Бившият премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов поиска разговори

Бившият министър председател и водач на ГЕРБ Бойко Борисов изиска диалози с всички парламентарно показани партии за сформиране на постоянно държавно управление. Той разгласи, че ще се организират контактни групи, както на Кръглата маса през 90-те години, за реализиране на единодушие за кабинет, в който: да се съобщи ясно позиция против войната на Русия в Украйна, да се даде оръжие на украинците, да се търсят решения за инфлацията и цените, за откачане от " Газпром " и да се съобщи твърда позиция за влизане на България в еврозоната. Предложението беше посрещнато от множеството партии и политическите наблюдаващи мощно скептично, само че се изрекоха и отзиви, че предлагането за договаряния не трябва да се отхвърля.

" Дневник " беседва по тематиката с политическия коментатор Деян Кюранов от Центъра за демократични тактики. Той е лекар по философия, съосновател на неофициалното съдружие " Екогласност " и на Съюз на демократичните сили, напуснал политиката през 1990 година Оттогава работи в неправителствени организации. Автор на книгата " Политспомени ".

- Два дни след изборите Борисов предложи на всички парламентарно показани партии договаряния за държавно управление: " както беше през 90-те години, договарящи екипи " по тематики, като първа и най-важна е " антипутиновата тематика ". Как Ви прозвуча тази оферта? 

- Първо, диалог за дребното, а след това за огромното. За дребното е историческата отпратка: аз бях представител на Съюз на демократичните сили в контактната група, за която се бяхме разбрали, че ще се събираме вечер след обществените полемики на Кръглата маса и непублично ще приказваме за всичко, което не сме се разбрали денем. Това се оказа доста добре работеща скица. Аз тогава напуснах Съюз на демократичните сили, на мое място пристигна Димитър Луджев и продължи тази работа, бих споделил, сполучливо. Това е, няма никакви други специфични истории и условия към тези контактни групи. Това не е някакво велико откритие, това е най-простото нещо, което се прави, когато човек желае да свърши някаква работа с противната страна, а освен да я навиква.

- Борисов прибягва до отработен механизъм, по този начин ли?

- Аз не знам той какво знае за този механизъм, само че тук не е толкоз значимо. Мисля, че единствено, с цел да си придаде спомагателна значимост, приказва за 90-те години. Но още веднъж това не е толкоз значимо. Това е дребното.

Голямото е, че за първи път водещ български политик афишира две неща: България е във война и, второ, тя е на едната страна, а не на двете по едно и също време.

- Предишните ръководещи не заявяваха ли същото?

- Не. Те не обявяваха, че България е във война, всячески се мъчеха да избегнат да избегнат тази тематика. Защо? Защото явно целокупният български народ, споделям го иронично и леко пренебрежително, не искаше и да знае. Имам поради болшинството, което е корупционно и консумативно, и точно това болшинство докара на власт Борисов или му даде всички благоприятни условия да вземе властта.

Поради което ето това корупционно и корумпирано болшинство ще бъде откровено ненадейно и много стреснато и може би уплашено от тази негова позиция. Те са привикнали Борисов да заема двойствени позиции, да каже сутринта нещо, което отхвърля вечерта, привикнали са той да афишира пред Запада, че е за Запада, а по-късно подмолно да си прави далаверите с Путин. А в този момент очевидно не е по този начин. Защото има война и Борисов е първият български политик, който признава това.

Това за мен е същинска политика. Мога персонално да скърбя, че таман този човек в България, към който имам по доста аргументи извънредно негативно мнение, в този момент съм заставен да кажа: ето това е политика. И на този декор всичко останало звучи като дребнотемие. Защото съм изцяло склонен, че това е основният въпрос. Напълно съм склонен, че една ракета е задоволителна и всичко ще стане друго, когато ни падне на главите. А никой до момента не го е споделил.

И желая да отбележа нещо, тук е доста забавно, аз въпреки всичко съм политически социолог - можем да приемем за едно минипроучване на мненията на народа, по този начин да се каже, реакциите на публицистите, които го слушаха. Всички един през различен стартират да питат за някакви второстепенни и осмостепенни неща, никой не сподели за основното обръщение, никой не го видя, те не са научени да го чуват и да го виждат. След не-знам-колко въпроса страхливо го питат, освен това още веднъж в български подтекст: Ама в действителност ли ще поставите въпроса за оръжие за Украйна в Народното събрание? Не го питат за какво по този начин България застана на тази страна, това добре ли е за България, рисково ли е, усилва ли заплахата или в противен случай, усилва сигурността. Никакви такива въпроси, а още веднъж в български подтекст - но в парламентчето отново ли ще поставите въпросчето. Той дава отговор: Да, тъй като оръжие за Украйна би трябвало да изпратим.

- Това не е ли оня политически усет на Борисов, за който нееднократно сте говорили, неговата дарба да усеща вятъра?

- Да, само че освен. Нюхът на Борисов доста пъти му е помагал да оцелява, да излъже сполучливо, да завоюва някакви популистични точки. В момента този усет го кара да отиде на извънредно огромен риск. Защото голямата част от личния му електорат ще бъде интуитивно срещу това, което Борисов приказва. Всичко ще бъде: То по този начин, но не можеше ли без това, бе! Ама хубаво си беше Радев ем по този начин, ем по този начин.

Борисов изрично споделя, че в случай че той е трябвало да подписва писмо за скорошно участие на Украйна в НАТО, би го подписал.

- Какъв е претекстът на Борисов за това държание? Той явно претърпява катарзис - да не забравяме, че в последната година на ръководството си той построи скоростно с пари на българските данъкоплатци газопровода " Турски поток ", а както се разбра от разследване на Bird.bg, е знаел, че по този начин улеснява Путин да нападне Украйна.

- Аз не се колебая, че е знаел и изцяло умишлено го е направил. Това е внезапен политически завой. Не знам какво го е предиздвикало да го направи. За мен като българин и като политолог е значимо, че той го прави.

- Според наблюдаващи той не е откровен, бяга от отговорност и се пробва да я стовари върху останалите партии?

- Прощавайте, още веднъж това е дребнава реакция. Когато сме във война, нещата стават други. Той не би могъл, както преди лъготеше Запада, а пък правеше далавери с Изтока. След такова заявление той би трябвало да бъде пореден, тъй като и от двете страни са го чули и са запомнили. И в случай че вземе да шикалкави, и в случай че вземе да лъже, Западът ще то глоби, а също така руснаците доста повече имат вяра в думите и в тяхното пропагандно значение, в сравнение с който и да било различен, и за тях тази декларация на Борисов, без значение от мотивацията й, е заемане на открита политическа позиция и те не биха му дали прошка и не биха повярвали, в случай че той отиде и им каже: Абе аз единствено по този начин да ги метна тия, глупавите западняци, а в действителност аз съм ваш.

Това в обстановка на война към този момент не може да стане. Казах преди няколко дни, че войната не е обстановка, и в този момент се обърках и в едно изречение ги произнесох и двете. Войната не е обстановка. Войната е дотолкоз менливо нещо, че може да промени един Борисов, който постоянно заема двойнствени позиции, в човек, който сега политически зае моно позиция.

- Днес пристигна новината, че руснаците се канят да тестват нуклеарно оръжие на границата с Украйна...

- Не е ясно какво тъкмо се готвят да вършат руснаците.

- Това слага в още по-тежко състояние демократичните сили, които не знаят да повярват ли този път на Борисов, който за тях е лъжливото овчарче, той към този момент ги лъга нееднократно.

- Тук още веднъж войната трансформира нещата. Войната прави невъзможни някои думи да се окажат неистина. Защото те към този момент директно водят до заемане на позиция. Когато си заел позиция, можеш да лъжеш, че не си там, но в случай че стрелят по теб и те улучат, ще си го получиш. Ако има такава заета позиция, това е дефинитивно.

Бих споделил, че ще бъдат леко недалновидни, в случай че не и изцяло самозаблудени, разсъждения от вида: но да му имаме вяра ли в този момент, да не му ли имаме вяра... Това беше преди. Борисов в тази ситуация демонстрира извънредно, отново споделям, рисковано, само че държание на политик, който е схванал, че сме във война, а не в следващата ситуацийка.

- Тоест формулата, която е само допустима сега, е?

- Всички да си глътнат спомените и част от достолепието и в името на международния мир, не на българския добре свестен народен интерес, а на добре разбрания интерес на земята, да седнат с Борисов, да се обединят към тази позиция на България - за Украйна и срещу Путин, и да мислят оттова нататък по какъв начин да подредят всичко последващо.

- Основният мотив срещу е, че по тази метод ще се изгуби антикорупцията.

- Абсолютно се изгубва антикорупцията. Както знаем, във война даже да имаме релативно некорумпирано общество, корупцията нараства галактически. Така е, би трябвало да се откажем от антикорупционната стратегия. Аз не обичам нито да извършвам кражба, нито да неистина и ненавиждам крадци и лъжци, само че споделям - би трябвало да забравим тази стратегия, тъй като животът на земята, застрашена от ликвидиране от страна на Русия, е по-важна, в сравнение с кой какъв брой е отраднал. Гешефтарите, военните, биват съдени след войната.

Не е добре да стигнем до такава степен Борисов да ни изяснява какво е политика. Съжалявам, че е той. Но той го прави и аз не мога като политолог това да не го видя.

- От всички изказвания на партийни водачи през последните дни - те нямат никакво желание да договарят с него.

- Защото са политически неопитни и недорасли за обстановката, скърбя.

- Техният електорат изисква това от тях, приканва ги и даже, бих споделила, ги заплашва.

- Да, по този начин е. В този миг Борисов е единственият политик в България на висотата на случая. Това е ситуацията.

- Каква трагическа подигравка...

- Да, по този начин е. Да, това е подигравка, нека да не е трагическа.