Биографиите им са впечатляващи, но все още не е сигурно

" Биографиите им са впечатляващи, само че към момента не е несъмнено дали Кирил Петков и неговите хора ще спазят основното си заричане: да освободят България от изконното зло на корупцията. " Коментари в задграничните медии:

Новият министър председател на България

Международните медии отделят през днешния ден съществено внимание на. Във всички изявления участват няколко основни момента: четирипартийната коалиция предпочитано желае да се бори против корупцията и да реализира правосъдна промяна, новият политически екип в Министерския съвет се отличава с висока начетеност,. Кореспондентът на немската социална медия АРД извежда в подзаглавие „ Западно насочена България? “ и апропо написа: „ Правителственият началник Кирил Петков е считан за прагматичен политик, който постоянно търси решение. Петков към този момент оповести, че има намерение да задълбочи интеграцията на България в Европейски Съюз и в НАТО и да форсира диалозите за решение на спора със прилежаща Северна Македония “.
Редакцията предлага
" Дипломата от първокласен университет не е гаранция за триумф "

По същата тематика балканският експерт на „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг “ (ФАЦ) Михаел Мартенс отбелязва: „ Европолитическият курс на София надали ще се промени. България и отсега нататък ще блокира старта на договарянията за еврочленство на Северна Македония. Новата външна министърка Теодора Генчовска, абсолвентка на Военната академия в София, се счита за близка до президента Радев. А в „ историческия спор “ със Северна Македония, в чиито рамки София слага под подозрение идентичността на македонците, президентът пази националистическа позиция. Такава е позицията и на по-голямата част от софийската политическа класа “.

Във връзка с новото държавно управление в България авторитетното издание „ Политико “ пък напомня: „ София се тресе от рецесия на правовата страна още от лятото на 2020, когато хиляди излязоха на митинги против корупцията и с искане за оставката на тогавашния министър председател Бойко Борисов “.

За настояванията за оставки от предишното лято написа и немският „ Зюддойче Цайтунг “, който също излиза със публикация за новия български кабинет: „ Кирил Петков. Последният се счита за централна фигура в слабата и корумпирана българска правова страна. През предходната година да вземем за пример той провежда обиск на сериозния към държавното управление президент, в следствие от което протестиращите по улиците на София желаеха оставката на Гешев. “

В своя просторен разбор във ФАЦ, озаглавен " Харвардският опит ", Михаел Мартенс слага акцент върху и в тази връзка посвещава по няколко забавни фрази на всяка от четирите партии в обединението:

„ Биографиите им вършат усещане, само че към момента не е несъмнено дали Петков и неговите хора ще спазят основното си заричане да освободят българската политическа система и най-много правораздаването от изконното зло на корупцията. Защото от единствено себе си се схваща, че лаврите на дипломата от първокласен университет не са гаранция за триумф в политиката ", написа Мартенс и отбелязва, че компликациите идват точно от комплицираната четирипартийна структура, в която две от партиите се считат за несигурни сътрудници:

Кирил Петков с членовете на новия кабинет

„ Едната е добре познатата Българска социалистическа партия. Да, 30 години след разпадането на Варшавския контракт на нея към този момент не може да ѝ се пришива етикетът „ посткомунистическа “ - сегашната партийна лидерка Корнелия Нинова е била на 21 години, когато Източният блок се разпадна. Въпреки това обаче съществуват съществени подозрения в саморекламата на партийното управление, съгласно което Българска социалистическа партия се била трансформирала в реформаторска мощ. Срещу това изказване приказват честите националистически изяви на Нинова, както и близостта на части от партията с Путинова Русия. “

" На Демократична България може да се разчита "

По-нататък Мартенс написа: „ Не е ясно още и по какъв начин ще се държи на власт партията Има Такъв Народ на шоумена Слави Трифонов. Тази нова политическа мощ напоследък правеше усещане най-много със своя коренен популизъм. След като партията му завоюва изборите през юли, Трифонов разигра пагубен театър от неумелост и самонадценяване, след което се провали при опита да сформира държавно управление “.

Авторът цитира наблюдаващи в София, съгласно които партията на Трифонов в това време е станала по-прагматична: „ За бъдещия триумф на новата коалиция е доста значимо тези наблюдаващи да се окажат прави. Колкото до четвъртия и минимален съдружен сътрудник, „ Демократична България “, на него може да се разчита. В новия кабинет Демократична България поема правораздаването и опазването на околната среда, а фрагментите и програмата на партията ни карат да чакаме, че обещанията за промени са съществени “.