Йотова: Битката за реформиране на Европа трябва да се води от младите
" Битката за реформиране на Европа би трябвало да се води от младежите. Младите би трябвало да имат своето въздействие, своите представители, да посочите способените съгласно вас хора, които почтено да показват България на европейско равнище и да пазят националните ползи. " Това съобщи вицепрезидентът Илияна Йотова по време на дебатa на тематика " Разбират ли младите езика на Брюксел? " .
Йотова прикани младите да бъдат гласът на смяната, защото никой различен не може да гласоподава за интереса им с изключение на самите те. В речта си вицепрезидентът към този момент настоящите проблеми пред Европейски Съюз и по какъв начин младите, а не старите би трябвало да решат бъдещето на Обединена Европа.
Ето цялата тирада на Илияна Йотова без редакторска интервенция:
" Днес е международният ден за самопризнание на достиженията на дамите и отстояването на главните ни човешки права. Знаете ли да вземем за пример, че дамите в България имат законовото право да гласоподават от 1938 година?
Сега имаме правото да гласуваме, само че постоянно не го използваме, тъй като не имаме вяра, че има смисъл. Как ли би прозвучало това за Емили Дейвисън – главен герой за правото на дамите да гласоподават в края на 19-и и началото на 20-и век във Англия?
Парадоксално, през днешния ден имащи правото да гласуваме, и мъже и дами, сме се събрали да си поговорим за това за какво е значимо да го създадем. Успява ли Брюксел, с езика, който употребява да ни убеди какъв брой значим е гласът на всеки от нас, че той ще бъде чут и има значение при образуването на политики?
Често се твърди, че бюрокрацията е синоним на езика на Брюксел. Дали това е тъкмо по този начин, струва си да поговорим, дали идва единствено от езика, от понятията, от термините, от метода на изложение?)! Очевидно обаче, в връзката сред европейските институции и европейските жители (и по-млади и по-възрастни) има бездна.
Бих посочила една от аргументите и това са тромавите процедури, по които от една съответна политика и концепция на Европейска комисия се стига до окончателното й оформяне като инструкция, правилник, т.е. нейното осъществяване. На второ място – лимитираното или закъсняло въздействие на страните членки, които най-близко предават ползите на своите жители
Липсата на качествено взаимоотношение сред европейските и национални институции.
Дефицитът на водачество. Използването на така наречен langue de bois. Форма на връзка, която цели да прикрие липса на подготвеност, с приложимост на нереални понятия, банални думи или нищо неказващи помпозни фрази. Често пъти се цели отбягване на съответен отговор.
От друга страна: нежеланието и незаинтересоваността на европейците от това какво се случва в Брюксел. Голямата роля на медиите, които не поставят особени старания с цел да преведат брюкселския език.
Националните водачи би трябвало да използват не езика на Брюксел, а езика ЗА Брюксел. В тази връзка би трябвало да отбележим и апела на френския президент Еманюел Макрон. Обръщението със заглавие „ За европейско обновяване “ е оповестено на страницата на Елисейския замък на всички публични езици на Съюза. Може да не съм съгласна с всички хрумвания, заложени в текста, само че съм безапелационна, че спор за Европа би трябвало да се води и то на най-високо държавно равнище. Дебат, който да насърчи младежите да мислят за Европа, да гласоподават за Европа!
Колко е значимо да гласоподават младежите като вас мога да ви илюстрирам с образец от Англия. 23 юни 2016 година. Гражданите на Обединеното кралство гласоподават дали да останат в Европейския съюз. Проучванията сочат, че 64% от младежите на Острова сред 18 и 24 години са упражнили правото си на глас. Вотът на цели 72% от тях е ЗА оставане в Европейски Съюз. Възрастните британци (65+) всеобщо са ПРОТИВ Съюза и „ се хлъзгат “ по лозунга „ Да си върнем назад контрола “. Но тук е значителната разлика. Не 64%, а 90% от по-възрастните излизат да гласоподават и те предрешават крайния резултат – а точно излизане на Обединеното кралство от Съюза.
Ако повече младежи бяха отишли да гласоподават можеше: да избегнем най-голямата политическа смяна в света след рухването на Берлинската стена; да не тръпнем в очакване ще има ли договорка или не, ще има ли визи или не; да не се чудим какво е бъдещето на 3 млн. европейски жители, които живеят в кралството и доста други и неясноти.
Езикът на Брюксел бе в основата на прецедента Брекзит. От една страна липсваше акция за това, което в последна сметка направи Европейски Съюз за Англия като собствен член. От друга страна всички нерешени проблеми в едно общество бяха приписани на Брюксел, даже с цената на избрани заблуди – да вземем за пример годишната такса за Съюза ще отиде в системата на опазването на здравето. Той беше заглъхнал от езика на акцията Leave EU.
Как да вземем за пример. Краткото и ясно обръщение – Да си върнем назад контрола кореспондира със следното известие във връзка на водените по-късно договаряния за Брекзит: Страните се съгласиха, че договарянията са били градивни и приканиха съответните си екипи да продължат да създават варианти в положителен дух. Те ще създадат разбор на напредъка в идните дни, съобразявайки се с прекомерно късите периоди и историческата значимост на построяването на задълбочено и неповторимо по рода си бъдещо партньорство сред Европейски Съюз и Обединеното кралство – с доста думи НИЩО.
Урокът от Брекзит навечерието на европейските избори
От изключителна значимост е езикът, който ще се употребява в тази предизборна акция. Предвид политическите настроения се чака той да доближава неприемливи крайности. Не желая да бъда неприятен оракул, само че няма да са необичайност сюжетите, в които в устрема си да се преборят за място в Екологичен потенциал, политическите партии ще употребяват кресчендото на популизма, национализма, отричането и омразата.
А в най-високите тонове на този език сигурно ще бъде Брекзит. Всички ще приказват за Брекзит. Знаете ли, ще ви споделя един абсурд: бидейки на изхода от Европейски Съюз, Англия вероятно ще гласоподава на тези избори. Ако не напусне Европейски Съюз на 29 март (какъвто бе предварителният план), британците ще имат свои представители в Екологичен потенциал (единственият наднационален парламент в света, който се избира пряко), може би и в Европейска комисия и Съвета.
Знаете ли какво демонстрират анализите и прогнозите за след изборите?
Съществува риск проевропейските, огромни обичайни партии ще изгубят от своето въздействие в институциите. Дали единствено езикът като средство за връзка е отговорен за това? Ще забележим и каква акция ще се организира и дали са направени изводите от Брекзит?! Не езикът е в основата. Партиите не можаха да намерят политически отговор на рецесията, която към този момент 10 години предопределя развиването на остарелия континент. Заложиха на ограничавания, на взаимни отстъпки по сред си, които в очите на хората наподобяват като изменничество или най-малко не отбрана на техните ползи. Разликата сред лявото, обичайно консервативното дясно, а дори и центъра бяха задоволителни размити. И когато политиците не откриха задоволително мощ в себе си да обяснят за какво това е належащо и каква е тяхната позиция, си послужиха точно с така наречен „ дървен език “, който ги направи далечни, неразбираеми и съмнителни за хората. Вакумът бе ангажиран от популистки, извънредно леви и извънредно десни настроения, появиха се нови играчи. Махалото на езика, нагледно казано, се люшна тъкмо в противоположната посока.
Къде са рисковете?
Рискът, който се обрисува – основни и значими решения могат да бъдат блокирани на всевъзможни равнища в европейските институции.
Представете си Многогодишната финансова рамка – бюджетът на Съюза за идващите седем години. Най-вероятно тя няма да бъде призната финално в настоящия мандат. Т.е. от това за кого ще гласуваме зависи защо ще се харчат парите в Европейски Съюз от 2020 до 2027 година. И освен това – какви ще бъдат целите на Общността, по какъв начин Съюзът ще се развива, по какъв начин ще се оправя с рецесиите. Затова е извънредно значимо гласът на жителите, на младите да бъде по-силен от този на Брюксел. Да бъдете (както е съвременно в последно време да се казва) инфлуенсъри в личния си живот, в живота на континента.
Рискове съществуват във връзка с бъдещето на бежанската рецесия, интеграцията, отбранителния съюз, финансите.
Можем да преодолеем всичко това с съответен диалог – Какъв Европейски Съюз желаеме, по какъв начин виждаме развиването на този план, какви хора желаеме отпред на евро институциите!
Трябва де отървем от внушението, че някой ще взема решение вместо нас. Великите сили ще кажат по какъв начин ще се развиваме от в този момент нататък. 60% от българите са уверени в евро вероятността за страната. Тези хора би трябвало да създадем дейни участници в смяната на Европа. Да почувстват, че имат сили за това, че от тях зависи.
Тревожна е статистиката за изборната интензивност при провеждането на евроизборите освен в България, само че и в Европейски Съюз като цяло. От 1979 година насам все по-малко европейци гласоподават на този вид избори. За съвсем 40 години, 20% по-малко гласоподаватели в Европейски Съюз са упражнили правото си на избор.
Близо 2/3 от имащите право на глас в България не го направиха на последните евроизбори! Позволете ми тук пред вас да направя една прогноза: на 26 май ще гласоподават повече българи в сравнение с преди 5 години. Основната причина – сполучливото българско председателство е катализатор в доближаването сред Европа и българските жители.
1. Сега е време да се чуе гласът на българските гласоподаватели за двойните стандарти, които поставят разделители сред държавите-членки.
2. Сега е време да се води полемиката за сигурността на континента, с цел да няма ново групиране на страни по ползи, център и външна страна.
3. Сега е време да се приказва за обществена Европа – даже за връщане към обществена Европа, която не отбрани своите жители от рецесията, за която те минимум имаха виновност.
4. Сега е време да се приказва за лидерските позиции на остарелия континент за разрешаване на интернационалните спорове
5. Сега е време да се върне тематиката за общите стопански планове, които да създадат Съюза конкурентноспособен на най-развитите стопански системи и т.н
6. Сега е време да кажем какви хора би трябвало да ръководят институциите – с мислене напред, с визия и концепция до къде и по какъв начин да се развива съюза. Честно, намерено, от време на време непопулярно за тях, само че да не се крият зад „ представители. “ Впрочем тази процедура е извънредно време да завърши – всеки комисар по един главен и още по двама асистент-говорители. Те имат право да се изричат от името на Европейска комисия и съответния комисар.
Не сме се събрали тук, с цел да ви убеждаваме за коя политическа партия или за коя персона (ако има преференции) да гласувате. Много ми хареса написаното на уеб страницата на плана ви „ Европа те чува. Гласувай “ – „ Уважаеми млади и образовани българи, вие в никакъв случай не оставяте баба си да подреди плейлистата с музиката, която слушате. Вие не очаквате от родителите си да изберат клуба, в който да се забавлявате с другари. “
А за какво да оставяте единствено на родителите си или на бабите и дядовците си да избират сегашното и бъдещето на Европейския съюз?
Младите би трябвало да имате своето въздействие, своите представители. Вие би трябвало да посочите способените съгласно вас хора, които почтено да показват страната ни и да пазят националните ползи. Битката за (реформиране на) Европа би трябвало да се води от младежите!
Младите би трябвало да бъдат гласът на смяната. Никой различен не може да гласоподава за интереса на младежите с изключение на самите младежи.
Разбират ли младежите езика на Брюксел? А Брюксел схваща ли езика на младите? Отговорите на тези въпросите ще получим на 26 май от резултата на евровота.
Аз ви показах моите визии. Сега сте вие. Смятате ли, че вашият глас има значение там, където се коват европейските политики? "
Йотова прикани младите да бъдат гласът на смяната, защото никой различен не може да гласоподава за интереса им с изключение на самите те. В речта си вицепрезидентът към този момент настоящите проблеми пред Европейски Съюз и по какъв начин младите, а не старите би трябвало да решат бъдещето на Обединена Европа.
Ето цялата тирада на Илияна Йотова без редакторска интервенция:
" Днес е международният ден за самопризнание на достиженията на дамите и отстояването на главните ни човешки права. Знаете ли да вземем за пример, че дамите в България имат законовото право да гласоподават от 1938 година?
Сега имаме правото да гласуваме, само че постоянно не го използваме, тъй като не имаме вяра, че има смисъл. Как ли би прозвучало това за Емили Дейвисън – главен герой за правото на дамите да гласоподават в края на 19-и и началото на 20-и век във Англия?
Парадоксално, през днешния ден имащи правото да гласуваме, и мъже и дами, сме се събрали да си поговорим за това за какво е значимо да го създадем. Успява ли Брюксел, с езика, който употребява да ни убеди какъв брой значим е гласът на всеки от нас, че той ще бъде чут и има значение при образуването на политики?
Често се твърди, че бюрокрацията е синоним на езика на Брюксел. Дали това е тъкмо по този начин, струва си да поговорим, дали идва единствено от езика, от понятията, от термините, от метода на изложение?)! Очевидно обаче, в връзката сред европейските институции и европейските жители (и по-млади и по-възрастни) има бездна.
Бих посочила една от аргументите и това са тромавите процедури, по които от една съответна политика и концепция на Европейска комисия се стига до окончателното й оформяне като инструкция, правилник, т.е. нейното осъществяване. На второ място – лимитираното или закъсняло въздействие на страните членки, които най-близко предават ползите на своите жители
Липсата на качествено взаимоотношение сред европейските и национални институции.
Дефицитът на водачество. Използването на така наречен langue de bois. Форма на връзка, която цели да прикрие липса на подготвеност, с приложимост на нереални понятия, банални думи или нищо неказващи помпозни фрази. Често пъти се цели отбягване на съответен отговор.
От друга страна: нежеланието и незаинтересоваността на европейците от това какво се случва в Брюксел. Голямата роля на медиите, които не поставят особени старания с цел да преведат брюкселския език.
Националните водачи би трябвало да използват не езика на Брюксел, а езика ЗА Брюксел. В тази връзка би трябвало да отбележим и апела на френския президент Еманюел Макрон. Обръщението със заглавие „ За европейско обновяване “ е оповестено на страницата на Елисейския замък на всички публични езици на Съюза. Може да не съм съгласна с всички хрумвания, заложени в текста, само че съм безапелационна, че спор за Европа би трябвало да се води и то на най-високо държавно равнище. Дебат, който да насърчи младежите да мислят за Европа, да гласоподават за Европа!
Колко е значимо да гласоподават младежите като вас мога да ви илюстрирам с образец от Англия. 23 юни 2016 година. Гражданите на Обединеното кралство гласоподават дали да останат в Европейския съюз. Проучванията сочат, че 64% от младежите на Острова сред 18 и 24 години са упражнили правото си на глас. Вотът на цели 72% от тях е ЗА оставане в Европейски Съюз. Възрастните британци (65+) всеобщо са ПРОТИВ Съюза и „ се хлъзгат “ по лозунга „ Да си върнем назад контрола “. Но тук е значителната разлика. Не 64%, а 90% от по-възрастните излизат да гласоподават и те предрешават крайния резултат – а точно излизане на Обединеното кралство от Съюза.
Ако повече младежи бяха отишли да гласоподават можеше: да избегнем най-голямата политическа смяна в света след рухването на Берлинската стена; да не тръпнем в очакване ще има ли договорка или не, ще има ли визи или не; да не се чудим какво е бъдещето на 3 млн. европейски жители, които живеят в кралството и доста други и неясноти.
Езикът на Брюксел бе в основата на прецедента Брекзит. От една страна липсваше акция за това, което в последна сметка направи Европейски Съюз за Англия като собствен член. От друга страна всички нерешени проблеми в едно общество бяха приписани на Брюксел, даже с цената на избрани заблуди – да вземем за пример годишната такса за Съюза ще отиде в системата на опазването на здравето. Той беше заглъхнал от езика на акцията Leave EU.
Как да вземем за пример. Краткото и ясно обръщение – Да си върнем назад контрола кореспондира със следното известие във връзка на водените по-късно договаряния за Брекзит: Страните се съгласиха, че договарянията са били градивни и приканиха съответните си екипи да продължат да създават варианти в положителен дух. Те ще създадат разбор на напредъка в идните дни, съобразявайки се с прекомерно късите периоди и историческата значимост на построяването на задълбочено и неповторимо по рода си бъдещо партньорство сред Европейски Съюз и Обединеното кралство – с доста думи НИЩО.
Урокът от Брекзит навечерието на европейските избори
От изключителна значимост е езикът, който ще се употребява в тази предизборна акция. Предвид политическите настроения се чака той да доближава неприемливи крайности. Не желая да бъда неприятен оракул, само че няма да са необичайност сюжетите, в които в устрема си да се преборят за място в Екологичен потенциал, политическите партии ще употребяват кресчендото на популизма, национализма, отричането и омразата.
А в най-високите тонове на този език сигурно ще бъде Брекзит. Всички ще приказват за Брекзит. Знаете ли, ще ви споделя един абсурд: бидейки на изхода от Европейски Съюз, Англия вероятно ще гласоподава на тези избори. Ако не напусне Европейски Съюз на 29 март (какъвто бе предварителният план), британците ще имат свои представители в Екологичен потенциал (единственият наднационален парламент в света, който се избира пряко), може би и в Европейска комисия и Съвета.
Знаете ли какво демонстрират анализите и прогнозите за след изборите?
Съществува риск проевропейските, огромни обичайни партии ще изгубят от своето въздействие в институциите. Дали единствено езикът като средство за връзка е отговорен за това? Ще забележим и каква акция ще се организира и дали са направени изводите от Брекзит?! Не езикът е в основата. Партиите не можаха да намерят политически отговор на рецесията, която към този момент 10 години предопределя развиването на остарелия континент. Заложиха на ограничавания, на взаимни отстъпки по сред си, които в очите на хората наподобяват като изменничество или най-малко не отбрана на техните ползи. Разликата сред лявото, обичайно консервативното дясно, а дори и центъра бяха задоволителни размити. И когато политиците не откриха задоволително мощ в себе си да обяснят за какво това е належащо и каква е тяхната позиция, си послужиха точно с така наречен „ дървен език “, който ги направи далечни, неразбираеми и съмнителни за хората. Вакумът бе ангажиран от популистки, извънредно леви и извънредно десни настроения, появиха се нови играчи. Махалото на езика, нагледно казано, се люшна тъкмо в противоположната посока.
Къде са рисковете?
Рискът, който се обрисува – основни и значими решения могат да бъдат блокирани на всевъзможни равнища в европейските институции.
Представете си Многогодишната финансова рамка – бюджетът на Съюза за идващите седем години. Най-вероятно тя няма да бъде призната финално в настоящия мандат. Т.е. от това за кого ще гласуваме зависи защо ще се харчат парите в Европейски Съюз от 2020 до 2027 година. И освен това – какви ще бъдат целите на Общността, по какъв начин Съюзът ще се развива, по какъв начин ще се оправя с рецесиите. Затова е извънредно значимо гласът на жителите, на младите да бъде по-силен от този на Брюксел. Да бъдете (както е съвременно в последно време да се казва) инфлуенсъри в личния си живот, в живота на континента.
Рискове съществуват във връзка с бъдещето на бежанската рецесия, интеграцията, отбранителния съюз, финансите.
Можем да преодолеем всичко това с съответен диалог – Какъв Европейски Съюз желаеме, по какъв начин виждаме развиването на този план, какви хора желаеме отпред на евро институциите!
Трябва де отървем от внушението, че някой ще взема решение вместо нас. Великите сили ще кажат по какъв начин ще се развиваме от в този момент нататък. 60% от българите са уверени в евро вероятността за страната. Тези хора би трябвало да създадем дейни участници в смяната на Европа. Да почувстват, че имат сили за това, че от тях зависи.
Тревожна е статистиката за изборната интензивност при провеждането на евроизборите освен в България, само че и в Европейски Съюз като цяло. От 1979 година насам все по-малко европейци гласоподават на този вид избори. За съвсем 40 години, 20% по-малко гласоподаватели в Европейски Съюз са упражнили правото си на избор.
Близо 2/3 от имащите право на глас в България не го направиха на последните евроизбори! Позволете ми тук пред вас да направя една прогноза: на 26 май ще гласоподават повече българи в сравнение с преди 5 години. Основната причина – сполучливото българско председателство е катализатор в доближаването сред Европа и българските жители.
1. Сега е време да се чуе гласът на българските гласоподаватели за двойните стандарти, които поставят разделители сред държавите-членки.
2. Сега е време да се води полемиката за сигурността на континента, с цел да няма ново групиране на страни по ползи, център и външна страна.
3. Сега е време да се приказва за обществена Европа – даже за връщане към обществена Европа, която не отбрани своите жители от рецесията, за която те минимум имаха виновност.
4. Сега е време да се приказва за лидерските позиции на остарелия континент за разрешаване на интернационалните спорове
5. Сега е време да се върне тематиката за общите стопански планове, които да създадат Съюза конкурентноспособен на най-развитите стопански системи и т.н
6. Сега е време да кажем какви хора би трябвало да ръководят институциите – с мислене напред, с визия и концепция до къде и по какъв начин да се развива съюза. Честно, намерено, от време на време непопулярно за тях, само че да не се крият зад „ представители. “ Впрочем тази процедура е извънредно време да завърши – всеки комисар по един главен и още по двама асистент-говорители. Те имат право да се изричат от името на Европейска комисия и съответния комисар.
Не сме се събрали тук, с цел да ви убеждаваме за коя политическа партия или за коя персона (ако има преференции) да гласувате. Много ми хареса написаното на уеб страницата на плана ви „ Европа те чува. Гласувай “ – „ Уважаеми млади и образовани българи, вие в никакъв случай не оставяте баба си да подреди плейлистата с музиката, която слушате. Вие не очаквате от родителите си да изберат клуба, в който да се забавлявате с другари. “
А за какво да оставяте единствено на родителите си или на бабите и дядовците си да избират сегашното и бъдещето на Европейския съюз?
Младите би трябвало да имате своето въздействие, своите представители. Вие би трябвало да посочите способените съгласно вас хора, които почтено да показват страната ни и да пазят националните ползи. Битката за (реформиране на) Европа би трябвало да се води от младежите!
Младите би трябвало да бъдат гласът на смяната. Никой различен не може да гласоподава за интереса на младежите с изключение на самите младежи.
Разбират ли младежите езика на Брюксел? А Брюксел схваща ли езика на младите? Отговорите на тези въпросите ще получим на 26 май от резултата на евровота.
Аз ви показах моите визии. Сега сте вие. Смятате ли, че вашият глас има значение там, където се коват европейските политики? "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ