`Да работиш за Харви Уайнстийн? Беше като да се грижиш за отвратително бебе`
Бившата служителка на скандалния холивудски продуцент Харви Уайнстийн - Зелда Пъркинс, споделя пред " Гардиан " детайлности за работата си с него година откакто придвижването против половия тормов #Metoo набра мощ в международен мабащ.
" Беше манипулатор. Имитираше ни, до момента в който крещеше по нас. Бяхме все възрастни хора, а ни караше да се усещаме на 17 ", споделя една от жертвите.
Преди това работех в същата сфера. Но мислех, че в работата в компанията на Уайнстийн в Лондон е стъпка напред. По това време бизнесът му беше доста сполучлив. Имаше огромно текучество. Останах малко по-малко от година, прибавя тя.
" Имах две изявленията за работата там. На първото чиновници ме предизвестиха, че е гадняр. По-късно и аз предупреждавах за същото, до момента в който интервюирах претенденти. Може би има някакво предизвикателство - мисли си, че тъкмо ти ще успееш да се оправиш ".
Преди второто изявление, което се организира в хотел, ме предизвестиха, че има навика да върви в банята да мастурбира. Но не го повярвах, сподели ми го човек, който си падаше по клюките. " Не си сваляй палтото ", споделиха ми на смешка.
И въпреки всичко, хората говореха за него с доза обич, въпреки и многозначително. Ако всички бяха окей с това, за какво и при мен да не се получи, мислех си тогава.
Разговорът с Харли бе къс. Вече ме бяха харесали. Каза ми: " Имам доста добър инстинкт. Винаги знам дали ще се спогодявам с някого. "
По време на образованието първоначално ме инструктираха в никакъв случай да не го неистина и да не укривам нищо - той ще разбере.
Същинската работа се състоеше в две неща. Истинските ми задания нямаха доста общо с Харви - планове, фестивали, срещи с хора от кино средите. А втората част бяха неговите визити в Лондон. Обичаше Европа и идваше всеки месец.
Чувствах се като негов персонален помощник. Философията на компанията бе, че нещата вървят най-добре, когато Харви е благополучен, по тази причина трябваше да се стараем да бъде по този начин, всичко да върви безпрепятствено. Размествахме срещи в последния монент поради него, нямаше почивни уикенди, правехме работни закуски в 7 сутринта откакто сме стояли до 2 през нощта.
Хаос и адреналин всеки ден. Щастливи бяхме, в случай че в края на деня той не е крещал по нас или не е унижил обществено някого - сервитьор, сътрудник, артист, водач. По няколко пъти дневно ни плашеше с уволняване. Чувсвах се като бавачка на гигантско, непоносимо бебе.
Понякога крещеше на хора, които надълбоко уважавах. И до момента не си представям по какъв начин те го търпяха.
Казваха ми, че си има гаджета. Понякога искаше да ги каним на събитията или да им изпратим водач. Бяха актриси и други. Не бяха от богатия кръг, към който той принадлежеше.
За пръв път пристигна в Лондон няколко седмици откакто започнах работа. Семейството му бе с него и това бе предизвикателство. Трябваше да се погрижим и те са да удовлетворени и щастливи. Той в никакъв случай не спираше да работа, малко е тъжно, като си го помислиш. Или работеше, или ходеше по дами - не знам по кое време спеше. В тези среди е признато да се мълчи за извънбрачните афери и по този начин правехме.
Той бе захласнат от някои обещаващи актриси. Уверяваше ги, че ще им завоюва Оскар. Но приказваме за обществени срещи, в наличието на още хора.
Досега не съм давала изявленията. Мислех, че тази акция не е за такива като мен.
Крещейки, се хвалеше: веднага щял да се обади на президента и на някой различен. Подчертаваше какъв брой е почитан. След това му се присмивахме. Чувстваше се недостижим. Повтарях си, че той просто истерясва, че грешката не е у мен.
Имаше един чудноват помощник. Винаги ги избираше високи и добре изглеждащи. Виждаше се, че им завижда. Несигурността му прозираше на повърхността. Виждаше се, че знае, че не наподобява добре. С тях не се заяждаше толкоз. "
Не ми харесваше, когато трябваше са обгрижвам фамилията му. Не биваше да ги позволявам до хотелската му стая. Казвах им: " Моментът не е подобаващ. " Падаше си по няколко известни актриси. Настояваше сътрудниците им да не участват на срещите.
Казваше: " Гледай на мен като на крал. Аз съм твоя пропуск за значими неща. "
Харви не е единственото страшилище в промишлеността. Културата, която му разреши да съществува подобен, какъвто е, към момента съществува и диалогът за това занапред стартира. "
" Беше манипулатор. Имитираше ни, до момента в който крещеше по нас. Бяхме все възрастни хора, а ни караше да се усещаме на 17 ", споделя една от жертвите.
Преди това работех в същата сфера. Но мислех, че в работата в компанията на Уайнстийн в Лондон е стъпка напред. По това време бизнесът му беше доста сполучлив. Имаше огромно текучество. Останах малко по-малко от година, прибавя тя.
" Имах две изявленията за работата там. На първото чиновници ме предизвестиха, че е гадняр. По-късно и аз предупреждавах за същото, до момента в който интервюирах претенденти. Може би има някакво предизвикателство - мисли си, че тъкмо ти ще успееш да се оправиш ".
Преди второто изявление, което се организира в хотел, ме предизвестиха, че има навика да върви в банята да мастурбира. Но не го повярвах, сподели ми го човек, който си падаше по клюките. " Не си сваляй палтото ", споделиха ми на смешка.
И въпреки всичко, хората говореха за него с доза обич, въпреки и многозначително. Ако всички бяха окей с това, за какво и при мен да не се получи, мислех си тогава.
Разговорът с Харли бе къс. Вече ме бяха харесали. Каза ми: " Имам доста добър инстинкт. Винаги знам дали ще се спогодявам с някого. "
По време на образованието първоначално ме инструктираха в никакъв случай да не го неистина и да не укривам нищо - той ще разбере.
Същинската работа се състоеше в две неща. Истинските ми задания нямаха доста общо с Харви - планове, фестивали, срещи с хора от кино средите. А втората част бяха неговите визити в Лондон. Обичаше Европа и идваше всеки месец.
Чувствах се като негов персонален помощник. Философията на компанията бе, че нещата вървят най-добре, когато Харви е благополучен, по тази причина трябваше да се стараем да бъде по този начин, всичко да върви безпрепятствено. Размествахме срещи в последния монент поради него, нямаше почивни уикенди, правехме работни закуски в 7 сутринта откакто сме стояли до 2 през нощта.
Хаос и адреналин всеки ден. Щастливи бяхме, в случай че в края на деня той не е крещал по нас или не е унижил обществено някого - сервитьор, сътрудник, артист, водач. По няколко пъти дневно ни плашеше с уволняване. Чувсвах се като бавачка на гигантско, непоносимо бебе.
Понякога крещеше на хора, които надълбоко уважавах. И до момента не си представям по какъв начин те го търпяха.
Казваха ми, че си има гаджета. Понякога искаше да ги каним на събитията или да им изпратим водач. Бяха актриси и други. Не бяха от богатия кръг, към който той принадлежеше.
За пръв път пристигна в Лондон няколко седмици откакто започнах работа. Семейството му бе с него и това бе предизвикателство. Трябваше да се погрижим и те са да удовлетворени и щастливи. Той в никакъв случай не спираше да работа, малко е тъжно, като си го помислиш. Или работеше, или ходеше по дами - не знам по кое време спеше. В тези среди е признато да се мълчи за извънбрачните афери и по този начин правехме.
Той бе захласнат от някои обещаващи актриси. Уверяваше ги, че ще им завоюва Оскар. Но приказваме за обществени срещи, в наличието на още хора.
Досега не съм давала изявленията. Мислех, че тази акция не е за такива като мен.
Крещейки, се хвалеше: веднага щял да се обади на президента и на някой различен. Подчертаваше какъв брой е почитан. След това му се присмивахме. Чувстваше се недостижим. Повтарях си, че той просто истерясва, че грешката не е у мен.
Имаше един чудноват помощник. Винаги ги избираше високи и добре изглеждащи. Виждаше се, че им завижда. Несигурността му прозираше на повърхността. Виждаше се, че знае, че не наподобява добре. С тях не се заяждаше толкоз. "
Не ми харесваше, когато трябваше са обгрижвам фамилията му. Не биваше да ги позволявам до хотелската му стая. Казвах им: " Моментът не е подобаващ. " Падаше си по няколко известни актриси. Настояваше сътрудниците им да не участват на срещите.
Казваше: " Гледай на мен като на крал. Аз съм твоя пропуск за значими неща. "
Харви не е единственото страшилище в промишлеността. Културата, която му разреши да съществува подобен, какъвто е, към момента съществува и диалогът за това занапред стартира. "
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ