Бившата английска футболна звезда - Шон Райт-Филипс, говори ексклузивно за

Бившата британска футболна звезда - Шон Райт-Филипс, приказва извънредно за предаването "Премиър лийг Токшоу " по DIEMA SPORT 2. Бившият футболист на Манчестър Сити, Челси и КПР си спомни за първия си гол с екипа на лондонския клуб, откакто се разписа във вратата на българския Левски. Филипс призна, че престоят му при "сините " от Лондон е било същинско "влакче на ужасите " с доста възходи и падения за него.

Повече може да видите в прикаченото видео или в текста тук:

Здравейте господин Райт-Филипс, дано стартираме с вашия пробив в състава на Ман сити. Вие бяхте освободен от Нотингам Форест на 17, в случай че не бъркам. Нека да създадем една разходка през алеята на спомените. Как стартира всичко?

Ами, аз играех за един аматьорски тим, на име Ten-an-Bee, за който игра и моят татко, както и по-малкият ми брат. После участвахме в едни шампионати в средата на седмицата, а оттова се получи и опцията да стана част от Нотингам Форест, където така и така ходех по празници и ваканции и работех. Там ми харесваше, тъй като от учебната стратегия в Англия ти дават опция да усетиш какво е да имаш работа и отговорности, с цел да те приготвят за идващия стадий от живота, в който си млад, само че зрял човек. Мисля, че всичко вървеше добре. А след това пристигна момента, в който трябваше да подписваме документи, с цел да вземем стипендии. Те ми споделиха, че ще има такава и за мен, само че в последния миг взеха изцяло противоположно решение. Казаха, че съм бил доста малък и че не съм задоволително добър. После същият скаут, човек, на име Кийрън Рафърти, който работеше и с Марлон Херууд ме заведе при Манчестър Сити. В рамките на седмица подписах, а година по-късно започнах нещата започнаха да се трансформират и пристигна шансът ми в първия тим.

В сезона, в който играхте първите си мачове, сити завоюва промоция за ВЛ. Колко мъчно бе за един младеж по това време да се бори с конкуренцията във ВЛ? Колко друга бе тя тогава, в съпоставяне със в този момент.

Мисля, че в този момент, изключително в тим като Ман с, бих споделил, че е мъчно за младите играчи, поради калибъра играчи, налични в първия тим и класата, която тези пред тях имат. Според мен е доста мъчно някое младо момче да пробие, само че хора като Фил Фоудън, като Джеймс МакАтий, Коул Палмър и така нататък съумяват. Значи не е невероятно, само че по мое време, когато аз израствах в клуба, в първия отбор имаше играчи на по 28-29 години. Беше смяна, която стана по натурален път, тъй като те търсеха по-млади играчи. Мисля, че аз получих своя късмет във футбола тъкмо в точния момент, тъй че би трябвало да имаш и малко шанс по пътя си. Но за мен футболът се промени изцяло. Гледайки в този момент, нямаш крила, по-скоро имаш втори нападатели. Хората по фланговете доста рядко центрират, изключително в топ 5 тимовете. Така че играта се разви доста и почтено казано е ужасно за гледане.

Вие бяхте млад състезател на сезона в Ман Сити 4 следващи пъти. Изпитвали сте и изпадането и изкачването. Нека поговорим за въздействието на Кевин Кийгън върху кариерата ви.

Беше необичайно, тъй като, когато той пристигна в Ман Сити за първи път, той играеше с уинг бекове, а аз в никакъв случай не бях играл до момента в такава групировка. Нещо, което бе необичайно бе, че двамата бяхме с релативно еднообразно телосложение, а той сподели, че аз съм прекомерно малък да играя. Отне ми половин сезон, преди той да ме върне в игра. И когато се върнах аз просто трябваше да наведа глава и да работя интензивно. Той беше страховит, тъй като имаше отлични визии за атакуващата игра, от които аз можех да се изучавам. Той беше и необикновен футболист в своята епоха, аз в действителност научих доста от него, само че мисля, че най-вече научих от играчи като Еял Беркович и Али Бенарбиа – те бяха доста основни за моето израстване на ранна възраст.

Следващата глава: Челси. Как се случи прехвърлянето? Какви бяха упованията ви и действителността? Пропуснахте международното през 2006-та. Как бихте описали този интервал?

Истинско влакче на ужасите. Много възходи и доста спадове. Честно казано прехвърлянето в Челси стана доста инцидентно. Аз не чаках да напусна Сити. Като дете постоянно си мислиш, че може да останеш в първия си клуб вечно, само че във футбола нещата не работят по този начин, изключително, в случай че клубът се нуждае от парите. Така че аз отидох в Челси, който по това време печелеше титли с Жозе Моуриньо и това бе предизвикателство, от което аз в никакъв случай не бих избягал, изключително футболно такова. Не скърбя за нищо в това странствуване. Направих някои страхотни другари и обичам всяка минута от оня интервал. Научих доста и имам страхотни близки, за мен това бе огромно достижение – да играя за Челси, клуб, който печели титли. Но да пропусна международното през 2006-та беше мъчно. Но във футбола би трябвало да приемаш неприятните неща, по този начин както приемаш и положителните. Всичко, което аз се пробвах да върша бе да усъвършенствам играта си и да се любувам на почивката, когато получавах късмет за това.

Помните ли първия си гол за Челси?

Честно казано не. За мен, когато играех футбол беше значимо да не помни за мача незабавно откакто свърши, даже да съм вкарал гол. За да мога да се концентрирам върху това да работя за последващи голове. Не желаех да оставам в предишното прекалено много. Исках да работя за бъдещето си.

Тук в България го помним, тъй като той беше против Левски в Шампионската лига.

О, какво съвпадане. Поне съм вкарал гол в Шампионската лига, това е прекрасен бонус. Отне ми време в Челси да стартира да въвеждам, само че беше по този начин и през първата ми година в Сити. Мисля, че ми лиши цялостен сезон. Мисля, че не вкарах до втория си сезон, само че имах шанс, тъй като тогава за крилата беше значимо не да вкарват, а да асистират. Така че може би имах шанс в това отношение.

Сега към този момент знаете, против кой вкарахте първия си гол за Челси.

Да, към този момент ще го знам.

Какво е възприятието да играеш във финала за ФА Къп и да спечелиш този трофей?

Ами като дете това е нещо, което искаш. Но всичко става на стъпки. Първата фантазия при мен беше да играя професионален футбол. После започваш да играеш и започваш да мечтаеш да играеш във ВЛ. Когато осъзнаваш, че ставаш по-добър и играеш с по-добри футболисти, започваш да разбираш, че можеш да печелиш оценки. В Челси имах този късмет, да печеля купа. Спомням си думите на Жозе Моуриньо, когато играхме в този край, тъй като Роналдо беше под пара във ВЛ. Ние трябваше дружно с Пауло Ферейра да го дублираме. Това ми сподели и Моуриньо. „ Знам, че ние имаме потребност от теб да атакуваш, само че в този момент главната ти задача ще бъде да работиш в защита”. Това и направихме и спечелихме с 1-0. Това бе симптом за гениалната тактичност на Моуриньо. А аз съм състезател, който постоянно ще направи каквото е належащо в името на тима, в това число да направя жертва за това по какъв начин играя по принцип в търсене на успеха. Ако спечелим, значи съм играл добре.

Вие бяхте част от новата епоха в Ман Сити. Как се стигна до това ваше връщане в тима. Какви бяха първите години при сегашните притежатели?

Една от аргументите да се върна беше, че знаех, че желая да играя на идващото международно състезание с Англия. Имах потребността да играя повече мачове по това време и това беше фактора. Винаги съм казвал на почитателите на Ман сити, че преди кариерата ми да завърши ще се върна и ще играя за тима. Шансът пристигна по-бързо, в сравнение с чаках и всичко се подреди от единствено себе си. Когато се върнах не знаех за новите притежатели. Едва след 24 часа разбрах, само че отвън това и до ден сегашен нищо кой знае какво не се е трансформирало в структурата на клуба. Идеите на почитателите на Ман Сити и на клуба за това какво е належащо да се реализира са същите. Новите притежатели просто направиха това доста по-бързо, в сравнение с се очакваше. Мисля, че методът, по който те купуваха играчи бе необикновен. Те не купуваха, поради името, те търсеха играчи, които пасват на системата на Сити и на концепциите на клуба. Правят това и до през днешния ден мисля, че е видно от метода, по който отборът играе и от това, че играчите са постоянно усмихнати без значение кой стартира и кой е на пейката. Това е доста хубаво, само че бих споделил, че е и доста мъчно за реализиране от управител, изключително в топ 3 клубовете.

Бяхте част и от КПР, който изпадна през 2013-та. Спомням си вашия дебют за отбора, защото съм почитател на Нюкасъл и вие бяхте страховит против свраките тогава. Нека да преминем през този интервал и несъмнено заминаването ви в Съединени американски щати и представянето ви за Ню Йорк ред булс. Предполагам, че е по-различно да играеш в МЛС в сравнение с във ВЛ.

Да, на светлинни години са. Когато отидох в КПР може да се каже, че пристигна нов притежател с доста пари и това по някакъв метод беше образец за това по какъв начин не се прави. КПР имаше фантастични играчи, само че не мисля, че бе построен тим. Ние играехме като тим от индивидуалисти. Имаше фантастични моменти, аз се любувах на времето си там, изключително първите 2 години, преди травмата ми и това по някакъв метод ми подсети за първия ми интервал в Сити. Имаше чудесни моменти, само че и някои спадове. Пътят там беше скалист, изключително и с множеството треньорски смени през тези 4 години. Мисля, че имах 3ма мениджъри и непрекъснато сменяхме стила на игра. Така и нямахме късмет да се почувстваме като окомплектован тим през тези 4 години. А след това, отиването ми в Щатите, беше необичайно. През същата година бях ходил там за сватбата на брат ми и до момента в който бях там отидох на мач в Хюстън, където игра тима на брат ми Ню Йорк ред булс. Отидох там, просто с цел да виждам мача и на връщане мениджърът се заприказва с мен на летището. Накрая на диалога той ми предложи да упражнявам за една седмица, до момента в който съм там, а аз по този начин или другояче бях без тим и щеше да е хубаво да подкрепям форма. След тази седмица той ме попита дали бих подписал контракт, а аз отвърнах: „ Знаеш ли, за какво не?” беше фантастично прекарване, накара ме да схвана, че футболът е летен спорт, доста повече в сравнение с е зимен. Беше доста хубаво да играя под слънцето. Но футболът в МЛС е доста друг от този във Висшата лига. Има доста спортисти. Там има доста технични играчи, само че в основата на всичко е атлетичността.

Какво бе чувството да сте част от националния тим на Англия, говорихме за това, че пропуснахте шампионата през 2006-та, само че пък бяхте в отбора в Южна Африка. Какви са страстите от такова прекарване?

Мисля, че това е едно най-големите достижения на футболната ми кариера. Като дете, както споделих, а даже и в този момент искаш да израстеш и да играеш професионален футболист. А най-голямото достижение е да представяш страната си, а идващото най-голямо нещо е да те повикат за шампионат, който целият свят ще гледа. Мисля, че за мен да сложа фланелката на националния отбор и да представям родината си е най-важното от моята кариера.

Защо не бяхте част от Арсенал в никакъв миг. Все отново татко ви е Иън Райт?

Знаете ли, просто по този начин и не се случи. Арсен Венгер имаше интерес, само че сподели, че желае да изчака януари, а Челси ме искаше в този момент. Така че отборът, който ме искаше незабавно беше и този, който избрах. Нямаше нищо неприятно в това, че не отидох в Арсенал, просто не се случи, поради тайминга на събитията.

Има ли роля, която желаете да заемате във футбола?

Аз върша това и в този момент. Все още съм във футбола, работя за Висшата лига, което е необикновено. Още съм част от тази невероятна конструкция, която изигра толкоз доста неща в моя живот. Предполагам, че това е методът, по който оставам обвързван с футбола, по мой личен метод. А и по този начин мога да виждам по какъв начин синът ми играе футбол.