Битката за Шенген изисква “топки”
Битката ни за Шенген, както всяка интернационална акция изисква, рутина, изчистена от страсти, изобретателна лобистка акция, а неведнъж и “топки ”. Това написа Соломон Паси в собствен коментар. SafeNews го разгласява без редакторска интервенция:
Нашият Шенген, откакто е контрактуван още на 25 април 2005 година, не е нито непостижима, нито даже задача “с нараснала компликация ”
Още повече, че след 2007 година разполагаме с по-силови преговорни механизми (вето – по-слабият инструмент, или опасност за несъгласие, който е по-силен), за каквито преди този момент можехме единствено да мечтаем. При това договарянията с Австрия и Холандия – за разлика от тези, които сме водили с Либия или Северна Корея – са с европейски демокрации от нашата кръвна група.
Затова Шенген би трябвало да е по-лесно изпълнима задача на фона на извоюваните борби за: участие в НАТО (1990-2004), Европейски Съюз (1990-2005-2007), Съвета за сигурност на Организация на обединените нации (2001-2002-2003), председателството на Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ) (2004), Антарктическия контракт (1993-1998), извеждането на медиците ни от Либия (1999-2007) или за от дълго време забравения “статут на най-облагодетелствана нация ” в Съединени американски щати, извоюван през 90-те.Първата сполучлива лобистка акция на демократична България беше през 1991-1992 година (за участие в Атлантическата асоциация), а последният огромен пробив, за който се сещам, е през 2009 година изборът на Ирина Бокова за общоприет шеф на ЮНЕСКО. Животът ми отреди да съм евентуално единственият, управлявал или взел участие пламенно в съвсем всички от тези акции (а и в много други). Ще споделя тук опита си, в случай че някой реши да се възползва от написаното.
За начало: има ли в дипломатическата готварска книга рецепта за влизането ни в Шенген? Отговор: не, няма
Да стартираме от пропуснатите шансове. Ратификацията на Финландия и Швеция за НАТО беше златен късмет за Румъния и България да договорят едновременното подсилване на северния и южния фланг на Европа, като ние влезем в Шенген, а скандинавците – в НАТО. Подобни благоприятни условия (по други поводи) България е употребила сполучливо два пъти от 2007 година насам, въпреки скептици да имаше и у нас, и на открито. Тактиката ни проработи обаче.Дали и кой ще е идващият сходен късмет, единствено ясновидец може да предскаже, само че водачите ни ще би трябвало занапред да се готвят да се преборят с неизбежните скептици. Освен непредвидимите и непредвидени вероятни шансове има и наложителни принадлежности. (За информация: списък на Атлантическия клуб в България.)
Трите първоначални лоста, които не виждам сега да са задоволително задействани:
1. Румънската връзка
Заедно с Румъния сме влизали в Организация на обединените нации, НАТО, Европейски Съюз, ОССЕ, както и влизали + излизали от Варшавския контракт и Съвет за икономическа взаимопомощ. Шансовете на двете страни са двойно по-големи, в случай че вървят в тандем. Това бяхме осъзнали още през 90-те и първата интернационална акция на държавното управление на НДСВ-ДПС през 2001 година по пътя към НАТО/ЕС беше да договорим с царя и румънския министър председател и външен министър тандема “България – Румъния ”. Този метод би бил сполучлив и през днешния ден, а евентуално и в околните няколко десетилетия. Днес България и Румъния би трябвало да имат също по този начин и лист от ответни ограничения, за чието използване са нужни “топките ”, упоменати в заглавието.
2. Комшийската връзка
От всички фактори по Шенген най-решаваща положителна роля имат заинтригуваните ни съседи. Затова през 2001-2002 година по българска самодейност създадохме формата 2+2 “Турция + Гърция поддържат България + Румъния за НАТО ”. Тази тактичност е универсална и изцяло използвана и през днешния ден, когато Гърция е единствената шенгенска страна без граница с друга шенгенска страна. Тя е най-заинтересована от влизането ни в Шенген. Тристранен формат Гърция – България – Румъния и негови общи дейности биха ускорили и опростили задачата, за което също сме писали и говорили нееднократно.3. Трансатлантическата връзка
Колкото и да ни подлагаха на критика през 2001-2004 година, че търсим американска поддръжка за участието си в Европейски Съюз, това се оказа (неочаквано за по-широката публика) добре работещ механизъм. Правителството на Съединени американски щати и неправителствени организации (на първо място Американският еврейски комитет) имаха доста сполучливи включвания в решителни моменти. Американските специфични служби имат интерес от един по-ефективен и еднороден Шенген и това би трябвало да се употребява, както и българското лоби във Вашингтон. Дискусиите в НАТО също могат да повлияят на Холандия (особено в случай че Герд Вилдерс не стане премиер). Още повече че Холандия има и претендент за генсек на НАТО, за който ще се желае и българското, и румънското “да ”.
4. А най-прекият (днес, на 29 ноември 2023 г.) път към Шенген минава през предизвестие, че няма да подкрепим заключенията на Европейския съвет на 15-16 декември, което би била преговорната нуклеарна бомба, която един път на десетилетие може да се употребява.
P.S.
Каквото и да вършим обаче, в случай че българите не приветстват премиера си в Европа, значи повтаряме приказката за българския котел в пъкъла, от който излизане няма… И когато някой у нас в бъдеще се изкуши да стопира Македония за Европейски Съюз, да знае, че някой във Виена или Хага се изкушава със същия мотив да стопира нас за Шенген.
Д-р Соломон Паси e президент – създател на Атлантическия клуб в България. Бе министър на външните работи (2001-2005), договорил участието на България в НАТО и Европейски Съюз. В интервала 2002-2003 година бе ръководител на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, а година по-късно – ръководител на ОССЕ (Организацията за сигурност и съдействие в Европа).
Източник: 24 часа
Още вести четете в категорията България.
