Славчо Атанасов: Убиха вярата на българите в изборите, време...
Бившият кмет на Пловдив и сегашен общински консултант Славчо Атанасов разгласява във Facebook коментар, провокиран от бурните диспути след решението на Конституционния съд, което докара до частична смяна на резултатите от последните парламентарни избори, само че и сложи под въпрос доверието в изборния развой у нас.
" Истината е дете на времето, а не на властта “ е споделил великият Гьоте. И без значение кой се пробва да я потисне, в края на краищата, истината постоянно става ясно, прибавя Уинстън Чърчил.
Изборите в същинската народна власт са апотеоз на тази социална система. Те би трябвало да са почтени, обективни и нито една бюлетина, нито един глас не би трябвало да бъде манипулиран. Или чувалите с бюлетини да плуват по Марица, а както в този момент чета, да ги изхвърлят в коша за отпадък.
По закон бюлетината е скъпа книга, тя има неповторим номер и е със силата на паричен знак. Не може да има препис.
Или май може?!?.. .
Както преди години в Пловдив се откриха два чувала със захвърлени бюлетини в Панаира. И по този начин и не се разбра от кое място и по какъв начин се появиха... То е все едно да намериш на улицата два чувала цялостни с пари.
За жал през годините доста се говореше за фалшификацията на избори, а Пловдив стана нарицателен в това отношение.
Няколко пъти се показаха безчет доказателства за директна имитация, само че всичко остана като глас в пустиня. В момента това се трансформира в съществена тематика на обществото и огромна част от хората си споделят, че по този начин повече не може да продължава.
Но се запитвам, чак в този момент ли се сетиха народните представители и институциите, че изборите се фалшифицират.
Пак ще се върна към Пловдив.
Председател на Общинска ИК под напора на съвестта излезе с името си и обществено призна, че е направила груба имитация на локалните избори. Нещо да последва от това? Как реагираха правоимащите и правоприлагащите органи – още веднъж глас в пустиня. Единственото положително в днешната обстановка е това, че някои институции най-накрая се досетиха, че в случай че продължаваме да вършим изборите по този метод, демократичната система ще се взриви.
Защото най-опасното за една народна власт е хората да спрат да имат вяра в честността на изборите. А тъкмо в този момент тази религия е съвсем изцяло изчезнала.
Българите не имат вяра, че изборите са почтени .
И това е началото на разпада на държавността. Обществото ни е напът да загуби и илюзорната независимост, която си мислим, че имаме. Слушам в този момент всякакви партийни водачи да надават кански плач по медиите, че губели депутати и надали не Конституционният съд е направил държавен прелом. Абе, благи и жарки другари, държавен прелом е когато съзнателно подмениш вота и ръководството на жителите.
Изборите обаче не ги организира Конституционният съд, нали?
Правите ги вие! Струва ми се, че не разбирате какъв брой е огромен казусът в действителност. На процедура е продънен главният инструмент на демокрацията – честните избори. Накърнена е опцията и правото на хората да вършат свободен избор. Разклатен е устоят на демократичната система – вярата в истината и честността. А това има извънредно отрицателни последствия.
Хората ми споделят: „ Славчо, защо да вървим да гласуваме, откакто нещата са авансово нагласени и резултатът е предупреден “.
Ето това е страшното, което става. Хората сами се отхвърлят да упражняват най-демократичното си право – да създадат избор кой да ги ръководи.
Така цялото ни общество застава единствено на една крачка от момента, в който някой принудително ще ни отнеме това право и ние няма да се противопоставим, ще го приемем безмълвно, а ще има и такива, които са удовлетворени.
Дано не съм прав, само че този развой води още веднъж до диктаторска страна. Както великият Оруел тъжно отбелязва, когато демокрацията е единствено фасада, хората избират твърдата ръка.
„ И всяка народна власт си отива с ръкопляскания “.
И няма да е чудно за какво на идващите избори ще отидат да гласоподават едвам 20 – 30 %. Тогава ще се наруши още един принцип на демокрацията – нейната социална представителност. Колко законна е една власт, в случай че гласоподавателите са 30 % от всички? Но неверието у хората е голямо. И по какъв начин няма да е по този начин, откакто, още веднъж ще дам образец с Пловдив. Тук се стигна до такава степен, че едно лице, което влезе в учебниците по социология с това, че проби екзитпола на четири огромни организации и вместо да стане клиент на прокуратурата, за премия я направиха регионален шеф.
Който по презумция съставлява страната и би трябвало да следи и да ползва законността, в това число и на изборния развой.
Няма по какъв начин вълците да пазят стадото.
По този метод избори към този момент не се вършат даже в Централна Африка. Абсурдът в България към този момент е толкоз огромен, че скоро видях един графит, на който беше изписана крилатата фраза на Марк Твен: „ Ако изборите решаваха нещо, щяха да ги забранят. “ Вярно е, че демокрацията не е най-хубавата форма на ръководство, само че светът към момента не е измислил по-добра, както споделя Чърчил. И отговорността да я опазим е на всички ни.
Народът и страната или ще би трябвало най-сетне да се разсънят и да вървим по демократичния път, или ще останем единствено една територия управляна от външни сили. „ Когато мълчаха, те крещяха “, споделя Цицерон. Засега българите избират да мълчат. Но когато един народ прекомерно доста и дълго потъне в безмълвие, непроменяемо следва стихия и ще ни удари вихър.
" Истината е дете на времето, а не на властта “ е споделил великият Гьоте. И без значение кой се пробва да я потисне, в края на краищата, истината постоянно става ясно, прибавя Уинстън Чърчил.
Изборите в същинската народна власт са апотеоз на тази социална система. Те би трябвало да са почтени, обективни и нито една бюлетина, нито един глас не би трябвало да бъде манипулиран. Или чувалите с бюлетини да плуват по Марица, а както в този момент чета, да ги изхвърлят в коша за отпадък.
По закон бюлетината е скъпа книга, тя има неповторим номер и е със силата на паричен знак. Не може да има препис.
Или май може?!?.. .
Както преди години в Пловдив се откриха два чувала със захвърлени бюлетини в Панаира. И по този начин и не се разбра от кое място и по какъв начин се появиха... То е все едно да намериш на улицата два чувала цялостни с пари.
За жал през годините доста се говореше за фалшификацията на избори, а Пловдив стана нарицателен в това отношение.
Няколко пъти се показаха безчет доказателства за директна имитация, само че всичко остана като глас в пустиня. В момента това се трансформира в съществена тематика на обществото и огромна част от хората си споделят, че по този начин повече не може да продължава.
Но се запитвам, чак в този момент ли се сетиха народните представители и институциите, че изборите се фалшифицират.
Пак ще се върна към Пловдив.
Председател на Общинска ИК под напора на съвестта излезе с името си и обществено призна, че е направила груба имитация на локалните избори. Нещо да последва от това? Как реагираха правоимащите и правоприлагащите органи – още веднъж глас в пустиня. Единственото положително в днешната обстановка е това, че някои институции най-накрая се досетиха, че в случай че продължаваме да вършим изборите по този метод, демократичната система ще се взриви.
Защото най-опасното за една народна власт е хората да спрат да имат вяра в честността на изборите. А тъкмо в този момент тази религия е съвсем изцяло изчезнала.
Българите не имат вяра, че изборите са почтени .
И това е началото на разпада на държавността. Обществото ни е напът да загуби и илюзорната независимост, която си мислим, че имаме. Слушам в този момент всякакви партийни водачи да надават кански плач по медиите, че губели депутати и надали не Конституционният съд е направил държавен прелом. Абе, благи и жарки другари, държавен прелом е когато съзнателно подмениш вота и ръководството на жителите.
Изборите обаче не ги организира Конституционният съд, нали?
Правите ги вие! Струва ми се, че не разбирате какъв брой е огромен казусът в действителност. На процедура е продънен главният инструмент на демокрацията – честните избори. Накърнена е опцията и правото на хората да вършат свободен избор. Разклатен е устоят на демократичната система – вярата в истината и честността. А това има извънредно отрицателни последствия.
Хората ми споделят: „ Славчо, защо да вървим да гласуваме, откакто нещата са авансово нагласени и резултатът е предупреден “.
Ето това е страшното, което става. Хората сами се отхвърлят да упражняват най-демократичното си право – да създадат избор кой да ги ръководи.
Така цялото ни общество застава единствено на една крачка от момента, в който някой принудително ще ни отнеме това право и ние няма да се противопоставим, ще го приемем безмълвно, а ще има и такива, които са удовлетворени.
Дано не съм прав, само че този развой води още веднъж до диктаторска страна. Както великият Оруел тъжно отбелязва, когато демокрацията е единствено фасада, хората избират твърдата ръка.
„ И всяка народна власт си отива с ръкопляскания “.
И няма да е чудно за какво на идващите избори ще отидат да гласоподават едвам 20 – 30 %. Тогава ще се наруши още един принцип на демокрацията – нейната социална представителност. Колко законна е една власт, в случай че гласоподавателите са 30 % от всички? Но неверието у хората е голямо. И по какъв начин няма да е по този начин, откакто, още веднъж ще дам образец с Пловдив. Тук се стигна до такава степен, че едно лице, което влезе в учебниците по социология с това, че проби екзитпола на четири огромни организации и вместо да стане клиент на прокуратурата, за премия я направиха регионален шеф.
Който по презумция съставлява страната и би трябвало да следи и да ползва законността, в това число и на изборния развой.
Няма по какъв начин вълците да пазят стадото.
По този метод избори към този момент не се вършат даже в Централна Африка. Абсурдът в България към този момент е толкоз огромен, че скоро видях един графит, на който беше изписана крилатата фраза на Марк Твен: „ Ако изборите решаваха нещо, щяха да ги забранят. “ Вярно е, че демокрацията не е най-хубавата форма на ръководство, само че светът към момента не е измислил по-добра, както споделя Чърчил. И отговорността да я опазим е на всички ни.
Народът и страната или ще би трябвало най-сетне да се разсънят и да вървим по демократичния път, или ще останем единствено една територия управляна от външни сили. „ Когато мълчаха, те крещяха “, споделя Цицерон. Засега българите избират да мълчат. Но когато един народ прекомерно доста и дълго потъне в безмълвие, непроменяемо следва стихия и ще ни удари вихър.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ