Бившият голмайстор на Ботев (Пловдив) и Левски Георги Христов започва

Бившият голмайстор на Ботев (Пловдив) и Левски Георги Христов стартира своя шести сезон в Съединени американски щати. 33-годишният нападател е съществена част от втородивизионния Тампа Бей Роудис, като към този момент има на сметката си цели 53 попадения. Заслужено е носен на ръце от локалните почитатели. Жоро Метъла, както е прочут пловдивчанинът, е от футболистите, които не обичат да дават интервюта. Христов приказва пред медиите доста рядко. След дълго увещаване се нави да опише за читателите на БЛИЦ СПОРТ по какъв начин съумя да сбъдне американската си фантазия: 

- Жоро, чувстваш ли се към този момент легенда на Тампа Бей Роудис? Започваш шести сезон в клуба, в който от дълго време съумя да спечелиш обичта на почитателите. 
- Чак легенда не се усещам. В Америка се изисква доказване всеки ден. Радостен съм от обстоятелството, че има огромно почитание и почит към мен. Не е по никакъв начин елементарно обаче. Първенството е физически много силово, има доста чужденци, най-вече от Европа. Говорим за потвърдени играчи, с положителни визитки. Вече съм на 33 години. Да, може да се усещам съвършено, само че не е като на 23 по време на мач. А след мач се усещам на 43 години... Не е елементарно. Всеки ден ми е разпределен по строго избран метод - хранене, отмора. Работният ми ден стартира в 8 часа сутринта и продължава до момента в който си легна вечерта. Ако не го върша - нямам късмет. 

- Нижеш гол след гол за Тампа Бей и към този момент си футболистът с най-вече попадения за Роудис в Модерната епоха - 53. Много скоро се чака да задминеш безконечния връх на Дерек Сметхърст, който в интервала 1975-1978 бележи 57 гола. 
- Така е, само че върховете не са най-важното, а тимът да побеждава. Нo към този момент като си покрай достижението е обикновено да искаш да го подобриш. Тампа Бей Роудис е относително остарял тим за стандарите на Америка. Имам огромен почит към Сметхърст и другите митове, играли тук. За Тампа са играли Карлос Валдерама, британската легенда Родни Марш, само че тогава равнището е било аматьорско, няма общо със в този момент. Срещал съм се с тези хора, разговарял съм с тях, единствено почит. 



- Би ли разказал по какъв начин въобще реши да заиграеш в Съединени американски щати, по какъв начин се стигна до прекосяването в Роудис? 
- 2013 година взех решение да отпътува за Америка. Братовчедите ми живеят във Филаделфия и им пристигнах на посетители. Уредих се да упражнявам две седмици във Филаделфия Юниън - клуб от МЛС. Те желаеха да ми предложат контракт, само че трябваше да очаквам шест месеца, тъй като квотата на чужденци беше запълнена. Тогава треньорът на Филаделфия се обади на изпълнителния шеф на Роудис и му сподели " Тук има едно момче, което би трябвало да видиш! ". Така се озовах в настоящия ми клуб и единствено след два дни тренировки подписах с клуба. След това можеше да мина във Филаделфия, само че по този начин се случи, че не преставам да съм футболист на Тампа Бей. Имаме една от най-хубавите бази в Америка, въпреки че сме във втора дивизия. Всички знаем, че футболът се прави с пари. С идването на притежателя Бил Едуърдс нещата в клуба се усъвършенстваха доста. Тук ми е доста добре. Чувствам се в мои води и не го укривам. Не укривам също, че имам положителни връзки и с треньора, който обаче в никакъв случай не ми икономисва рецензия, в случай че се наложи. Но по този начин би трябвало да бъде. 

- Феновете те назовават " Джорджи "... 
- Не единствено те. Всички по този начин ме назовават. Дори и братовчедите ми, които също живеят тук. Това е обикновено, по този начин се произнася името ми на британски език. Още при започване на кариерата ми в Съединени американски щати взех решение да си сложа на гърба на фланелката ми написа " Георги ". Фамилията ми съвсем никой не я знае, знаят ме " Джорджи ". 

- Семейството ти по кое време се реалокира при теб? 
- Дойдох в Съединени американски щати при започване на 2013 година, а фамилията ми няколко месеца по-късно. Съпругата ми беше бременна и трябваше да изчакаме щерка ни Божидара да се роди. След това синът ни Кристиян се роди в Щатите през 2015 година.

- Имало ли е вид да смениш Тампа Бей с различен клуб, получавал ли си предложения?
- Имаше, да. След първата година, след втората също, в последните две години отново имах разновидности. Получавал съм предложения и от клубове от МЛС. Но от време на време просто човек си усеща мястото. Не укривам, че пристигнах в Съединени американски щати с желанието да играя в МЛС. Но като разбрах по какъв начин стоят нещата с договорите, по какъв начин се усещаш, взех решение, че е най-добре да остана в Роудис. А и някои от клубовете, които ме желаеха, не можеха да ми предложат по-добри условия от тези в Тампа Бей. 

- Бившият британски национал Джо Коул не ти е просто съотборник, май сте много близки? Какъв човек е той? 
- Джо е в действителност огромна звезда. Дори бих споделил, че не може да се усети чак толкоз тук в Америка, откакто съм бил очевидец какво е в Англия, когато съм му гостувал. Водил ме е на мачове на Челси. Тогава разбираш за какъв мащаб става въпрос. Иначе е земен, спокоен човек. Не укривам, че сме доста близки, разделяме стая на лагерите към този момент две години. Слушаме идентична музика, чете доста книги. Коул ще се пенсионира след този сезон. 



- Кога ще го доведеш в България?
- Идвал е за мачове в София, само че на мен още не ми е гостувал. Канил съм го. Обещал ми е, че като намерим вярното време, защото е доста ангажиран, ще пристигна. Джо има три деца, когато се прибере в Англия е непрекъснато ангажиран. Канят го и да разяснява мачове от Висшата лига. Освен това има мениджърска организация. Със сигурност ще пристигна в България. 

- Разпитва ли те за България и какво му разказваш?
- Отдавна знае за нашата страна, има усещания. Познава се с Димитър Бербатов. Знае Светльо Тодоров, Стилиян и Мартин Петрови. Все отново са се срещали по терените в Англия. Говорили сме доста. Разпитвал ме е за равнището на българския футбол, за млади момчета и дали имаме гении. Казвал съм му, че имаме доста гении. Младите българчета не отстъпват на англичанчетата, само че съгласно мен се прекъсва връзката, когато са към 14-15-годишни. 

- Колко постоянно се прибираш в родния си Пловдив, вървиш ли на мачове? 
- Прибирам се всяка година за Коледа и Нова година. Повечето време извозвам в София. Отивам и до Пловдив, виждам се с другари, само че по-рядко. Не съм гледал обаче от 5 години нито един български мач онлайн, даже и по малкия екран. Последният път упражнявах със Септември. Помолих Ники Митов да подкрепям форма с тях, одобриха ме. Тренирах една седмица със Септември. С положително усещане останах. Но не мога да дам оценка, защото съвсем не проследявам българския футбол. Много рядко си пущам репортажи по интернет. Единствено виждам Лудогорец, когато играят в евротурнирите. Те са напълно друга класа. В Разград потвърдиха, че се работи вярно. Другите клубове би трябвало да вземат образец от тях. Лудогорец действително няма конкуренция в България. Сега ще е забавно с Милан. Ще им бъде мъчно, само че имат шансове. Няма да укривам, че Лудогорец ми доставят наслаждение. У нас сме привикнали да споделяме Левски си е Левски, ЦСКА си е ЦСКА, а в същото време в Лудогорец правят работа без доста празни приказки. 

- Каква е задачата пред Тампа Бей този сезон и какъв брой гола смяташ, че може да отбележиш? 
- Най-важното е да бъда здрав. Преди година и половина имах по този начин наречената футболна болест. Шест месеца ме тормозеше, не бях пълностоен. Осъзнах, че в последна сметка да се ядосваш за пропуснат гол, да вземем за пример, няма смисъл. Но футболистите сме по този начин, бързо забравяш за това като си здрав. Здравето е преди всичко. Старая се да се грижа за моментното ми положение.



- Проблемът с интервенция ли беше позволен?
- Имаше и подобен вид, само че в последна сметка се излекувах без интервенция. Понякога и интервенцията не взема решение казуса. Прибрах се и до България, пробвахме с инжекции, само че не се получи. Правих рехабилитации в Тампа при най-хубавите експерти. Имах и шанс, че се случи сред двата сезона, когато е огромната пауза. През другото време няма отмора - започваме февруари и завършваме чак ноември. Играх последните три мача с огромни болки. Нищо не помагаше. Имаше моменти, когато даже не можех да ритна топката на 10 метра от мен. Мислех, че в паузата сред шампионатите ще отшуми, само че не стана. Обърнах се към българин, лекар по китайска медицина, който живее и работи в Съединени американски щати. Също е тук - във Флорида. Казва се Андрей Андреев. Преди години е работил дълго за сестри Малееви преди да замине и остане в Съединени американски щати. Той беше в основата на това казусът да се позволи. Постоянно бях на процедури при него. Много съм му признателен. Сега всичко е наред.

- Имало ли е вид втори българин да заиграе в Тампа Бей Роудис?
- Да, имаше. Помощник-треньорът, който е немец, предходната година ми сподели, че сме желали Илиян Мицански. Можеше да имам съотечественик за съотборник, само че не знам за какво не са се получили нещата. Когато помощникът ми заяви това, му споделих, че ще е отлично Мицански да пристигна. Не го познавам персонално, само че споделих единствено положителни думи за него. Опитвал съм да оказа помощ да доведа българин в тима ми, само че не се получиха нещата.

- Тампа Бей Роудис отстъпва ли на тимовете от българската Първа лига?
- Трудно е за съпоставяне, ние имаме огромен бюджет и съществени футболисти. Вече споделих за Джо Коул, също по този начин съотборник ми е Марсел Шефер, който игра 10 години за Волфсбург в Бундеслигата и стана първенец. Друг от съотборниците ми е Мартин Вингаард от Дания, който е четири пъти първенец с ФК Копенхаген. Това са все класни футболисти. 

- Беше част от последния шампионски тим на Левски (2009 г.). Кога още веднъж " сини те " ще вземат купата?
- Нямам визия, не съм в клуба. Явно има нещо, което не се прави както би трябвало. 

- Селекцията ли е сбъркана?
- Нямам визия, съгласно мен не. През клуба несъмнено са минали десетки, в случай че не стотици футболисти за няколко години. Пожелавам триумф на Левски, да станат първенци идната година, защото тази отново ще е Лудогорец. 

- Бързо ли привикна с живота във Флорида и има ли българи към теб?
- Свикнахме доста бързо. Да, има българи тук. Може би след Чикаго и Ню Йорк във Флорида е една от огромните български общности. Имам другари българи, само че не доста. 

- Със брачната половинка ти вършиме ли проекти да се установявате за непрекъснато във Флорида или след края на спортната ти кариера ще се върнете в България?
- Ние към този момент сме открити. По принцип гледаме да не вършим дълготрайни проекти. Дъщеря ни към този момент върви на детска градина. Колкото повече оставаме, толкоз повече понижава шанса да се върнем. 

- Как се реши да се разделиш с емблематичната си дълга коса?
- О, аз и преди съм я подстригвал. Винаги съм бил и с дълга, и с къса. В Левски като бях, се подстригах гола глава, тук също го направих.

- Моторите са ти пристрастеност, имаш ли своя бегачка зад Океана?
- Имам, да. Винаги съм желал да имам. Преди време видях една фотография на Дейвид Бекъм с мотор от времето, когато беше в Лос Анджелис Галакси. Казах си, че това ще е моторът ми. И си купих същия. Фен съм на самото чувство до момента в който караш мотор. Карам, с цел да разпущам. Даже година и половина карах без брошура за мотор, само че преди няколко дни съумях да я взема, откакто изкарах курсовете. Трудно беше, даже бях на косъм да ме скъсат. Радостен съм от обстоятелството, че към този момент съм законен.

- Някога хващали ли са те служители на реда?
- Не. Даже и в клуба ми не знаят, че карам мотор. Имаше случай, когато отидох с него на подготовка, само че не го оставих на паркинга, където всички футболисти стопираме колите си, а някъде настрана, с цел да не ме видят.

- Печелят ли се положителни пари от футбол в Съединени американски щати? Може ли да се каже, че за интервала досега в Тампа Бей си съумял да подсигуриш живота си за години напред? 
- В Америка в действителност се печелят хубави пари от футбола. Но и зависи какъв стандарт на живот водиш. Моята цел не е да играя и спечелвам, с цел да може след това нищо да не върша. Какво значи да си подсигуриш живота? Че аз като стана на 35 години, примерно, и спра с футбола, няма да седна на дивана и да си подвигна краката. Футболът доста ми е дал, само че и не малко ми е взел. Има доста други забавни неща. Имам проекти, за които мисля. Не са свързани са с футбола. 

- Колко още можеш да играеш?
- Докато знам, че може, и че съм добър в това, което върша. Ако стартира просто по този начин, едвам добутам 2-3 години, да се натискам, не желая въобще да си изгубвам времето. Когато усетя, че не съм това, което желая - просто няма смисъл, не желая да се посрамвам. Казал съм го и на управлението на клуба, с които преди дни се споразумяхме и преподписах. Те желаят да остана тук до края на кариерата ми. 

- Кога за първи път усети любовта на локалните почитатели, които те назовават " Джорджи "?
- Още първите мачове. Започнах доста мощно. Явно и тъй като съм българин, бях им малко по-интересен. Толкова години бях единствено аз, в този момент идва втори - Антон Недялков, който ЦСКА продаде на Далас. 



- Потърси ли те за препоръки?
- Не ме е търсил. А и не се познавам с него, той е дребен. Отива в сериозен клуб, искам му триумф.

- На мачовете ти от време на време участват и почитатели на Левски, живеещи в Щатите. Често ли те изненадват?
- Почти на всички места, където играем, се чуват подвиквания от българи. Посещаемостта на мачовете ни е сериозна. Като чуя български възгласи, постоянно ме е радвало. Имал съм случаи, когато играем в Канада и след дуела съм оставал, с цел да се виждам с почитателите. Идвали са по оградите до пистата и са ме поздравявали. Не единствено почитатели на Левски, има и много на Ботев (Пловдив). Хубаво е да се срещаш със сънародници на хиляди километри от родината. Миналата година след мач в Канада българи ме поканиха на ресторант. 

- Покрай другарството с Джо Коул се срещна и с Франк Лампард... 
- Да, на мач на Челси Джо ме срещна с него. Прекарахме по-дълга вечер по-късно. Бяхме и в лондонски пъб. Лампард е доста балансиран човек, крепко стъпил на земята. Има доста готино възприятие за комизъм. При него и Джо Коул няма изхвърляния и изтребване на комплекси.


 
- В Съединени американски щати разяснява ли се толкоз доста както в България любовната спекулация на Григор Димитров с Никол Шерцингер?
- Не чак толкоз. Само хората, които в действителност наблюдават тениса, знаят за Григор и за това, че е с Шерцингер. Тук се интересуват най-вече от американския футбол, НБА, хокей на лед и бейзбол. Даже нашият футбол - сокърът, е на назад във времето, тенисът също. Следят си техните спортове. Американският футбол е на респект. Когато е финалът на Супербоул страната стопира да работи.

- Отдавна се знае, че рокът е в кръвта ти. Как търпеше съотборниците си в българските клубове, които слушаха чалга в наличието ти?
- Никога не съм имал проблем. Това е неизбежна част в тези среди. Дори съм ходил преди със съотборници на заведения, където е звучала чалга, само че там просто не е за мен. 

- Цялото ти семейство е обвързвано с музиката, брат ти беше дълготраен китарист на " П.И.Ф. ". Ти самият също свириш на китара, а в младежките си години на пиано. С музиката ли разпускаш?
- Несъмнено е по този начин. Имам четири китари и изсвирвам, когато мога. Рядко ми остава свободно време, само че за музиката постоянно намирам. Децата постоянно ме карат да им изсвирвам. Те също се пробват и пеят около мен.

- Какво друго обичаш да правиш в свободното си време?
- Бях почнал да играя голф предходната година. Трябва обаче доста сериозна отдаденост, изобщо не е елементарно. Нужно ми беше много време, а аз го нямах. Голфът се нареждаше след тренировките и мачовете, фамилията, моторът и свиренето. Просто ходех да блъскам по няколко топки и това беше. Игрището е от другата страна на улицата ни. Може би някой ден ще имам време да се занимавам и с този спорт. Голфът ми е забавен, не съм си давал сметка какви качества изисква. Тенис също играя, когато сме в отмора. 

- Кой е обичаният ти именит български футболист?
- Димитър Бербатов. Заради елегантността му, изобщо поради гения... той е друг. Но естествено има и доста други. Разбира се, Христо Стоичков и други от поколението от САЩ`94. Възхищавах се доста и на Трифон Иванов, Бог да го елементарни! След като умря, си направих труда да виждам негови мачове. Чак тогава осъзнах, че е бил необикновен на поста си. Просто, като по-малък не съм можел същински да видя тези неща. Като видях по какъв начин се показа в два от мачовете на националния тим, които гледах, осъзнах, че в действителност е бил огромна класа. Това са имената, които най-вече са ме въодушевили да бъда и аз като тях.

- За какво мечтае един 33-годишен футболист, минал през Ботев (Пловдив), Левски, Славия, Локомотив (София), ставал голмайстор на " А " група и е сбъднал американската си фантазия?
- Не за доста. Смятам, че дребните неща ни вършат щастливи, протичащи се в всекидневието ни. 

- Надяваш ли се на повиквателна за националния тим и би ли приел, в случай че Петър Хубчев се обърне към теб?
- Не се надявам. Не съм се замислял за това. На 33 години съм, много съм надалеч от България... Това са неща отвън моя надзор, аз мога единствено да управлявам метода, по-който се разпределям всеки ден на терена. 

- Ако не е загадка, би ли споделил каква най-висока скорост си развивал с мотора си?
- Около 110 км/час. Глупаво е, няма смисъл повече. Нямах и брошура. Тук не простят. Ако ме бяха спипали, можеше и мотора да вземат. А санкциите са четирицифрени. 
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ