Историческа победа срещу системата! Пенсионирана учителка преобръща съдебната практика
Бивша учителка от Смолян реализира историческа победа против личното си учебно заведение. Решението на Върховния касационен съд освен пренаписва разпоредбите, само че и възпламенява искрата за идна лавина от правосъдни каузи. Делото, определяно от адвокати като „ революционно “, за първи път дава ясно пояснение на понятието „ същия шеф “ по член 222, алинея 3 от Кодекса на труда.
Прочетете още
Стефка Василева, дълготраен преподавател по туризъм и възпитател в ОУ „ Проф. доктор Асен Златаров “, се изправя против институцията, която години наред е наричала свое работно място, научи TrafficNews.
След пенсионирането си през юли 2021 година, тя получава единствено две брутни заплати като обезщетение – процедура, призната за стандарт. Но Василева има друго мнение – и подкрепена от юрист, профилиран в трудово право, стартира правосъдна борба, която минава през всички правосъдни инстанции.
Делото стартира в Районен съд – Смолян, който отхвърля настояването ѝ за спомагателни четири заплати, а Окръжният съд удостоверява отхвърли. Аргументът: стажът ѝ не е при „ същия шеф “, макар че е работила на една и съща служба в идентични институции.
Развръзката идва едвам във Върховния касационен съд. С решение от 13 май тази година, магистратите анулират решенията на долните инстанции и постановяват: Василева има право на цялостното обезщетение от шест работни заплати. В решението си, съдът показва, че понятието „ същия шеф “ включва и институции, финансирани от държавния бюджет – без значение дали са разнообразни образователни заведения. Подобна правна интерпретация освен пази правата на служащия, само че и основава юридически казус.
Съдът се базира на Постановление № 31 от 1994 година, съгласно което шестмесечното обезщетение е дължимо даже когато стажът е добит в разнообразни, само че идентични по функционалности бюджетни организации. Върховен касационен съд акцентира, че обективните аргументи за работата в разнообразни институции – като прехвърляния, закривания или административни промени – не би трябвало да ощетяват служащия.
Върховен касационен съд откри, че въззивният съд в Смолян е нарушил отговорностите си по член 12 и член 235 от Граждански процесуален кодекс, като не е анализирал в детайли всички доводи и доказателства, в това число показаните допълнения към въззивната тъжба.
„ Неизпълнението на това обвързване... съставлява значително нарушаване на съдопроизводствените правила и е съображение за анулация на решението. “
Съдът също по този начин отхвърли възражението на ответната страна, че жалбата е просрочена, защото тя е била позволена с инструкции от съда и подадена в открития продължен период.
Съдът присъжда на Василева сумата от 7 435 лв. като обезщетение, 1 226.78 лв. за рента по закъснение и 3 498 лв. за адвокатски разноски. Но смисъла на случая надвишава чисто финансовите измерения – това е знак, че системата може да бъде поправена от вътрешната страна, когато някой се осмели да ѝ се опълчи.
Тълкуванието, обещано от Върховен касационен съд, проправя пътя за стотици – даже хиляди – сходни искове. Учители, медицински служащи и други чиновници от бюджетния бранш, които до момента са били лишавани от цялостните си права, към този момент имат на своя страна правосъдна процедура.
„ Щастлива съм. Това не е просто моя победа – това е победа за всички, които мълчаха “, сподели Василева пред кореспондент. Тя прикани някогашните си сътрудници да не се отхвърлят и да потърсят своето право в съда.
„ Делото слага нов стандарт за пояснение на понятието „ същия шеф “ в Кодекса на труда и ще има трайни последствия върху трудовите разногласия в бюджетния сектор„ разяснява за медията ни юристът на Василева – Трайко Иванов от Пловдив. Той добави, че решението на Върховен касационен съд ще бъде вписано освен в правосъдните архиви, само че и в историята на борбите за трудови права в България.
Прочетете още
Стефка Василева, дълготраен преподавател по туризъм и възпитател в ОУ „ Проф. доктор Асен Златаров “, се изправя против институцията, която години наред е наричала свое работно място, научи TrafficNews.
След пенсионирането си през юли 2021 година, тя получава единствено две брутни заплати като обезщетение – процедура, призната за стандарт. Но Василева има друго мнение – и подкрепена от юрист, профилиран в трудово право, стартира правосъдна борба, която минава през всички правосъдни инстанции.
Делото стартира в Районен съд – Смолян, който отхвърля настояването ѝ за спомагателни четири заплати, а Окръжният съд удостоверява отхвърли. Аргументът: стажът ѝ не е при „ същия шеф “, макар че е работила на една и съща служба в идентични институции.
Развръзката идва едвам във Върховния касационен съд. С решение от 13 май тази година, магистратите анулират решенията на долните инстанции и постановяват: Василева има право на цялостното обезщетение от шест работни заплати. В решението си, съдът показва, че понятието „ същия шеф “ включва и институции, финансирани от държавния бюджет – без значение дали са разнообразни образователни заведения. Подобна правна интерпретация освен пази правата на служащия, само че и основава юридически казус.
Съдът се базира на Постановление № 31 от 1994 година, съгласно което шестмесечното обезщетение е дължимо даже когато стажът е добит в разнообразни, само че идентични по функционалности бюджетни организации. Върховен касационен съд акцентира, че обективните аргументи за работата в разнообразни институции – като прехвърляния, закривания или административни промени – не би трябвало да ощетяват служащия.
Върховен касационен съд откри, че въззивният съд в Смолян е нарушил отговорностите си по член 12 и член 235 от Граждански процесуален кодекс, като не е анализирал в детайли всички доводи и доказателства, в това число показаните допълнения към въззивната тъжба.
„ Неизпълнението на това обвързване... съставлява значително нарушаване на съдопроизводствените правила и е съображение за анулация на решението. “
Съдът също по този начин отхвърли възражението на ответната страна, че жалбата е просрочена, защото тя е била позволена с инструкции от съда и подадена в открития продължен период.
Съдът присъжда на Василева сумата от 7 435 лв. като обезщетение, 1 226.78 лв. за рента по закъснение и 3 498 лв. за адвокатски разноски. Но смисъла на случая надвишава чисто финансовите измерения – това е знак, че системата може да бъде поправена от вътрешната страна, когато някой се осмели да ѝ се опълчи.
Тълкуванието, обещано от Върховен касационен съд, проправя пътя за стотици – даже хиляди – сходни искове. Учители, медицински служащи и други чиновници от бюджетния бранш, които до момента са били лишавани от цялостните си права, към този момент имат на своя страна правосъдна процедура.
„ Щастлива съм. Това не е просто моя победа – това е победа за всички, които мълчаха “, сподели Василева пред кореспондент. Тя прикани някогашните си сътрудници да не се отхвърлят и да потърсят своето право в съда.
„ Делото слага нов стандарт за пояснение на понятието „ същия шеф “ в Кодекса на труда и ще има трайни последствия върху трудовите разногласия в бюджетния сектор„ разяснява за медията ни юристът на Василева – Трайко Иванов от Пловдив. Той добави, че решението на Върховен касационен съд ще бъде вписано освен в правосъдните архиви, само че и в историята на борбите за трудови права в България.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ