Ива Митева: ИТН прекрачиха граница, от която няма връщане назад
Бившият ръководител на Народното събрание и специалист по конституционно право Ива Митева разяснява настоящата политическа конюнктура и присъединяване си в последните цивилен недоволства. В ефира на „ 120 минути “ по bTV тя показа претекстовете си да се включи в протестните дейности, наблягайки несъгласието си с метода на ръководство. „ Подтикна ме това, че с тях искахме да покажем, че не сме си избрали това ръководство и не можем елементарно и за дълго да свикнем с него. Подтикна ме това, че виждахме доста надменно ръководство “, съобщи тя.
Митева насочи остри рецензии към някогашната си партия „ ИТН “ (ИТН), от чиято квота оглавяваше Народното събрание в два мандата. „ Смятам, че Има Такъв Народ прекрачиха една граница, от която няма връщане обратно. Според мен няма и път напред “, безапелационна бе тя. Юристът направи паралел със събитията от преди няколко години: „ Когато 2021 година имаше тази голяма сила на тези хора, които сега са доста гневни, тъй като се усещат предадени. Тогава сякаш ние бяхме едни наивници, които мислехме, че можем да променим разпоредбите. Оказа се обаче, че няма добродетели. Не са познати полезностите, не са познати честността, достолепието и съвестта “.
Според Митева коренът на казуса може да се търси и във фундаменталните текстове на държавното устройство. Тя направи съпоставяне сред българската Конституция и главните закони на други европейски страни. „ Като че ли всичко това се крие още в първите текстове на нашата Конституция. Тя стартира с „ Ние, народните представители “. Виждате това себелюбие и главозамайване на Народното събрание. Ако погледнете конституцията на Германия, тя стартира с достолепието “, уточни тя, допълвайки, че в Испания, Италия, Франция и Чехия акцентът също е върху обществената и правова страна.
Ива Митева изрази професионално противоречие с измененията, касаещи служебните кабинети и ограничението на президентските пълномощия. Тя изясни, че въпреки текстовете да са заимствани от Гърция, Италия и Франция, механичният транспорт е довел до деформиране. „ В Гърция и Италия имаме президент, който се избира от Народното събрание. В България президентът и Народното събрание са равнопоставени от позиция на това, че отиват на директен избор. Силата на президента е точно в този директен избор и по тази причина служебният кабинет е функционалност на президента и той трябваше да бъде началник “, аргументира се юристът.
Тя разкритикува опцията ръководителят на Народното събрание да бъде длъжностен министър председател, наричайки я „ цялостен парадокс “, защото това нарушава правилото за разделяне на управляващите. По думите ѝ, в гръцкия модел, откъдето е взаимствана концепцията, има ясна процедура с мандати и съвещания, като служебният министър председател се избира всред висши магистрати, с цел да се подсигуряват почтени избори, а не се смесват законодателна и изпълнителна власт по метода, по който това се случва у нас.
Митева насочи остри рецензии към някогашната си партия „ ИТН “ (ИТН), от чиято квота оглавяваше Народното събрание в два мандата. „ Смятам, че Има Такъв Народ прекрачиха една граница, от която няма връщане обратно. Според мен няма и път напред “, безапелационна бе тя. Юристът направи паралел със събитията от преди няколко години: „ Когато 2021 година имаше тази голяма сила на тези хора, които сега са доста гневни, тъй като се усещат предадени. Тогава сякаш ние бяхме едни наивници, които мислехме, че можем да променим разпоредбите. Оказа се обаче, че няма добродетели. Не са познати полезностите, не са познати честността, достолепието и съвестта “.
Според Митева коренът на казуса може да се търси и във фундаменталните текстове на държавното устройство. Тя направи съпоставяне сред българската Конституция и главните закони на други европейски страни. „ Като че ли всичко това се крие още в първите текстове на нашата Конституция. Тя стартира с „ Ние, народните представители “. Виждате това себелюбие и главозамайване на Народното събрание. Ако погледнете конституцията на Германия, тя стартира с достолепието “, уточни тя, допълвайки, че в Испания, Италия, Франция и Чехия акцентът също е върху обществената и правова страна.
Ива Митева изрази професионално противоречие с измененията, касаещи служебните кабинети и ограничението на президентските пълномощия. Тя изясни, че въпреки текстовете да са заимствани от Гърция, Италия и Франция, механичният транспорт е довел до деформиране. „ В Гърция и Италия имаме президент, който се избира от Народното събрание. В България президентът и Народното събрание са равнопоставени от позиция на това, че отиват на директен избор. Силата на президента е точно в този директен избор и по тази причина служебният кабинет е функционалност на президента и той трябваше да бъде началник “, аргументира се юристът.
Тя разкритикува опцията ръководителят на Народното събрание да бъде длъжностен министър председател, наричайки я „ цялостен парадокс “, защото това нарушава правилото за разделяне на управляващите. По думите ѝ, в гръцкия модел, откъдето е взаимствана концепцията, има ясна процедура с мандати и съвещания, като служебният министър председател се избира всред висши магистрати, с цел да се подсигуряват почтени избори, а не се смесват законодателна и изпълнителна власт по метода, по който това се случва у нас.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ