Бивш служител на ГДБОП осъди МВР за 111 000 лева
Бившият служител на реда от ГДБОП Виктор Кинов осъди прокуратурата да му заплати обезщетение от над 111 000 лв. за това, че е бил уволнен от Министерство на вътрешните работи, до момента в който е бил разследван за корупция. Това излиза наяве от решение на Софийския апелативен съд (САС).
Кинов и сътрудниците му Борис Събев и Георги Сучев бяха арестувани през 2012 година и упрекнати за получен рушвет, като информацията за Кинов беше, че е племенник на шефката на Международния валутен фонд и някогашен еврокомисар – Кристалина Георгиева.
Година преди задържането служителите на реда работели по сигнал на предприемач, че е заплашван от свои сътрудници. След като казусът бил решен, униформените поискали среща с предприемача, който таман завършил градеж на хотел в Слънчев бряг, напомня LEX.bg. Според първичните данни на проверяващите, Кинов и Събев поискали от строителния бизнесмен да им се отблагодари за помощта, като им трансферира безплатно право на благосъстоятелност върху жилища в хотела за почти 850 000 лв.. Тогава предприемачът подал сигнал и против тях. Те били следени на още няколко срещи с него, като на една от тях се съгласили да получат цената на жилищата. Парите били белязани и при акция на Министерство на вътрешните работи всички били арестувани, само че по-късно се оказало, че сумата е била предадена единствено на един медиатор. След няколко опита на прокуратурата да внесе делото в съда, през 2017 година то беше дефинитивно прекъснато заради необоснованост на обвиняването.
Веднага след арестите на служителите на реда, против Кинов е било формирано и дисциплинарно произвеждане в Министерство на вътрешните работи за уронване престижа на службата и е бил отхвърлен от работа, а в края на 2012 година е бил уволнен. Полицаят обжалвал заповедта за уволняване, само че делото било спряно от Върховния административен съд (ВАС) до решение на наказателното произвеждане. След като следствието против Кинов е прекъснато за пръв път през 2015 година, по негово искане още тогава е обновено и делото във Върховен административен съд, само че през 2017 година съдът дефинитивно е отхвърлил жалбата му и е удостоверил уволнението.
Преди две години някогашният служител на реда осъди дефинитивно прокуратурата да му заплати 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от противозаконното обвиняване, като заведе настрана дело и за имуществени вреди от неполучени заплати от отстраняването му през 2012 година до окончателното преустановяване на делото през 2017 година Кинов желае прокуратурата да бъде наказана да му заплати над 74000 лв., като сумата с лихвите надвишава 110 000 лв.. Първата инстанция обаче одобри, че Кинов не е потвърдил липса на приходи отвън месеците от задържането му до уволнението и по тази причина му присъди обезщетение от 5777 лв.. Той пък твърди, че две години е бил без работа, а по-късно е работил тук-там с доста по-ниска заплата.
Кинов и отбраната му апелираха решението, като в жалбата си пишат, че градският съд е позволил процесуално нарушаване, като е отказал да отсрочи делото за събиране на доказателства, откакто юристът на служителя на реда е уведомил, че е болен. Съдът обаче решил да завърши делото и по този начин приел за недоказани изказванията, че Кинов е бил незает две години.
Прокуратурата пък е обжалвала решението с мотив, че служителят на реда е трябвало да търси обезщетение от Министерство на вътрешните работи, а също така заповедта за уволнението му е била доказана от Върховен административен съд.
В решението си апелативните съдии припомнят, че в заповедта на министъра недвусмислено е декларирано, че наказването е обосновано само с съществуването на формирано наказателно дело, което е разгласено в медиите.
" Фактически няма спор, че ищецът не би бил дисциплинарно уволнен, в случай че не е бил притеглен като обвинен. Преценката на административния съд за правомерност на заповедта за уволняване от официална и материална страна, в това число изводите, че от справедлива и субективна страна е осъществено описаното дисциплинарно нарушаване /повдигане на обвиняване за длъжностно закононарушение и уронване престижа на МВР/ не обвързват гражданския съд, за разлика от влязлата в действие присъда /чл.300 ГПК/…В случая, въпреки връзката сред обвиняването и вредите да е опосредена от акта на работодателя, вреди за ищеца не биха настъпили, в случай че не бе повдигнато обвиняване, поради което е отхвърлен от служба и му е наложено дисциплинарно наказване “, се споделя в решението. В него съдиите показват, че събитията в заповедта за уволняване могат да се одобряват за открити единствено при влезнала в действие присъда и акцентират, че преценката на Върховен административен съд в съответния случай няма обвързващ темперамент и правно значение.
САС обаче анулира решението на градския съд в частта, с която е отритнат искът на Кинов, като написа, че фактически той би трябвало да потвърди, че не е получавал заплати две години, само че това е останало недоказано не по негова виновност, а поради процесуално нарушаване на първата инстанция. В решението е разказано, че юристът на Кинов е изискал правосъдно уверение, което да му послужи пред Национален осигурителен институт и Национална агенция за приходите, само че не е могъл да го показа заради ненадейно заболяване.
Затова САС е дал опция на служителя на реда да потвърди изказванията си. Така съдът открива, че от края на 2012 година доникъде на 2017 година Кинов е работил при други работодатели на доста по-нисък застрахователен приход и по тази причина би трябвало да бъде заплатен с разликата сред размера на получаваната брутна заплата в този интервал и брутния приход, който би получавал, в случай че не е бил отхвърлен от Министерство на вътрешните работи.
По делото е била призната счетоводна експертиза, съгласно която брутната заплата, която Кинов е щял да получи за 5 години в Министерство на вътрешните работи е била 80 000 лв., а за същия интервал, през който е работил на други места, е получил едвам към 6000 лв.. Така съдът пресмята, че би трябвало да бъде заплатен с над 74 000 лв.. Към тази сума обаче са добавени и над 37 000 лв. законна рента, изчислена от вещото лице, като общата сума, която прокуратурата е наказана да заплати, надвишава 111 000 лв..
Решението обаче не е дефинитивно и прокуратурата може да го апелира пред Върховния касационен съд.
Кинов и сътрудниците му Борис Събев и Георги Сучев бяха арестувани през 2012 година и упрекнати за получен рушвет, като информацията за Кинов беше, че е племенник на шефката на Международния валутен фонд и някогашен еврокомисар – Кристалина Георгиева.
Година преди задържането служителите на реда работели по сигнал на предприемач, че е заплашван от свои сътрудници. След като казусът бил решен, униформените поискали среща с предприемача, който таман завършил градеж на хотел в Слънчев бряг, напомня LEX.bg. Според първичните данни на проверяващите, Кинов и Събев поискали от строителния бизнесмен да им се отблагодари за помощта, като им трансферира безплатно право на благосъстоятелност върху жилища в хотела за почти 850 000 лв.. Тогава предприемачът подал сигнал и против тях. Те били следени на още няколко срещи с него, като на една от тях се съгласили да получат цената на жилищата. Парите били белязани и при акция на Министерство на вътрешните работи всички били арестувани, само че по-късно се оказало, че сумата е била предадена единствено на един медиатор. След няколко опита на прокуратурата да внесе делото в съда, през 2017 година то беше дефинитивно прекъснато заради необоснованост на обвиняването.
Веднага след арестите на служителите на реда, против Кинов е било формирано и дисциплинарно произвеждане в Министерство на вътрешните работи за уронване престижа на службата и е бил отхвърлен от работа, а в края на 2012 година е бил уволнен. Полицаят обжалвал заповедта за уволняване, само че делото било спряно от Върховния административен съд (ВАС) до решение на наказателното произвеждане. След като следствието против Кинов е прекъснато за пръв път през 2015 година, по негово искане още тогава е обновено и делото във Върховен административен съд, само че през 2017 година съдът дефинитивно е отхвърлил жалбата му и е удостоверил уволнението.
Преди две години някогашният служител на реда осъди дефинитивно прокуратурата да му заплати 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от противозаконното обвиняване, като заведе настрана дело и за имуществени вреди от неполучени заплати от отстраняването му през 2012 година до окончателното преустановяване на делото през 2017 година Кинов желае прокуратурата да бъде наказана да му заплати над 74000 лв., като сумата с лихвите надвишава 110 000 лв.. Първата инстанция обаче одобри, че Кинов не е потвърдил липса на приходи отвън месеците от задържането му до уволнението и по тази причина му присъди обезщетение от 5777 лв.. Той пък твърди, че две години е бил без работа, а по-късно е работил тук-там с доста по-ниска заплата.
Кинов и отбраната му апелираха решението, като в жалбата си пишат, че градският съд е позволил процесуално нарушаване, като е отказал да отсрочи делото за събиране на доказателства, откакто юристът на служителя на реда е уведомил, че е болен. Съдът обаче решил да завърши делото и по този начин приел за недоказани изказванията, че Кинов е бил незает две години.
Прокуратурата пък е обжалвала решението с мотив, че служителят на реда е трябвало да търси обезщетение от Министерство на вътрешните работи, а също така заповедта за уволнението му е била доказана от Върховен административен съд.
В решението си апелативните съдии припомнят, че в заповедта на министъра недвусмислено е декларирано, че наказването е обосновано само с съществуването на формирано наказателно дело, което е разгласено в медиите.
" Фактически няма спор, че ищецът не би бил дисциплинарно уволнен, в случай че не е бил притеглен като обвинен. Преценката на административния съд за правомерност на заповедта за уволняване от официална и материална страна, в това число изводите, че от справедлива и субективна страна е осъществено описаното дисциплинарно нарушаване /повдигане на обвиняване за длъжностно закононарушение и уронване престижа на МВР/ не обвързват гражданския съд, за разлика от влязлата в действие присъда /чл.300 ГПК/…В случая, въпреки връзката сред обвиняването и вредите да е опосредена от акта на работодателя, вреди за ищеца не биха настъпили, в случай че не бе повдигнато обвиняване, поради което е отхвърлен от служба и му е наложено дисциплинарно наказване “, се споделя в решението. В него съдиите показват, че събитията в заповедта за уволняване могат да се одобряват за открити единствено при влезнала в действие присъда и акцентират, че преценката на Върховен административен съд в съответния случай няма обвързващ темперамент и правно значение.
САС обаче анулира решението на градския съд в частта, с която е отритнат искът на Кинов, като написа, че фактически той би трябвало да потвърди, че не е получавал заплати две години, само че това е останало недоказано не по негова виновност, а поради процесуално нарушаване на първата инстанция. В решението е разказано, че юристът на Кинов е изискал правосъдно уверение, което да му послужи пред Национален осигурителен институт и Национална агенция за приходите, само че не е могъл да го показа заради ненадейно заболяване.
Затова САС е дал опция на служителя на реда да потвърди изказванията си. Така съдът открива, че от края на 2012 година доникъде на 2017 година Кинов е работил при други работодатели на доста по-нисък застрахователен приход и по тази причина би трябвало да бъде заплатен с разликата сред размера на получаваната брутна заплата в този интервал и брутния приход, който би получавал, в случай че не е бил отхвърлен от Министерство на вътрешните работи.
По делото е била призната счетоводна експертиза, съгласно която брутната заплата, която Кинов е щял да получи за 5 години в Министерство на вътрешните работи е била 80 000 лв., а за същия интервал, през който е работил на други места, е получил едвам към 6000 лв.. Така съдът пресмята, че би трябвало да бъде заплатен с над 74 000 лв.. Към тази сума обаче са добавени и над 37 000 лв. законна рента, изчислена от вещото лице, като общата сума, която прокуратурата е наказана да заплати, надвишава 111 000 лв..
Решението обаче не е дефинитивно и прокуратурата може да го апелира пред Върховния касационен съд.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ