Загадката от Ватерло: хилядите загинали са били преработени на тор?
Битката при Ватерло е едно от най-кървавите и съдбоносни сражения в историята на Европа. На 18 юни 1815 година френската войска, командвана от Наполеон Бонапарт, губи решителната борба против съюзническите войски, ръководени от английския херцог Уелингтън и пруския фелдмаршал Блюхер. Над 53 000 души умират на бойното поле край дребното белгийско градче Ватерло, което се намира на юг от Брюксел.
Най-странното е, че при разкопките, правени до момента, не са открити съвсем никакви остатъци от десетките хиляди бойци, починали там. Няма и всеобщи гробове. Британският археолог професор Тони Полард се пробва да разбере какво тъкмо се е случило във Ватерло след сражението. За задачата употребява писма, картини, вестникарски публикации и персонални свидетелства на писатели, поети, художници, дипломати и наблюдаващи, които са живели тогава.
Само няколко дни след борбата, твърди Полард, край Ватерло пристигнали първите сеирджии и мародери. Свидетели описват, че локални хора са плячкосвали облеклата и движимостите на мъртъвците. Според Полард някои даже са отмъквали зъбите на починалите. Освен това, на място пристигнали и доста търговци на кости. " Бойните полета в Европа са евтини източници на кости ", твърди шефът на Центъра за военна археология към Университета в Глазгоу пред списание „ Journal of Conflict Archaeology “.
Кости за торене на аграрни земи
През 20-те години на XIX в. британски вестници оповестяват, че огромни количества кости са били импортирани в Англия, с цел да бъдат по-късно модифицирани в тор. " През двете десетилетия след борбата при Ватерло европейските бойни полета са предоставяли богати ресурси от костен материал, от който може да се прави костно брашно ", показва още Полард. " Това костно брашно е било употребявано като тор преди откриването на суперфосфатите през 40-те години на XIX век. "
Подобни процедури е имало и след " борбата на народите при Лайпциг ", в която армиите на Прусия, Австрия, Швеция и Русия побеждават Наполеон Бонапарт през 1813 година. В сражението умират към 92 000 от участвалите близо 600 000 бойци. През ноември 1829 година вестник " Финит " написа, че шотландски земевладелец е купил цялостен товарен транспортен съд, претрупан с кости от Лайпцигското полесражение. После ги трансформирал в тор, направена от костно брашно.
Част от телата очевидно са били изгаряни. Англичанката Шарлот Итън оповестява, че са били изкопани всеобщи гробове, които обаче не можели да поберат всички трупове. " Ямите бяха изкопани, само че труповете бяха толкоз доста, че се подаваха над изкопите ", написа Итън. Затова ужасяващите камари от тела били покривани с дърва и подпалвани. Други очевидци също разказват горенето на трупове на починалите.
Плячкосване на всеобщи гробове?
Въпреки съществуването на детайлни описания, професор Полард счита за малко евентуално да бъдат открити тези всеобщи гробове. Местата, на които се допуска, че са били погребвани бойци, към този момент са в детайли проучени. Но без триумф. " Като цяло изследванията не съумяха да намерят никакви доказателства за погребални ями, нито пък човешки остатъци ", показва Тони Полард. Според него една от аргументите за това може да е изгарянето на мъртъвците. Дори и това обаче не може да изясни загадката напълно.
Британският археолог допуска, че е изцяло допустимо локалните хора да са упътвали търговците на кости за местонахожденията на всеобщите гробове. Навремето това е било рентабилен и относително елементарен бизнес.
Търсенето продължава
И въпреки всичко наподобява малко евентуално сходно непочтително отношение към мъртъвците да се е приемало като нещо обикновено. " Предстои да се върнем във Ватерло ", споделя археологът Полард. Въз основа на историческите свидетелства той счита да организира разкопки и изследвания на терен. Може би това ще внесе дефинитивна изясненост за ориста на починалите бойци при Ватерло.
Автор: Александър Фройнд
Най-странното е, че при разкопките, правени до момента, не са открити съвсем никакви остатъци от десетките хиляди бойци, починали там. Няма и всеобщи гробове. Британският археолог професор Тони Полард се пробва да разбере какво тъкмо се е случило във Ватерло след сражението. За задачата употребява писма, картини, вестникарски публикации и персонални свидетелства на писатели, поети, художници, дипломати и наблюдаващи, които са живели тогава.
Само няколко дни след борбата, твърди Полард, край Ватерло пристигнали първите сеирджии и мародери. Свидетели описват, че локални хора са плячкосвали облеклата и движимостите на мъртъвците. Според Полард някои даже са отмъквали зъбите на починалите. Освен това, на място пристигнали и доста търговци на кости. " Бойните полета в Европа са евтини източници на кости ", твърди шефът на Центъра за военна археология към Университета в Глазгоу пред списание „ Journal of Conflict Archaeology “.
Кости за торене на аграрни земи
През 20-те години на XIX в. британски вестници оповестяват, че огромни количества кости са били импортирани в Англия, с цел да бъдат по-късно модифицирани в тор. " През двете десетилетия след борбата при Ватерло европейските бойни полета са предоставяли богати ресурси от костен материал, от който може да се прави костно брашно ", показва още Полард. " Това костно брашно е било употребявано като тор преди откриването на суперфосфатите през 40-те години на XIX век. "
Подобни процедури е имало и след " борбата на народите при Лайпциг ", в която армиите на Прусия, Австрия, Швеция и Русия побеждават Наполеон Бонапарт през 1813 година. В сражението умират към 92 000 от участвалите близо 600 000 бойци. През ноември 1829 година вестник " Финит " написа, че шотландски земевладелец е купил цялостен товарен транспортен съд, претрупан с кости от Лайпцигското полесражение. После ги трансформирал в тор, направена от костно брашно.
Част от телата очевидно са били изгаряни. Англичанката Шарлот Итън оповестява, че са били изкопани всеобщи гробове, които обаче не можели да поберат всички трупове. " Ямите бяха изкопани, само че труповете бяха толкоз доста, че се подаваха над изкопите ", написа Итън. Затова ужасяващите камари от тела били покривани с дърва и подпалвани. Други очевидци също разказват горенето на трупове на починалите.
Плячкосване на всеобщи гробове?
Въпреки съществуването на детайлни описания, професор Полард счита за малко евентуално да бъдат открити тези всеобщи гробове. Местата, на които се допуска, че са били погребвани бойци, към този момент са в детайли проучени. Но без триумф. " Като цяло изследванията не съумяха да намерят никакви доказателства за погребални ями, нито пък човешки остатъци ", показва Тони Полард. Според него една от аргументите за това може да е изгарянето на мъртъвците. Дори и това обаче не може да изясни загадката напълно.
Британският археолог допуска, че е изцяло допустимо локалните хора да са упътвали търговците на кости за местонахожденията на всеобщите гробове. Навремето това е било рентабилен и относително елементарен бизнес.
Търсенето продължава
И въпреки всичко наподобява малко евентуално сходно непочтително отношение към мъртъвците да се е приемало като нещо обикновено. " Предстои да се върнем във Ватерло ", споделя археологът Полард. Въз основа на историческите свидетелства той счита да организира разкопки и изследвания на терен. Може би това ще внесе дефинитивна изясненост за ориста на починалите бойци при Ватерло.
Автор: Александър Фройнд
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ