Каква е истината в легендите за родопската султанка? – част 2
Бившата Валиде султан се заселила в прилежащо на родното си село, в което живели помаци. Тя имала същата орис като тяхната и я приели задушевно, без да знаят каква огромна благодетелка в действителност ще имат в нейно лице.
През 1811 година естествени бедствия унищожили реколтата в региона и настъпил огромен апетит.
Тя купувала храна и я раздава на хората с цел да не гладуват. Когато бедствията отминали, за признателност на благодетелката си й построили двуетажна къща в центъра на селото, която по-късно е наречена Айше конак.
Когато следващата акция за събиране на момчета за османската войска стигнала до селото на Соня, селяните я помолили да им заеме по 2 алтъна, да изплатят синовете си от военна работа. Тя предложила вместо да дава пари да изплатят синовете си, с парите да вземат пушки и патрони. Въоръжила 2500 момчета и се свързала с Шабан челник, като се уговорила той и неговите четници да ги обучат на пукотевица.
Когато до региона се доближили двата табора, тръгнали да набират мъже за аскера или да събират откуп, проходите към него били затворени от отряда на Айше. Яхнала черен кон с бяло леке на челото, облечена в мъжки облекла, със затъкнати в пояса два сребърни пищова и сабя със златен обков, тя обикаляла позициите и насочвала дейностите на дребната си войска. След няколко сражения таборите се отдръпнали, понасяйки доста загуби.
Разчуло се в близост, че Айше е била Валиде султан и първенците на 12 села, от името на жителите им, положили клетва за вярна работа пред нея. Тогава тя оповестила, че връща българското си име – Соня.
Славата на Соня султан се разнасяла и от ден на ден хора желали да се причислят към протеста й. При нея пристигнали делегации от Югоизточна Македония и Беломорска Тракия, искайки протекция от турци и разбойници, като и дали обещание на нея да заплащат налозите си.
Соня султан оповестила за своя столица град Ксанти на брега на Бяло море. Сключила контракти с Венеция и Генуа за взаимно преференциална търговия. Имала потребност най-много от доставка на оръжие, тъй като армията й повишена на 6000 души, от които 1500 конници. Доставили й 6 оръдия с по 300 гюлета. Имала работилница произвеждане на барут, корекция на пушки и револвери, и за изковаване на саби.
През 1828 година почнала следващата руско-турска война. Главнокомандващият съветската войска ген. Дибич разгромявал турците. Соня султан се възползва от ситуацията, че султанската армия била заета в борби с русите и разпростряла владенията си до Дедеагач.
В Истанбул царяла суматоха. Войсковите Командирите на войската обвинили султан Махмуд ІІ, че е некадърен държател и поискали да се отдръпна от власт, без да показва наследници. Знаело се е, че принц Ахмед е жив и към този момент 24 годишен можел да заеме престола. За този миг го бе пазила и подготвяла султанката. Към Истанбул тръгнало блестящо шествие от 500 конници и 800 пешаци.
Към този миг Соня султан била на 67 година Тя се движела с колесница, водена от 4 бели коня. Но не съумяла да стигне до столицата, и издъхнала от сърдечен припадък. Преди да издъхне заръчала на внука си: „ Ахмед, като станеш султан, дай независимост на българите. Аз съм българка, ти също имаш българска жила, тъй като си мой внук “. Соня – Айше Сенийепервер Султан завършила земния си път на 11 декември 1828 година, ден преди да се завърне в столицата. Погребали я в джамията Еюп в Истанбул.
През 1829 година бил подписан Одринският контракт, с който Турция признала провалянето си. Султан Ахмед предложил в контракта да се включи основаването на свободна българска страна сред Дунав и Стара планина, с цел да извърши завета на своята бабина. За негова изненада ген. Дибич отказал, като се позовал на волята на императора, съгласно която българите ще би трябвало да почакат.
Според Одринския контракт Гърция получила самостоятелност и дали васалитет на Сърбия, Черна гора, Влашко и Молдова. На българите предложили безкрайно преселение в пустеещите земи в Южна Украйна и Бесарабия.
Кое е истина и кое легенда в историята за Соня Султан? Нейното име като Валиде Султан участва в родовата линия на османските султани, синът й Султан Мустафа IV също. Внукът и Ахмет, не участва обаче в архивите като султан. Махмуд II е 30-ият султан и след него в листата са посочени синовете му Абдул Меджид I и Абдул Азис. Вероятно протест на еничерите да смъкват Махмуд II е имало, само че това не е довело до детронирането му. Според архивите той е реформирал военното ръководство и по този начин е поставил завършек на еничарските протести. Управлявал до 1839 година и е умрял от туберкулоза. Затова той би трябвало да е подписал Одринския контракт. Факт е, че българите не получават нищо от този акт.
Това е историята за една изключителна българка, която се е пробвала да промени историята ни, само че по-големи сили попречили това да стане. Дали е елементарно и прелестно да си султанка? Никоя корона не е лека и в случай че човек я желае, би трябвало да е подготвен да носи товара й.
Каква е истината в легендите за родопската султанка? – част 1
