„Не всяка класика е вечна - тези 3 заглавия не заслужават вниманието ви
Бивша служителка в книжарница провокира вълна от полемики, откакто обществено съобщи, че три от най-известните типичен романи не си заслужават вниманието. Вместо тях тя предлага други творби, които – съгласно нея – оферират по-свеж взор към тематики, настоящи и през днешния ден.
В изявление за английското издание The Daily Express книжарката и лингвист споделя, че измежду персоналните ѝ обичани книги са „ Брулени хълмове “ на Емили Бронте, „ Дракула “ на Брам Стокър и „ Стъкленият буркан “ на Силвия Плат.
„ Някои класики просто не устояха на времето “
„ Като човек, който е работил измежду книги години наред, осъзнах, че някои „ безконечни “ романи в действителност са изгубили връзката си със актуалния четец. Темите им към този момент не резонират, а героите – вместо да въодушевяват – постоянно отблъскват “, споделя тя.
1. „ Великият Гетсби “ – искра без душа
На първо място филоложката слага „ Великият Гетсби “ на Ф. Скот Фицджералд. Въпреки ярките описания на ерата на джаза и бурните 20-те години, тя счита, че героите на романа са повърхностни и без морална опора.
„ Не съумях да се привържа към никого. Единственият, който съжалих, беше самият Гетсби “, признава тя, добавяйки, че филмовите акомодации даже надминават оригинала.
Като опция книжарката предлага романа „ Преминаване “ („ Passing “, 1929) на Нели Ларсен – произведение, което преглежда тематиките за расовата еднаквост, обществените граници и избора сред истината и оцеляването.
2. „ Спасителят в ръжта “ – воин, който към този момент не приказва на младите
Следващият разказ, който съгласно нея е изгубил своето значение, е „ Спасителят в ръжта “ на Дж. Д. Селинджър.
„ Прочетох го като тийнейджърка и въобще не се разпознах в Холдън Колфийлд. Неговият егоцентризъм бързо стартира да ме нервира “, споделя тя.
Вместо това филоложката предлага „ Стъкленият буркан “ на Силвия Плат – разказ, който надълбоко изследва битката с депресията, обществената стигма и устрема към себеосъзнаване.
3. „ За мишките и хората “ – история без прочувствена дълбочина
Третата книга, която съгласно нея е „ прехвалена “, е „ За мишките и хората “ (1937) на Джон Стайнбек. Макар и приета за литературна класика, тя я дефинира като „ прекомерно опростена “ и „ прочувствено плоска “.
„ Може би тъй като я четох в учебно заведение, само че героите ми се сториха безжизнени “, споделя книжарката.
Като по-добър избор тя предлага другия огромен разказ на Стайнбек – „ Гроздовете на гнева “ (1939), който предлага доста по-задълбочен обществен взор и човешка драма.
„ Не всички типичен романи оставят диря. Понякога е значимо просто да признаеш, че някои книги те оставят апатичен – даже целият свят да ги хвали “, заключава някогашната книжарка в диалога си с The Daily Express.
В изявление за английското издание The Daily Express книжарката и лингвист споделя, че измежду персоналните ѝ обичани книги са „ Брулени хълмове “ на Емили Бронте, „ Дракула “ на Брам Стокър и „ Стъкленият буркан “ на Силвия Плат.
„ Някои класики просто не устояха на времето “
„ Като човек, който е работил измежду книги години наред, осъзнах, че някои „ безконечни “ романи в действителност са изгубили връзката си със актуалния четец. Темите им към този момент не резонират, а героите – вместо да въодушевяват – постоянно отблъскват “, споделя тя.
1. „ Великият Гетсби “ – искра без душа
На първо място филоложката слага „ Великият Гетсби “ на Ф. Скот Фицджералд. Въпреки ярките описания на ерата на джаза и бурните 20-те години, тя счита, че героите на романа са повърхностни и без морална опора.
„ Не съумях да се привържа към никого. Единственият, който съжалих, беше самият Гетсби “, признава тя, добавяйки, че филмовите акомодации даже надминават оригинала.
Като опция книжарката предлага романа „ Преминаване “ („ Passing “, 1929) на Нели Ларсен – произведение, което преглежда тематиките за расовата еднаквост, обществените граници и избора сред истината и оцеляването.
2. „ Спасителят в ръжта “ – воин, който към този момент не приказва на младите
Следващият разказ, който съгласно нея е изгубил своето значение, е „ Спасителят в ръжта “ на Дж. Д. Селинджър.
„ Прочетох го като тийнейджърка и въобще не се разпознах в Холдън Колфийлд. Неговият егоцентризъм бързо стартира да ме нервира “, споделя тя.
Вместо това филоложката предлага „ Стъкленият буркан “ на Силвия Плат – разказ, който надълбоко изследва битката с депресията, обществената стигма и устрема към себеосъзнаване.
3. „ За мишките и хората “ – история без прочувствена дълбочина
Третата книга, която съгласно нея е „ прехвалена “, е „ За мишките и хората “ (1937) на Джон Стайнбек. Макар и приета за литературна класика, тя я дефинира като „ прекомерно опростена “ и „ прочувствено плоска “.
„ Може би тъй като я четох в учебно заведение, само че героите ми се сториха безжизнени “, споделя книжарката.
Като по-добър избор тя предлага другия огромен разказ на Стайнбек – „ Гроздовете на гнева “ (1939), който предлага доста по-задълбочен обществен взор и човешка драма.
„ Не всички типичен романи оставят диря. Понякога е значимо просто да признаеш, че някои книги те оставят апатичен – даже целият свят да ги хвали “, заключава някогашната книжарка в диалога си с The Daily Express.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ