На днешната дата цар Калоян разгромява латинците при Адрианопол
Битката при Адрианопол от 14 април 1205 година е конфликт сред българска войска, водена от цар Калоян, и кръстоносци от Латинската империя, отпред с император Балдуин I. Тя е извоювана от българите след сполучлива засада.
Източник: bulgarianhistory.org
Автор: доцент Георги Николов, Исторически факултет на СУ
През февруари-март 1204 година цар Калоян, който деликатно следи бързо изменящата се конюнктура на Балканите и очертаващия се погром на Византия от рицари на IV кръстоносен поход, насочва пратеничество до водачите на латинско-венецианската войска. Според един от летописците на Четвъртия поход, Робер дьо Клари, българският държател известява „ висшите барони на армията за това, че в случай че биха желали да го коронясат за крал, с цел да бъде стопанин на земята си Влахия [т.е. България], която той ще има, както и своето кралство от тях, ще им пристигна на помощ за завладяването на Цариград със 100 хиляди въоръжени мъже “.
Очевидно става дума за многочислените кумански пълчища, които българският цар съумява да притегли за нахлуване. След заседание, латинските барони освен че отхвърлят предлагането на цар Калоян, само че декларират, че по всякакъв начин ще му вредят и ще го тормозят. Всъщност, кръстоносци и венецианци към този момент имат документално съглашение за подялбата на завладените балкански земи.
След завладяването на Константинопол от латинците и провъзгласяването на Балдуин І Фландърски за император, цар Калоян още веднъж търси съглашение с новите господари на Босфора. Византийският историк Никита Хониат написа, че когато той „ проводил и пратеници за другарство, било му отговорено да се отнася в писанията си до тях не като василевс с другари, а като прислужник с господари “.
Трети и финален път за спокойно споразумяване на българо-латинските връзки цар Калоян прави през лятото на 1204 година на срещата си с френския аристократ Пиер дьо Брашо. Присмехулно българският държател и хората му споделят на рицаря: „ Сир, удивляваме се доста на огромните Ви рицарски подвизи, а се учудваме доста и на това, което идвате да търсите в тази страна, защото Вие сте от далечни земи, а сте пристигнали да завоювате земя. Нямате ли си – казвали те – земи във Вашата страна, които да обезпечат потребностите Ви? “ Латинците по този начин и не разбрат подигравката.
Калоян търси и намесата на римския папа Инокентий ІІІ, с цел да потуши назряващия спор с латинците. В писмо до него, той написа: „ Също за латинците, които навлязоха в Цариград, пиша на Ваша святост да им пишете да стоят надалеч от моето царство и по този начин моето царство не ще им стори никакво зло; нито пък те нас да не ни зачитат. В случай, че те наченат нещо срещу моето царство и не го зачитат и убият от тези люде, които са ми подвластни, дано Ваша святост да не подозира моето царство, само че всичко да е свободно от съмнение “.
В същото време нападателните планове на нововъзникналата Латинска империя на Босфора са ясно изразени от владетеля на Солун маркиз Бонифаций Монфератски, един от водачите на похода. Той се обръща към латинския император Балдуин І с думите: „ И да отидем, в случай че това е Вашето предпочитание, против Йоан [т.е. Калоян], който е крал на Влахия и България, и владее незаслужено огромна част от земята “.
Междувременно Латинската империя заграбва доста градове и в Тракия, като по този метод доста визира ползите на тукашната византийска аристокрация. Опитите на някои ромеи да преминат на латинска работа среща грубия отвод и на маркиза, и на императора. Тогава останалите без избор византийци се обръщат за протекция към цар Калоян. „ И те му известиха, че ще го разгласят за [свой] император и че всички ще му се подчинят… И те ще му се закълнат, че ще му се подчиняват като на собствен стопанин, а той ще им се закълне, че ще ги ръководи като свои [поданици]. “
Днес, за първи път от две десетилетия, изданието излиза на литературния пазар, с което забравената история на тази почтена българка получава шанса да бъде разказана още веднъж.
За пръв и финален път в историята ромеите оферират на български цар да стане византийски император. През зимата на 1204-1205 година е подписан българо-ромейски съюз. Цар Калоян подрежда на избягалите при него ромеи да се върнат в тракийските градове и да правят каквото могат зло против латинците. Разчитайки на българския цар, напролет на 1205 година византийското население се подвига на въстание из крепостите и селищата в Тракия. Латинската власт в Димотика и Одрин е отхвърлена. Положението на кръстоносните рицари става все по-тежко.
Латинският държател на Пловдив Рение дьо Три е зарязан от сина си, от брат си и от шурей си, които се пробват да избягат в Цариград Те обаче са хванати от ромеите, които незабавно ги предават на Калоян, а той заповядва да им отрежат главите. Започвалрешителен и безсърдечен дуел. Самият Рение дьо Три с 15 рицари се скрива в непристъпния палат Стенимак (дн. Асенова крепост). В това време цар Калоян настъпвал от север със своята армия и многочислени кумански отряди.
В края на март латинците, отпред с император Балдуин І, дожът на Венеция Енрико Дандоло и граф Луи дьо Блуа се насочват към Адрианопол, като повикват латински подкрепления от всички вероятни места наоколо. Западните аристократи си давали сметка, че на карта е заложено цялото им завладяване. Когато стигнали града те виждат, че на крепостните стени и кулите на града се веят флагове и хоругви на цар Калоян.
Венецианският дож Енрико Дандоло
Латинската блокада на града е безплодна. Воините-кръстоносци се пробват да подкопаят стените на крепостта, с цел да създадат проход и да влязат вътре. Положението им се утежнява още повече и от оскъдицата на храна. Затова са изпратени хора, които да се опитат да намерят муниции из близките селища. На 13 април край Адрианопол пристигнала и войската на Калоян. Освен българите тя включвала и 14 000 кумани. Българският държател отделя част от куманите и го изпраща да избие добитъка, предопределен за издръжка на латинците, както и ездитните животни, които пасат към техния лагер. От латинския стан отвръщат с гонене на куманите.
Куманите, обаче се обръщат и като препускат стрелят с лъковете си обратно, обсипвайки латинците със стрели. Латинците си взимат поука от този непредвиден за тях маньовър. Поради това било решено при ново българско нахлуване, никой да не напуща лагера.
В същото време цар Калоян с войската си се прикрива в гористи места и долове. На другия ден, 14 април (Велики четвъртък от буйната седмица) той се изкачва по стръмнините на една височина, откъдето управлява бойните дейности против латинците, оставайки неусетен от тях. Най-напред против латинския лагер е изпратен кумански отряд, воден от вожда Коча. Както и предния ден той съумял да подлъже латинците в гонене. Напред препуска граф Луи дьо Блуа, а след него потегля и Балдуин І.
Леката куманска кавалерия устремно бяга и латинците не усещат по какъв начин са минали почти към 8–10 км. С изтощените си коне латинците попадат на засада, като от всички страни били обградени от свежи български и кумански елементи. Тук Калояновата армия има числено предимство. Множеството обкръжава облечените в тежки доспехи и мъчно преносими латински рицари. Те са сваляни от конете с куки и аркани, а в ръкопашния пердах безмилостно избивани.
Никита Хониат написа: „ Така на тези проклетници бяха прерязвани вратовете им с коси или бяха удушавани с примки, а конете им биваха посичани “. Най-избраната латинска армия, фамозна с хвърлянето на копия е избита. Граф Луи дьо Блуа и над 300 рицари паднали на бойното поле, а оживелите се впуснали в безредно бягство, търсейки избавление.
Битката при Одрин
Император Балдуин е хванат жив. На врата му е омотана верига, а на краката са поставени железа. В този тип е откаран в Търново и хвърлен в тюрма, като не могъл да извърши и една година от властта си на император в Цариград (16 май 1204 – 14 април 1205). Година по-късно, през 1206 година той „ отдал дължимото на плътта “, като евентуално е погубен по заповед на цар Калоян.
През нощта българите стопират преследването, което разрешава на оживелите латинци да се доберат до крепостта Родосто. С това обаче, не свършват бедите на западните пришълци. Скоро след това умира, евентуално от инфаркт, полуслепия 98-годишен венециански дож Енрико Дандоло, който Никита Хониат нарича „ най-старото и многолико зло и подбуда за всички беди на ромеите “.
Така надменността на западноевропейските рицари е дефинитивно сломена. И тримата владетели в Латинската Цариградска империя – Балдуин І, Енрико Дандоло и Бонифаций Монфератски намират гибелта си (последният няколко години по-късно) в следствие от конфликта си с българите. Устремили се към Балканите като див звяр над плячка, латинците не пожелават нито съюза, нито съдействието, нито другарството на българите. Затова и намират своята крах.
От позиция на историята на Европейския югоизток борбата при Одрин има прекомерно основни последствия за политическия живот в района. Страшната латинска мощ изведнъж изчезва, а това дава кураж и на другите балкански владетели да ѝ се опълчат. В това се състои огромното значение на одринското стълкновение. Наистина, в никакъв случай повече Латинската империя не се осмелява да влезе в толкоз съдбоносен дуел с някоя от балканските страни. А наследникът на Балдуин, император Анри (1206-1216) въпреки да реализира известни триумфи против цар Борил (1207-1218) ловко заобикаля директните конфликти с българите.
И в случай че въпреки всичко Латинската Цариградска империя оцелява още половин столетие, това е резултат от нейното приземяване към действителностите на полуострова. В последна сметка борбата при Одрин и нейните значими последствия разкриват парадоксите на балканската средновековна история и решителната роля на Българското царство в нея. Поуките от историческите победи и провали би трябвало да се напомнят. Понякога това е ключ за ориентировка в настоящия политически живот.
Автор: доцент Георги Николов, Исторически факултет на СУ
PETEL.BG се дистанцира през цялото време от съобщаването като изключителна вест на броя на умряли остарели хора в Италия, Испания и други страни с огромен % възрастно население.
Засега няма никакви данни, които да демонстрират, че има някакво нарастване на междинната сезонна смъртност в нито една от страните, което да постанова тази статистика да се оповестява като изключителна вест.
Информирайте се от достоверни източници!
Не се подавайте на операции и на евентуални опити на измамници и политици да употребяват изключителната финансова рецесия за користни персонални цели.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
рекламаФорумФорум--> --> 
реклама
реклама За Петел|Рекламни тарифи|Условия за ползване|Правила|КонтактиВсички права непокътнати © 2011 - 2020 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Източник: petel.bg
Източник: bulgarianhistory.org
Автор: доцент Георги Николов, Исторически факултет на СУ
През февруари-март 1204 година цар Калоян, който деликатно следи бързо изменящата се конюнктура на Балканите и очертаващия се погром на Византия от рицари на IV кръстоносен поход, насочва пратеничество до водачите на латинско-венецианската войска. Според един от летописците на Четвъртия поход, Робер дьо Клари, българският държател известява „ висшите барони на армията за това, че в случай че биха желали да го коронясат за крал, с цел да бъде стопанин на земята си Влахия [т.е. България], която той ще има, както и своето кралство от тях, ще им пристигна на помощ за завладяването на Цариград със 100 хиляди въоръжени мъже “.
Очевидно става дума за многочислените кумански пълчища, които българският цар съумява да притегли за нахлуване. След заседание, латинските барони освен че отхвърлят предлагането на цар Калоян, само че декларират, че по всякакъв начин ще му вредят и ще го тормозят. Всъщност, кръстоносци и венецианци към този момент имат документално съглашение за подялбата на завладените балкански земи.
След завладяването на Константинопол от латинците и провъзгласяването на Балдуин І Фландърски за император, цар Калоян още веднъж търси съглашение с новите господари на Босфора. Византийският историк Никита Хониат написа, че когато той „ проводил и пратеници за другарство, било му отговорено да се отнася в писанията си до тях не като василевс с другари, а като прислужник с господари “.
Трети и финален път за спокойно споразумяване на българо-латинските връзки цар Калоян прави през лятото на 1204 година на срещата си с френския аристократ Пиер дьо Брашо. Присмехулно българският държател и хората му споделят на рицаря: „ Сир, удивляваме се доста на огромните Ви рицарски подвизи, а се учудваме доста и на това, което идвате да търсите в тази страна, защото Вие сте от далечни земи, а сте пристигнали да завоювате земя. Нямате ли си – казвали те – земи във Вашата страна, които да обезпечат потребностите Ви? “ Латинците по този начин и не разбрат подигравката.
Калоян търси и намесата на римския папа Инокентий ІІІ, с цел да потуши назряващия спор с латинците. В писмо до него, той написа: „ Също за латинците, които навлязоха в Цариград, пиша на Ваша святост да им пишете да стоят надалеч от моето царство и по този начин моето царство не ще им стори никакво зло; нито пък те нас да не ни зачитат. В случай, че те наченат нещо срещу моето царство и не го зачитат и убият от тези люде, които са ми подвластни, дано Ваша святост да не подозира моето царство, само че всичко да е свободно от съмнение “.
В същото време нападателните планове на нововъзникналата Латинска империя на Босфора са ясно изразени от владетеля на Солун маркиз Бонифаций Монфератски, един от водачите на похода. Той се обръща към латинския император Балдуин І с думите: „ И да отидем, в случай че това е Вашето предпочитание, против Йоан [т.е. Калоян], който е крал на Влахия и България, и владее незаслужено огромна част от земята “.
Междувременно Латинската империя заграбва доста градове и в Тракия, като по този метод доста визира ползите на тукашната византийска аристокрация. Опитите на някои ромеи да преминат на латинска работа среща грубия отвод и на маркиза, и на императора. Тогава останалите без избор византийци се обръщат за протекция към цар Калоян. „ И те му известиха, че ще го разгласят за [свой] император и че всички ще му се подчинят… И те ще му се закълнат, че ще му се подчиняват като на собствен стопанин, а той ще им се закълне, че ще ги ръководи като свои [поданици]. “
Днес, за първи път от две десетилетия, изданието излиза на литературния пазар, с което забравената история на тази почтена българка получава шанса да бъде разказана още веднъж.
За пръв и финален път в историята ромеите оферират на български цар да стане византийски император. През зимата на 1204-1205 година е подписан българо-ромейски съюз. Цар Калоян подрежда на избягалите при него ромеи да се върнат в тракийските градове и да правят каквото могат зло против латинците. Разчитайки на българския цар, напролет на 1205 година византийското население се подвига на въстание из крепостите и селищата в Тракия. Латинската власт в Димотика и Одрин е отхвърлена. Положението на кръстоносните рицари става все по-тежко.
Латинският държател на Пловдив Рение дьо Три е зарязан от сина си, от брат си и от шурей си, които се пробват да избягат в Цариград Те обаче са хванати от ромеите, които незабавно ги предават на Калоян, а той заповядва да им отрежат главите. Започвалрешителен и безсърдечен дуел. Самият Рение дьо Три с 15 рицари се скрива в непристъпния палат Стенимак (дн. Асенова крепост). В това време цар Калоян настъпвал от север със своята армия и многочислени кумански отряди.
В края на март латинците, отпред с император Балдуин І, дожът на Венеция Енрико Дандоло и граф Луи дьо Блуа се насочват към Адрианопол, като повикват латински подкрепления от всички вероятни места наоколо. Западните аристократи си давали сметка, че на карта е заложено цялото им завладяване. Когато стигнали града те виждат, че на крепостните стени и кулите на града се веят флагове и хоругви на цар Калоян.
Венецианският дож Енрико Дандоло
Латинската блокада на града е безплодна. Воините-кръстоносци се пробват да подкопаят стените на крепостта, с цел да създадат проход и да влязат вътре. Положението им се утежнява още повече и от оскъдицата на храна. Затова са изпратени хора, които да се опитат да намерят муниции из близките селища. На 13 април край Адрианопол пристигнала и войската на Калоян. Освен българите тя включвала и 14 000 кумани. Българският държател отделя част от куманите и го изпраща да избие добитъка, предопределен за издръжка на латинците, както и ездитните животни, които пасат към техния лагер. От латинския стан отвръщат с гонене на куманите.
Куманите, обаче се обръщат и като препускат стрелят с лъковете си обратно, обсипвайки латинците със стрели. Латинците си взимат поука от този непредвиден за тях маньовър. Поради това било решено при ново българско нахлуване, никой да не напуща лагера.
В същото време цар Калоян с войската си се прикрива в гористи места и долове. На другия ден, 14 април (Велики четвъртък от буйната седмица) той се изкачва по стръмнините на една височина, откъдето управлява бойните дейности против латинците, оставайки неусетен от тях. Най-напред против латинския лагер е изпратен кумански отряд, воден от вожда Коча. Както и предния ден той съумял да подлъже латинците в гонене. Напред препуска граф Луи дьо Блуа, а след него потегля и Балдуин І.
Леката куманска кавалерия устремно бяга и латинците не усещат по какъв начин са минали почти към 8–10 км. С изтощените си коне латинците попадат на засада, като от всички страни били обградени от свежи български и кумански елементи. Тук Калояновата армия има числено предимство. Множеството обкръжава облечените в тежки доспехи и мъчно преносими латински рицари. Те са сваляни от конете с куки и аркани, а в ръкопашния пердах безмилостно избивани.
Никита Хониат написа: „ Така на тези проклетници бяха прерязвани вратовете им с коси или бяха удушавани с примки, а конете им биваха посичани “. Най-избраната латинска армия, фамозна с хвърлянето на копия е избита. Граф Луи дьо Блуа и над 300 рицари паднали на бойното поле, а оживелите се впуснали в безредно бягство, търсейки избавление.
Битката при Одрин
Император Балдуин е хванат жив. На врата му е омотана верига, а на краката са поставени железа. В този тип е откаран в Търново и хвърлен в тюрма, като не могъл да извърши и една година от властта си на император в Цариград (16 май 1204 – 14 април 1205). Година по-късно, през 1206 година той „ отдал дължимото на плътта “, като евентуално е погубен по заповед на цар Калоян.
През нощта българите стопират преследването, което разрешава на оживелите латинци да се доберат до крепостта Родосто. С това обаче, не свършват бедите на западните пришълци. Скоро след това умира, евентуално от инфаркт, полуслепия 98-годишен венециански дож Енрико Дандоло, който Никита Хониат нарича „ най-старото и многолико зло и подбуда за всички беди на ромеите “.
Така надменността на западноевропейските рицари е дефинитивно сломена. И тримата владетели в Латинската Цариградска империя – Балдуин І, Енрико Дандоло и Бонифаций Монфератски намират гибелта си (последният няколко години по-късно) в следствие от конфликта си с българите. Устремили се към Балканите като див звяр над плячка, латинците не пожелават нито съюза, нито съдействието, нито другарството на българите. Затова и намират своята крах.
От позиция на историята на Европейския югоизток борбата при Одрин има прекомерно основни последствия за политическия живот в района. Страшната латинска мощ изведнъж изчезва, а това дава кураж и на другите балкански владетели да ѝ се опълчат. В това се състои огромното значение на одринското стълкновение. Наистина, в никакъв случай повече Латинската империя не се осмелява да влезе в толкоз съдбоносен дуел с някоя от балканските страни. А наследникът на Балдуин, император Анри (1206-1216) въпреки да реализира известни триумфи против цар Борил (1207-1218) ловко заобикаля директните конфликти с българите.
И в случай че въпреки всичко Латинската Цариградска империя оцелява още половин столетие, това е резултат от нейното приземяване към действителностите на полуострова. В последна сметка борбата при Одрин и нейните значими последствия разкриват парадоксите на балканската средновековна история и решителната роля на Българското царство в нея. Поуките от историческите победи и провали би трябвало да се напомнят. Понякога това е ключ за ориентировка в настоящия политически живот.
Автор: доцент Георги Николов, Исторически факултет на СУ
PETEL.BG се дистанцира през цялото време от съобщаването като изключителна вест на броя на умряли остарели хора в Италия, Испания и други страни с огромен % възрастно население.
Засега няма никакви данни, които да демонстрират, че има някакво нарастване на междинната сезонна смъртност в нито една от страните, което да постанова тази статистика да се оповестява като изключителна вест.
Информирайте се от достоверни източници!
Не се подавайте на операции и на евентуални опити на измамници и политици да употребяват изключителната финансова рецесия за користни персонални цели.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
КОМЕНТАРИ