Бистра Поюклийска е ветеринарен лекар вече 16 години. В момента

Бистра Поюклийска е ветеринарен доктор към този момент 16 години. В момента обслужва 10 обитаеми места в Родопите. Пътува до тях най-вече на стоп.

Родом съм от Триград и работя като ветеринарен доктор – смесена процедура в Девин, където и пребивавам. Това е специалност за хора, които са човеколюбиви и обичат природата и животните, в частност. Невъзможно е да я работиш, в случай че не обичаш животните и не е допустимо да я работиш добре, в случай че си нерешителен човек или в случай че си гнуслив човек “, споделя за себе си младата жена.

Пациентите ѝ са доста разнородни. Шегува се, че лекува от хамстер до мечка. Прави ѝ усещане, че все по-малко са продуктивните животни – коне, кози, овце, крави.



„ Животните ни учат на човещина повече от хората. На първо място бих споделила, че ни учат на признателност. Когато им се помогне, постоянно се чете тяхната признателност в погледа. Учат ни на самообладание, учат ни на примирение, учат ни на заедност, тъй като, когато погледнеш едно животно, те постоянно си сътрудничат в интерес на цялото, до момента в който хората доста постоянно залагаме на индивидуализма и сме много по-егоистични “, споделя Бистра Поюклийска.

За Бистра специалността е цялостна отдаденост. Често лекува без пари. Страниците на бележника ѝ са цялостни със мемоари за вересии. Казва, че от време на време усеща благодарността доста повече от животните, в сравнение с от хората.

Една от най-големите дела в живота ѝ са животните с репродуктивни проблеми. Всяка първа глътка живот във фермата за крави има изключително място в сърцето ѝ.

Ветеринарната лекарка не се тормози от пътуването на стоп.

„ Ако една жена е целомъдрена, няма никакво значение дали се придвижва с рейс, на автостоп или по различен метод. Ако една жена е разкрепостена, нито забрадката ще я защищити. Имало е човек, който ми стопира на стоп и тъй като ме вижда със кърпа ми споделя: аз по принцип не спирам на стоп, само че очевидно си в огромна неволя, щом си така… “, споделя ветеринарната лекарка.



Твърди, че вярата и молитвата са ѝ помагали при лечението на животни.

Благодарна е, че е родена в България и може да практикува специалността си. В кабинета ѝ Бистра е студено. Тя обаче избира старите мебели и скърцащи порти пред предложение за работа в Германия. Щастието за нея е да е при околните си, покрай две редички с няколко кошера с пчели в село Триград.

В момента Бистра Поюклийска написа и книга с разкази за уроците по човещина, които е получила при срещите си с животните.