Бирата е измежду най-старите необятно употребявани алкохолни питиета. Тъй като се създава от зърнени култури, познати от праисторическата ера, и не изисква по-сложна филтрация, тя е била налична под една или друга форма още в античния Близък изток и Китай. Сред първите писмени сведения за бирата е 4 хиляди годишна месопотамска поема.
Днес тя още заема централно място в международния подбор на алкохолни питиета, като европейските пивоварни обичаи се популяризират по света през последните епохи. Така някои от най-популярните марки от други континенти имат европейски корени - например немски при мексиканската Corona или китайската Tsingtao. Същевременно използването на бира по страни в Европа мощно се разграничава поради традициите на всяка страна.
Графиката демонстрира междинната консумация на човек в Европа съгласно асоциацията на европейските пивовари. Тя възлиза на 79 литра или 158 общоприети халби в България, с което страната се подрежда към междинното равнище. Водеща е Чехия със 128 литра - надалеч преди идващите - Австрия с 99 и Германия с 88. В страните, известни със своето вино като Франция, Италия и Гърция, потреблението остана на доста по-ниско равнище сред 30 и 40 литра годишно на човек.
По данни от 2016 на Световната здравна организация най-популярните алкохолни питиета в България са дестилатите, като 43% от чистия алкохол се приема посредством такива, а 39% - посредством бира. Виното дава отговор за множеството от остатъка. В Чехия картината наподобява друго - бирата господства с 54%, като останалата консумация е разграничена почти равно сред дестилати и вино. Във Франция пък предстоящо води виното с цели 59%.
В проучване на българските семейства Националния статистически институт (НСИ) преглежда и потреблението на бира по подоходни групи - децили. Докато на-бедните 10% от семействата попадат в първия децил, най-богатите са в десетия. Абсолютните стойности на Национален статистически институт от към 30 литра на човек годишно наподобяват неточни и занижени двойно по отношение на тези на пивоварите, което евентуално се дължи на методологията. Все отново те следват общата наклонност на потреблението, при която тези с по-високи приходи използват най-вече алкохол. Любопитно е, че в долната половина на разпределението съвсем не се следи разлика. Така с повишаването на приходите сред първия и шестия децил потреблението на бира в България остава съвсем непроменена.
Според Съюза на пивоварите в България продажбите у нас, измерени като количество, остават съвсем непроменени през последните години - малко над 5 млн. хектолитра. В промишлеността са заети 25 хиляди души, а нейният принос към бюджета възлиза на 435 млн. лева Данните демонстрират, че пазарът в близкото минало не пораства макар останалото икономическо развиване. Подобна наклонност се следи и в други страни, в които потреблението на алкохол остава непроменена или спада през последните години. Същевременно на пазара в обичайни “пивни ” дестинации като Германия все по-успешно навлиза безалкохолната бира, чието произвеждане там нараства със 109% сред 2013 и 2023, до момента в който общото количество алкохолна бира последователно спада от десетилетия.
Макар бирата да е известна напитка в България, нейното ползване на надвишава значимо това в ред европейски страни. Консумацията на дестилати (напр. ракия или водка) дава отговор за огромен дял от потреблението на алкохол у нас, а продажбите на бира остават статични през последните години. В бъдеще е допустимо или прекосяване на повече консуматори към по-слаби питиета като нея, или следване на европейската наклонност за общ спад в продажбите на алкохол.
Иван е горделив варненец и икономист със пристрастеност към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и Съединени американски щати, а в свободното си време обича да учи обществото от структурната му страна - посредством данни. През 2019 основава Землевеж - платформа в обществените мрежи, където показва света и България в цифри. Там той смила комплицирани тематики по наличен метод със стотици инфографики, достигащи до растяща публика от младежи и възрастни.
Днес тя още заема централно място в международния подбор на алкохолни питиета, като европейските пивоварни обичаи се популяризират по света през последните епохи. Така някои от най-популярните марки от други континенти имат европейски корени - например немски при мексиканската Corona или китайската Tsingtao. Същевременно използването на бира по страни в Европа мощно се разграничава поради традициите на всяка страна.
Графиката демонстрира междинната консумация на човек в Европа съгласно асоциацията на европейските пивовари. Тя възлиза на 79 литра или 158 общоприети халби в България, с което страната се подрежда към междинното равнище. Водеща е Чехия със 128 литра - надалеч преди идващите - Австрия с 99 и Германия с 88. В страните, известни със своето вино като Франция, Италия и Гърция, потреблението остана на доста по-ниско равнище сред 30 и 40 литра годишно на човек.
По данни от 2016 на Световната здравна организация най-популярните алкохолни питиета в България са дестилатите, като 43% от чистия алкохол се приема посредством такива, а 39% - посредством бира. Виното дава отговор за множеството от остатъка. В Чехия картината наподобява друго - бирата господства с 54%, като останалата консумация е разграничена почти равно сред дестилати и вино. Във Франция пък предстоящо води виното с цели 59%.
В проучване на българските семейства Националния статистически институт (НСИ) преглежда и потреблението на бира по подоходни групи - децили. Докато на-бедните 10% от семействата попадат в първия децил, най-богатите са в десетия. Абсолютните стойности на Национален статистически институт от към 30 литра на човек годишно наподобяват неточни и занижени двойно по отношение на тези на пивоварите, което евентуално се дължи на методологията. Все отново те следват общата наклонност на потреблението, при която тези с по-високи приходи използват най-вече алкохол. Любопитно е, че в долната половина на разпределението съвсем не се следи разлика. Така с повишаването на приходите сред първия и шестия децил потреблението на бира в България остава съвсем непроменена.
Според Съюза на пивоварите в България продажбите у нас, измерени като количество, остават съвсем непроменени през последните години - малко над 5 млн. хектолитра. В промишлеността са заети 25 хиляди души, а нейният принос към бюджета възлиза на 435 млн. лева Данните демонстрират, че пазарът в близкото минало не пораства макар останалото икономическо развиване. Подобна наклонност се следи и в други страни, в които потреблението на алкохол остава непроменена или спада през последните години. Същевременно на пазара в обичайни “пивни ” дестинации като Германия все по-успешно навлиза безалкохолната бира, чието произвеждане там нараства със 109% сред 2013 и 2023, до момента в който общото количество алкохолна бира последователно спада от десетилетия.
Макар бирата да е известна напитка в България, нейното ползване на надвишава значимо това в ред европейски страни. Консумацията на дестилати (напр. ракия или водка) дава отговор за огромен дял от потреблението на алкохол у нас, а продажбите на бира остават статични през последните години. В бъдеще е допустимо или прекосяване на повече консуматори към по-слаби питиета като нея, или следване на европейската наклонност за общ спад в продажбите на алкохол.
Иван е горделив варненец и икономист със пристрастеност към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и Съединени американски щати, а в свободното си време обича да учи обществото от структурната му страна - посредством данни. През 2019 основава Землевеж - платформа в обществените мрежи, където показва света и България в цифри. Там той смила комплицирани тематики по наличен метод със стотици инфографики, достигащи до растяща публика от младежи и възрастни.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ