Бившият италиански премиер разглежда силните и слабите страни на ЕС

Бившият италиански министър председател преглежда мощните и слабите страни на Европейски Съюз и неговия обединен пазар и дефинира серия от ограничения, ориентирани към възстановяване на икономическата резистентност на блока

Един от най-влиятелните хора, участващи в дебата за конкурентоспособността на Европейски Съюз и ролята на частния бранш в трансформацията - , идва за първи път в България. Бившият италиански министър председател и сегашен президент на института Jacques Delors ще взе участие в най-голямата среща на високо равнище за зелената промяна в Централна и Източна Европа . Събитието ще се организира от 16 до 20 юни в София, a част от него ще бъде и извънредна среща със специфична VIP вечеря с Енрико Лета, на която ще се съберат водещи фигури от бизнеса, институциите и европейските среди.

ЗАПАЗЕТЕ ВАШЕТО МЯСТО > >

През април 2024 година Лета разгласява своя отчет за бъдещето на единния пазар на ЕС . В него той разпознава доста от най-неотложните проблеми на блока и дава оферти за решаването им - от високоскоростни железопътни линии, вложения в космоса и по-унифициран здравен бранш до по-ежедневни старания за възстановяване на законодателните процеси на Европейски Съюз.

Докладът е направен след извършени над 400 срещи в 65 европейски града със стотици специалисти. Един от главните апели към Европейски Съюз в него е постигането на " баланс сред конкурентоспособност, стратегическа самостоятелност и обективни световни условия, заобикаляйки налагането на нездравословни регулации и насърчавайки стратегически партньорства, учредени на добре обосновани политики ".

Ключови аспекти на отчета:

Съюз на финансовите пазари

Най-ключовият и най-съществен принос на отчета са предложенията на Енрико Лета за развиване на съюза на финансовите пазари - в този момент именуван съюз на спестяванията и вложенията. Докладът предлага да вземем за пример нов пенсионен артикул с автоматизирано записване в целия Европейски Съюз и усилване на надзора на финансовите пазари на европейско равнище посредством Европейския орган за скъпи бумаги и пазари. Той също по този начин предлага хомогенизиране на дълга на Европейски Съюз - тъй че облигациите, издадени от Европейската комисия, Европейската капиталова банка (ЕИБ) и Европейския механизъм за непоклатимост (ЕМС), да не се диференцират на пазара, а вместо това да се оферират на пазара като един артикул.

Лета предлага и основаването на Европейски бизнес кодекс, който би функционирал като 28-ми режим, с цел да даде на компаниите опция на спазването на съществуващите национални кодекси и да разреши по-бърза европеизация. Това би разрешило на страните да запазят личните си национални кодекси, като в същото време дава привлекателна опция на европейско равнище, която компаниите биха могли да изберат да възприемат - и би понижило правната трудност за вложителите на финансовите пазари във компании от Европейски Съюз.

Свобода на нововъведенията

Енрико Лета предлага разширение на свободите на единния пазар - придвижване на капитал, труд, артикули и услуги - тъй че да обзет свободата на научните проучвания, данните, знанията, компетенциите, нововъведенията и образованието.

Изправен пред демографски насрещни ветрове, бъдещият напредък на продуктивността в Европейски Съюз ще би трябвало да разчита доста повече на основаването на нововъведения и възходящото потребление на технологии в целия Съюз. Според Лета Европейски Съюз би трябвало да понижи зависимостите си - в това число в области като изкуствения разсъдък, където множеството снабдители са от Съединени американски щати - и да разшири своето " понижаване на риска " до нови браншове.

Лета акцентира мощната и трайна роля на обществения бранш - да вземем за пример, върху потреблението на отворена обществена инфраструктура и шерването на данни. Основното му предложение за частни вложения е те да бъдат съобразени с " правилата на отвореното познание ". Той също по този начин приветства редица скорошни цифрови регламенти на Европейски Съюз - като Общия правилник по отношение на отбраната на данните, Закона за цифровия пазар, Закона за цифровите услуги, Закона за изкуствения разсъдък, Закона за данните и Закона за ръководство на данните - като " основни стъпки " в цифровите тактики на Европейски Съюз.

Политика на конкуренцията

Докладът признава неспособността на компаниите от Европейски Съюз да се разрастват. Лета показва, че европейските компании се държат изкуствено дребни заради непълния обединен пазар.

Докладът също предлага хармонизиране на европейското контролиране в области като разпределението на радиочестотния набор и разпоредбите за опазване на данни - отбелязвайки, че по-хармонизираните правила биха могли да оказват помощ за поощряване на европейските компании да натрупат мащаб, като работят в целия Европейски Съюз. Лета изключва настояването към страните членки да трансферират търговете за радиочестотен набор на Комисията.

Според някогашния италиански министър председател пътят към обединен телекомуникационен пазар е политиката в региона на конкуренцията интензивно да оказва помощ на компаниите от Европейски Съюз да се разрастват. Той загатва, че Комисията би трябвало да третира пазарите в някои браншове като общоевропейски, а не като национални, когато прави оценка въздействието на обединение върху конкуренцията. Това би означавало Комисията да пренебрегва бариерите, които фактически съществуват за правене на бизнес през граница.

Държавна помощ и търговия

Докладът преглежда и нуждата от по-европейска индустриална политика. Правилата на Европейски Съюз не разрешават на страните членки да отпускат дотации на личните си компании. Но Комисията неведнъж е предоставяла изключения от това предписание - първо, в отговор на пандемията от Covid, по-късно на скоковете в цените на силата, породени от войната в Украйна, и най-после заради опасения от евакуиране на вложения от Европа с помощта на огромните дотации, налични по Закона за понижаване на инфлацията в Съединени американски щати.

Лета признава, че общественото финансиране ще бъде от значително значение за справяне с огромните провокации пред Европа, като зеления и цифровия преход, и че по-голяма част от това би трябвало да се изразходва от Европейски Съюз, а не от страните членки, с цел да се поддържат равни условия.

Той също по този начин признава, че огромните страни членки към този момент наподобява не желаят да предадат цялостния надзор върху индустриалната политика на Брюксел. Затова той предлага да се изисква от страните членки да предадат част от националните си дотации за паневропейски планове. Според него Европейски Съюз би трябвало да харчи огромни суми за зеления и цифровия преход - и това изисква индустриална политика на равнище Европейски Съюз, с цел да се поддържат равни условия. Докладът отбелязва и смисъла на подобряването на икономическите връзки със Съединени американски щати,

РЕЗЕРВИРАЙТЕ ВАШЕТО МЯСТО > >