US-дипломат: Путин иска в империята си България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария, Румъния и Молдова
Бившият дипломат на Съединени американски щати в Турция Робърт Питърсън предизвестява, че Владимир Путин се стреми още веднъж да трансформира в съветски владения България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария, Румъния и Молдова. Коментарът ву е оповестен в изданието The Hill:
В репортажа на New York Times за телефонните диалози на турския президент Реджеп Тайип Ердоган на 17 март с украинския президент Володимир Зеленски и съветския президент Владимир Путин остана неусетно едно
симптоматично изявление на Ибрахим Калин,
основен консултант и представител на Ердоган. " Въпреки, че изцяло отхвърляме съветската война против Украйна, съветският глас би трябвало да бъде чут, тъй като след тази война ще би трябвало да се сътвори нова архитектура на сигурността сред Русия и Западния блок ".
Каква ще бъде " новата архитектура на сигурност "? Подтекстът е, че би трябвало да се отдаде дължимото на една по-голяма съветска сфера на въздействие. Това не е гледната точка на Съединените щати и на НАТО. Алиансът няма желание да възнаграждава Путин - нито с думи, нито с дейности - за бруталния му опит да върне Украйна в съветската прегръдка.
Сега, обаче,
НАТО би трябвало да направи освен това
от това да се концентрира върху това по какъв начин оказва помощ на украинците и по какъв начин пази всеки сантиметър от територията на НАТО. Сега Алиансът би трябвало да реши по какъв начин вижда европейската сигурност след края на актуалната война. Ако не го направи, това ще е като покана за бъдещи старания на Русия да заплашва всички страни от фронтовата линия на НАТО + Молдова. Томас Багер, почитан немски посланик, заключи това на 27 март в " Ню Йорк Таймс ": " Ние не осъзнавахме, че Путин е потопен в историческа митология и мисли в категориите на хилядолетна империя. Не можеш да възпреш подобен човек със наказания ".
Фронтовите страни на НАТО образуват вдлъбната дъга в сърцето на Европа от балтийските подстъпи към Санкт Петербург до устието на Дунава. Това е територията, която Путин има намерение да отвоюва за своята имперска Русия: Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България, като Молдова е западно насочена и не е член на НАТО, само че въпреки всичко е в листата на Путин.
Знаем, че в случай че Путин преживее загубата на аурата си поради Украйна, ще направи всичко допустимо да ускори съветското военно наличие колкото се може по-на запад. Той
ще принуди Минск да се подчини още повече
на Москва и ще направи съветското военно наличие полупостоянно, както е в Сирия и Казахстан. Москва евентуално ще ускори дейностите си в Калининград и по балтийските граници на Русия като оръжие за заплашване против балтийските страни от НАТО, Полша и Германия.
Докато НАТО и Съединени американски щати пренебрегваха заплахата, през декември 2021 година Путин настояваше освен за гаранция, че нито Украйна, нито други някогашни руски страни ще се причислят към НАТО, само че и за това Алиансът да отстрани военното си наличие в източноевропейските страни-членки като Полша, Румъния и балтийските страни.
Един от най-ясните уроци
на актуалната европейска история е, че водачите на демокрациите би трябвало да имат вяра на това, което диктаторите и автократите споделят, че възнамеряват да създадат.
Задачата на НАТО е да отговори на въпроса каква би трябвало да бъде архитектурата на сигурността в Европа след края на войната. Дотогава Путин има още козове за разиграване. Оставайки в отбранителна позиция и продължавайки да бомбардира и обстрелва украинските градове, той основава още един замразен спор. Путин приготвя събитията, с цел да разгласи успеха си като " бранител " на двете новопризнати " самостоятелни републики ". Дипломатическата му победа може да пристигна и от украинското предпочитание в последна сметка да одобри съветските условия, с цел да избегне една безкрайна война.
Санкциите превзеха заглавията на вестниците, само че в случай че не реализиран съветско оттегляне от Украйна, те не са победа нито за Съединени американски щати, нито за НАТО. Нещо повече, Путин може да добави към дневния си ред за споразумяване на спора самите детайли за създаване на доверие, които Съединени американски щати предложиха на 26 януари, с цел да отговорят на съветските опасения за сигурността на континента. Аргументът на Путин ще бъде, че се е съгласил да разиска тези ограничения. Той би могъл да каже, че по отношение на прекратяването на войната в Украйна, в този момент е подобаващият миг да се подхващат още веднъж ограничения за подсилване на доверието.
Така че
не е задоволително Западът да играе в отбрана.
Задачата на НАТО и на Европейския съюз е да вдъхнат нов живот на обещанието, което стимулира нашата дипломация да постави завършек на Студената война - да изградим една цялостна и свободна Европа. Сега е моментът на изкривяване на посоката на историята, с цел да се насочим против новата вълна на имперска колонизация. На идната среща на върха на НАТО би трябвало ясно да се съобщи, че демократичното и стопански проспериращо бъдеще на Европа е нужното изискване за сигурността на нейните страни членки.
В репортажа на New York Times за телефонните диалози на турския президент Реджеп Тайип Ердоган на 17 март с украинския президент Володимир Зеленски и съветския президент Владимир Путин остана неусетно едно
симптоматично изявление на Ибрахим Калин,
основен консултант и представител на Ердоган. " Въпреки, че изцяло отхвърляме съветската война против Украйна, съветският глас би трябвало да бъде чут, тъй като след тази война ще би трябвало да се сътвори нова архитектура на сигурността сред Русия и Западния блок ".
Каква ще бъде " новата архитектура на сигурност "? Подтекстът е, че би трябвало да се отдаде дължимото на една по-голяма съветска сфера на въздействие. Това не е гледната точка на Съединените щати и на НАТО. Алиансът няма желание да възнаграждава Путин - нито с думи, нито с дейности - за бруталния му опит да върне Украйна в съветската прегръдка.
Сега, обаче,
НАТО би трябвало да направи освен това
от това да се концентрира върху това по какъв начин оказва помощ на украинците и по какъв начин пази всеки сантиметър от територията на НАТО. Сега Алиансът би трябвало да реши по какъв начин вижда европейската сигурност след края на актуалната война. Ако не го направи, това ще е като покана за бъдещи старания на Русия да заплашва всички страни от фронтовата линия на НАТО + Молдова. Томас Багер, почитан немски посланик, заключи това на 27 март в " Ню Йорк Таймс ": " Ние не осъзнавахме, че Путин е потопен в историческа митология и мисли в категориите на хилядолетна империя. Не можеш да възпреш подобен човек със наказания ".
Фронтовите страни на НАТО образуват вдлъбната дъга в сърцето на Европа от балтийските подстъпи към Санкт Петербург до устието на Дунава. Това е територията, която Путин има намерение да отвоюва за своята имперска Русия: Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България, като Молдова е западно насочена и не е член на НАТО, само че въпреки всичко е в листата на Путин.
Знаем, че в случай че Путин преживее загубата на аурата си поради Украйна, ще направи всичко допустимо да ускори съветското военно наличие колкото се може по-на запад. Той
ще принуди Минск да се подчини още повече
на Москва и ще направи съветското военно наличие полупостоянно, както е в Сирия и Казахстан. Москва евентуално ще ускори дейностите си в Калининград и по балтийските граници на Русия като оръжие за заплашване против балтийските страни от НАТО, Полша и Германия.
Докато НАТО и Съединени американски щати пренебрегваха заплахата, през декември 2021 година Путин настояваше освен за гаранция, че нито Украйна, нито други някогашни руски страни ще се причислят към НАТО, само че и за това Алиансът да отстрани военното си наличие в източноевропейските страни-членки като Полша, Румъния и балтийските страни.
Един от най-ясните уроци
на актуалната европейска история е, че водачите на демокрациите би трябвало да имат вяра на това, което диктаторите и автократите споделят, че възнамеряват да създадат.
Задачата на НАТО е да отговори на въпроса каква би трябвало да бъде архитектурата на сигурността в Европа след края на войната. Дотогава Путин има още козове за разиграване. Оставайки в отбранителна позиция и продължавайки да бомбардира и обстрелва украинските градове, той основава още един замразен спор. Путин приготвя събитията, с цел да разгласи успеха си като " бранител " на двете новопризнати " самостоятелни републики ". Дипломатическата му победа може да пристигна и от украинското предпочитание в последна сметка да одобри съветските условия, с цел да избегне една безкрайна война.
Санкциите превзеха заглавията на вестниците, само че в случай че не реализиран съветско оттегляне от Украйна, те не са победа нито за Съединени американски щати, нито за НАТО. Нещо повече, Путин може да добави към дневния си ред за споразумяване на спора самите детайли за създаване на доверие, които Съединени американски щати предложиха на 26 януари, с цел да отговорят на съветските опасения за сигурността на континента. Аргументът на Путин ще бъде, че се е съгласил да разиска тези ограничения. Той би могъл да каже, че по отношение на прекратяването на войната в Украйна, в този момент е подобаващият миг да се подхващат още веднъж ограничения за подсилване на доверието.
Така че
не е задоволително Западът да играе в отбрана.
Задачата на НАТО и на Европейския съюз е да вдъхнат нов живот на обещанието, което стимулира нашата дипломация да постави завършек на Студената война - да изградим една цялостна и свободна Европа. Сега е моментът на изкривяване на посоката на историята, с цел да се насочим против новата вълна на имперска колонизация. На идната среща на върха на НАТО би трябвало ясно да се съобщи, че демократичното и стопански проспериращо бъдеще на Европа е нужното изискване за сигурността на нейните страни членки.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ