Иран все още може да "спечели" изборите в Ирак
Битката за установяване на състава на идващото държавно управление на Ирак към момента е в ход, само че Иран може да си обезпечи стратегическа победа, тъй като вниманието на висшите външнополитически мъже в Съединени американски щати е погълнато от срещата на върха със Северна Корея. Онези, които са натоварени със задачата да дават отпор на иранското въздействие, са напълно фокусирани върху повторното налагане на глобите (срещу Иран) и не съумяват да оценят смисъла на тази евентуално повратна точка за районното въздействие на Техеран.
Изборите, извършени на 12 май, разпределиха местата в Народното събрание сред мощно фрагментиран набор от политически партии и групи. Иракските политици сега водят сложни договаряния, пробвайки се да сформират жизнеспособна коалиция. Но в този политически развой вземат участие освен иракчани. Чуждестранни сили, най-много Иран и Съединени американски щати, въздействат върху процеса на сформиране на коалиция след всички (състояли се досега) избори. Тези сили са в положение да сближат напълно разнородни политически партии, да им дават тласък да си сътрудничат и могат да работят като арбитри, с цел да се подсигурява, че обещанията, дадени в процеса на създаване на обединението, ще бъдат спазени.
За да се образува държавно управление, е належащо в обединението да влязат минимум 165 депутати в Народното събрание. Три умерени групи - " Сайрун ", " Никма " и " Уатания ", към този момент вече се ангажираха да вземат участие (в коалицията), само че имат дружно 99 места. Ще им бъде мъчно да реализират броя от 165 без американска поддръжка.
В същото време Иран е интензивно зает като брокер в напъните да се сформира различна ръководеща коалиция, която да пази неговите обилни политически, стопански и свързани със сигурността ползи в Ирак. Техеран се стреми да подсигурява, че идващото иракско държавно управление ще продължи процеса на институционализиране на Силите за национална готовност - шиитски паравоенни милиции, свързани с Техеран.
Той желае да не допусне американските сили и тези на (предвождани от Съединени американски щати антиджихадисти) обединението да открият трайно военно наличие в страната. Той желае Ирак безмълвно да застане зад неговите районни цели и в частност да утвърди неговата поддръжка за сирийския режим и за ливанската " Хизбула ". Той желае още да си обезпечи необятен достъп до иракската официална и неофициална стопанска система.
Тези отдавнашни цели на Иран стават изключително належащи предвид на изтеглянето на Съединени американски щати от нуклеарното съглашение с Техеран. Ефектът от възобновените наказания прави
иранския достъп до иракските валутни пазари,
до неговите пазари за импорт и до неговите търговски канали фактори от основно значение за посрещане на идните стопански компликации. Публичното оскърбление, прозиращо зад подхванатото от президента Доналд Тръмп евакуиране от съглашението, също ускорява решимостта на Иран да уголемява районното си въздействие за сметка на Вашингтон.
Администрацията на Тръмп разгласи, че противодействието на районните упоритости на Иран е значим политически приоритет. Съединени американски щати желаят да видят едно ново иракско държавно управление, което или поддържа Вашингтон, или най-малко остава неутрално в районните спорове. Той желае постоянен и единен Ирак, чието държавно управление да откликне на тежненията на сунитите и на кюрдите. Иска също по този начин да продължи да укрепва иракските сили за сигурност, които да лимитират въздействието на (проиранските) Сили за национална готовност, а също по този начин да укрепи способността на страната да се пази от вероятно възобновление на " Ислямска страна ".
Въпреки тези оповестени цели администрацията на Тръмп влага малко старания да въздейства върху процеса на създаване на коалиция. Високопоставени чиновници (във Вашингтон) по този начин и не съумяват да проумеят, че Иран може доста да усили въздействието си, насочвайки процеса на сформиране на иракско държавно управление с далечни и трайни последствия за съотношението на силите сред Иран и Съединени американски щати в Близкия изток.
В резултат на неотдавнашните ми визити на работно ниво в Ирак и Вашингтон останах с усещането, че някои хора се самоуспокояват, че едно ново държавно управление в Ирак ще бъде благосклонно настроено по отношение на Съединени американски щати. Други пък са надълбоко скептични по отношение на способността на Вашингтон да въздейства върху иракската политика.
Най-вероятното бъдещо държавно управление в Ирак е огромна коалиция, включваща всички съществени политически сили. От това обаче по какъв начин ще се стигне до съставянето й ще зависи степента на въздействие на Иран или Съединени американски щати в Багдад. Техеран желае (проиранският) блокът " Фатах ", обвързван с шиитските Сили за национална готовност, да поеме управителна роля в основаването на такава огромна коалиция. Това би изисквало " Фатах " да притегли блока " Наср " на настоящия министър председател Хайдер ал Абади и алианса, управителен от някогашния министър председател Нури ал Малики, както и кюрдските политически партии, които да се причислят към обединението. " Фатах " към този момент има положителни връзки с алианса на Малики и може да убеди Абади да се причисли, обещавайки му да резервира премиерския пост. Кюрдите могат да бъдат привлечени с заричане да се даде на (автономния) район Кюрдистан по-добро икономическо съглашение с Багдад.
Всички тези обещания могат да бъдат скрепени с гаранции от Иран. Ако " Фатах " успее да си обезпечи тези основни съдружни сътрудници, тя няма да може да бъде спряна и останалите партии
ще би трябвало да се борят за присъединяване в обединението,
с цел да си обезпечат значими държавни постове. При подобен излаз " Фатах " ще се окаже в положение да взема най-важните решения за разпределението на министерските постове и да резервира значимите министерства, свързани с стопанската система и сигурността, за себе си. " Фатах " ще бъде главният властови брокер в идващото иракско държавно управление и нейните солидни връзки с Иран ще подсигуряват, че Техеран ще продължи да има забележителна власт в Ирак.
Алтернативата е блокът " Сайрун " на Муктада Садр да поведе процеса на създаване на ръководеща коалиция, привличайки (блока) " Наср " на Хайдер ал Абади, партията " Никма " на умерения шиитски свещеник Амар ал Хаким и кюрдските партии. Макар че Садр сигурно не е проамерикански надъхан, той се пробва да отбрани Ирак от прекомерно иранско въздействие. Силна роля за него в идващото държавно управление е допустимо най-хубавият излаз за Съединени американски щати. От позиция на неговите евентуални иракски съдружни сътрудници обаче Садр е рисков залог. Той слага доста условия към политическите си сътрудници и е в положение бързо да активизира своите поддръжници за всеобщи демонстрации, когато мечтаните (от него) политически цели не се реализират.
Освен това обещанията, давани от Садр, не се подсигуряват от никакъв интернационален състезател, тъй като Съединени американски щати не са надълбоко въвлечени в постигането на тази (коалиционна) договорка, и една коалиция, управлявана от него, ще бъде по-уязвима от раздробяване. Абади и кюрдите може да вземат поради тези фактори и да преценяват, че една договорка с " Фатах " е по-безопасна алтернатива.
Администрацията на Тръмп направи собствен основен приоритет битката против иранското въздействие в Близкия изток, само че на процедура преследва тази цел основно посредством пропадане на нуклеарното съглашение. Пресичането на иранското въздействие в действителност изисква Съединени американски щати да се състезават за образуването на политическите действителности в Близкия изток посредством
мъчително присъединяване в локалните политически процеси,
в това число и посредством изпращането на високопоставени чиновници на администрацията в Багдад, посредством даване на запаси, които могат да се употребяват като тласъци за едно благосклонно ново държавно управление, и посредством подробен надзор над работата на американските представители в Ирак.
В Ирак, наподобява, се върви към дълъг развой на наново броене на подадените на изборите гласове поради обвинявания в изборни измами и поради пожара тези дни в склад за предпазване на бюлетините. Това дава на Съединени американски щати време да възобновят дейното си присъединяване в политическите процеси в Ирак. Но в случай че досегашният метод не се промени, Вашингтон може да пропилее скъпа опция да удържи фронта против експанзията на иранското въздействие в Близкия изток.
Нусайба Юнис е откривател в Чатъм Хаус, управлява стратегия за подготовка за млади водачи в Американския университет в Сулеймания, Ирак, а преди този момент е била шеф на Работната група за бъдещето на Ирак в Атлантическия съвет. /БТА
Всичко, което би трябвало да знаете за: Близък изток (3300)
Изборите, извършени на 12 май, разпределиха местата в Народното събрание сред мощно фрагментиран набор от политически партии и групи. Иракските политици сега водят сложни договаряния, пробвайки се да сформират жизнеспособна коалиция. Но в този политически развой вземат участие освен иракчани. Чуждестранни сили, най-много Иран и Съединени американски щати, въздействат върху процеса на сформиране на коалиция след всички (състояли се досега) избори. Тези сили са в положение да сближат напълно разнородни политически партии, да им дават тласък да си сътрудничат и могат да работят като арбитри, с цел да се подсигурява, че обещанията, дадени в процеса на създаване на обединението, ще бъдат спазени.
За да се образува държавно управление, е належащо в обединението да влязат минимум 165 депутати в Народното събрание. Три умерени групи - " Сайрун ", " Никма " и " Уатания ", към този момент вече се ангажираха да вземат участие (в коалицията), само че имат дружно 99 места. Ще им бъде мъчно да реализират броя от 165 без американска поддръжка.
В същото време Иран е интензивно зает като брокер в напъните да се сформира различна ръководеща коалиция, която да пази неговите обилни политически, стопански и свързани със сигурността ползи в Ирак. Техеран се стреми да подсигурява, че идващото иракско държавно управление ще продължи процеса на институционализиране на Силите за национална готовност - шиитски паравоенни милиции, свързани с Техеран.
Той желае да не допусне американските сили и тези на (предвождани от Съединени американски щати антиджихадисти) обединението да открият трайно военно наличие в страната. Той желае Ирак безмълвно да застане зад неговите районни цели и в частност да утвърди неговата поддръжка за сирийския режим и за ливанската " Хизбула ". Той желае още да си обезпечи необятен достъп до иракската официална и неофициална стопанска система.
Тези отдавнашни цели на Иран стават изключително належащи предвид на изтеглянето на Съединени американски щати от нуклеарното съглашение с Техеран. Ефектът от възобновените наказания прави
иранския достъп до иракските валутни пазари,
до неговите пазари за импорт и до неговите търговски канали фактори от основно значение за посрещане на идните стопански компликации. Публичното оскърбление, прозиращо зад подхванатото от президента Доналд Тръмп евакуиране от съглашението, също ускорява решимостта на Иран да уголемява районното си въздействие за сметка на Вашингтон.
Администрацията на Тръмп разгласи, че противодействието на районните упоритости на Иран е значим политически приоритет. Съединени американски щати желаят да видят едно ново иракско държавно управление, което или поддържа Вашингтон, или най-малко остава неутрално в районните спорове. Той желае постоянен и единен Ирак, чието държавно управление да откликне на тежненията на сунитите и на кюрдите. Иска също по този начин да продължи да укрепва иракските сили за сигурност, които да лимитират въздействието на (проиранските) Сили за национална готовност, а също по този начин да укрепи способността на страната да се пази от вероятно възобновление на " Ислямска страна ".
Въпреки тези оповестени цели администрацията на Тръмп влага малко старания да въздейства върху процеса на създаване на коалиция. Високопоставени чиновници (във Вашингтон) по този начин и не съумяват да проумеят, че Иран може доста да усили въздействието си, насочвайки процеса на сформиране на иракско държавно управление с далечни и трайни последствия за съотношението на силите сред Иран и Съединени американски щати в Близкия изток.
В резултат на неотдавнашните ми визити на работно ниво в Ирак и Вашингтон останах с усещането, че някои хора се самоуспокояват, че едно ново държавно управление в Ирак ще бъде благосклонно настроено по отношение на Съединени американски щати. Други пък са надълбоко скептични по отношение на способността на Вашингтон да въздейства върху иракската политика.
Най-вероятното бъдещо държавно управление в Ирак е огромна коалиция, включваща всички съществени политически сили. От това обаче по какъв начин ще се стигне до съставянето й ще зависи степента на въздействие на Иран или Съединени американски щати в Багдад. Техеран желае (проиранският) блокът " Фатах ", обвързван с шиитските Сили за национална готовност, да поеме управителна роля в основаването на такава огромна коалиция. Това би изисквало " Фатах " да притегли блока " Наср " на настоящия министър председател Хайдер ал Абади и алианса, управителен от някогашния министър председател Нури ал Малики, както и кюрдските политически партии, които да се причислят към обединението. " Фатах " към този момент има положителни връзки с алианса на Малики и може да убеди Абади да се причисли, обещавайки му да резервира премиерския пост. Кюрдите могат да бъдат привлечени с заричане да се даде на (автономния) район Кюрдистан по-добро икономическо съглашение с Багдад.
Всички тези обещания могат да бъдат скрепени с гаранции от Иран. Ако " Фатах " успее да си обезпечи тези основни съдружни сътрудници, тя няма да може да бъде спряна и останалите партии
ще би трябвало да се борят за присъединяване в обединението,
с цел да си обезпечат значими държавни постове. При подобен излаз " Фатах " ще се окаже в положение да взема най-важните решения за разпределението на министерските постове и да резервира значимите министерства, свързани с стопанската система и сигурността, за себе си. " Фатах " ще бъде главният властови брокер в идващото иракско държавно управление и нейните солидни връзки с Иран ще подсигуряват, че Техеран ще продължи да има забележителна власт в Ирак.
Алтернативата е блокът " Сайрун " на Муктада Садр да поведе процеса на създаване на ръководеща коалиция, привличайки (блока) " Наср " на Хайдер ал Абади, партията " Никма " на умерения шиитски свещеник Амар ал Хаким и кюрдските партии. Макар че Садр сигурно не е проамерикански надъхан, той се пробва да отбрани Ирак от прекомерно иранско въздействие. Силна роля за него в идващото държавно управление е допустимо най-хубавият излаз за Съединени американски щати. От позиция на неговите евентуални иракски съдружни сътрудници обаче Садр е рисков залог. Той слага доста условия към политическите си сътрудници и е в положение бързо да активизира своите поддръжници за всеобщи демонстрации, когато мечтаните (от него) политически цели не се реализират.
Освен това обещанията, давани от Садр, не се подсигуряват от никакъв интернационален състезател, тъй като Съединени американски щати не са надълбоко въвлечени в постигането на тази (коалиционна) договорка, и една коалиция, управлявана от него, ще бъде по-уязвима от раздробяване. Абади и кюрдите може да вземат поради тези фактори и да преценяват, че една договорка с " Фатах " е по-безопасна алтернатива.
Администрацията на Тръмп направи собствен основен приоритет битката против иранското въздействие в Близкия изток, само че на процедура преследва тази цел основно посредством пропадане на нуклеарното съглашение. Пресичането на иранското въздействие в действителност изисква Съединени американски щати да се състезават за образуването на политическите действителности в Близкия изток посредством
мъчително присъединяване в локалните политически процеси,
в това число и посредством изпращането на високопоставени чиновници на администрацията в Багдад, посредством даване на запаси, които могат да се употребяват като тласъци за едно благосклонно ново държавно управление, и посредством подробен надзор над работата на американските представители в Ирак.
В Ирак, наподобява, се върви към дълъг развой на наново броене на подадените на изборите гласове поради обвинявания в изборни измами и поради пожара тези дни в склад за предпазване на бюлетините. Това дава на Съединени американски щати време да възобновят дейното си присъединяване в политическите процеси в Ирак. Но в случай че досегашният метод не се промени, Вашингтон може да пропилее скъпа опция да удържи фронта против експанзията на иранското въздействие в Близкия изток.
Нусайба Юнис е откривател в Чатъм Хаус, управлява стратегия за подготовка за млади водачи в Американския университет в Сулеймания, Ирак, а преди този момент е била шеф на Работната група за бъдещето на Ирак в Атлантическия съвет. /БТА
Всичко, което би трябвало да знаете за: Близък изток (3300)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ