ЕС не успява да изпълни целите за биоразнообразието до 2020 г.
Биоразнообразието на територията на Европейския съюз продължава да понижава с бързи темпове, макар подхванатите старания, сочи нов отчет, оповестен от Европейската организация за околната среда. Документът, озаглавен , публично удостоверява, че Европа е надалеч от осъществяването на главните цели, заложени в Стратегията за биоразнообразието до 2020 година, а крайният период наближава. Анализът дефинира неустойчивото земеделие, горското стопанство, разрастването на градовете и повсеместното замърсяване като водещи аргументи, предизвикващи сериозен срив в европейското биологично многообразие.
Докладът на организацията включва тревожни констатации за загубата на типове, а също и удостоверява наклонността на ускорение на спада от последната оценка отпреди пет години. Притеснително е, че 81 % от местообитанията през днешния ден имат статус „ в неприятно положение “, като повече от 1/3 не престават да се утежняват. Също толкоз притеснителна е и обстановката с типовете: 60 % от тях имат статус „ в неприятно положение “, а едвам 6 % демонстрират наклонност към възстановяване. Проучването сочи, че най-сложно се оправят рибите, като 38 % от тях са с „ неприятен “ природозащитен статус, а положението на половината от типовете риби и земноводни продължава да се утежнява.
В тази връзка природозащитната организация WWF припомня, че есетровите риби са избрани от Международния съюз за отбрана на природата като най-застрашената група от типове в света. За благополучие, през днешния ден последните размножаващи се есетрови популации в Европейския съюз са се съхранили в долното течение на Дунав – на границата сред България и Румъния, както и в Черно море. През 2014 и 2015 година WWF стана първата природозащитна организация, която извърши зарибяване на Дунав, като пусна в басейна на реката 50 000 есетрови риби от типа чига. Оттогава насам WWF прави регулярни зарибявания на Дунав, целящи да опазят типа от изгубване.
„ От прекомерно дълго време свръхуловът, съпътсващият улов и разрушителните способи за рандеман се показват като движеща мощ зад утежняването на водната среда. Наред с по-доброто използване на разпоредбите за стабилно ползване, ключът към възобновяване на морското биоразнообразие остават предпазените територии, които оферират убежища на застрашените типове “, сподели Александър Корнет от офиса на WWF за Европейски политики. „ Наложително е Европейски Съюз и държавите-членки да обезпечат ефикасна отбрана за най-малко 30 % от нашите морета – цел, чието значение за възобновяване на природата се признава от Стратегията за биологичното многообразие. “
Със своята оценка организацията насочва незабавен апел към държавите-членки да засилят дейностите си по използване на съществуващото европейско законодателство в региона на околната среда, в това число да подсигуряват съществуването на задоволително финансов и човешки запас за ефикасна отбрана на природата. На равнище Европейски Съюз организацията приканва за полагане на старания за справяне с главните мотори на естествените загуби и за превръщането на Общата селскостопанска политика и Общата политика в региона на рибарството в ефикасни принадлежности за отбрана на биологичното многообразие.
„ България носи сериозна отговорност за непостигането на задачите, заложени в Стратегията за биоразнообразието 2020. Това ясно проличава от двете хоризонтални наказателни процедури против страната ни “ , разяснява Добромир Добринов, специалист по природозащитно законодателство във WWF България . „ Първата процедура е за непровеждане на оценки за степента на влияние на проекти и планове, оказващи обилни негативни въздействия върху зоните от мрежата „ Натура 2000 “. А втората – за необявяване на предпазени зони по директивата за хабитатите с съответни консервационни цели и ограничения за отбраната на намиращите се там типове и местообитания. “
С оглед неспазването на крайния период за 2020 година, Европейската комисия неотдавна показа тактика за биологично многообразие до 2030 година с амбициозни цели за запазване и възобновяване на природата. Според специалистите тя към момента може да докара до смяна в положението на околната среда, само че единствено в случай че държавите-членки застанат зад нея и се съсредоточат върху цялостното използване на всички нужни ограничения.
