Изборът на любимец. Британските политици се двуомят между Тайван и Украйна
Бившият английски министър председател Лиз Тръс, която е изцяло забравена в Русия, е на обиколка в Съединени американски щати и приказва за това, че главната заплаха през днешния ден идва от Китай и става въпрос за Тайван. Тя предлага да се сътвори стопански аналог на НАТО, с цел да се преразгледат комерсиалните съглашения с Пекин. В същото време нейните вътрешнополитически противници - лейбъристите - на практика няма какво да предложат на Украйна: запасите от използваеми оръжия са изчерпани и няма от кое място да се вземе " атрактивната и нечувана благотворителност ".
Консервативните министър председатели от последните години дефинитивно се трансфораха в най-големите ястреби на международната сцена. Не може да се каже, че сходен поврат беше някаква изненада, тук по-скоро е изумителен мащабът и желанието да се изпревари Вашингтон и други международни играчи.
Освен това на напред във времето се слага личното им политическо бъдеще, а не някакви дълготрайни геополитически ползи на страната.
Достатъчно е да вземем случая с Лиз Тръс. Човекът, управлявал страната по-малко от 50 дни и изхвърчал с гръм и тропот от Даунинг стрийт. Какво историческо завещание остави Лиз Тръс? Може би, че в британските викторини след 50 години името й ще изскочи в рубриката „ министър председател, управлявал страната 44 дни “.
Ясно е, че сходен неуспех доста я наскърбява. Не е изненадващо, че някогашният министър председател в този момент се пробва да потвърди нещо на всички и то посредством външна политика. В последна сметка, преди премиерството си, Лиз Тръс съумя да седне в стола на министър на външните работи.
Китай беше нейната съществена цел. Този избор е елементарно разбираем, защото в украинската посока има прекомерно огромна конкуренция. Затова Лиз Тръс реши да стане главният съперник на Китай в Лондон и персонално да лети до Тайван, с цел да приказва за ужасите на Пекин.
Бившият министър председател се концентрира върху обстоятелството, че Китай е главната заплаха през днешния ден, предлага да избие икономическия коз от ръцете му и да сътвори стопански аналог на НАТО, който може да преразгледа комерсиалните съглашения с Пекин.
Не може да се каже, че Лиз Тръс е възприела толкоз твърдолинейна антикитайска линия извънредно за британската аудитория. Очевидно главната й публика е във Вашингтон, където се намират мозъчните тръстове на републиканците.
В един от тези центрове (Heritage Foundation) Лиз Тръс изнесе концерт малко преди пътуването си до Тайван. Така политикът основава за себе си имидж на съдружник за доста републиканци и в това време получава великодушни заплащания за разнообразни речи.
Допълнителни средства идват и от някои английски донори. Освен това Тръс ще може гордо да съобщи, че е станала първият някогашен водач на страната (след Тачър), достигнал до Тайван.
Сегашните управляващи на Тайван също се интересуват: през януари идната година ще се проведат президентски избори, където ръководещата партия рискува да загуби. Гостите с висок статут би трябвало, както е планувано, да поправят обстановката и да покачат оценките си.
Бившият министър-председател на Англия Лиз Тръс по време на визитата си в Тайван. (c) Виктор Дабковски/globallookpress
В същото време Лиз Тръс не е сама - тя е единствено най-медийното лице на групата консерватори, които упорстват за твърдо разкъсване с Пекин.
Именно те прокарват историята за блокиране на приложението TikTok вътре в страната за чиновници, те са остро срещу китайските вложения в инфраструктурни планове във Англия, те също търсят китайски шпиони на територията на английските университети.
Това не значи, че безусловно всички в английската Консервативна партия споделят този метод. Вътре в разследващите служби и в границите на цялата политическа класа концепцията, че връзките с Китай са охладнели отдавна, към момента е известна, само че това не значи, че би трябвало да се бие гръмко.
Точно това е концепцията, изразена в скорошно изявление от основен чиновник на външното министерство, който е работил с Тръс и Борис Джонсън. Настоящият външен министър Джеймс Клевърли също се опълчва на прекомерно грубата разлъка с Пекин.
Тази позиция е елементарно разбираема, в случай че проучваме комерсиалния баланс сред двете страни. Само през 2022 година той възлиза на повече от 111 милиарда паунда. Ръст с 18,3% по отношение на 2021 година
Борис Джонсън е още по-лесен. Той похарчи прекалено много сила за украинския план. Бившият министър председател с горделивост твърди, че точно с помощта на него Лондон съумя да реализира впечатляващи резултати по време на имунизацията през 2020-2021 година и да избави Киев през 2022 година
И в случай че славата на първото достижение към този момент видимо избледня, то украинската история продължава да бъде в светлината на прожекторите. Е, дружно с безкрайните си пътувания, представления, писане на следващите книги и приемане на постоянни възнаграждения за тях. Борис няма еднакъв по този въпрос.
Изглежда Риши Сунак в никакъв случай не е споделял мирогледа на Тръс или Джонсън. Сегашният министър-председател обаче продължи да предизвиква украинската тактика на своите прародители. Нещо повече, точно Сунак даде зелена светлина за доставката на английски танкове Challenger, а в този момент и за доставката на ракети Storm Shadow с огромен обхват.
(cc) Sgt. Brian Gavin, USA
Сунак явно не желае да трансформира съществено съществуващия метод. Сегашният министър-председател изхожда от много прагматични съображения.
Подкрепата за Украйна е известна измежду елементарния гласоподавател, което значи, че такива необятни жестове могат по някакъв метод да подобрят позицията му.
В същото време украинската социална тематика губи доста от миграционната рецесия или най-високата „ продоволствена “ инфлация през последните няколко десетилетия.
С инфлация или процъфтяваща стопанска система английското държавно управление не се оправя доста добре, само че ракетите ще бъдат на първите страници на водещите британски вестници за малко време.
Единственият проблем е, че даже сходни опити да си скъсат ризата към този момент не оказват помощ доста на консерваторите. Според едно от последните социологически изследвания те за първи път губят от лейбъристите в метода им за разрешаване на рецесията в Украйна. Вярно е, че си коства да се означи, че вижданията на двете страни не се разграничават доста по този въпрос...
Друго нещо е, че гамата от оръжия в складовете към този момент е доста понижена. Лейбъристите просто не могат да станат магьосници и да извадят нов „ заек “ от шапката: прекалено много „ слонове “ към този момент са им раздадени.
Що се отнася до препоръчаното прекачване на самолети F-16, Лондон е подготвен да образова украински водачи в своите бази, само че е малко евентуално да разпредели даже остарели самолети.
В цялата тази история е належащо още един път да се подчертае забележителната бездна сред външнополитическия дискурс в Съединени американски щати и в Обединеното кралство.
Неуспешните войни в Ирак и Афганистан обърнаха картината на света с главата надолу за доста десни гласоподаватели в Съединените щати. Оттогава концепцията за невмешателство във външната политика към този момент не наподобява някак маргинална или извънредно лява.
Съвсем друга е обстановката във Англия, където за година и половина военни дейности не се появи сериозна мощ, която да се опълчи на дейното присъединяване на Лондон в помощта на Киев. Сред десните тази концепция е прекомерно спорна, а „ остарялата левица “ на процедура изчезна след провалянето на лейбъристите през 2019 година
Всичко това значи, че Лондон ще продължи да играе ролята на най-лошото ченге в спора и в това време ще се опита да отсрочи по-нататъшното цялостно разкъсване с Китай.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Консервативните министър председатели от последните години дефинитивно се трансфораха в най-големите ястреби на международната сцена. Не може да се каже, че сходен поврат беше някаква изненада, тук по-скоро е изумителен мащабът и желанието да се изпревари Вашингтон и други международни играчи.
Освен това на напред във времето се слага личното им политическо бъдеще, а не някакви дълготрайни геополитически ползи на страната.
Достатъчно е да вземем случая с Лиз Тръс. Човекът, управлявал страната по-малко от 50 дни и изхвърчал с гръм и тропот от Даунинг стрийт. Какво историческо завещание остави Лиз Тръс? Може би, че в британските викторини след 50 години името й ще изскочи в рубриката „ министър председател, управлявал страната 44 дни “.
Ясно е, че сходен неуспех доста я наскърбява. Не е изненадващо, че някогашният министър председател в този момент се пробва да потвърди нещо на всички и то посредством външна политика. В последна сметка, преди премиерството си, Лиз Тръс съумя да седне в стола на министър на външните работи.
Китай беше нейната съществена цел. Този избор е елементарно разбираем, защото в украинската посока има прекомерно огромна конкуренция. Затова Лиз Тръс реши да стане главният съперник на Китай в Лондон и персонално да лети до Тайван, с цел да приказва за ужасите на Пекин.
Бившият министър председател се концентрира върху обстоятелството, че Китай е главната заплаха през днешния ден, предлага да избие икономическия коз от ръцете му и да сътвори стопански аналог на НАТО, който може да преразгледа комерсиалните съглашения с Пекин.
Не може да се каже, че Лиз Тръс е възприела толкоз твърдолинейна антикитайска линия извънредно за британската аудитория. Очевидно главната й публика е във Вашингтон, където се намират мозъчните тръстове на републиканците.
В един от тези центрове (Heritage Foundation) Лиз Тръс изнесе концерт малко преди пътуването си до Тайван. Така политикът основава за себе си имидж на съдружник за доста републиканци и в това време получава великодушни заплащания за разнообразни речи.
Допълнителни средства идват и от някои английски донори. Освен това Тръс ще може гордо да съобщи, че е станала първият някогашен водач на страната (след Тачър), достигнал до Тайван.
Сегашните управляващи на Тайван също се интересуват: през януари идната година ще се проведат президентски избори, където ръководещата партия рискува да загуби. Гостите с висок статут би трябвало, както е планувано, да поправят обстановката и да покачат оценките си.
Бившият министър-председател на Англия Лиз Тръс по време на визитата си в Тайван. (c) Виктор Дабковски/globallookpress
В същото време Лиз Тръс не е сама - тя е единствено най-медийното лице на групата консерватори, които упорстват за твърдо разкъсване с Пекин.
Именно те прокарват историята за блокиране на приложението TikTok вътре в страната за чиновници, те са остро срещу китайските вложения в инфраструктурни планове във Англия, те също търсят китайски шпиони на територията на английските университети.
Това не значи, че безусловно всички в английската Консервативна партия споделят този метод. Вътре в разследващите служби и в границите на цялата политическа класа концепцията, че връзките с Китай са охладнели отдавна, към момента е известна, само че това не значи, че би трябвало да се бие гръмко.
Точно това е концепцията, изразена в скорошно изявление от основен чиновник на външното министерство, който е работил с Тръс и Борис Джонсън. Настоящият външен министър Джеймс Клевърли също се опълчва на прекомерно грубата разлъка с Пекин.
Тази позиция е елементарно разбираема, в случай че проучваме комерсиалния баланс сред двете страни. Само през 2022 година той възлиза на повече от 111 милиарда паунда. Ръст с 18,3% по отношение на 2021 година
Борис Джонсън е още по-лесен. Той похарчи прекалено много сила за украинския план. Бившият министър председател с горделивост твърди, че точно с помощта на него Лондон съумя да реализира впечатляващи резултати по време на имунизацията през 2020-2021 година и да избави Киев през 2022 година
И в случай че славата на първото достижение към този момент видимо избледня, то украинската история продължава да бъде в светлината на прожекторите. Е, дружно с безкрайните си пътувания, представления, писане на следващите книги и приемане на постоянни възнаграждения за тях. Борис няма еднакъв по този въпрос.
Изглежда Риши Сунак в никакъв случай не е споделял мирогледа на Тръс или Джонсън. Сегашният министър-председател обаче продължи да предизвиква украинската тактика на своите прародители. Нещо повече, точно Сунак даде зелена светлина за доставката на английски танкове Challenger, а в този момент и за доставката на ракети Storm Shadow с огромен обхват.
(cc) Sgt. Brian Gavin, USA
Сунак явно не желае да трансформира съществено съществуващия метод. Сегашният министър-председател изхожда от много прагматични съображения.
Подкрепата за Украйна е известна измежду елементарния гласоподавател, което значи, че такива необятни жестове могат по някакъв метод да подобрят позицията му.
В същото време украинската социална тематика губи доста от миграционната рецесия или най-високата „ продоволствена “ инфлация през последните няколко десетилетия.
С инфлация или процъфтяваща стопанска система английското държавно управление не се оправя доста добре, само че ракетите ще бъдат на първите страници на водещите британски вестници за малко време.
Единственият проблем е, че даже сходни опити да си скъсат ризата към този момент не оказват помощ доста на консерваторите. Според едно от последните социологически изследвания те за първи път губят от лейбъристите в метода им за разрешаване на рецесията в Украйна. Вярно е, че си коства да се означи, че вижданията на двете страни не се разграничават доста по този въпрос...
Друго нещо е, че гамата от оръжия в складовете към този момент е доста понижена. Лейбъристите просто не могат да станат магьосници и да извадят нов „ заек “ от шапката: прекалено много „ слонове “ към този момент са им раздадени.
Що се отнася до препоръчаното прекачване на самолети F-16, Лондон е подготвен да образова украински водачи в своите бази, само че е малко евентуално да разпредели даже остарели самолети.
В цялата тази история е належащо още един път да се подчертае забележителната бездна сред външнополитическия дискурс в Съединени американски щати и в Обединеното кралство.
Неуспешните войни в Ирак и Афганистан обърнаха картината на света с главата надолу за доста десни гласоподаватели в Съединените щати. Оттогава концепцията за невмешателство във външната политика към този момент не наподобява някак маргинална или извънредно лява.
Съвсем друга е обстановката във Англия, където за година и половина военни дейности не се появи сериозна мощ, която да се опълчи на дейното присъединяване на Лондон в помощта на Киев. Сред десните тази концепция е прекомерно спорна, а „ остарялата левица “ на процедура изчезна след провалянето на лейбъристите през 2019 година
Всичко това значи, че Лондон ще продължи да играе ролята на най-лошото ченге в спора и в това време ще се опита да отсрочи по-нататъшното цялостно разкъсване с Китай.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ