Бившата носителка на титлата Мис България Глоуб 2007 Мариана Маринова

Бившата носителка на купата Мис България Глоуб 2007 Мариана Маринова разкрива шокиращи елементи от живота си във Венецуела – страна, която по думите ѝ се е трансформирала в същински призрачен сън след политическия срив.

Красавицата проговаря едвам в този момент – след ареста на Николас Мадуро и брачната половинка му и изгонването им в Съединени американски щати – за четиригодишния си престой в Каракас, където е работила по световноизвестни състезания за хубост и е била част от журито на „ Мис Венецуела “, написа

„ Бях на 20. Млада, амбициозна и уверена, че светът е мой. Заминах да сбъдна фантазията си да бъда публицист, без да съзнавам, че отивам в една от най-опасните столици на планетата “, споделя Маринова.

По думите ѝ след гибелта на Уго Чавес страната безусловно рухва. Настъпва безпорядък, липса на храна и купонна система, при която хората получават минимални количества мляко и брашно, а персоналните им данни се записват при всяка покупка.

„ Виждала съм хора да ловят и ядат гълъби по улиците, тъй като нямаше какво друго “, спомня си тя.

Истинският смут обаче идва с престъпността. Кулминацията е моментът, в който остава без автомобил измежду бял ден.

„ Спрях на светофар. Три удара по стъклото – с револвер. Казаха ми да слизам. Слязох. Колата я нямаше за секунди “, споделя Маринова. Подала сигнал в полицията, само че реакцията била официална – записали данните ѝ и казусът завършил до такава степен.

По-късно е ограбена и в търговски център, откъдето изчезва персоналният ѝ преносим компютър.

„ Тези четири години могат да се обобщят с едно – непрекъснат боязън. Животът там не струваше нищо. Всичко беше зад решетки – домове, магазини, хотели. След залез слънце беше смъртоносно да излезеш на открито “, споделя още някогашната миска.

Икономиката също била в цялостен колапс – валутата сменяла курса си по няколко пъти дневно.

„ Това е страна, в която същинската валута не са парите, а царевичното брашно и оръжията “, обобщава Маринова.

По думите ѝ стрелбата нощем била всекидневие, обирите – нещо обикновено, а полицията просто не разследвала закононарушения.