Биткойн не отговаря на двете условия за успешна валута –

Биткойн не дава отговор на двете условия за сполучлива валута – нито е дейно средство за продан, нито е постоянен
(снимка: CC0 Public Domain)

Всички сме чували истории за биткойн милионери. Илън Мъск е най-новият. Неговата компания за електрически коли Tesla е осъществила облага (на хартия) от над 900 млн. $, откакто закупи криптовалута на стойност 1,5 милиарда $ при започване на февруари. Тази „ елитна “ интервенция докара до такава степен, че цената на един биткойн отхвръкна до над 58 000 $ за малко (в момента се колебае към $45 000).

Цената на цифровия актив Bitcoin доближи по-рано този месец най-високата си стойност за всички времена. Но тя си има своя енергиен отпечатък. И това провокира противоположен резултат за господин Мъск, защото мащабът на въздействието на валутата върху околната среда става злокобен. В резултат, изляха се и много рецензии към известната цифрова валута (и към самия Мъск).

Най-добрият стопански консултант на президента Байдън дефинира биткойн като „ извънредно неефикасен метод за осъществяване на транзакции “. Джанет Йелен сподели, че „ количеството сила, употребявано при обработката на тези транзакции, е потресаващо “.

Не е ясно какъв брой тъкмо сила употребява биткойн. Криптовалутите са всъщност сложни за следене. Но консенсусът е, че добивът на биткойн е доста енергоемък бизнес, отбелязва в обява по тематиката.

Центърът за различни финанси при Университета в Кеймбридж (CCAF) учи процъфтяващия бизнес на криптовалутите. Изчислил е, че общото ползване на сила на биткойн е някъде сред 40 и 445 тераватчаса (Twh) годишно. Средната оценка е за към 130 тераватчаса. За съпоставяне, потреблението на електрическа енергия в Обединеното кралство е малко над 300 TWh годишно, а Нидерландия черпи 111 тераватчаса годишно.

В светлината на световния напор за запазване на околната среда това звучи ужасяващо. Всичкото това електричество, което „ копачите “ на биткойн използват, идва от замърсяващи източници. Екипът на CCAF e изследвал как хората управляват биткойн мрежата по целия свят от позиция на ползване на сила и изводът е, че „ към две трети от нея са от изкопаеми горива “.

Огромната изчислителна мощност – и колосалното количество сила – е вградена в метода, по който е проектирана блокчейн технологията. Разчита се на обширна децентрализирана мрежа от компютри. Това са по този начин наречените биткойн „ копачи “ или „ миньори “, които разрешават основаването на нови „ монети “, само че също по този начин без значение ревизират и записват всяка договорка, направена във валутата.

„ Работи като лотария, която се организира на всеки 10 минути “, изяснява Джина Питърс, професор по стопанска система в Чикагския университет и теоретичен помощник в екипа на CCAF. „ Центровете за обработка на данни по целия свят се надпреварват да сформират и показват този запис на транзакциите по допустим за системата метод. Те също би трябвало да познаят обещано случайно число. Първият, който показа записа и вярното число, печели премията – това се трансформира в идващия блок в блокчейна “.
още по тематиката
В момента премията е шест и четвърт биткойни. Веднага откакто завърши една „ лотария “, незабавно се генерира ново число и целият развой стартира още веднъж. Колкото по-висока е цената, споделя проф. Питърс, толкоз повече „ миньори “ желаят да влязат в играта.

„ Всички те желаят да получат тези доходи. Това е, което ги кара да купуват и употребяват все по-мощни машини, с цел да могат да стигнат до въпросното случайно число. Следователно е налице непрекъснато нарастване на потреблението на сила “, споделя тя.

Но това не е всичко. Има още един фактор, който тласка възходящото ползване на сила на биткойн.

Софтуерът подсигурява, че постоянно са нужни тъкмо 10 минути, с цел да бъде решен пъзелът. Така че в случай че броят на „ миньорите “ се усилва, това значи, че пъзелът става по-труден и би трябвало да се употребява повече изчислителна мощност. Следователно биткойн е планиран да предизвиква непрекъснато нарастване на изчислителната мощност.

Идеята е, че колкото повече компютри се състезават за поддържане на блокчейна, толкоз по-безопасно става, тъй като всеки, който се опита да подкопае валутата, би трябвало да управлява и ръководи най-малко толкоз изчислителна мощност, колкото останалите „ миньори “ дружно. А биткойн става все по-скъп. Което значи, че изчислителните старания, изразходвани за основаването и поддържането му – и затова употребяваната сила – неизбежно се разрастват.

„ Можем да проследим какъв брой старания поставят „ копачите “ за основаване на валутата. Понастоящем се счита, че вършат всяка секунда 160 квинтилиона – това са 160 000 000 000 000 000 000, ако се чудите. Именно това голямо изчислително изпитание е ахилесовата пета на криптовалутата “, споделя Алекс де Фрийс, създателят на уеб страницата Digiconomy и специалист по биткойн.

„ Всички милиони трилиони калкулации, нужни, с цел да се поддържа системата работеща, в действителност не правят никаква потребна работа “, споделя де Фрийс. „ Това са калкулации, които не служат на никаква друга цел. Те просто се изхвърлят “.

Големите изчислителни старания, които изисква биткойн, вършат криптовалутата всъщност сложна за мащабиране, добавя експертът. „ Ако биткойн трябва да бъде признат като световна аварийна валута, то цената на обособените „ монети “ евентуално ще се мери в милиони – а „ копачите “ ще би трябвало да харчат повече пари от целия [американски] федерален бюджет за електричество. В подобен случай ще би трябвало да удвоим световното произвеждане на електрическа енергия “.

По думите му, това лимитира броя на транзакциите, които системата може да обработва, до към пет в секунда. Няма по какъв начин сходно нещо да е потребна валута. Неговото мнение се споделя и от други видни фигури във финансите и стопанската система.

Двете съществени характерности на сполучливата валута са – да бъде ефикасна форма на продан [на стойност] и да е постоянна, споделя Кен Рогоф, професор по стопанска система в Харвардския университет в Кеймбридж, Масачузетс и някогашен основен икономист в Международния валутен фонд (МВФ). Той споделя, че биткойн не е нито едното, нито другото.

„ Факт е, че криптовалутата в действителност не се употребява доста в законната стопанска система в този момент. Да, един богат може да го продава на различен, само че това не е последна приложимост. И без [приложимост] в действителност няма дълготрайно бъдеще “.

В последна сметка, съгласно финансиста, биткойн съществува съвсем извънредно като средство за спекулации. Какво следва да значи това? Ще гръмне ли балонът? „ Това е моето съмнение “, споделя проф. Рогоф. „ Но не мога да кажа по кое време “.