Битката при Сливница е голямо сражение по време на Сръбско-българска

Битката при Сливница е огромно стълкновение по време на Сръбско-българска война, водено в региона на град Сливница, в интервала 5 ноември 1885 - 7 ноември 1885 година (17 - 19 ноември нов стил).

Фронтовата линия при Сливница е разграничена на 3 елементи, а съотношението първоначално е 12 000 българи против 25 000 сърби.

Към 9 часа сутринта на 5 ноември сърбите напредват, само че батареята на капитан Георги Силянов ги отблъсва бързо и без да даде жертви. Българите стартират контраофанзива при село Мало Малово, както е наредил княз Александър I Батенберг, и скоро сръбските елементи са принудени да правят отстъпка. Сражението се води най-вече на този фланг, като сърбите правят непрекъснати набези, само че без триумф.

На левия фланг ситуацията не е толкоз положително за българите. Шумадийската и Моравската дивизия настъпват от юг и югозапад. Срещу тила на моравците, чийто щаб се намира в Брезник и които настъпват към Гургулят, са изпратени 1950 души под командването на капитан Стефан Кисов.

В ранната заран на 7 ноември сръбските войски на северния фланг се съвземат и си връщат част от изгубените терени. Българите контраатакуват. Капитан Марин Маринов - командващ Бдинския полк, подрежда щикова офанзива - „ На нож “, като самичък повежда бойците си и умира в багра.