Дамянова за закъснялата оставка: Случаят Емин беше в стил Ти, партийо си права, когато съгрешиш дори
Бившата пиарка на Политическа партия Диана Дамянова не се стърпя и показа недоумението и следващата доза подигравка в най-коментирания скандал с военния консултант Мустафа Емин в " Пирогов " и закъснялата му оставка.
Ето и какво написа в типичния си живописен жанр тогавашната синдикалистка:
Чудя се, страната ли ни е калпава, или хората дето вършат тази страна, не са по този начин да се каже изцяло " издържани ". Защото, ме гони едно извънредно, извънредно деже вю, което в младостта ми беше партийна политика, а в този момент се прави по разбиране.
Та, в младостта ми имаше един стих, който не мога да изтъквам буквално, само че той споделяше, че ТИ /партията/ си права, когато съгрешиш даже. Добро стихоплетстване беше, което някак придаваше много непоносим смисъл на младежкия ми живот. Днес, виждам по какъв начин представители на това, което назовава себе си демократична общественост /към която си фантазирах, че принадлежа/, виждам по какъв начин демонстрират телешки екстаз и цялостна безкритичност към партийните дейци на това, към което принадлежат, верски, партийно или пък вършат елементарна платена обич.
Гледам, по какъв начин лели на моя възраст, отбраняват групи във фейса с такава дивна неустрашимост, като че ли в случай че някой каже нещо срещу обичания им партиен лидер, това би било началото на международна война. Гледам, по какъв начин в тези " демократични " партийни пространства има дежурни по 24 часа каки и батковци, които да изтрият всяка мисъл, всеки коментар или всяка въздишка, която протяга ръка на великия им водач,от чиято глава не трябва косъм да падне.
Гледам, по какъв начин всевъзможни представители на " демократичната общественост ", наместо да призоват оня консултант да подаде оставка, без значение дали е или не е заплашвал с името на министъра, да я подаде по аргументите заради които японският транспортен министър подава оставка за 3 минути годишно забавяне на железниците, та наместо това тези демократични /най-вече лели/ с особена хъс заплашват доктори и сестри, вършат следствия и насочат укори.
Очевидно, в случай че си демократ, за теб моралните правила не важат. Не подаваш оставка с цел да не навредиш на институцията си, а назад, институцията ти, протяга ръка на кръга на правата на другите с цел да отбрани твоите.
В смисъл, ти /партио/ ВИНАГИ СИ ПРАВА, КОГАТО СЪГРЕШИШ ДОРИ!!!
И в такива мигове напълно, но напълно не се усещам част от демократичната общественост, напълно... Сигурно съм съветски сътрудник, няма друго пояснение.
А чисто професионално, в случай че ми е разрешено да кажа, дълг на всеки същински демократ е да подаде неотложно оставка, при най-малкото подозрение в неговата чест и героизъм.
Ама в Япония, де!
Политическа партия. Признавам пристрастието си към многочислените доктори в институт Пирогов и дублирам,че с цел да имам такова користолюбие, няма метод да не съм съветски сътрудник! И това признавам!
Ето и какво написа в типичния си живописен жанр тогавашната синдикалистка:
Чудя се, страната ли ни е калпава, или хората дето вършат тази страна, не са по този начин да се каже изцяло " издържани ". Защото, ме гони едно извънредно, извънредно деже вю, което в младостта ми беше партийна политика, а в този момент се прави по разбиране.
Та, в младостта ми имаше един стих, който не мога да изтъквам буквално, само че той споделяше, че ТИ /партията/ си права, когато съгрешиш даже. Добро стихоплетстване беше, което някак придаваше много непоносим смисъл на младежкия ми живот. Днес, виждам по какъв начин представители на това, което назовава себе си демократична общественост /към която си фантазирах, че принадлежа/, виждам по какъв начин демонстрират телешки екстаз и цялостна безкритичност към партийните дейци на това, към което принадлежат, верски, партийно или пък вършат елементарна платена обич.
Гледам, по какъв начин лели на моя възраст, отбраняват групи във фейса с такава дивна неустрашимост, като че ли в случай че някой каже нещо срещу обичания им партиен лидер, това би било началото на международна война. Гледам, по какъв начин в тези " демократични " партийни пространства има дежурни по 24 часа каки и батковци, които да изтрият всяка мисъл, всеки коментар или всяка въздишка, която протяга ръка на великия им водач,от чиято глава не трябва косъм да падне.
Гледам, по какъв начин всевъзможни представители на " демократичната общественост ", наместо да призоват оня консултант да подаде оставка, без значение дали е или не е заплашвал с името на министъра, да я подаде по аргументите заради които японският транспортен министър подава оставка за 3 минути годишно забавяне на железниците, та наместо това тези демократични /най-вече лели/ с особена хъс заплашват доктори и сестри, вършат следствия и насочат укори.
Очевидно, в случай че си демократ, за теб моралните правила не важат. Не подаваш оставка с цел да не навредиш на институцията си, а назад, институцията ти, протяга ръка на кръга на правата на другите с цел да отбрани твоите.
В смисъл, ти /партио/ ВИНАГИ СИ ПРАВА, КОГАТО СЪГРЕШИШ ДОРИ!!!
И в такива мигове напълно, но напълно не се усещам част от демократичната общественост, напълно... Сигурно съм съветски сътрудник, няма друго пояснение.
А чисто професионално, в случай че ми е разрешено да кажа, дълг на всеки същински демократ е да подаде неотложно оставка, при най-малкото подозрение в неговата чест и героизъм.
Ама в Япония, де!
Политическа партия. Признавам пристрастието си към многочислените доктори в институт Пирогов и дублирам,че с цел да имам такова користолюбие, няма метод да не съм съветски сътрудник! И това признавам!
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ