Божидар Божанов: Школо е продадено на британска компания. В стартъп света това е добра новина
Бившият министър на електронното ръководство и сегашен депутат Божидар Божанов написа коментар в обществената мрежа Фейсбук, в който акцентира, че не би трябвало да има терзания по отношение на продажбата на Школо на английска компания . Той изясни и какви съгласно него би трябвало да бъдат дейностите на страната, когато разпорежда поръчка за изработката на програмен продукт. Публикуваме коментара му без редакторска интервенция:
„ Школо е продадено на английска компания. В стартъп света това е добра вест – сполучлив exit за българска компания. Но поради, че Школо обработва данните на хиляди възпитаници, има и терзания от това развиване.
Обективно, дали собствеността на компанията е българска или от друга страна, която ползва европейското законодателство за отбрана на данните, разлика няма. Дори не би трябвало данните да напущат контрола на българското сдружение, само че даже да го създадат един ден, Англия избра да резервира GDPR в своето законодателство, а английският регулатор е един от най-хубавите, тъй че аз нямам терзания за данните.
Между другото, данните на всички възпитаници се обработват и от Майкрософт от доста време, тъй като всеки възпитаник посредством своя акаунт има право на безвъзмезден офис пакет.
Винаги, когато става дума за програмен продукт, страната би трябвало да осмисли рисковете от дълготрайно обвързване с частен снабдител и да ги претегли по отношение на изгодите от това. Дори да избере външен снабдител, би трябвало да има право да приключи контракта и да продължи да разполага с данните – нещо, което Школо дава.
Данните се изпращат и в централната система на МОН (НЕИСПУО), т.е. учебните заведения не са вързани за доставчика. Това е стабилно решение и добра процедура както от страна на страната, по този начин и от страна на доставчика.
Появиха се и изказвания, че Школо е гратис (и надлежно продава данните на децата). Това не е правилно – Школо има контракти с учебни заведения и те не са безплатни.
Школо е образец за това по какъв начин частната самодейност дава доста по-добри резултати от „ централното обмисляне “ на страната, изключително когато става дума за потребителски програмен продукт. Държавата има доста по-голям запас да построи система за електронни дневници, само че Школо е желано от учители, родители и възпитаници, тъй като се грижи за потребителя, а не просто „ да извърши нормативните условия “.
Държавата е „ вързана “ да употребява така наречен waterfall модел, който е стар, само че следва от Закона за публичните поръчки – изготвя се едно огромно задание, то се разпорежда, това лишава доста време и най-после в случай че резултатът не дава отговор на упованията, няма доста какво да се направи, с изключение на да се поръча надграждане. Този модел би трябвало да се промени, с цел да може системите, които страната неизбежно се постанова да построи, да са по-добри (и към този момент работим по подобен модел).
От позиция на частния бранш, работата с държавни структури е рискова (освен аутсорсинга) – политически решения могат да застрашат бизнес модела, да вземем за пример моят съвет към стартъпите по принцип е да заобикалят да работят с обществения бранш, най-много тъй като краткотрайни не триумфи не демонстрират така наречен product-market fit. Но учебни заведения, лечебни заведения и други разпределени структури на публичния бранш дават вероятен бизнес модел, с изгоди за жителите.
В умозаключение, не считам, че продажбата на Школо носи риск за данните на учениците или за системата на образованието. Може да ни служи за образец по какъв начин да използваме програмен продукт, без да сме заключени за него. И за тласък страната да усъвършенства процесите си по създаване на програмен продукт, тъй като в доста случаи няма пазарен тласък за създаване на прекомерно профилиран програмен продукт за потребностите на страната. “
