Почина „Секретарката на злото“ от нацисткия лагер Щутхоф
Бивш чиновник в нацистки лагер на гибелта, наричана „ Секретарката на злото “, умря на 99 години в Германия две години, откакто се изправи пред правораздаването за подкрепяне на повече от 10 000 убийства, оповестява „ Дейли Мейл “ ().
Ирмгард Фурхнер, която е била секретарка на командира на Секретен сътрудник на скандалния концентрационен лагер Щутхоф, умря на 99 години, оповестяват немските медии. Смъртта ѝ на 14 януари – за която до момента не беше обявено – беше доказана пред „ Шпигел “ от локалния прокурор.
Това се случва, откакто
предходната година тя се провали в опита си да бъде анулирана присъдата ѝ за съучастие в над 10 000 убийства
в концентрационния лагер в Северна Полша по време на Втората международна война. Федералният съд на Германия удостовери присъдата на Фурхнер през август предходната година.
Helm ab für Irmgard Furchner!
— Der letzte Deutsche. (@DeutscheLetzte)
Приблизително 63-65 000 души – евреи, политически пандизчии, упрекнати в закононарушения, гейове и Свидетели на Йехова, са били избити в лагера сред 1939 и 1945 година Тя беше упрекната, че е била част от апарата, оказал помощ за действието на лагера край Данциг, в този момент полския град Гданск. Тя е наказана за съучастничество в ликвидиране в 10 505 случая и съучастничество в опит за ликвидиране в пет случая.
На чуване във федералния съд в Лайпциг през юли юристите на нацистката се пробваха да хвърлят подозрение дали тя в действителност може да се смята за съизвършител в зверствата, осъществени в лагера, и дали е била изцяло наясно какво се случва. Тя беше съдена в съд за малолетни, защото е била на 18 и 19 години по време на хипотетичните закононарушения и съдът не можа да откри без подозрение нейната „ зрялост на мозъка “ тогава. Но съдът постанови, че Фурхнер е „ знаела и посредством работата си като стенограф в комендантството на концентрационния лагер Щутхоф от 1 юни 1943 година до 1 април 1945 година съзнателно е подкрепила обстоятелството, че 10 505 пандизчии са били грубо убити “.
Убийствата са били посредством обгазяване, от враждебни условия в лагера, посредством превозване до лагера на гибелта Аушвиц и посредством изпращане на маршове на гибелта в края на войната .
През септември 2021 година тя беше арестувана за няколко дни от немската полиция, откакто се опита да избяга при започване на процеса против нея.
Фурхнер избяга от вкъщи си в Нордерщед, Северна Германия, и се опита да вземе такси до жп гарата на града, само че не съумя да стигне надалеч. Тя беше арестувана за пет дни, като началото на делото беше отсрочено заради опита ѝ за бягство. По време на процеса съдът чу по какъв начин есесовци в бели медицински униформи се преструват на лекари, които просто мерят растежа на пандизчиите. Но вместо това височината на пандизчията е употребена като конфигурация за особено проектирано устройство за „ изстрел във врата “. След това към 30 пандизчии са били простреляни във врата в границите на два часа.
В други случаи пандизчиите са били принуждавани да влизат в камери, цялостни с токсичен газ Циклон Б. Тук пандизчиите крещяли в мъка, драскали кожата си, до момента в който се зачерви, и даже скубят личните си коси.
A 96-year-old ex-Nazi secretary appeared in German court to face war crimes charges after going on the run from her retirement home to avoid trial.
Irmgard Furchner is charged for helping murder over 11,400 people at a death camp — one of the oldest on trial for Nazi crimes.
— AJ+ (@ajplus)
Фурхнер, роден като Ирмгард Дирксен на 19 май 1925 година, работи като секретар на коменданта на концентрационния лагер Пол Вернер Хопе. Прокурорът разказва по какъв начин на 22 юли 1944 година SS Obersturmbahnführer Пол Маурер издава заповед група пандизчии в Щутхоф да бъдат превозени до Аушвиц за заличаване.
Четири дни по-късно в комендантството в Щутхоф е формиран лист на пандизчиите, които би трябвало да бъдат трансферирани. В 18:05 ч. комендантът Хопе удостовери по радиото, че превозът е на път. След това обвиняването твърди, че това известие би трябвало да е написано от Фурхнер.
По време на процеса тя твърди, че макар че е работила в командния блок на лагера, не е знаела нищо за неговия смъртоносен режим
Но по време на процеса ѝ беше разкрито, че нейният брачен партньор – който е бил нацистки боец от Секретен сътрудник по време на Втората международна война – е свидетелствал през 1954 година, че е знаел, че хората са били обгазени в концентрационния лагер.
Въпреки че се твърди, че е запазила безмълвие през огромна част от процеса, тя сподели към края: „ Съжалявам за всичко, което се случи. Съжалявам, че бях в Щутхоф по това време. Не мога да кажа нищо друго “. В отговор на извинението на Фурхнер, Образователният концерн за Холокоста съобщи, че единствено оживели и родственици на нацисткия геноцид могат „ в действителност да я съдят “ за нейното „ дълго отлагано „ опрощение “.
Stutthof Concentration Camp.
— Leecarey197129 (@Leecarey1971291)
Манфред Голдберг, който оцеля осем месеца в лагера Щутхоф като рабски служащ, сподели тогава, че двегодишната условна присъда на Фурхнер – което значи, че тя не е излежала време в пандиза – е „ неточност “ и е прекомерно снизходителна.
94-годишният Голдбърг сподели: „ Този развой има за цел да уведоми обществеността, че няма ограничаване във времето за закононарушения с такава свирепост или мащаб. Единственото ми отчаяние е, че двугодишната присъда ми се коства неточност. Никой естествен човек не би пратил 97-годишен в пандиза, само че присъдата би трябвало да отразява тежестта на закононарушенията.
Ако апаш от магазин е наказан на две години, по какъв начин е допустимо някой, наказан за съучастничество в 10 000 убийства, да получи същата присъда? “ .
Голдбърг сподели още, че има вяра, че би било „ невероятно “ Фурхнер да не знае какво се случва в лагера Щутхоф, както тя твърди. Той сподели: „ Входната врата на Щутхоф беше известна като „ Портата към гибелта “, влизането беше повече или по-малко еквивалентно на гибел. Всичко беше документирано и отчетите за напредъка, в това число какъв брой човешка коса е събрана, бяха изпратени до нейния офис “.
Случаят на Фурхнер може би е бил един от последните нацистки каузи за военни закононарушения. Специална федерална прокуратура в Лудвигсбург, натоварена с следствието на военни закононарушения от нацистката ера, съобщи предходната година, че единствено още три случая са висящи в прокуратурата или съдилищата в разнообразни елементи на Германия.
Много нацисти, взели участие в систематичното изтребване на милиони хора по време на Холокоста, към този момент са или мъртви, или са към края на живота си, което повдига въпроси дали са годни да бъдат съдени.
Ирмгард Фурхнер, която е била секретарка на командира на Секретен сътрудник на скандалния концентрационен лагер Щутхоф, умря на 99 години, оповестяват немските медии. Смъртта ѝ на 14 януари – за която до момента не беше обявено – беше доказана пред „ Шпигел “ от локалния прокурор.
Това се случва, откакто
предходната година тя се провали в опита си да бъде анулирана присъдата ѝ за съучастие в над 10 000 убийства
в концентрационния лагер в Северна Полша по време на Втората международна война. Федералният съд на Германия удостовери присъдата на Фурхнер през август предходната година.
Helm ab für Irmgard Furchner!
— Der letzte Deutsche. (@DeutscheLetzte)
Приблизително 63-65 000 души – евреи, политически пандизчии, упрекнати в закононарушения, гейове и Свидетели на Йехова, са били избити в лагера сред 1939 и 1945 година Тя беше упрекната, че е била част от апарата, оказал помощ за действието на лагера край Данциг, в този момент полския град Гданск. Тя е наказана за съучастничество в ликвидиране в 10 505 случая и съучастничество в опит за ликвидиране в пет случая.
На чуване във федералния съд в Лайпциг през юли юристите на нацистката се пробваха да хвърлят подозрение дали тя в действителност може да се смята за съизвършител в зверствата, осъществени в лагера, и дали е била изцяло наясно какво се случва. Тя беше съдена в съд за малолетни, защото е била на 18 и 19 години по време на хипотетичните закононарушения и съдът не можа да откри без подозрение нейната „ зрялост на мозъка “ тогава. Но съдът постанови, че Фурхнер е „ знаела и посредством работата си като стенограф в комендантството на концентрационния лагер Щутхоф от 1 юни 1943 година до 1 април 1945 година съзнателно е подкрепила обстоятелството, че 10 505 пандизчии са били грубо убити “.
Убийствата са били посредством обгазяване, от враждебни условия в лагера, посредством превозване до лагера на гибелта Аушвиц и посредством изпращане на маршове на гибелта в края на войната .
През септември 2021 година тя беше арестувана за няколко дни от немската полиция, откакто се опита да избяга при започване на процеса против нея.
Фурхнер избяга от вкъщи си в Нордерщед, Северна Германия, и се опита да вземе такси до жп гарата на града, само че не съумя да стигне надалеч. Тя беше арестувана за пет дни, като началото на делото беше отсрочено заради опита ѝ за бягство. По време на процеса съдът чу по какъв начин есесовци в бели медицински униформи се преструват на лекари, които просто мерят растежа на пандизчиите. Но вместо това височината на пандизчията е употребена като конфигурация за особено проектирано устройство за „ изстрел във врата “. След това към 30 пандизчии са били простреляни във врата в границите на два часа.
В други случаи пандизчиите са били принуждавани да влизат в камери, цялостни с токсичен газ Циклон Б. Тук пандизчиите крещяли в мъка, драскали кожата си, до момента в който се зачерви, и даже скубят личните си коси.
A 96-year-old ex-Nazi secretary appeared in German court to face war crimes charges after going on the run from her retirement home to avoid trial.
Irmgard Furchner is charged for helping murder over 11,400 people at a death camp — one of the oldest on trial for Nazi crimes.
— AJ+ (@ajplus)
Фурхнер, роден като Ирмгард Дирксен на 19 май 1925 година, работи като секретар на коменданта на концентрационния лагер Пол Вернер Хопе. Прокурорът разказва по какъв начин на 22 юли 1944 година SS Obersturmbahnführer Пол Маурер издава заповед група пандизчии в Щутхоф да бъдат превозени до Аушвиц за заличаване.
Четири дни по-късно в комендантството в Щутхоф е формиран лист на пандизчиите, които би трябвало да бъдат трансферирани. В 18:05 ч. комендантът Хопе удостовери по радиото, че превозът е на път. След това обвиняването твърди, че това известие би трябвало да е написано от Фурхнер.
По време на процеса тя твърди, че макар че е работила в командния блок на лагера, не е знаела нищо за неговия смъртоносен режим
Но по време на процеса ѝ беше разкрито, че нейният брачен партньор – който е бил нацистки боец от Секретен сътрудник по време на Втората международна война – е свидетелствал през 1954 година, че е знаел, че хората са били обгазени в концентрационния лагер.
Въпреки че се твърди, че е запазила безмълвие през огромна част от процеса, тя сподели към края: „ Съжалявам за всичко, което се случи. Съжалявам, че бях в Щутхоф по това време. Не мога да кажа нищо друго “. В отговор на извинението на Фурхнер, Образователният концерн за Холокоста съобщи, че единствено оживели и родственици на нацисткия геноцид могат „ в действителност да я съдят “ за нейното „ дълго отлагано „ опрощение “.
Stutthof Concentration Camp.
— Leecarey197129 (@Leecarey1971291)
Манфред Голдберг, който оцеля осем месеца в лагера Щутхоф като рабски служащ, сподели тогава, че двегодишната условна присъда на Фурхнер – което значи, че тя не е излежала време в пандиза – е „ неточност “ и е прекомерно снизходителна.
94-годишният Голдбърг сподели: „ Този развой има за цел да уведоми обществеността, че няма ограничаване във времето за закононарушения с такава свирепост или мащаб. Единственото ми отчаяние е, че двугодишната присъда ми се коства неточност. Никой естествен човек не би пратил 97-годишен в пандиза, само че присъдата би трябвало да отразява тежестта на закононарушенията.
Ако апаш от магазин е наказан на две години, по какъв начин е допустимо някой, наказан за съучастничество в 10 000 убийства, да получи същата присъда? “ .
Голдбърг сподели още, че има вяра, че би било „ невероятно “ Фурхнер да не знае какво се случва в лагера Щутхоф, както тя твърди. Той сподели: „ Входната врата на Щутхоф беше известна като „ Портата към гибелта “, влизането беше повече или по-малко еквивалентно на гибел. Всичко беше документирано и отчетите за напредъка, в това число какъв брой човешка коса е събрана, бяха изпратени до нейния офис “.
Случаят на Фурхнер може би е бил един от последните нацистки каузи за военни закононарушения. Специална федерална прокуратура в Лудвигсбург, натоварена с следствието на военни закононарушения от нацистката ера, съобщи предходната година, че единствено още три случая са висящи в прокуратурата или съдилищата в разнообразни елементи на Германия.
Много нацисти, взели участие в систематичното изтребване на милиони хора по време на Холокоста, към този момент са или мъртви, или са към края на живота си, което повдига въпроси дали са годни да бъдат съдени.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ