Във времена на инфлация доброволното пенсионно осигуряване е една от най-печелившите стратегии
Бисер Иванов е Изпълнителен шеф и член на Съвета на шефовете на най-младото пенсионноосигурително сдружение - " ПОД ДаллБогг: Живот и Здраве " ЕАД. Дружеството е записано в средата на 2021 година и от края на годината ръководи три фонда - повсеместен, професионален и непринуден пенсионен фонд.
- Г-н Иванов, какво е мнението Ви за последните пенсионни промени, които предстоят да се случат у нас?
- В последно време пенсиите са във фокуса на вниманието на цялото българско общество. Говори се непрестанно за нарастването им, а не за промяна в системата за пенсионно обезпечаване. Прокламираната цел е да се вдигне минималната пенсия, с цел да няма хора, които да съществуват под линията на беднотия. Като че пенсията е механизъм за изчистване на обществени неравенства, средство за обществена поддръжка, а не отплата за прослужено професионално време. В цялата тази полемика една част от популацията се вълнува от това какъв брой повече пари ще получава идващия месец. А голямото болшинство си споделя: " Какво ще му мисля? Аз надали ще доживея до пенсия! ".
Ние, от " Пенсионноосигурително сдружение ДаллБогг: Живот и Здраве ", считаме че тази философия е пагубна. Неглижирането на времето след пенсия в полза на по-свободното битие през днешния ден може да има съществени отрицателни последици в бъдеще.
- Какъв е процентът на българите, достигнали пенсионна възраст?
- По отношение на концепцията, че надали ще дочакаме пенсията, има причини, които потвърждават, че вероятността да се стигне до този миг е доста по-голяма от противоположната. Средната дълготрайност на живота за България, съгласно Национален статистически институт, е 74 години. Доказано е, че множеството дами, които доближават пенсионна възраст, живеят 20 години по-късно, а мъжете - над 15 година Това е забележителен интервал от време, за който е добре да се мисли в вероятност. Днес би трябвало да се подхващат дейности и да се създадат вложения за заслужен, благополучен и свободен живот след пенсия, с цел да може на следващия ден човек да изживее старините си умерено.
Въпреки че националната статистика регистрира понижаване на междинната дълготрайност на живота в България през последната година, в случай че се огледа по-далеч обратно във времето и в по-големи интервали, наклонността към по-дълъг живот е ясна. С напредването на технологиите и с развиването на медицината дълголетието става по-скоро предписание, в сравнение с изключение.
Затова една от най-печелившите тактики за обезпечаване на бъдещето след пенсионирането е.
- Г-н Иванов, за какво смятате, че е по-добре хората да внасят средства в непринуден пенсионен фонд, вместо да ги държат в банка?
- Във времена на сериозна инфлация всеки, който има скътани бели пари за черни дни, търси метод да ги резервира и умножи. Поради дългите години на дефлация съхраняването на парите в банка става все по-неизгодно - лихвите са към нулата, банковите такси се усилват непрестанно. Цените на парцелите скачат стремглаво. А вложенията в криптовалути, злато или акции от време на време носят прекомерно висок риск.
През 2021 година номиналната рентабилност на доброволните пенсионни фондове съществено надвишава равнището на лихвите по банковите депозити. За последните 5 години тя е доста пъти над тях. От Българската асоциация на сдруженията за в допълнение пенсионно обезпечаване смятат, че към края на 2021 година доходността на пенсионните фондове за интервал от 10 година обратно изпреварва инфлацията за същия интервал, което е прочут запас.
- Как се отрази COVID-кризата и войната в Украйна на сектора?
- COVID-кризата и последвалата незабавно след нея война в Украйна утежняват обстановката за международната стопанска система и надлежно за фирмите, занимаващи се с пенсионно обезпечаване у нас. От началото на годината резултатите на фондовете са отрицателни. Но браншът счита, че към момента има вяра, че до края на годината ще има отплата на постигнатата рентабилност от първото тримесечие.
- Какви преимущества на доброволните пенсионни фондове бихте откроили?
Осигуряването в непринуден пенсионен фонд може да бъде подобаваща опция на животозастраховането, да вземем за пример. За да обясня какво е преимуществото от тази инвестиция, ще изброя няколко обстоятелството:
За направените вноски в непринуден пенсионен фонд се употребява данъчно облекчение в размер до 10% от годишната данъчна основа. Управлението на средствата в пенсионните фондове се контролира от страната. Доброволните фондове имат съществени ограничавания в какви активи (ценни книжа) да влагат. Не се позволяват вложения във високорискови финансови принадлежности. Портфейлът им е закостенял, двугодишното общоприетото отклоняване се движи сред 3 и 9%. С парите на обезпечените лица не могат да се дават заеми или гаранции. Парите на всеки обезпечен се съхраняват в самостоятелна партида. Натрупаната сума се унаследява. При гибел законни наследници или посочени от обезпечения лица имат право да получават наследствена пенсия или да изтеглят средствата от неговата самостоятелна партида. Средствата в самостоятелната партида не подлежат на наложително осъществяване и не могат да бъдат отнети от правосъдни реализатори.
- Г-н Иванов, какво е мнението Ви за последните пенсионни промени, които предстоят да се случат у нас?
- В последно време пенсиите са във фокуса на вниманието на цялото българско общество. Говори се непрестанно за нарастването им, а не за промяна в системата за пенсионно обезпечаване. Прокламираната цел е да се вдигне минималната пенсия, с цел да няма хора, които да съществуват под линията на беднотия. Като че пенсията е механизъм за изчистване на обществени неравенства, средство за обществена поддръжка, а не отплата за прослужено професионално време. В цялата тази полемика една част от популацията се вълнува от това какъв брой повече пари ще получава идващия месец. А голямото болшинство си споделя: " Какво ще му мисля? Аз надали ще доживея до пенсия! ".
Ние, от " Пенсионноосигурително сдружение ДаллБогг: Живот и Здраве ", считаме че тази философия е пагубна. Неглижирането на времето след пенсия в полза на по-свободното битие през днешния ден може да има съществени отрицателни последици в бъдеще.
- Какъв е процентът на българите, достигнали пенсионна възраст?
- По отношение на концепцията, че надали ще дочакаме пенсията, има причини, които потвърждават, че вероятността да се стигне до този миг е доста по-голяма от противоположната. Средната дълготрайност на живота за България, съгласно Национален статистически институт, е 74 години. Доказано е, че множеството дами, които доближават пенсионна възраст, живеят 20 години по-късно, а мъжете - над 15 година Това е забележителен интервал от време, за който е добре да се мисли в вероятност. Днес би трябвало да се подхващат дейности и да се създадат вложения за заслужен, благополучен и свободен живот след пенсия, с цел да може на следващия ден човек да изживее старините си умерено.
Въпреки че националната статистика регистрира понижаване на междинната дълготрайност на живота в България през последната година, в случай че се огледа по-далеч обратно във времето и в по-големи интервали, наклонността към по-дълъг живот е ясна. С напредването на технологиите и с развиването на медицината дълголетието става по-скоро предписание, в сравнение с изключение.
Затова една от най-печелившите тактики за обезпечаване на бъдещето след пенсионирането е.
- Г-н Иванов, за какво смятате, че е по-добре хората да внасят средства в непринуден пенсионен фонд, вместо да ги държат в банка?
- Във времена на сериозна инфлация всеки, който има скътани бели пари за черни дни, търси метод да ги резервира и умножи. Поради дългите години на дефлация съхраняването на парите в банка става все по-неизгодно - лихвите са към нулата, банковите такси се усилват непрестанно. Цените на парцелите скачат стремглаво. А вложенията в криптовалути, злато или акции от време на време носят прекомерно висок риск.
През 2021 година номиналната рентабилност на доброволните пенсионни фондове съществено надвишава равнището на лихвите по банковите депозити. За последните 5 години тя е доста пъти над тях. От Българската асоциация на сдруженията за в допълнение пенсионно обезпечаване смятат, че към края на 2021 година доходността на пенсионните фондове за интервал от 10 година обратно изпреварва инфлацията за същия интервал, което е прочут запас.
- Как се отрази COVID-кризата и войната в Украйна на сектора?
- COVID-кризата и последвалата незабавно след нея война в Украйна утежняват обстановката за международната стопанска система и надлежно за фирмите, занимаващи се с пенсионно обезпечаване у нас. От началото на годината резултатите на фондовете са отрицателни. Но браншът счита, че към момента има вяра, че до края на годината ще има отплата на постигнатата рентабилност от първото тримесечие.
- Какви преимущества на доброволните пенсионни фондове бихте откроили?
Осигуряването в непринуден пенсионен фонд може да бъде подобаваща опция на животозастраховането, да вземем за пример. За да обясня какво е преимуществото от тази инвестиция, ще изброя няколко обстоятелството:
За направените вноски в непринуден пенсионен фонд се употребява данъчно облекчение в размер до 10% от годишната данъчна основа. Управлението на средствата в пенсионните фондове се контролира от страната. Доброволните фондове имат съществени ограничавания в какви активи (ценни книжа) да влагат. Не се позволяват вложения във високорискови финансови принадлежности. Портфейлът им е закостенял, двугодишното общоприетото отклоняване се движи сред 3 и 9%. С парите на обезпечените лица не могат да се дават заеми или гаранции. Парите на всеки обезпечен се съхраняват в самостоятелна партида. Натрупаната сума се унаследява. При гибел законни наследници или посочени от обезпечения лица имат право да получават наследствена пенсия или да изтеглят средствата от неговата самостоятелна партида. Средствата в самостоятелната партида не подлежат на наложително осъществяване и не могат да бъдат отнети от правосъдни реализатори.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ