изгубено в Европа. Това съм си приказвал и с български треньори, работещи на Запад. Там най-вече почиваха и това се случваше в огромна част от тази пандемия. Там ще се усети в по-голяма степен, тъй като при нас имаше единствено към месец и половина, в който нямаше тренировки.
Ние използвахме това време за онлайн тренировките и по тази причина мисля, че отрицателният резултат при нас ще е уверено по-малък по отношение на европейските връстници, тъй като времето ни за отмора беше доста по-малко.
Ти си някогашен футболист, само че се ориентира към треньорството на доста ранна възраст. Как се реши на тази стъпка толкоз млад?
Мисълта да направя преход към треньорството ми се прокрадна, когато бях на 17-18-годишна възраст. Тогава реших, че това, което мога към оня миг, не е задоволително за кариерата, за която мечтаех. Всяко дете си мечтае за интернационална кариера, Шампионска лига и така нататък Аз персонално рано осъзнах, че моите качества не са задоволителни, с цел да направя сходна кариера. Ако бях стиснал зъби може би щеше да направя кариера на обичайно равнище в България, само че реших, че в треньорството ще имам опция да пъдя всички свои цели и фантазии.
Благодарен съм на треньорите, които са ме приготвяли през годините, само че може би и те не са били на задоволително положително равнище, с цел да приготвят и мен, с цел да играя на по-високо равнище футбол. Прецених, че желая да съм човек, който да оказва помощ на децата, с цел да развиват своя капацитет в цялостна степен.
Кои бяха първите неща, които трябваше да промениш в себе си при започване на треньорската ти кариера и кои на кои детайли в този поминък не се обръща задоволително внимание у нас?
Трябва да благодаря на Славия, тъй като там карах една година стаж, което беше и първият ми интервал като ментор. Тогава работех с Иво Градев, който доста почитам и му благодаря за това, което ми сподели. Мислех си, че е елементарно да си треньор, само че се оказа, че няма нищо общо с кариерата ти като футболист. Това е напълно друга специалност, в която би трябвало да правиш доста разнообразни неща.
От тази позиция тази една година ми беше доста скъпа, с цел да навляза в елементи на треньорската специалност. Относно това какво ни липсва, то куцаме в работата с най-малките деца. Има един укор към президентите на клубовете, които поставят непознатите и неопитните треньори на най-малките възрасти. Когато обаче не се изградят подобаващите привички и не се работи вярно с най-малките, то се получава проблем в следствие. При тези възрасти би трябвало да се работи за техника, с цел да може тези момчета да боравят след това съвършено с топката. Когато станат на 14-15 си проличава, че имат доста пропуски в техническия аспект. Арсен Венгер беше споделил, че в случай че не си съвършен механически до тази възраст, то може да забравиш за огромния футбол. Това куца при нас.
Защо толкоз страни към нас са намерили верния способ, а ние не съумяваме?
Трябва да има замяна на поколенията, тъй като всяко потомство си има разнообразни визии. Моите почетения към легендите ни, само че би трябвало да сме гъвкави и да променим метода на работата ни. Това, че преди 20 години сме произвеждали гении, не значи, че това прави работа в този момент. Не вадим фрагменти за чужбина и би трябвало да има една замяна на поколенията, да влезнат по-млади хора, с цел да тръгнат нещата. Примерно аз карам непрекъснато курсове и се развъртвам, само че наученото няма по какъв начин да се приложи, в случай че не се дава късмет. Тогава няма по какъв начин да желаеме да развиваме и нашите деца.
Имат ли резултат многочислените семинари, които се организираха в последните години у нас?
Имах опция да участвам на съвсем всички сходни семинари и съм извънредно удовлетворен, че видях цялостни зали и млади сътрудници, които желаят да се учат и желаят да влагат в себе си. Трябва сами да търсим и да се опитваме да се развиваме. Отделно желая да благодаря на всички уредници на тези събития, защото те ни дават изключителна опция да обогатяваме нашите познания.
Може би би трябвало да се създадат и образования за методисти и шефове, защото това липсва у нас. Често в школите има шеф, само че няма методист, да вземем за пример, а за един шеф е невероятно да обхване цялата работа в една школа. На Запад има както шеф, по този начин и методист. Трябва да заимстваме това разчленяване на длъжностите, с цел да създадем работата си по-целенасочена и да се вниква в детайлите. Трябва да се образоват хора за тези длъжности, защото сега сме на правилото да вършим шефове на школи митове на клубовете. За това време юношеският футбол се е развил доста и е нужно отговорниците да са в час с трендовете.
От към година в школата на „ белите “ работи и Иван Иванов. Колко е потребен неговият интернационален опит както за децата, по този начин и за вас треньорите?
Познавам се с Иван и преди той да стане треньор при нас. Много се веселя, че бяхме сътрудници и че той избра този път. Той сигурно има доста неща да научи, само че ние също попиваме ужасно доста от него. Той споделя целия опит от чужбина и се пробва да приложи наученото в този момент с децата. Той съумя да извърви пътя си до върха на европейския футбол и този опит е скъп. Когато си приказваме заимстваме хрумвания, тъй като и той още се учи. Страхотно е да имаме човек като него до нас.
Децата, от своя страна, го гледат с огромно почитание, както и би трябвало да бъде. Те го търсят и го питат въпроси, а той постоянно е отсреща. Със сигурност е доста потребно той да е в школата на Славия за всички.
Наскоро самият ти беше на стаж в Парма. Какво съумя да извлечеш и какво ти направи най-сериозно усещане?
Всяко образование е потребно. Не може да използван на 100% видяното от такива тимове, само че може да заимстваме някои детайли. Парма има неповторима база с 8-9 терена, общежития и така нататък Изключителна е организацията. Успяхме да приказваме с шефа на школата, който ни обясни по какъв начин работят треньорите. Много потребни неща видях и съм признателен на всички хора в Парма и на брат ми, който ме заведе на стаж там. За мен беше изключителна чест.
Заедно с брат ти, футболният сътрудник Георги Захариев, сте измежду най-сериозните покровители на метода на „ Корвър “ в България. Срещате ли сърдечност и предпочитание за използването му в българските школи?
За самата методика желая да кажа, че това е огромно благосъстояние за всички млади играчи. Тя се употребява от много години в Европа и в този момент, с помощта на брат ми, стартира да навлиза и у нас. За жал към този момент не срещаме огромна сърдечност. Клубовете би трябвало да заплатят известна сума, с цел да получат правата върху методиката, макар че тази сума е в границите на една заплата на чужденец и то не от високите такива.
Трябва да се обърне повече внимание на школите. Знаем, че Корвър е интегриран и в работата на Динамо Загреб, една от най-хубавите школи в цяла Европа. В Цървена Звезда е сходно, както и в Ювентус. Същото важи и за португалските клубове. Нямаме право да отхвърляме методики, които са с потвърдено качество по целия свят и да продължим да си използваме досегашните способи, които не ни правят работа.
Има ли лек за неглижирането на юношеските школи у нас?
Това, което би трябвало да се промени, е президентите да имат повече религия и самообладание. Една инвестиция в школата не може да даде незабавен резултат. Нужно е да минат 6-7 години, с цел да се усети същинския резултат. Не може да стане за една година. Нужна е систематична работа, с цел да може да се отгледа последователно футболистът, който по-късно да е подготвен за произлязъл трансфер в Европа. Нужно е да се вложи повече с мисъл за бъдещето и президентите би трябвало да схванат, че е няма да си възвърнат незабавно вложеното, само че след години, когато колелото се завърти, облагата ще е надалеч по-голяма.
Дават ли ти вяра планове като тези на Славия, Арда и ЦСКА 1948, фокусирани върху български играчи, в това число доста млади такива?
Искрено се надявам тази наклонност да продължи. Във времето обратно още веднъж сме виждали сходни планове. Къде обаче заради липса на финанси или поради нещо друго нещата секват. Надявам се и други тимове да заимстват от метода на тези три клуба. В Славия това е клубна политика от много време. В Арда потеглиха с повече чужденци първоначално, само че се веселя, че трансформираха възгледите си в това отношение. Резултатите не закъсняха. В ЦСКА 1948 Цветомир Найденов развива превъзходен план, за което би трябвало да бъде окуражителен.
Надявам се, че другите ще видят, че единствено с българи може и не е ужасно да се дава път на младите момчета. Същото важи и за младите треньори – виждаме каква добра работа свърши Иво Василев в Спортист Своге.
Обнадежден ли си за бъдещето на родния футбол, предвид на идващите изпод млади гении?
По принцип да, би трябвало настоящето потомство да е малко по-добро и това се дължи на нововъведените при започване на 2000-та година формати с футбол 7 и футбол 9, които служат за преход на децата към футбол 11. Идеята е да понижим шока върху децата освен това прекосяване от дребни порти към огромни. Мисля, че наборите 2004-2005 са тези, които в цялостна степен обгръщат новите формати. Благодарение на тези нововъведения ще забележим едно по-добро потомство с играчи, които вероятно да играят и в по-добрите европейски шампионати.
И за край, Сашо – какво си пожелаваш в персонален и професионален проект за остатъка от годината?
Пожелавам си пандемията да отмине и нещата с вируса да утихнат, с цел да се върне животът към естественото. В персонален проект си поисквам здраве за мен и фамилията ми. В професионален проект не преставам да ходя по пътя си, уповавам се да продължа с образованията и след известно време да направя стъпката към мъжки футбол.
Той прикани към даването на късмет на повече млади треньори и млади ръководители, които да внесат прохлада и нови хрумвания в нашия футбол. Специалистът акцентира, че и клубните президенти би трябвало да демонстрират надалеч повече самообладание, инвестирайки в детско-юношеските школи.
Здрасти, Сашо! В последната над година живеем в много необичайно време. Как ти се отрази пандемията?
Беше стресово за всички, в това число и за мен. С позитивно мислене и религия в хората от здравната просвета обаче неприятните дни минаха по-леко. Спазвах всички наставления и по този начин – чисто психически устоях на неприятните подиуми, съпътстващи обстановката.
Успя ли да извлечеш някаква изгода от множеството налично време вкъщи, или минусите доминираха?
Да, съумях да обогатя знанията си през този интервал. Когато имаш повече свободно време, то може да осмислиш повече неща, да промениш някои свои визии в по-добра посока. Изкарах един курс за анализатор към Барселона, който беше доста забавен. Тези курсове костват средства, несъмнено, само че не скърбя, че се включих. Успях и много книги да прочета, тъй че времето беше ползотворно прекарано за мен.
Ти си някогашен треньор в школата на Славия. По какъв метод се отрази на децата цялото нещо?
Децата бяха като затворени в клетка. Обичайно трениращите футбол деца нямат самообладание да отидат на подготовка, да се състезават и да се срещнат със своите съотборници. Това липсваше. Опитвахме се да организираме оптимално доста онлайн тренировки, само че е доста по-различно, когато не си онлайн. Стремяхме се да държим равнище, само че спортният детайл несъмнено беше изгубен през този интервал.
Как се стигна до раздялата с „ белите “?
На първо място желая да благодаря на всички в клуба, прекарах няколко години там, които ми помогнаха доста да се развия като треньор. Славия, също по този начин, е и първият клуб, който ми даде късмет да се изявя, тъй че нищо неприятно не мога да кажа. Реших, че е време за нещо ново, като сега се намирам в интервал на договаряния с няколко клуба. Имам и предложение за мъжки футбол на високо равнище. Надявам се да избера най-хубавата евентуална опция.
Ще има ли дълготрайни последствия за развиването на наборите, наранени от рецесията?
Специално в България мисля, че ще извлечем известни позитиви спрямо други европейски страни. С оглед на бързото връщане към тренировки у нас, то времето, което загубихме, не беше по никакъв начин доста спрямо това, което беше изгубено в Европа. Това съм си приказвал и с български треньори, работещи на Запад. Там най-вече почиваха и това се случваше в огромна част от тази пандемия. Там ще се усети в по-голяма степен, тъй като при нас имаше единствено към месец и половина, в който нямаше тренировки.
Ние използвахме това време за онлайн тренировките и по тази причина мисля, че отрицателният резултат при нас ще е уверено по-малък по отношение на европейските връстници, тъй като времето ни за отмора беше доста по-малко.
Ти си някогашен футболист, само че се ориентира към треньорството на доста ранна възраст. Как се реши на тази стъпка толкоз млад?
Мисълта да направя преход към треньорството ми се прокрадна, когато бях на 17-18-годишна възраст. Тогава реших, че това, което мога към оня миг, не е задоволително за кариерата, за която мечтаех. Всяко дете си мечтае за интернационална кариера, Шампионска лига и така нататък Аз персонално рано осъзнах, че моите качества не са задоволителни, с цел да направя сходна кариера. Ако бях стиснал зъби може би щеше да направя кариера на обичайно равнище в България, само че реших, че в треньорството ще имам опция да пъдя всички свои цели и фантазии.
Благодарен съм на треньорите, които са ме приготвяли през годините, само че може би и те не са били на задоволително положително равнище, с цел да приготвят и мен, с цел да играя на по-високо равнище футбол. Прецених, че желая да съм човек, който да оказва помощ на децата, с цел да развиват своя капацитет в цялостна степен.
Кои бяха първите неща, които трябваше да промениш в себе си при започване на треньорската ти кариера и кои на кои детайли в този поминък не се обръща задоволително внимание у нас?
Трябва да благодаря на Славия, тъй като там карах една година стаж, което беше и първият ми интервал като ментор. Тогава работех с Иво Градев, който доста почитам и му благодаря за това, което ми сподели. Мислех си, че е елементарно да си треньор, само че се оказа, че няма нищо общо с кариерата ти като футболист. Това е напълно друга специалност, в която би трябвало да правиш доста разнообразни неща.
От тази позиция тази една година ми беше доста скъпа, с цел да навляза в елементи на треньорската специалност. Относно това какво ни липсва, то куцаме в работата с най-малките деца. Има един укор към президентите на клубовете, които поставят непознатите и неопитните треньори на най-малките възрасти. Когато обаче не се изградят подобаващите привички и не се работи вярно с най-малките, то се получава проблем в следствие. При тези възрасти би трябвало да се работи за техника, с цел да може тези момчета да боравят след това съвършено с топката. Когато станат на 14-15 си проличава, че имат доста пропуски в техническия аспект. Арсен Венгер беше споделил, че в случай че не си съвършен механически до тази възраст, то може да забравиш за огромния футбол. Това куца при нас.
Защо толкоз страни към нас са намерили верния способ, а ние не съумяваме?
Трябва да има замяна на поколенията, тъй като всяко потомство си има разнообразни визии. Моите почетения към легендите ни, само че би трябвало да сме гъвкави и да променим метода на работата ни. Това, че преди 20 години сме произвеждали гении, не значи, че това прави работа в този момент. Не вадим фрагменти за чужбина и би трябвало да има една замяна на поколенията, да влезнат по-млади хора, с цел да тръгнат нещата. Примерно аз карам непрекъснато курсове и се развъртвам, само че наученото няма по какъв начин да се приложи, в случай че не се дава късмет. Тогава няма по какъв начин да желаеме да развиваме и нашите деца.
Имат ли резултат многочислените семинари, които се организираха в последните години у нас?
Имах опция да участвам на съвсем всички сходни семинари и съм извънредно удовлетворен, че видях цялостни зали и млади сътрудници, които желаят да се учат и желаят да влагат в себе си. Трябва сами да търсим и да се опитваме да се развиваме. Отделно желая да благодаря на всички уредници на тези събития, защото те ни дават изключителна опция да обогатяваме нашите познания.
Може би би трябвало да се създадат и образования за методисти и шефове, защото това липсва у нас. Често в школите има шеф, само че няма методист, да вземем за пример, а за един шеф е невероятно да обхване цялата работа в една школа. На Запад има както шеф, по този начин и методист. Трябва да заимстваме това разчленяване на длъжностите, с цел да създадем работата си по-целенасочена и да се вниква в детайлите. Трябва да се образоват хора за тези длъжности, защото сега сме на правилото да вършим шефове на школи митове на клубовете. За това време юношеският футбол се е развил доста и е нужно отговорниците да са в час с трендовете.
От към година в школата на „ белите “ работи и Иван Иванов. Колко е потребен неговият интернационален опит както за децата, по този начин и за вас треньорите?
Познавам се с Иван и преди той да стане треньор при нас. Много се веселя, че бяхме сътрудници и че той избра този път. Той сигурно има доста неща да научи, само че ние също попиваме ужасно доста от него. Той споделя целия опит от чужбина и се пробва да приложи наученото в този момент с децата. Той съумя да извърви пътя си до върха на европейския футбол и този опит е скъп. Когато си приказваме заимстваме хрумвания, тъй като и той още се учи. Страхотно е да имаме човек като него до нас.
Децата, от своя страна, го гледат с огромно почитание, както и би трябвало да бъде. Те го търсят и го питат въпроси, а той постоянно е отсреща. Със сигурност е доста потребно той да е в школата на Славия за всички.
Наскоро самият ти беше на стаж в Парма. Какво съумя да извлечеш и какво ти направи най-сериозно усещане?
Всяко образование е потребно. Не може да използван на 100% видяното от такива тимове, само че може да заимстваме някои детайли. Парма има неповторима база с 8-9 терена, общежития и така нататък Изключителна е организацията. Успяхме да приказваме с шефа на школата, който ни обясни по какъв начин работят треньорите. Много потребни неща видях и съм признателен на всички хора в Парма и на брат ми, който ме заведе на стаж там. За мен беше изключителна чест.
Заедно с брат ти, футболният сътрудник Георги Захариев, сте измежду най-сериозните покровители на метода на „ Корвър “ в България. Срещате ли сърдечност и предпочитание за използването му в българските школи?
За самата методика желая да кажа, че това е огромно благосъстояние за всички млади играчи. Тя се употребява от много години в Европа и в този момент, с помощта на брат ми, стартира да навлиза и у нас. За жал към този момент не срещаме огромна сърдечност. Клубовете би трябвало да заплатят известна сума, с цел да получат правата върху методиката, макар че тази сума е в границите на една заплата на чужденец и то не от високите такива.
Трябва да се обърне повече внимание на школите. Знаем, че Корвър е интегриран и в работата на Динамо Загреб, една от най-хубавите школи в цяла Европа. В Цървена Звезда е сходно, както и в Ювентус. Същото важи и за португалските клубове. Нямаме право да отхвърляме методики, които са с потвърдено качество по целия свят и да продължим да си използваме досегашните способи, които не ни правят работа.
Има ли лек за неглижирането на юношеските школи у нас?
Това, което би трябвало да се промени, е президентите да имат повече религия и самообладание. Една инвестиция в школата не може да даде незабавен резултат. Нужно е да минат 6-7 години, с цел да се усети същинския резултат. Не може да стане за една година. Нужна е систематична работа, с цел да може да се отгледа последователно футболистът, който по-късно да е подготвен за произлязъл трансфер в Европа. Нужно е да се вложи повече с мисъл за бъдещето и президентите би трябвало да схванат, че е няма да си възвърнат незабавно вложеното, само че след години, когато колелото се завърти, облагата ще е надалеч по-голяма.
Дават ли ти вяра планове като тези на Славия, Арда и ЦСКА 1948, фокусирани върху български играчи, в това число доста млади такива?
Искрено се надявам тази наклонност да продължи. Във времето обратно още веднъж сме виждали сходни планове. Къде обаче заради липса на финанси или поради нещо друго нещата секват. Надявам се и други тимове да заимстват от метода на тези три клуба. В Славия това е клубна политика от много време. В Арда потеглиха с повече чужденци първоначално, само че се веселя, че трансформираха възгледите си в това отношение. Резултатите не закъсняха. В ЦСКА 1948 Цветомир Найденов развива превъзходен план, за което би трябвало да бъде окуражителен.
Надявам се, че другите ще видят, че единствено с българи може и не е ужасно да се дава път на младите момчета. Същото важи и за младите треньори – виждаме каква добра работа свърши Иво Василев в Спортист Своге.
Обнадежден ли си за бъдещето на родния футбол, предвид на идващите изпод млади гении?
По принцип да, би трябвало настоящето потомство да е малко по-добро и това се дължи на нововъведените при започване на 2000-та година формати с футбол 7 и футбол 9, които служат за преход на децата към футбол 11. Идеята е да понижим шока върху децата освен това прекосяване от дребни порти към огромни. Мисля, че наборите 2004-2005 са тези, които в цялостна степен обгръщат новите формати. Благодарение на тези нововъведения ще забележим едно по-добро потомство с играчи, които вероятно да играят и в по-добрите европейски шампионати.
И за край, Сашо – какво си пожелаваш в персонален и професионален проект за остатъка от годината?
Пожелавам си пандемията да отмине и нещата с вируса да утихнат, с цел да се върне животът към естественото. В персонален проект си поисквам здраве за мен и фамилията ми. В професионален проект не преставам да ходя по пътя си, уповавам се да продължа с образованията и след известно време да направя стъпката към мъжки футбол.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ