Иван Костов: Прокуратурата да излезе от съдебната власт и да влезе в правителството
Бившият министър председател Иван Костов направи обширен и акуратен разбор на идните и нужни промени в правосъдната власт, като се концентрира върху Висш съдебен съвет и подвластните магистрати.
Висш съдебен съвет e единствено официално връх на самостоятелната правосъдна власт. Фактически органът е подвластен от неофициална мрежа за взимане на решения. Управляващи политици образуваха състава на висшата правосъдна власт и посредством нейните кадрови и дисциплиниращи решения разпространиха зависимостите върху назначените локални административни ръководители на прокуратурата и съдилищата. Последните на собствен ред популяризират тези зависимости върху магистратите, тъй като дефинират кариерното им развиване, написа Костов в разбор за " Медиапул ".
В резултат от това оплетени от мрежата магистрати избират подвластни членове на Висш съдебен съвет и по този начин възпроизвеждат и уголемяват нейния обсег.
Неформалната мрежа на въздействие е недосегаема. Вижда се от това, че прокуратурата не се опълчи дейно на въздействието върху магистрати на Петьо Еврото и Нотариуса, без значение от многочислените обществени данни, изказвания и разкрития, и без значение от личните си закани. Въпреки повдигнатите обособени обвинявания, нейните реакции са непоследователни, несъответстващи и без резултат.
В общественото пространство неведнъж беше популяризирана информация, че магистрати имат скъпи парцели в чужбина, че има противоречие сред техните приходи и активи, и не са заявили имуществото си. Липсата на забележима, поредна и безапелационна институционална реакция по сходни сигнали затвърди общото съмнение към правосъдната система. Примерите потвърждават, че мрежата на въздействие действа без ефикасна наказателна и дисциплинарна отговорност. Съдебната система отхвърля да глоби личните си престъпления.
Начинът, по който основните прокурори Гешев и Сарафов освободиха от наличието си държавното обвиняване и редица други следващи кавги демонстрират, че във Висш съдебен съвет решенията и отводите от решения се вземат без претекстове от персонално лоялни, авансово координирани и сложени под незабележим напън магистрати.
Това не изчерпва рецесията на правосъдната система. Заради затворената и съвсем безконтролна професионалната среда, високият обществен статус и високите хонорари на магистратите измежду тях избуяха устойчиви фамилни, родствени, кариерни, професионални и йерархични зависимости. Това сътвори удобна среда за усилване въздействието на неофициалната мрежа. Тя към този момент може да действа и да се възпроизвежда без политическа интервенция – единствено върху кланови зависимости и въздействия.
Прогресивна България внесе законопроект за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт. Неговите претекстове демонстрират относително надълбоко схващане за проблемите на правосъдната власт. Фактически разказват деянията на неофициалната мрежа и подвластното болшинство във Висш съдебен съвет. Но сред претекстовете и текстовете на законопроекта съществува концептуално разминаване. Макар претекстовете да разпознават концентрацията на въздействие, вътрешно институционалното възпроизвеждане и затворените кадрови зависимости, препоръчаните промени не съдържат цялостни механизми за превъзмогване на тези структурни дефицити. Не оферират систематична промяна на правосъдната власт.
Законопроектът на ПБ краткотрайно делегитимира Висш съдебен съвет поради изтеклия му мандат. Предлага ограничение на концентрацията на власт в ръцете на едни лица. С това прави единствено една първа стъпка – не цели унищожаване на неофициалната мрежа на влияние; не лимитира политическия надзор върху избирания от Народното събрание състав на Висш съдебен съвет – само депутати могат да оферират кандидати; не препятства с спомагателни филтри образуване на политически квоти; дава право на министъра на правораздаването да оспорва решенията на Висш съдебен съвет пред административния съд.
Искането Висш съдебен съвет да бъде самостоятелен извън, рискува той да се окаже подвластен от вътрешната страна. Промените в закона не плануват елиминиране на вътрешните зависимости измежду магистратите. Запазват гласуването за професионалната квота на Висш съдебен съвет по секции в окръжните съдилища, което дава опция на административните ръководители да постановат авансово съгласувани претенденти. Това е същото корумпиране на изборите както корпоративния избор.
Съдебната система се нуждае от цялостно пречистване, което не може да направи сама. Могат да го извършат единствено новите ръководещи, с поддръжката на реформаторските фракции в Народното събрание.
Ето и какви са предложенията на някогашния водач на десницата:
1. Да се отстранен с смяна в Конституцията функционалностите на Висш съдебен съвет по ръководство на здания, имущество и други активи, ИТ системи, логистика и финансови разноски и публични поръчки, които го трансформират в свръх централизиран управнически орган.
2. Инспекторатът към Висш съдебен съвет да се върне в министерството на правораздаването. Същевременно да се лимитират опциите му да прави инспекции на магистрати поради постановени актове против лица на висши обществени длъжности, в случай че са направили тежко дисциплинарно или законово нарушаване. Проверките против тези магистрати да стартират след нараснал предел за образуването им, наложителна гласност на претекстовете и правосъден надзор.
3. Броят на съдиите и прокурорите да се ограничи посредством предел, изчислен по коефициента им на 100 хиляди население. Той не следва да бъде по-висок от междинния коефициент за Швеция, Финландия, Дания и Ирландия. Разходите в бюджета на правосъдната власт като % от Брутният вътрешен продукт да се лимитират от аналогичния междинен % на същите разноски на посочените страни.
4. Магистратите да бъдат задължени под глоба за дисциплинарно уволняване да заявяват родствени връзки, брачен връзки, фактическо общуване и професионална обязаност. Обвързаните лица да не могат да работят в директна йерархична зависимост; да не бъдат в един и същи правосъден състав.
Поддържам от 20 години прокуратурата да излезе от правосъдната власт и да стане част от министерството на правораздаването. Докато това стане, избираните от Народното събрание членове на прокурорския състав на Висш съдебен съвет не би трябвало да бъдат настоящи прокурори.
Висш съдебен съвет e единствено официално връх на самостоятелната правосъдна власт. Фактически органът е подвластен от неофициална мрежа за взимане на решения. Управляващи политици образуваха състава на висшата правосъдна власт и посредством нейните кадрови и дисциплиниращи решения разпространиха зависимостите върху назначените локални административни ръководители на прокуратурата и съдилищата. Последните на собствен ред популяризират тези зависимости върху магистратите, тъй като дефинират кариерното им развиване, написа Костов в разбор за " Медиапул ".
В резултат от това оплетени от мрежата магистрати избират подвластни членове на Висш съдебен съвет и по този начин възпроизвеждат и уголемяват нейния обсег.
Неформалната мрежа на въздействие е недосегаема. Вижда се от това, че прокуратурата не се опълчи дейно на въздействието върху магистрати на Петьо Еврото и Нотариуса, без значение от многочислените обществени данни, изказвания и разкрития, и без значение от личните си закани. Въпреки повдигнатите обособени обвинявания, нейните реакции са непоследователни, несъответстващи и без резултат.
В общественото пространство неведнъж беше популяризирана информация, че магистрати имат скъпи парцели в чужбина, че има противоречие сред техните приходи и активи, и не са заявили имуществото си. Липсата на забележима, поредна и безапелационна институционална реакция по сходни сигнали затвърди общото съмнение към правосъдната система. Примерите потвърждават, че мрежата на въздействие действа без ефикасна наказателна и дисциплинарна отговорност. Съдебната система отхвърля да глоби личните си престъпления.
Начинът, по който основните прокурори Гешев и Сарафов освободиха от наличието си държавното обвиняване и редица други следващи кавги демонстрират, че във Висш съдебен съвет решенията и отводите от решения се вземат без претекстове от персонално лоялни, авансово координирани и сложени под незабележим напън магистрати.
Това не изчерпва рецесията на правосъдната система. Заради затворената и съвсем безконтролна професионалната среда, високият обществен статус и високите хонорари на магистратите измежду тях избуяха устойчиви фамилни, родствени, кариерни, професионални и йерархични зависимости. Това сътвори удобна среда за усилване въздействието на неофициалната мрежа. Тя към този момент може да действа и да се възпроизвежда без политическа интервенция – единствено върху кланови зависимости и въздействия.
Прогресивна България внесе законопроект за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт. Неговите претекстове демонстрират относително надълбоко схващане за проблемите на правосъдната власт. Фактически разказват деянията на неофициалната мрежа и подвластното болшинство във Висш съдебен съвет. Но сред претекстовете и текстовете на законопроекта съществува концептуално разминаване. Макар претекстовете да разпознават концентрацията на въздействие, вътрешно институционалното възпроизвеждане и затворените кадрови зависимости, препоръчаните промени не съдържат цялостни механизми за превъзмогване на тези структурни дефицити. Не оферират систематична промяна на правосъдната власт.
Законопроектът на ПБ краткотрайно делегитимира Висш съдебен съвет поради изтеклия му мандат. Предлага ограничение на концентрацията на власт в ръцете на едни лица. С това прави единствено една първа стъпка – не цели унищожаване на неофициалната мрежа на влияние; не лимитира политическия надзор върху избирания от Народното събрание състав на Висш съдебен съвет – само депутати могат да оферират кандидати; не препятства с спомагателни филтри образуване на политически квоти; дава право на министъра на правораздаването да оспорва решенията на Висш съдебен съвет пред административния съд.
Искането Висш съдебен съвет да бъде самостоятелен извън, рискува той да се окаже подвластен от вътрешната страна. Промените в закона не плануват елиминиране на вътрешните зависимости измежду магистратите. Запазват гласуването за професионалната квота на Висш съдебен съвет по секции в окръжните съдилища, което дава опция на административните ръководители да постановат авансово съгласувани претенденти. Това е същото корумпиране на изборите както корпоративния избор.
Съдебната система се нуждае от цялостно пречистване, което не може да направи сама. Могат да го извършат единствено новите ръководещи, с поддръжката на реформаторските фракции в Народното събрание.
Ето и какви са предложенията на някогашния водач на десницата:
1. Да се отстранен с смяна в Конституцията функционалностите на Висш съдебен съвет по ръководство на здания, имущество и други активи, ИТ системи, логистика и финансови разноски и публични поръчки, които го трансформират в свръх централизиран управнически орган.
2. Инспекторатът към Висш съдебен съвет да се върне в министерството на правораздаването. Същевременно да се лимитират опциите му да прави инспекции на магистрати поради постановени актове против лица на висши обществени длъжности, в случай че са направили тежко дисциплинарно или законово нарушаване. Проверките против тези магистрати да стартират след нараснал предел за образуването им, наложителна гласност на претекстовете и правосъден надзор.
3. Броят на съдиите и прокурорите да се ограничи посредством предел, изчислен по коефициента им на 100 хиляди население. Той не следва да бъде по-висок от междинния коефициент за Швеция, Финландия, Дания и Ирландия. Разходите в бюджета на правосъдната власт като % от Брутният вътрешен продукт да се лимитират от аналогичния междинен % на същите разноски на посочените страни.
4. Магистратите да бъдат задължени под глоба за дисциплинарно уволняване да заявяват родствени връзки, брачен връзки, фактическо общуване и професионална обязаност. Обвързаните лица да не могат да работят в директна йерархична зависимост; да не бъдат в един и същи правосъден състав.
Поддържам от 20 години прокуратурата да излезе от правосъдната власт и да стане част от министерството на правораздаването. Докато това стане, избираните от Народното събрание членове на прокурорския състав на Висш съдебен съвет не би трябвало да бъдат настоящи прокурори.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ