Дългогодишен учител: Всеки директор е Тодор Живков в своето училище
Битки сред шеф, учители и учители, разногласия и тежки обвинявания за наличието на учебниците и, като декор, вайкания за напредващата междинна възраст на преподавателите и обещания от ръководещите за по-високи заплати. Вероятно единствено изявленията и репортажите за отоплителния сезон са по-предвидими от тези за новата образователна година.
Темите вид „ цветни и/или черно-бели учебници”, сраженията сред другите лагери в учителския колектив на Софийската математическа гимназия и уверенията на отрасловия министър, че светлото бъдеще е безусловно зад ъгъла имат едно общо – те не засягат директно огромния проблем на българското обучение. То е с все по-нисък авторитет вътре в обществото, а и постигнатите резултати от години не подхождат на равнището на Европейския съюз.
Това излиза наяве от думите на Александър Кертин – преподавател с съвсем 40-годишен стаж, създател на учебници по история, откривател с две книги, отдадени на българския политически нрав и, не на последно място, победител в зрителския конкурс на националната телевизия „ Най-добрият преподавател, който познавам”.
С него приказваме броени дни преди 15 септември и, най-вероятно, преди още някой медиен „ скандал” в просветата, който ще отшуми за най-много седмица.
Въпросът не е в цветовете
Като „ търговски ход” Кертин дефинира целия сюжет с стартирането на цветни и по-евтини черно-бели учебници. По-притеснителното и доста по-слабо коментирано е с какво учебното заведение ще се конкурира за вниманието на децата, които в наши дни са в допир с електронни устройства безусловно от раждането си.
Срещата с е-учебниците обаче е по-скоро разочароваща – в множеството случаи приказваме за дизайн, който изцяло копира хартиеното издание с „ бонус” под формата на няколко 3D панорами или видеа (за част от които на компютъра се постанова ръчно инсталиране на спомагателен софтуер) и интеркативни задания.
Историкът е взел участие в създаването на електронни запаси за учебниците на две от огромните издателства у нас. Признава, че не му е известно да има публични критерии за е-учебниците: „ Сега се прави опипом”. На този стадий на тях се гледа като на допълнение на хартиеното тяло, като вярата е, че с годините ще бъде насъбран опит и ще има самостоятелни електронни издания, които да заемат централно място.
Това обаче мъчно може да стане когато запаси като архивите на филмотеката остават „ заключени” зад високи цени и такси за прилагане. Те са по силите единствено на едно от огромните издателства… което купува електронни запаси от чужбина. „ Добрият български учебник не е положителният френски учебник. Ако купиш нещо от Унгария, това е друга културна еднаквост, която би трябвало да се въпроизвежда в унгарското учебно заведение. А българската просвета?”, пита Кертин.
Според него страната би трябвало да подкрепи дигитализирането на фотоси, картини, аудио и видео за задачите на учебниците – изключително с оглед обстоятелството, че електронните издания все още не се оферират като обособени артикули, а има и европейски пари, които могат да се употребяват за задачата. На този стадий обаче за сходни начинания публично не се приказва и по-голямата част от напъните за рационализация на преподаването и „ раздвижване” на материала идват от обособени инициативни учители.
Те, обаче, се оказват нежелани в доста учебни заведения.
Еднолична власт
„ Вместо акцентът да бъде върху това, че учебното заведение са учителите, учебното заведение става шефът и шефът става Тодор Живков в своето учебно заведение. Всеки шеф е Тодор Живков в своето учебно заведение. Той има финансово-административна власт, педагогическа власт, която всъщност е идеологическа власт. Той обосновава всичко не с съответни педагогичен постулати, а с основната функционалност на училището”, показва Кертин.
Според него повода за това е, че от една има блян за създаване на обща европейска еднаквост, а, от друга, огромна част от обществото разсъждава в категории, образувани от просветителната система, останала непроменена от апогея на национализма насам. И в двата случая шефът е фигура с главно значение.
Кертин споделя, че почитан чиновник от инспектората в прав текст му е признавал: „ Ние знаем, че доста шефове си вършат каквото искат”. За това спомагат и делегираните бюджети, поради които се е случвало, да вземем за пример, административен началник да споделя на учителите в своето учебно заведение „ Аз изгубвам 2000 лева”, когато стане дума за изключване на проблематичен възпитаник.
Така и порочната композиция от осъществяване и надзор при харченето на пари, поради която Европейска комисия спря стратегия „ Интелигентен растеж”, си остава в действие на ниво „ училище”.
Това гони учителите
Проблемът не е обвързван единствено с бюджетните пари. Страдат и учителите, които биват мачкани и доста от по-качествените на пускат. Това няма метод да не повлияе и на резултатите на учениците.
„ Директорите на основа на малки врати назначават млади преподаватели първо за една година, след това за още една година на изпитателен период, след 2 години не назначават този, а различен. Има непрекъснато текучество на млади преподаватели в няколко учебни заведения тъкмо тъй като шефовете вземат решение по свои субективни съображения да назначават за по една година, за по една година… до момента в който в това време са доста загрижени, че след 5 години няма да има учители”, споделя Кертин.
По думите му случаи като този със СМГ получават публичност, тъй като в елитните учебни заведения преподавателите имат по-голямо самочувствие: „ В главното учебно заведение в „ Люлин” учителите са притиснати от двете страни – от една страна са малко по-малко поддаващи се на ръководство и правила възпитаници и зад тила им – техните родители, от другата страна е шефът, властнически шеф, който е концентрирал цялата власт.
Механизми за надзор съгласно Кертин няма – в педагогическия съвет има „ вътрешни и външни боляри” т.е. има учители, които постоянно ще са с ръководството; инспекторатът няма опция да следи в елементи ставащото във всички учебни заведения, а дори законово да се регламентира мандатност на шефовете, не е несъмнено, че това ще докара до резултат (в сърцето на София има учебно заведение, в което шефът от 15 години е и.д., пристигнал на поста без конкурс).
Според учителя по този начин се стига до обстановка, в която сътрудниците му или напущат, или се помиряват. Той признава, че през днешния ден не би влезнал в специалността.
Какво е решението
За Александър Кертин най-хубавото решение е разделянето на директорската служба на две – мениджърска и педагогическа: „ Педагогическият шеф да се избира от учителите, да има мандат и да се назначава от инспекторатите. Директорът управител може да оперира ефикасно с парите, само че двамата взаимно да се контролират”.
Според преподавателя съществуването на обособен педагогичен шеф ще понижи текучеството и по този начин няма да се получават обстановки, в които един клас минава през гимназията с четирима учители по един и същи предмет: „ Няма да разполага безотговорно с пари, ще му трябват учители, които си правят работата, а не учители, на които да дефинира какво ще работят”.
В момента безусловно не минава седмица без надарени възпитаници да донесат медали за България от интернационалните надпревари. В същото време обаче интернационалните проучвания демонстрират, че междинното равнище на просветеност и потребни познания в нашите учебни заведения е пагубно ниско.
„ В областите, които са самостоятелни от местен подтекст като природо-математическите науки, самостоятелният гений и качества изтласкват ученика на високо място, тъй като той се състезава в една област, в която всички са равни. Когато стартираме да се занимаваме с обществено-научната област, тук става доста по-сложни, тъй като извънредно значение имат културата, измежду която живееш, даже и груповия нрав, отношението към знанието”, изяснява Кертин.
Според него у нас има „ безусловно неуважение към знанието, което не носи още на следващия ден директен дял, някаква облага, не те води на някъде”. Така и дори деца в трети и четвърти клас декларират за дадени предмети, че „ това не ми трябва” – нещо, което той счита за парадокс. Няма по какъв начин те да бъдат извоювани още веднъж със смазани и демотивирани учители и учебници, които още не са влезнали в XXI век.
„ Това, че ще усилят с 15% заплатите, че ще обещаят още повече нарастване на заплатите, няма никакво значение. Новият преподавател ще пристигна при тези 15%, той няма база да съпоставя, само че попадне ли в учебното заведение, там, където няма мотивация и всеки ден ще си къса нервите, той ще откри друга заплата такава. Трябва да се стартира с смяна в организацията на учебното заведение (…) би трябвало да има някаква сериозна маса от хора, които да са стимулирани да възпроизвеждат културно-национална идентичност”, уверен е Кертин.
Темите вид „ цветни и/или черно-бели учебници”, сраженията сред другите лагери в учителския колектив на Софийската математическа гимназия и уверенията на отрасловия министър, че светлото бъдеще е безусловно зад ъгъла имат едно общо – те не засягат директно огромния проблем на българското обучение. То е с все по-нисък авторитет вътре в обществото, а и постигнатите резултати от години не подхождат на равнището на Европейския съюз.
Това излиза наяве от думите на Александър Кертин – преподавател с съвсем 40-годишен стаж, създател на учебници по история, откривател с две книги, отдадени на българския политически нрав и, не на последно място, победител в зрителския конкурс на националната телевизия „ Най-добрият преподавател, който познавам”.
С него приказваме броени дни преди 15 септември и, най-вероятно, преди още някой медиен „ скандал” в просветата, който ще отшуми за най-много седмица.
Въпросът не е в цветовете
Като „ търговски ход” Кертин дефинира целия сюжет с стартирането на цветни и по-евтини черно-бели учебници. По-притеснителното и доста по-слабо коментирано е с какво учебното заведение ще се конкурира за вниманието на децата, които в наши дни са в допир с електронни устройства безусловно от раждането си.
Срещата с е-учебниците обаче е по-скоро разочароваща – в множеството случаи приказваме за дизайн, който изцяло копира хартиеното издание с „ бонус” под формата на няколко 3D панорами или видеа (за част от които на компютъра се постанова ръчно инсталиране на спомагателен софтуер) и интеркативни задания.
Историкът е взел участие в създаването на електронни запаси за учебниците на две от огромните издателства у нас. Признава, че не му е известно да има публични критерии за е-учебниците: „ Сега се прави опипом”. На този стадий на тях се гледа като на допълнение на хартиеното тяло, като вярата е, че с годините ще бъде насъбран опит и ще има самостоятелни електронни издания, които да заемат централно място.
Това обаче мъчно може да стане когато запаси като архивите на филмотеката остават „ заключени” зад високи цени и такси за прилагане. Те са по силите единствено на едно от огромните издателства… което купува електронни запаси от чужбина. „ Добрият български учебник не е положителният френски учебник. Ако купиш нещо от Унгария, това е друга културна еднаквост, която би трябвало да се въпроизвежда в унгарското учебно заведение. А българската просвета?”, пита Кертин.
Според него страната би трябвало да подкрепи дигитализирането на фотоси, картини, аудио и видео за задачите на учебниците – изключително с оглед обстоятелството, че електронните издания все още не се оферират като обособени артикули, а има и европейски пари, които могат да се употребяват за задачата. На този стадий обаче за сходни начинания публично не се приказва и по-голямата част от напъните за рационализация на преподаването и „ раздвижване” на материала идват от обособени инициативни учители.
Те, обаче, се оказват нежелани в доста учебни заведения.
Еднолична власт
„ Вместо акцентът да бъде върху това, че учебното заведение са учителите, учебното заведение става шефът и шефът става Тодор Живков в своето учебно заведение. Всеки шеф е Тодор Живков в своето учебно заведение. Той има финансово-административна власт, педагогическа власт, която всъщност е идеологическа власт. Той обосновава всичко не с съответни педагогичен постулати, а с основната функционалност на училището”, показва Кертин.
Според него повода за това е, че от една има блян за създаване на обща европейска еднаквост, а, от друга, огромна част от обществото разсъждава в категории, образувани от просветителната система, останала непроменена от апогея на национализма насам. И в двата случая шефът е фигура с главно значение.
Кертин споделя, че почитан чиновник от инспектората в прав текст му е признавал: „ Ние знаем, че доста шефове си вършат каквото искат”. За това спомагат и делегираните бюджети, поради които се е случвало, да вземем за пример, административен началник да споделя на учителите в своето учебно заведение „ Аз изгубвам 2000 лева”, когато стане дума за изключване на проблематичен възпитаник.
Така и порочната композиция от осъществяване и надзор при харченето на пари, поради която Европейска комисия спря стратегия „ Интелигентен растеж”, си остава в действие на ниво „ училище”.
Това гони учителите
Проблемът не е обвързван единствено с бюджетните пари. Страдат и учителите, които биват мачкани и доста от по-качествените на пускат. Това няма метод да не повлияе и на резултатите на учениците.
„ Директорите на основа на малки врати назначават млади преподаватели първо за една година, след това за още една година на изпитателен период, след 2 години не назначават този, а различен. Има непрекъснато текучество на млади преподаватели в няколко учебни заведения тъкмо тъй като шефовете вземат решение по свои субективни съображения да назначават за по една година, за по една година… до момента в който в това време са доста загрижени, че след 5 години няма да има учители”, споделя Кертин.
По думите му случаи като този със СМГ получават публичност, тъй като в елитните учебни заведения преподавателите имат по-голямо самочувствие: „ В главното учебно заведение в „ Люлин” учителите са притиснати от двете страни – от една страна са малко по-малко поддаващи се на ръководство и правила възпитаници и зад тила им – техните родители, от другата страна е шефът, властнически шеф, който е концентрирал цялата власт.
Механизми за надзор съгласно Кертин няма – в педагогическия съвет има „ вътрешни и външни боляри” т.е. има учители, които постоянно ще са с ръководството; инспекторатът няма опция да следи в елементи ставащото във всички учебни заведения, а дори законово да се регламентира мандатност на шефовете, не е несъмнено, че това ще докара до резултат (в сърцето на София има учебно заведение, в което шефът от 15 години е и.д., пристигнал на поста без конкурс).
Според учителя по този начин се стига до обстановка, в която сътрудниците му или напущат, или се помиряват. Той признава, че през днешния ден не би влезнал в специалността.
Какво е решението
За Александър Кертин най-хубавото решение е разделянето на директорската служба на две – мениджърска и педагогическа: „ Педагогическият шеф да се избира от учителите, да има мандат и да се назначава от инспекторатите. Директорът управител може да оперира ефикасно с парите, само че двамата взаимно да се контролират”.
Според преподавателя съществуването на обособен педагогичен шеф ще понижи текучеството и по този начин няма да се получават обстановки, в които един клас минава през гимназията с четирима учители по един и същи предмет: „ Няма да разполага безотговорно с пари, ще му трябват учители, които си правят работата, а не учители, на които да дефинира какво ще работят”.
В момента безусловно не минава седмица без надарени възпитаници да донесат медали за България от интернационалните надпревари. В същото време обаче интернационалните проучвания демонстрират, че междинното равнище на просветеност и потребни познания в нашите учебни заведения е пагубно ниско.
„ В областите, които са самостоятелни от местен подтекст като природо-математическите науки, самостоятелният гений и качества изтласкват ученика на високо място, тъй като той се състезава в една област, в която всички са равни. Когато стартираме да се занимаваме с обществено-научната област, тук става доста по-сложни, тъй като извънредно значение имат културата, измежду която живееш, даже и груповия нрав, отношението към знанието”, изяснява Кертин.
Според него у нас има „ безусловно неуважение към знанието, което не носи още на следващия ден директен дял, някаква облага, не те води на някъде”. Така и дори деца в трети и четвърти клас декларират за дадени предмети, че „ това не ми трябва” – нещо, което той счита за парадокс. Няма по какъв начин те да бъдат извоювани още веднъж със смазани и демотивирани учители и учебници, които още не са влезнали в XXI век.
„ Това, че ще усилят с 15% заплатите, че ще обещаят още повече нарастване на заплатите, няма никакво значение. Новият преподавател ще пристигна при тези 15%, той няма база да съпоставя, само че попадне ли в учебното заведение, там, където няма мотивация и всеки ден ще си къса нервите, той ще откри друга заплата такава. Трябва да се стартира с смяна в организацията на учебното заведение (…) би трябвало да има някаква сериозна маса от хора, които да са стимулирани да възпроизвеждат културно-национална идентичност”, уверен е Кертин.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ