Спомените на Бербатов: как той заби великия хеттрик срещу Ливърпул
Бившият нападател на Манчестър Юнайтед Димитър Бербатов си напомни дербитата с Ливърпул с фланелката на " алените дяволи ", като описа с детайлности за това от тях, в което означи хеттрик.
" Когато растях в България, нямах никакви знания за съперничеството сред Юнайтед и Ливърпул. (...) Щом станеш част от Юнайтед, нямаш избор. Трябва да мислиш за този мач, за това съревнование. Ливърпул беше тимът, който се опитвахме да изпреварим по трофеи в шампионата, когато дойдох на " Олд Трафорд ". Те имаха 18, а ние - 17. Сър Алекс беше с мен, когато финализирахме грансфера ми от Тотнъм. Това стана в последната минута. Тъй като беше толкоз притеснително поради късното стичане на нещата, той ми сподели: " Берба, знам, че е стресиращо това, през което преминаваш, само че, когато приключим с него, давам обещание ти, че можеш да си вземеш едноседмична отмора, с цел да се съвземеш. " Добре, по този начин става. Веднага щом подписах обаче той съобщи: " Окей, приготвяй се. Следващият мач е с Ливърпул ". Аз си помислих: " Къде ми е почивката от една седмица?! " Всичко обаче беше наред.(...) В деня на дуела стъпих на терена за първи път... и това беше нещо друго. Бил съм на " Анфийлд " и с " шпорите ", само че този път беше изцяло друго. Беше друг мач. Сега можеш да почувстваш тълпата. Сега теренът е станал още по-малък. Затрупан си със фенове. Когато станеш част от тази среща, в първите две-три секунди си мислиш: " Чакай малко, какво става тук? " Но такова е ситуацията. Подписал си с Манчестър Юнайтед, няма място за суматоха или боязън. Просто се пробвай да правиш това, което можеш най-добре, и играй футбол.
When Dimitar Berbatov was growing up in Bulgaria, he didn't know about our rivalry with Liverpool.
Then, years later, he scored a hat-trick against them.
This is Berba's tale of an unforgettable Old Trafford afternoon
— Manchester United (@ManUtd) April 11, 2020
(...) В първите ми три мача с Ливърпул като състезател на Юнайтед записах три загуби. Оказа се, че съм си пазил головете! В началото на сезон 2010/11 те пристигнаха на " Олд Трафорд ". Знаех, че това ще бъде прекрасен ден. През целия сезон имах положително предусещане. (...) През целия мач имах цялостна убеденост в себе си. Също по този начин бях сигурен, че ще спечелим дуела. Първият гол, почтено казано, беше толкоз елементарен. Казвал съм доста пъти, че нападателите не обичат да пазят. Не обичаме да пазим. Кой ме пазеше? Фернандо Торес. И двамата сме нападатели. Мразех да се връщам обратно, с цел да вардя при корнери, изключително в случай че трябваше да го върша против някой огромен защитник, който щеше да скочи за топката и да те унищожи. Бях късметлия в тази ситуация, тъй като знаех, че Торес е като мен и знаех, че не обича да пази при корнери или други статични положения. Позицията му по отношение на мен беше неправилна, тъй че той ме улесни при отбелязването на гола. Ако го гледате още веднъж, аз в действителност нищо не направих с изключение на, че се нареждах. Гигси прати топката там, където бях. Аз просто останах на място, топката кацна на главата ми и единствената ми работа беше да я насоча в ъгъла на вратата. Това беше. Едно на нула. Хосе Рейна е топ вратар. Все още е мощен. Като нападател за теб значи доста да вкараш на топ вратари като Едвин ван дер Саар, Джанлуиджи Буфон и Мануел Нойер. Това ти носи горделивост.
Хората непрекъснато ме питат за втория гол. На процедура това беше моментна обстановка, в която просто би трябвало да реагираш. За мен това по какъв начин реагираш в тези няколко секунди демонстрира на света по какъв начин виждаш футбола. Когато Луиш Нани центрира, Уейн Рууни беше пред мен и видях по какъв начин протяга ръка към топката. " Уаза! Уаза, остави я! " Честно казано, не мислех, че ще го стори, тъй че бях сюрпризиран. От в този момент нататък, в този интервал от секунда-две, е моментът, в който би трябвало да мислиш бързо. Ако футболът ми се основаваше на отегчителен и сигурен метод на игра, щях да се опитам да спра топката и да се опитам да потърся някого с лице към вратата, с цел да стреля той. Но защото моят футбол е основан на по-необичаен жанр на игра, постоянно търсещ красивия й аспект и опитващ да прави неща, които хората ще копират у дома, ето за какво си мисля, че тялото ми и придвижванията ми бяха там тогава. Щом се нареждах по този начин, може да звучи малко като научна фантастика, това ти оказва помощ, когато си в сходни обстановки, тъй като даже и да не го разбираш, тялото ти реагира вместо теб. Тялото ти прави придвижванията, защото те са там, защото си парвил задни придвижвания и преди, защото си правил трикове като този и преди. Ето за какво за мен беше допустимо да я спра с бедрото ми и по-късно да пристъпя към задната ножица.
Така виждам футбола. Живея за моменти като този. Разбира се, когато това приключи с гол, съвършена десетка. Може би в случай че го направя още веднъж в различен миг, ще отиде в трибуните, само че тогава всичко беше съвършено. Контролът върху топката, задната ножица, по-късно отбиването на топката в гредата, с цел да отиде във вратата за по-драматичен резултат... Мисля, че това е отговорът: просто виждах футбола по-различен метод. Не по общоприетия. Трябва обаче най-после да дава резултат, другояче е единствено пъчене. Понякога можеш да го направиш при 5:0 или 6:0, само че в случай че не е по този начин, не виждам смисъл в това. Всичко вървеше отлично и тогава внезапно Ливърпул от нищото ни вкара два гола след статични положения и направи резултата 2:2. За една секунда,тъй като си човек, се чудиш дали не сме загазили. Тогава обаче просто прогонваш тези мисли допустимо най-бързо и се концентрираш върху реализирането на идващия гол. Когато още веднъж изриташ топката от центъра, времето за отрицателни мисли е отминало. Фокусираш се върху отбелязването на идващото попадение.
Когато си Манчестър Юнайтед на " Олд Трафорд ", несъмнено, че ще подлагаш тимовете на напън. Винаги бележехме голове в последната минута. Това е евъв въздуха. Виждаш, че нещо се доближава, помирисваш, че нещо се доближава. А аз бях толкоз самонадеян този ден. Бях уверен, че в случай че имам още една опция, ще се разпиша. Когато Шейси прати топката в наказателното поле, като нападател би трябвало да наблюдаваш и да се движиш за място в полето. Въпреки че там имаше доста, доста играчи при тази обстановка, в случай че знаеш къде да застанеш, къде ще има пространство, по какъв начин да се позиционираш... от време на време топката ще пристигна за теб. Такъв беше казусът в този миг. Когато бях млад нападател, доста хора ми споделиха, че тази една секунда във футбола може да бъде доста значима. Ако скочиш една секунда преди него, всичко е завършило, ти печелиш. Шейси центрира топката, синхронизирах скока си една секунда преди Джейми Карагър, беше толкоз елементарно за мен да стигна до топката, да направя удара с глава и да вкарам гола. Game over (Играта завърши - б.р.). Ние печелим.
След това всичко е размито. Тичаш слепешком. Нищо не виждаш с изключение на цветове. Нека ви кажа, това чувство е ш***** необикновено. Ден или два по-късно разбрах, че това е първият хеттрик на Юнайтед против Ливърпул от 65 години или нещо сходно. Не го знаех преди този момент. Кара ме да се усмихвам, тъй като го прави още по-специално. Хеттрик, на " Олд Трафорд ", против Ливърпул, за успеха в мача. Перфектно ", написа Бербатов за клубния уебсайт.
" Когато растях в България, нямах никакви знания за съперничеството сред Юнайтед и Ливърпул. (...) Щом станеш част от Юнайтед, нямаш избор. Трябва да мислиш за този мач, за това съревнование. Ливърпул беше тимът, който се опитвахме да изпреварим по трофеи в шампионата, когато дойдох на " Олд Трафорд ". Те имаха 18, а ние - 17. Сър Алекс беше с мен, когато финализирахме грансфера ми от Тотнъм. Това стана в последната минута. Тъй като беше толкоз притеснително поради късното стичане на нещата, той ми сподели: " Берба, знам, че е стресиращо това, през което преминаваш, само че, когато приключим с него, давам обещание ти, че можеш да си вземеш едноседмична отмора, с цел да се съвземеш. " Добре, по този начин става. Веднага щом подписах обаче той съобщи: " Окей, приготвяй се. Следващият мач е с Ливърпул ". Аз си помислих: " Къде ми е почивката от една седмица?! " Всичко обаче беше наред.(...) В деня на дуела стъпих на терена за първи път... и това беше нещо друго. Бил съм на " Анфийлд " и с " шпорите ", само че този път беше изцяло друго. Беше друг мач. Сега можеш да почувстваш тълпата. Сега теренът е станал още по-малък. Затрупан си със фенове. Когато станеш част от тази среща, в първите две-три секунди си мислиш: " Чакай малко, какво става тук? " Но такова е ситуацията. Подписал си с Манчестър Юнайтед, няма място за суматоха или боязън. Просто се пробвай да правиш това, което можеш най-добре, и играй футбол.
When Dimitar Berbatov was growing up in Bulgaria, he didn't know about our rivalry with Liverpool.
Then, years later, he scored a hat-trick against them.
This is Berba's tale of an unforgettable Old Trafford afternoon
— Manchester United (@ManUtd) April 11, 2020
(...) В първите ми три мача с Ливърпул като състезател на Юнайтед записах три загуби. Оказа се, че съм си пазил головете! В началото на сезон 2010/11 те пристигнаха на " Олд Трафорд ". Знаех, че това ще бъде прекрасен ден. През целия сезон имах положително предусещане. (...) През целия мач имах цялостна убеденост в себе си. Също по този начин бях сигурен, че ще спечелим дуела. Първият гол, почтено казано, беше толкоз елементарен. Казвал съм доста пъти, че нападателите не обичат да пазят. Не обичаме да пазим. Кой ме пазеше? Фернандо Торес. И двамата сме нападатели. Мразех да се връщам обратно, с цел да вардя при корнери, изключително в случай че трябваше да го върша против някой огромен защитник, който щеше да скочи за топката и да те унищожи. Бях късметлия в тази ситуация, тъй като знаех, че Торес е като мен и знаех, че не обича да пази при корнери или други статични положения. Позицията му по отношение на мен беше неправилна, тъй че той ме улесни при отбелязването на гола. Ако го гледате още веднъж, аз в действителност нищо не направих с изключение на, че се нареждах. Гигси прати топката там, където бях. Аз просто останах на място, топката кацна на главата ми и единствената ми работа беше да я насоча в ъгъла на вратата. Това беше. Едно на нула. Хосе Рейна е топ вратар. Все още е мощен. Като нападател за теб значи доста да вкараш на топ вратари като Едвин ван дер Саар, Джанлуиджи Буфон и Мануел Нойер. Това ти носи горделивост.
Хората непрекъснато ме питат за втория гол. На процедура това беше моментна обстановка, в която просто би трябвало да реагираш. За мен това по какъв начин реагираш в тези няколко секунди демонстрира на света по какъв начин виждаш футбола. Когато Луиш Нани центрира, Уейн Рууни беше пред мен и видях по какъв начин протяга ръка към топката. " Уаза! Уаза, остави я! " Честно казано, не мислех, че ще го стори, тъй че бях сюрпризиран. От в този момент нататък, в този интервал от секунда-две, е моментът, в който би трябвало да мислиш бързо. Ако футболът ми се основаваше на отегчителен и сигурен метод на игра, щях да се опитам да спра топката и да се опитам да потърся някого с лице към вратата, с цел да стреля той. Но защото моят футбол е основан на по-необичаен жанр на игра, постоянно търсещ красивия й аспект и опитващ да прави неща, които хората ще копират у дома, ето за какво си мисля, че тялото ми и придвижванията ми бяха там тогава. Щом се нареждах по този начин, може да звучи малко като научна фантастика, това ти оказва помощ, когато си в сходни обстановки, тъй като даже и да не го разбираш, тялото ти реагира вместо теб. Тялото ти прави придвижванията, защото те са там, защото си парвил задни придвижвания и преди, защото си правил трикове като този и преди. Ето за какво за мен беше допустимо да я спра с бедрото ми и по-късно да пристъпя към задната ножица.
Така виждам футбола. Живея за моменти като този. Разбира се, когато това приключи с гол, съвършена десетка. Може би в случай че го направя още веднъж в различен миг, ще отиде в трибуните, само че тогава всичко беше съвършено. Контролът върху топката, задната ножица, по-късно отбиването на топката в гредата, с цел да отиде във вратата за по-драматичен резултат... Мисля, че това е отговорът: просто виждах футбола по-различен метод. Не по общоприетия. Трябва обаче най-после да дава резултат, другояче е единствено пъчене. Понякога можеш да го направиш при 5:0 или 6:0, само че в случай че не е по този начин, не виждам смисъл в това. Всичко вървеше отлично и тогава внезапно Ливърпул от нищото ни вкара два гола след статични положения и направи резултата 2:2. За една секунда,тъй като си човек, се чудиш дали не сме загазили. Тогава обаче просто прогонваш тези мисли допустимо най-бързо и се концентрираш върху реализирането на идващия гол. Когато още веднъж изриташ топката от центъра, времето за отрицателни мисли е отминало. Фокусираш се върху отбелязването на идващото попадение.
Когато си Манчестър Юнайтед на " Олд Трафорд ", несъмнено, че ще подлагаш тимовете на напън. Винаги бележехме голове в последната минута. Това е евъв въздуха. Виждаш, че нещо се доближава, помирисваш, че нещо се доближава. А аз бях толкоз самонадеян този ден. Бях уверен, че в случай че имам още една опция, ще се разпиша. Когато Шейси прати топката в наказателното поле, като нападател би трябвало да наблюдаваш и да се движиш за място в полето. Въпреки че там имаше доста, доста играчи при тази обстановка, в случай че знаеш къде да застанеш, къде ще има пространство, по какъв начин да се позиционираш... от време на време топката ще пристигна за теб. Такъв беше казусът в този миг. Когато бях млад нападател, доста хора ми споделиха, че тази една секунда във футбола може да бъде доста значима. Ако скочиш една секунда преди него, всичко е завършило, ти печелиш. Шейси центрира топката, синхронизирах скока си една секунда преди Джейми Карагър, беше толкоз елементарно за мен да стигна до топката, да направя удара с глава и да вкарам гола. Game over (Играта завърши - б.р.). Ние печелим.
След това всичко е размито. Тичаш слепешком. Нищо не виждаш с изключение на цветове. Нека ви кажа, това чувство е ш***** необикновено. Ден или два по-късно разбрах, че това е първият хеттрик на Юнайтед против Ливърпул от 65 години или нещо сходно. Не го знаех преди този момент. Кара ме да се усмихвам, тъй като го прави още по-специално. Хеттрик, на " Олд Трафорд ", против Ливърпул, за успеха в мача. Перфектно ", написа Бербатов за клубния уебсайт.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ