Битката за оцеляването на Чешкия център в София навлиза в

Битката за Чешкия център: Културното наследство срещу политическите съкращения

Битката за оцеляването на Чешкия център в София навлиза в нова фаза. Културната институция е замислена в началото за комунистическа агитация. През годините тя се трансформира в място за изричане на неуместни истини за властта. Днес центърът е изправен пред опасност от закриване заради икономии на разноски. Чешкият център в София е основан посредством междуправителствен контракт за културно съдействие от 1947 година. Първоначалното решение предвиждаше активността му да завърши до 31 юли тази година. Същата орис застигна представителствата в Милано, Стокхолм и Тбилиси.

Новината провокира вълна от неодобрение измежду българската общност. Актьорът Ицко Финци и режисьорката Лиза Боева предизвикаха огромна подписка. Над 4000 жители поддържаха петициите за избавяне на институцията след оповестените проекти за закриване. Българското външно министерство приготви протестна нота до чешките управляващи. На 4 май 2026 година стотици жители излязоха на митинг в градинката „ Кристал “. Те се оповестиха против спирането на 77-годишната история на центъра. Чешкият център в София закрива активността си след 77 години работа съгласно първичните проекти на държавното управление в Прага.

Той е значим за България и мисля, че има огромни шансове да успеем да го спасим. Двамата с Ицко не чакахме да получи подобен резонанс, само че българското външно министерство ще изпрати протестна нота до чешкото и ще приложи и подписката

изясни Лиза Боева. Академичният съвет на Софийския университет също изрази своята публична поддръжка. Софийският университет се разгласи против закриването на Чешкия културен център в София на съвещание в края на април.

Историята на институцията стартира през 1949 година. Договорът е подписан от премиера на Чехословакия Клемент Готвалд и българския водач Георги Димитров. Документите приготвят фигури като Вълко Червенков и Минчо Нейчев. От чешка страна взе участие идеологът Вацлав Копецки. Въпреки политическия си старт, центърът бързо става средище на свободната мисъл. През 70-те години режисьорът Леон Даниел слага „ На приказки с Карел Чапек “. Спектакълът употребява метафори за заобикаляне на цензурата.

Представлението беше цялостно и с двусмислия, с систематизирания за това време. (И за всички времена, схваща се). Но нито Леон, нито някой от нас не е произнасял и дума кое какво значи, еди-кое си за кое от обкръжаващите ни безумни неща се отнася… Пазехме го в загадка

спомня си Ицко Финци. Тогавашният шеф Милош Войта интензивно поддържа тези креативен провокации. В книгата си той разказва триумфа на постановката като превъзхождащ всички упования.

Леон докара състав от една кръвна група. (…) Роди се прелестно зрелище. За него актьорите се нуждаеха от текст, три столчета и три масички, цигулка, цитра, джука хармоника, пудриера и елементарни облекла

написа Войта. Чешката диря в България е дълбока и многопластова. След Освобождението доста чехи се заселват у нас. Константин Иречек става министър на националното просвещение. Братята Прошек проектират Орлов и Лъвов мост в столицата. Чешки архитекти и художници като Антонин Колар и Иван Мърквичка са проектирали емблематични софийски здания. Антонин Колар изготвя първия градоустройствен проект на София. Негово дело са Военният клуб и паметникът на Васил Левски.

Чехите способстват и за инфраструктурата на младата страна. Карел Трънка управлява градежа на десетки тунели и железопътни линии. Ян Климеш и Карел Антон Хошек се включват в битките на ВМОРО. Хошек, прочут като Антон Чеха, умира в стълкновение като челник в Тиквеш. Йозеф Менцл пък образова българите по какъв начин да отглеждат рози и аспержи. Антонин Новак основава Морската градина във Варна. Братята Шкорпил откриват останките от първата столица Плиска.

Българското изкуство е немислимо без Иван Мърквичка и Ярослав Вешин. Мърквичка илюстрира първото издание на „ Под игото “. Той основава и първия герб на Царство България дружно с Вацлав Добруски. Ярослав Вешин остава в историята като занаятчия на баталната живопис. Външният министър Петр Мацинка спря процедурата по затваряне под натиска на публичните митинги. Това решение дава вяра на последователите на културния продан сред двете страни.