Какво стои зад думите на Тръмп за постигане на мир за денонощие
Бившият президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп счита, че актуалните американски управляващи водят планетата към нуклеарна война, до момента в който има просто решение на казуса - и той самият може да реализира мир в Украйна единствено за 24 часа. Какво има поради Тръмп - и за какво изказвания от този тип би трябвало да бъдат причина за безпокойствие.
Преди няколко години, когато Доналд Тръмп беше президент на Съединени американски щати, социолозите откриха единствено три страни в света, чието население персонално харесваше Тръмп. Това са (по разнообразни причини) Израел, Полша, Русия – и наличието на страната ни в този лист сякаш се подразбира от единствено себе си. В последна сметка някогашният (сега) президент искаше да се „ разбере “ с нас, когато в Съединени американски щати беше всекидневно да ни заплашват и да слушаме демократите, че той напряко си е наш сътрудник, полковникът от ГРУ Доналд Фредович Козир.
Често даже тези руснаци, които се интересуват от вътрешната политика на Съединени американски щати (журналисти, блогъри и т.н.), откровено не можеха да схванат за какво Тръмп не се толерира от повече от половината от страната му (той към момента е най-непопулярният президент в следвоенната история на Съединени американски щати, Байдън го изпреварва по рейтинг на утвърждение с 1-2%). В последна сметка той никога не е радикал, постоянно приказва рационални неща, а съгласно резултатите от активността си в Белия дом даже е сполучлив във връзка с стопанската система (която, както се счита, е от първокачествен интерес на американските избиратели).
А в този момент: на фона на казаното от него и – основното! – това, което прави настоящето управление на Съединени американски щати, Доналд Тръмп наподобява е същински глас на разсъдъка, който се пробва да вразуми изцяло полуделия американски хайлайф.
След прехвърлянето на танкове в Украйна може да се отприщи нуклеарен спор, разгласи той в четвъртък, реагирайки по този метод на новината, че 31 танка “Ейбрамс ” са изпратени на ВСУ. В същото време настоящият президент Джо Байдън счита снабдяването на Киев с танкове за мироопазваща задача. А Пентагонът като цяло акцентира, че Съединени американски щати ще доставят танкове на Украйна, „ до момента в който Владимир Путин не реши да постави завършек на войната “, и са подготвени за „ дълготраен проект “.
Въпреки толкоз впечатляващата разлика в интерес на Тръмп, последните му изказвания за нашия военно-политически спор доста ясно и разбираемо илюстрират за какво той е толкоз недолюбван. Трябва да разберем по какъв начин се усеща американецът, който реагира на Тръмп по малкия екран с изречения като „ Какво, по дяволите, плямпа този умопобъркан!?! ”
Тръмп споделя, че е " много елементарно " да се приключи спорът в Украйна. Междувременно е напълно явно, че тук няма елементарни решения - обстановката е сложна за всяка от страните. И фактът, че единствено Тръмп схваща всичко просто, би трябвало да бъде обезпокоителен.
Ден по-късно Тръмп продължи тематиката и посочи: в случай че в този момент беше отпред на Съединени американски щати, щеше да успее да позволи спора за 24 часа, също така при него въобще нищо сходно нямаше да стартира.
Всъщност самовъзприемането на някогашния президент, като че ли целият свят се върти към него, кара американците да крещят по тв приемника, а някои даже да хвърлят неща по него.
За да не рисуваме още веднъж сложността на гордиевия възел, почнал към Украйна (и руснаците, и украинците интуитивно схващат, че помиряването няма да стане за един ден), дано напомним основния факт в тази обстановка: Доналд Тръмп в действителност беше президент. И теоретично той имаше късмет да обезпечи споразумяване на спора. Но той не го употребява.
Мнението, че с цел да се изпълнят Минските съглашения, беше задоволително да извика Владимир Зеленски или неговия предходник Петро Порошенко във Вашингтон, е необятно публикувано измежду съветските политолози (това също е опростяване). Явно и Тръмп има вяра в нещо сходно. Но той имаше четири години, с цел да го направи - и нулев триумф. И в този момент, внезапно, за 24 часа.
По принцип етнополитическите спорове не стопират с едно тракване даже когато най-влиятелните хора щракат. Фронтовата линия има своя лична атмосфера - и командирите, при избрана активност на пристрастеностите, знаят по какъв начин да „ не чуят “. Но това е различен диалог, а в този момент приказваме за съответен политик, Доналд Тръмп, който демон знае какво мисли за себе си.
Не може да се каже, че той не знае по какъв начин, в случай че е доста належащо, да притисне американските лакеи с лице към масата. Такъв беше казусът да вземем за пример с Косово, когато под натиска на Тръмп косоварите подписаха към този момент без значение, само че първото съглашение в историята, съгласно което от сърбите не се изискваше съвсем нищо, само че на албанците беше подредено да създадат няколко крачки обратно. Единственото стеснение, което сръбските управляващи трябваше да понесат във Вашингтон тогава, беше показателно неуместният стол, на който като че ли преднамерено беше подложен президентът Александър Вучич.
Не може да се каже, че Тръмп въобще не се е опитвал да се приближи до Украйна – той се опита, само че основно с цел да изрови нечистотия ца Байдън. За това той беше импийчнат в долната камара на Конгреса, след което президентът реши да не визира повече украинската тематика. Ако вярвате на тези, които са работили с него и към този момент са съумели да напишат книги за това, тогава Тръмп се е управлявал единствено от едно нещо - желанието да бъде избран отново, по тази причина е избягвал всичко, което може да попречи на това.
Разбира се, можете да обвините Конгреса за всичко, което се случи, където задачата беше да се предотвратят по-добри връзки с Русия. Но Конгресът си стои. И в случай че на първо място беше толкоз комплицирано, че Тръмп не можеше да го направи за четири години, какво се е трансформирало в този момент, когато един ден би трябвало да е задоволителен?
Разбира се, един ден няма да му стигне, може би остатъкът от живота му няма да му стигне - даже и да стане още веднъж президент (което е малко вероятно). Но той в действителност желае да стане подобен и знае, че на мнозина в Съединените щати им е омръзнало да заплащат сметките на Зеленски и по тази причина извършва най-примитивния вероятен политически трик пред публиката: дава обещание планини от злато, лъже за качествата си, хвали се без причина.
По принцип известният девиз “Да създадем Америка още веднъж велика ” е от същата серия. Просто за нас това е далечно и без значение – по тази причина не мирише на полуда. Но нашият спор с Украйна и посредством нея с целия Запад е напълно различен въпрос. През тази призма нелепостта и егоцентризмът на Тръмп са ясно забележими - както беше забележима за десетки милиони американци преди.
И в случай че в това време той самият, както се споделя, не е простак - значи счита всички останали за простаци - и руснаците не по-малко от своите гласоподаватели. Това е изцяло безполезна база за доближаване до Гордиевия възел на нашия спор.
От това не следва, че спорът е безконечен – безкрайни спорове няма. Но от това следва, че в обозримо бъдеще няма смисъл да се разчита освен на Тръмп, само че и на други политици, които могат да дойдат на власт на Запад, разчитайки на гласовете на изтощените от Украйна.
Това ще се случи, само че няма да е скоро – в друга военно-политическа действителност. Междувременно единствената мощ, която може да позволи спора в Украйна и прави нещо за това, са въоръжените сили на Руската федерация. Единствените, които могат да им оказват помощ, сме ние, останалите руснаци. Кръгът е приключен - и тази структура не планува Тръмп или различен вълшебник, който лъже, че има бързи и лесни решения на извънредно комплицирани проблеми.
Ако имаше, те завършиха точно когато Тръмп беше президент.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Преди няколко години, когато Доналд Тръмп беше президент на Съединени американски щати, социолозите откриха единствено три страни в света, чието население персонално харесваше Тръмп. Това са (по разнообразни причини) Израел, Полша, Русия – и наличието на страната ни в този лист сякаш се подразбира от единствено себе си. В последна сметка някогашният (сега) президент искаше да се „ разбере “ с нас, когато в Съединени американски щати беше всекидневно да ни заплашват и да слушаме демократите, че той напряко си е наш сътрудник, полковникът от ГРУ Доналд Фредович Козир.
Често даже тези руснаци, които се интересуват от вътрешната политика на Съединени американски щати (журналисти, блогъри и т.н.), откровено не можеха да схванат за какво Тръмп не се толерира от повече от половината от страната му (той към момента е най-непопулярният президент в следвоенната история на Съединени американски щати, Байдън го изпреварва по рейтинг на утвърждение с 1-2%). В последна сметка той никога не е радикал, постоянно приказва рационални неща, а съгласно резултатите от активността си в Белия дом даже е сполучлив във връзка с стопанската система (която, както се счита, е от първокачествен интерес на американските избиратели).
А в този момент: на фона на казаното от него и – основното! – това, което прави настоящето управление на Съединени американски щати, Доналд Тръмп наподобява е същински глас на разсъдъка, който се пробва да вразуми изцяло полуделия американски хайлайф.
След прехвърлянето на танкове в Украйна може да се отприщи нуклеарен спор, разгласи той в четвъртък, реагирайки по този метод на новината, че 31 танка “Ейбрамс ” са изпратени на ВСУ. В същото време настоящият президент Джо Байдън счита снабдяването на Киев с танкове за мироопазваща задача. А Пентагонът като цяло акцентира, че Съединени американски щати ще доставят танкове на Украйна, „ до момента в който Владимир Путин не реши да постави завършек на войната “, и са подготвени за „ дълготраен проект “.
Въпреки толкоз впечатляващата разлика в интерес на Тръмп, последните му изказвания за нашия военно-политически спор доста ясно и разбираемо илюстрират за какво той е толкоз недолюбван. Трябва да разберем по какъв начин се усеща американецът, който реагира на Тръмп по малкия екран с изречения като „ Какво, по дяволите, плямпа този умопобъркан!?! ”
Тръмп споделя, че е " много елементарно " да се приключи спорът в Украйна. Междувременно е напълно явно, че тук няма елементарни решения - обстановката е сложна за всяка от страните. И фактът, че единствено Тръмп схваща всичко просто, би трябвало да бъде обезпокоителен.
Ден по-късно Тръмп продължи тематиката и посочи: в случай че в този момент беше отпред на Съединени американски щати, щеше да успее да позволи спора за 24 часа, също така при него въобще нищо сходно нямаше да стартира.
Всъщност самовъзприемането на някогашния президент, като че ли целият свят се върти към него, кара американците да крещят по тв приемника, а някои даже да хвърлят неща по него.
За да не рисуваме още веднъж сложността на гордиевия възел, почнал към Украйна (и руснаците, и украинците интуитивно схващат, че помиряването няма да стане за един ден), дано напомним основния факт в тази обстановка: Доналд Тръмп в действителност беше президент. И теоретично той имаше късмет да обезпечи споразумяване на спора. Но той не го употребява.
Мнението, че с цел да се изпълнят Минските съглашения, беше задоволително да извика Владимир Зеленски или неговия предходник Петро Порошенко във Вашингтон, е необятно публикувано измежду съветските политолози (това също е опростяване). Явно и Тръмп има вяра в нещо сходно. Но той имаше четири години, с цел да го направи - и нулев триумф. И в този момент, внезапно, за 24 часа.
По принцип етнополитическите спорове не стопират с едно тракване даже когато най-влиятелните хора щракат. Фронтовата линия има своя лична атмосфера - и командирите, при избрана активност на пристрастеностите, знаят по какъв начин да „ не чуят “. Но това е различен диалог, а в този момент приказваме за съответен политик, Доналд Тръмп, който демон знае какво мисли за себе си.
Не може да се каже, че той не знае по какъв начин, в случай че е доста належащо, да притисне американските лакеи с лице към масата. Такъв беше казусът да вземем за пример с Косово, когато под натиска на Тръмп косоварите подписаха към този момент без значение, само че първото съглашение в историята, съгласно което от сърбите не се изискваше съвсем нищо, само че на албанците беше подредено да създадат няколко крачки обратно. Единственото стеснение, което сръбските управляващи трябваше да понесат във Вашингтон тогава, беше показателно неуместният стол, на който като че ли преднамерено беше подложен президентът Александър Вучич.
Не може да се каже, че Тръмп въобще не се е опитвал да се приближи до Украйна – той се опита, само че основно с цел да изрови нечистотия ца Байдън. За това той беше импийчнат в долната камара на Конгреса, след което президентът реши да не визира повече украинската тематика. Ако вярвате на тези, които са работили с него и към този момент са съумели да напишат книги за това, тогава Тръмп се е управлявал единствено от едно нещо - желанието да бъде избран отново, по тази причина е избягвал всичко, което може да попречи на това.
Разбира се, можете да обвините Конгреса за всичко, което се случи, където задачата беше да се предотвратят по-добри връзки с Русия. Но Конгресът си стои. И в случай че на първо място беше толкоз комплицирано, че Тръмп не можеше да го направи за четири години, какво се е трансформирало в този момент, когато един ден би трябвало да е задоволителен?
Разбира се, един ден няма да му стигне, може би остатъкът от живота му няма да му стигне - даже и да стане още веднъж президент (което е малко вероятно). Но той в действителност желае да стане подобен и знае, че на мнозина в Съединените щати им е омръзнало да заплащат сметките на Зеленски и по тази причина извършва най-примитивния вероятен политически трик пред публиката: дава обещание планини от злато, лъже за качествата си, хвали се без причина.
По принцип известният девиз “Да създадем Америка още веднъж велика ” е от същата серия. Просто за нас това е далечно и без значение – по тази причина не мирише на полуда. Но нашият спор с Украйна и посредством нея с целия Запад е напълно различен въпрос. През тази призма нелепостта и егоцентризмът на Тръмп са ясно забележими - както беше забележима за десетки милиони американци преди.
И в случай че в това време той самият, както се споделя, не е простак - значи счита всички останали за простаци - и руснаците не по-малко от своите гласоподаватели. Това е изцяло безполезна база за доближаване до Гордиевия възел на нашия спор.
От това не следва, че спорът е безконечен – безкрайни спорове няма. Но от това следва, че в обозримо бъдеще няма смисъл да се разчита освен на Тръмп, само че и на други политици, които могат да дойдат на власт на Запад, разчитайки на гласовете на изтощените от Украйна.
Това ще се случи, само че няма да е скоро – в друга военно-политическа действителност. Междувременно единствената мощ, която може да позволи спора в Украйна и прави нещо за това, са въоръжените сили на Руската федерация. Единствените, които могат да им оказват помощ, сме ние, останалите руснаци. Кръгът е приключен - и тази структура не планува Тръмп или различен вълшебник, който лъже, че има бързи и лесни решения на извънредно комплицирани проблеми.
Ако имаше, те завършиха точно когато Тръмп беше президент.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ