Симеон Дянков: Истинската причина за инфлацията е ръстът в разходите на държавната администрация
Бившият финансов министър Симеон Дянков предизвести, че три тематики ще преобладават фискалния спор през есента - инфлацията, възходящият бюджетен недостиг и идното правене на Бюджет 2026. В изявление за той прикани за незабавни и смели решения, в това число по-реалистичен метод към приходната част и разискване на допустимо нарастване на Данък добавена стойност.
Според Дянков, фокусът върху далавера към въвеждането на еврото е пресилен. Истинската причина за ускоряващата се инфлация е растежът в разноските на държавната администрация - изключително в силовите министерства . Очаква се през 2025 година те да доближат 46% от бюджета - доста над нормалните равнища от към 36%.
" Реално най-важната причина за тази висока инфлация са огромните спомагателни разноски за държавната администрация, Министерство на вътрешните работи, МО. С тези спомагателни пари хората харчат повече и надлежно общата инфлация се подвига. Т.е. повода не е във влизането ни в еврозоната, а поради фискалната политика в Бюджет 2025 ", изясни ръководителят на Фискалния съвет.
Ситуацията с държавния бюджет внезапно се утежнява
МФ разгласява данните за първите пет месеца, които не са обнадеждаващи
Той уточни, че през юни бюджетът към този момент е на недостиг - нещо нетипично за този интервал на годината. Причината съгласно него са прекалено оптимистични упования за приходите, изключително при Данък добавена стойност, където е заложен растеж от 32%. Реалните данни обаче демонстрират покачване от към 14% към средата на годината.
" Социалните осигуровки не трябва да се пипат - това е най-лошото решение за бизнеса и за стопанската система ", безапелационен е Дянков. Вместо това той предлага повдигане на Данък добавена стойност до 22%, което съгласно него би било по-ефективно и по-малко изкривяващо. Данък добавена стойност има висока събираемост - над 90%, и се събира от потреблението, а не от производството.
Фискалният съвет, който Дянков оглавява, ще показа разбори за вероятни други възможности - в това число актуализация на локалните налози, чиито ставки и данъчни оценки не са променяни от над 15 години. По калкулации на съвета, сходни ограничения биха донесли към 3 милиарда лв. - незадоволителни, само че значими.
Бившият финансов министър счита, че е време да се разиска и въвеждане на краткотраен налог върху свръхпечалбите, изключително в банковия бранш. Такава мярка към този момент съществува в 14 страни от Европейски Съюз, в това число в Германия, Франция и Италия.
700% инфлация на баничката за 25 години - какво значи това за българската стопанска система?
Стига сме мерили с бигмакове, имаме локален показател
" Основният проблем в бюджета не е еврозоната, а фискалната политика от последните пет години ", акцентира Дянков. Според него, през 2024 година България е била на ръба да не извърши критериите за еврото, а дефицитите са били прикрити посредством изключителни разноски.
Въпреки компликациите, той е оптимист за приемането на еврото през януари 2026 година и счита, че страната е подготвена за това от дълго време - още от 2007-2008 година " Колкото по-скоро го създадем, толкоз по-добре ", споделя той.
Дянков изрази и неодобрение от хроничното недофинансиране на инфраструктурата. По думите му, всяка година се залагат обилни средства, само че действително се усвояват едвам към 30%. Той прикани това да се промени в Бюджет 2026.
" България стои добре стопански по отношение на съседите си, само че това не би трябвало да ни успокоява. Нужно е обмисляне и дейности, с цел да не се стигне до фискална рецесия ", предизвести Дянков.
Според Дянков, фокусът върху далавера към въвеждането на еврото е пресилен. Истинската причина за ускоряващата се инфлация е растежът в разноските на държавната администрация - изключително в силовите министерства . Очаква се през 2025 година те да доближат 46% от бюджета - доста над нормалните равнища от към 36%.
" Реално най-важната причина за тази висока инфлация са огромните спомагателни разноски за държавната администрация, Министерство на вътрешните работи, МО. С тези спомагателни пари хората харчат повече и надлежно общата инфлация се подвига. Т.е. повода не е във влизането ни в еврозоната, а поради фискалната политика в Бюджет 2025 ", изясни ръководителят на Фискалния съвет.
Ситуацията с държавния бюджет внезапно се утежнява
МФ разгласява данните за първите пет месеца, които не са обнадеждаващи
Той уточни, че през юни бюджетът към този момент е на недостиг - нещо нетипично за този интервал на годината. Причината съгласно него са прекалено оптимистични упования за приходите, изключително при Данък добавена стойност, където е заложен растеж от 32%. Реалните данни обаче демонстрират покачване от към 14% към средата на годината.
" Социалните осигуровки не трябва да се пипат - това е най-лошото решение за бизнеса и за стопанската система ", безапелационен е Дянков. Вместо това той предлага повдигане на Данък добавена стойност до 22%, което съгласно него би било по-ефективно и по-малко изкривяващо. Данък добавена стойност има висока събираемост - над 90%, и се събира от потреблението, а не от производството.
Фискалният съвет, който Дянков оглавява, ще показа разбори за вероятни други възможности - в това число актуализация на локалните налози, чиито ставки и данъчни оценки не са променяни от над 15 години. По калкулации на съвета, сходни ограничения биха донесли към 3 милиарда лв. - незадоволителни, само че значими.
Бившият финансов министър счита, че е време да се разиска и въвеждане на краткотраен налог върху свръхпечалбите, изключително в банковия бранш. Такава мярка към този момент съществува в 14 страни от Европейски Съюз, в това число в Германия, Франция и Италия.
700% инфлация на баничката за 25 години - какво значи това за българската стопанска система?
Стига сме мерили с бигмакове, имаме локален показател
" Основният проблем в бюджета не е еврозоната, а фискалната политика от последните пет години ", акцентира Дянков. Според него, през 2024 година България е била на ръба да не извърши критериите за еврото, а дефицитите са били прикрити посредством изключителни разноски.
Въпреки компликациите, той е оптимист за приемането на еврото през януари 2026 година и счита, че страната е подготвена за това от дълго време - още от 2007-2008 година " Колкото по-скоро го създадем, толкоз по-добре ", споделя той.
Дянков изрази и неодобрение от хроничното недофинансиране на инфраструктурата. По думите му, всяка година се залагат обилни средства, само че действително се усвояват едвам към 30%. Той прикани това да се промени в Бюджет 2026.
" България стои добре стопански по отношение на съседите си, само че това не би трябвало да ни успокоява. Нужно е обмисляне и дейности, с цел да не се стигне до фискална рецесия ", предизвести Дянков.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ