100 години от рождението на първата жена кинорежисьор в България: Бинка Желязкова, за която киното беше религия
Бинка Желязкова е първата жена кинорежисьор в България и една от дребното дами режисьорки в света през 50-те и 60-те години на ХХ век, които снимат игрално кино. Тя оставя в историята на българското кино седем игрални и два документални кино лентата. На 15 юли си спомняме за във връзка 100-годишнината от нейното рождение. Тя работи в тандем със своя брачен партньор - сценариста Христо Ганев.
" Талантлива, ексцентрична и храбра бунтарка с сложна орис, дружно със брачна половинка си Христо Ганев – сценарист и стихотворец. Свободни, истински и метафорични, много от филмите им са приветствани на интернационалните фестивали, само че в България са покосявани от тоталитарната цензура ", означават кинокритиците. Жена с темперамент, която остава вярна на себе си и на своите правила. Неслучайно я назовават " Желязната " Бинка.
" Моята тематика в изкуството е съпротивата - в най-широкия смисъл на думата. Съпротива към всичко, което ни пречи да останем правилни на себе си, на концепциите, за които се борим, на обкръжаващите ни хора ", споделя приживе именитата режисьорка.
Христо Ганев е сценарист на " Животът си тече безшумно... " (1957), " А бяхме млади " (1961), " Последната дума " (1973), " Басейнът " (1977), " Голямото нощно къпане " (1980), " Нощем по покривите " (1988), които Бинка Желязкова снима като режисьор. Нейният филм " Привързаният балон " (1967) е по сюжет на Йордан Радичков. Бинка Желязкова е режисьорка и на документалните филми " Нани-на " (1982) и " Лице и опако " (1982). " Животът си тече безшумно... " и " Привързаният балон ", както и документалните филми на режисьорката, отдадени за дамите от Сливенския затвор, са спрени от цензурата и излизат на екран чак след измененията през 1989 година
И Бинка Желязкова, и Христо Ганев остават на честни позиции както в творчеството си, по този начин и във всичките си обществени действия. Всички, докоснали се до този извънреден тандем в българското кино, споделят, че двамата кинотворци излъчват изключително достойнство и достолепие.
Lupa.bg се обърна към актьорите Деляна Хаджиянкова, Ники Сотиров и Любен Чаталов, които са се снимали във кино лентата на Бинка Желязкова да споделят своето чувство за нея като персона и режисьор. Думи за Бинка Желязкова показа и режисьорът Коста Биков, който е бил неин помощник режисьор в някои от филмите.
Деляна Хаджиянкова: Бинка Желязкова е изключителна жена, да фотографирам с нея бе сбъдната фантазия
Да снима с Бинка Желязкова е сбъдната фантазия за Деляна Хаджиянкова. Талантливата актриса още като млада прави изключителна роля във кино лентата „ Нощем по покривите ”, който излиза на огромен екран през 1988 година Тя е в ролята на Малката Надежда.
„ Този филм е моя сбъдната фантазия. Има доста неща в живота ми, за които съм мечтала доста мощно. Те са ми се случили не тогава, когато съм очаквала, само че се случват. Да фотографирам с Бинка Желязкова е сбъдната фантазия.
За положително или за неприятно, аз съм от тези генерации, които са гледали нейните филми. Когато съм ставала актриса съм мечтала за нея. Мечтала съм за Бинка Желязкова и за Христо Ганев и съм си казвала: „ Господи, несъмнено в никакъв случай няма да фотографирам при тях. Сигурно в никакъв случай няма да се докосна до тези фигури ", прочувствена е Деляна Хаджиянкова.
Снимка: Фелия Барух
" За мен присъединяване в „ Нощем по покривите ” беше голямо събитие. Когато ми се обадиха за кастинг бях на море. Явих се на кастинга и тръгвайки си от него си споделих: „ Никога няма да ми се обадят ”. Мина един месец и аз даже си помислих, че фотосите към този момент са почнали. Изведнъж обаче ми звъннаха и ми споделиха, че съм поканена за ролята на Малката Надежда. Това е един от неописуемите адреналини. Почувствах се на седмото небе. Ако съществува такова небе към този момент го познавам. Бях доста, доста щастлива. За мен това беше вдъхновяваща среща ", върна се 35 години обратно даровитата актриса.
Деляна Хаджиянкова като Малката Надежда в " Нощем по покривите "
" Бинка Желязкова е изключителна жена, изключителна персона. Тя ме е научила на доста неща.
Аз в нейно име постоянно съм с маникюр, постоянно с лек грим, тъй като от нея знам, че дамата постоянно би трябвало да наподобява извънредно добре, да е на равнище, въпреки тогава да съм била доста млада. Защото Малката Надежда въобще не беше някаква накипрена и гримирана Надежда. За мен беше голяма чест да работя и с Бинка Желязкова, и с Христо Ганев, и с всички сътрудници актьори. За мен това беше голямо учебно заведение. Обожавам тези хора. Бинка Желязкова е една от най-великите дами в българското и международно кино. Винаги си припомням за нея и за Христо Ганев с признателност и обич ", показа Деляна Хаджиянкова.
Ники Сотиров: За Бинка Желязкова киното беше богослужение
Ники Сотиров разкри, че от първата си среща с Бинка Желязкова, с която снима " Голямото нощно къпане ", се отнася с доста обич и с доста приятелско възприятие към нея.
" Тя обичаше самоиронията. В продукцията се говореше, че „ Желязкова се кове, до момента в който е гореща. “ Мило й ставаше, когато дочуеше тази имитация, въпреки че никой не й е казвал по този начин окончателно. Бинка е една желязна жена, неслучайно е Желязкова. Жена, която постоянно е стимулирана да прави огромно, европейско и международно кино. Всеки подробност, всеки кадър можеш да си го изрежеш от 35-милиметровата лента, да си го увеличиш и да си го сложиш на стената у дома.
Бинка дружно с оператора Пламен Вагенщайн, светла памет и на двамата, реализираха този резултат в " Голямото нощно къпане. Сценарият на Христо Ганев е брилянтен. Но той даваше независимост и на Бинка, и на актьорите. Ние обсъждахме всяка сцена и когато някой раждаше нещо по-креативно от това, което беше в драматургията, Бинка и Христо нямаха нищо срещу то да влезе в снимачния развой ", описа пред Lupa.bg един от най-популярните и обичани артисти.
Ники Сотиров показа и някои изключително прочувствени и даже рискови моменти от фотосите на " Голямото нощно къпане ".
" С Янина Кашева преживяхме една от най-странните нощи преди на сутринта да снимаме гореща любовна сцена. Любовта на нашите герои е утопична, тя съществува, само че е без бъдеще и по тази причина споделям, че е утопична. Много мъчителна, това са хора от разнообразни съсловия, доста интелигентни, доста се обичат, само че действителностите – приказвам за драматургията, която беше основал Христо, беше такава, че тази обич не можеше да продължи. Преди фотосите на тази гореща любовна сцена Бинка ни извика, дълго говорихме, говорихме за всеки един кадър, от кое място потегля камерата, какво тъкмо се случва, какво си споделят в този миг, би трябвало ли да има думи или всичко е око, жест, милувка.
Бинка ни донесе един албум на Йеронимус Бош. Тя смяташе, че нещо от неговите картини като сила, като химия, като обръщение е в тази голяма обич, която няма никакво бъдеще. Иначе ние трябваше да снимаме любовната сцена на сутринта, когато не е изключително удобно за актьорите да снимат сходен вид подиуми и то в една дюна на 40 градуса.
Но задачата да правиш кино с Бинка Желязкова не търпи взаимни отстъпки, камо ли мрънкане.
Тя, както и Въло Радев, прочувствено и психически доста работеха с актьорите. Това са двата колоса, до които съм се докоснал и това остава за цялостен живот. Ти пиеш вода от извора на киното. Бинка Желязкова и Въло Радев са двамата доста огромни режисьори за мен в българското кино. Разбира се има и друго, само че в тази ситуация приказвам за моите персонални контакти. Бинка и Въло вадеха запас от актьорите, дешифрираха ги по някакъв метод, без актьорите да подозират, че носят този запас. Имаше някаква мистичност в нейната работа и необикновен обред. За режисьорите от нейното потомство киното беше богослужение ", прям бе артистът.
" Мисля, че се един първокласен филм. " Голяото нощно къпане " мина с заслужен триумф в Кан. След излъчването на кино лентата френска продуцентка беше изпратила до редакцията на „ Българско кино “ писмо до мен и покана да се срещнем в София. Това писмо беше крито от мен безусловно съзнателно и целеустремено 5 години. Имах другари в тази редакция, които ми го демонстрираха след 5 години, когато то към този момент нямаше нито фактическа, нито морална стойност и годност. Гледам с подигравка и смешка на този факт ", сподели още Ники Сотиров.
" По сюжет Яна Кашева плува като рибка, аз плавам като ютия. В живота аз плавам като рибка, Яна Кашева - като ютия. От едни 4-5 метра скачаме дружно във водата, Яна ми прави мъртва хватка и с хиляда зора съумяваме да изплуваме и двамата, като аз я вардя да не се удави. Това беше комично от камбанарията на времето ", показа артистът.
Има обаче и още един случай, много трагичен, който за благополучие приключва без жертви. " По сюжет аз би трябвало да се давя. И вторият оператор на кино лентата Емил Димитров-Графа ми споделя: „ Вземи за всеки случай едни плавници, морето е неспокойно, има мъртво неспокойствие. “ Аз съм на 100-150 метра от брега. Това се случва при варварските скали.
И Бинка крещи с мегафона: „ Удави се като хората, пудро такава, стига си се правил, суетнико “. Разбира се, тя го споделя това с доста обич, въпреки че в профил може да звучи необичайно за хората, които са отвън киното. Много се обичахме с нея.
В един миг обаче, след два часа престой във водата, ме пое някакво гадно, студено течение, спасителите към този момент ги нямаше, нито знаех къде им е лодката, нито ги виждах, и в един миг аз стартирам да се давя в действителност. Отказа ми десният крайник.
Започвам да крещя: „ Помощ! Помощ! Помощ! “ И Бинка споделя: „ Това е! „ Оскар “ за давене! Браво! “ И екипът си потегли, а аз продължих да се давя. За благополучие същият този огромен другар Емчо Димитров-Графа ми беше дал голяма безвредна игла, която беше в банския ми. Надупчих крепко бедрото на десния крайник и някак си съумях да изляза на брега и за към половин минута съм изгубил схващане. На другия ден се разчу какво е станало. Видяхме се с Бинка и тя ми сподели: „ Ти го направи ужасно, от кое място да знам, че се давиш същински. “
Това са иронията и капризите на тази специалност, само че пък е толкоз хубаво да снимаш кино. Има необикновен адреналин. Разтрепервам се без значение дали фотографирам студентски филм или американски филм, или пък фотографирам с едни от най-големите български режисьори. Радвам се, че с помощта на хора като Бинка и Въло киното се трансформира в безспорна вяра и в безспорна религия, че единствено посредством него светът е по-добър. И да има повече обич, другояче всичко се обезсмисля. Поклон до земята, шапки долу и доста обич и бездънен, бездънен почит за Бинка Желязкова! ", са трогателните думи на Ники Сотиров.
Любен Чаталов: Бинка Желязкова ме научи, че киното е обич
" Снимал съм два кино лентата с Бинка Желязкова - „ Голямото нощно къпане “ и „ Нощем по покривите “. Единия го снимахме пет месеца, другия – три месеца. Помня доста добре снимачния развой, тъй като нищо не минаваше метър през Бинка. Тя ме научи, че нищо не трябва да се минава метър и да се прави просто ей по този начин. Това е като в любовта - човек не трябва прави обич и секс метър. А киното е обич ", показа обичаният артист Любен Чаталов.
" На пръв взор Бинка Желязкова беше строга жена, всяваше почит във всички, които работеха с нея. Всъщност тя беше меко прокълнат създател, в случай че мога по този начин да се изразя. Защото един създател не може да бъде отстъпчив, не може да бъде и прокълнат същински. Бинка Желязкова знаеше какво прави – тя има общо девет кино лентата, от които седем игрални. Големите доайени в българското кино като Бинка Желязкова и Въло Радев – имат седем игрални кино лентата. Питали ли сте се за какво действително са толкоз малко? Защото те осмисляха какво вършат.
Сега всеки снима филми – станало-нестанало, няма значение. Сега някои работят на правилото: дай да съберем 10 души артисти, да напишем едно сценарийче, да вземем парите на Филмовия център.
При Бинка нещата не стояха по този начин. Бинка Желязкова и Христо Ганев бяха хора с чест. Преди да стартира да снима тя обмисляше – би трябвало ли, заслужава ли си, какво ще опише на света, на себе си, на сътрудниците, на артистите. Има ли какво да каже с този филм, за какво го споделя, по какъв начин го споделя.
Днес нещата не стоят по този начин и по тази причина не са отговорни младите режисьори. Виновна е системата, която споделя: „ Дай за 20 дни да заснемеш нещо и това е. ” Преди не беше по този начин, изключително при Бинка Желязкова. Мисълта ми е, че тя изпитваше голямо почитание към киното. Според мен същинското кино изчезна 10-15 години след Бинка Желязкова и Въло Радев. Това към този момент не е кино. Това е „ Аватар ”, това са комикси и небрежно разказани истории, които се гледат бързо и по-късно се не помнят. Времето е такова – нямаме време да се замислим. Докато Бинка можеше да мисли ", даде своя коментар артистът.
" Никога няма да я не помни на терена. Тя не пушеше, само че ядеше семки. В един миг станахме по-близки, въпреки че не можех да й приказвам на „ ти ”. И я попитах за какво яде семки и тя отговори с усмивка: „ За да не експлодирам ”. Бинка запазваше хладнокръвие, когато някой правеше неточности. Както споделяше Слабаков: „ В киното висене му е майката ”. А Бинка знаеше да виси. Но тя в действителност не е висяла, а е мислила.
Когато кажа Бинка, незабавно се сещам за Христо. Винаги ги свързвам двамата, не мога иначе. Тандемът Бинка Желязкова-Христо Ганев е паметен. Бинка забрани на Христо като сценарист да се явява на терена, с цел да не разсейва артистите.
Веднъж до момента в който седяхме към огъня и чакахме да донесат кожуха на Бинка, тъй като ние влязохме края на ноември във водата и снимахме през нощта, се чу свиркване. Погледнах и видях Христо Ганев, който ми сподели: „ Тихо, ела, ела, да не ме чуе Бинка. Студено ли ви е? Ето пийнете по една глътка и не й казвайте, че съм тук. “ Вероятно Бинка е знаела, само че това основава една атмосфера на фамилиарност по време на фотоси, която едва ли различен има време или предпочитание да го прави. Но те го правеха красиво по някакъв метод и с обич към всички нас.
Когато Бинка се разболя Христо не излезе 10 години от вкъщи им и се грижеше за нея. Никога не съм чувал пояснение в обич сред тях обществено. Вероятно те са си имали своите откровения уединено. Но бих желал да кажа, че това е обич. Хората, които се обичат между тях не могат да не вършат същото и в киното, с това, което вършат. А Бинка и Христо обичаха актьорите. Бинка не е на 100 години. Тя е жива, до момента в който има хора, които я помнят. Докато съществува киното би трябвало да помнят нея. Хора като Бинка Желязкова, които не са доста в международното кино, заслужават да бъдат запомнени. Тя е от почтените хора в киното, които ме накараха да се занимавам с тази простотия, наречена кино ", показа Любен Чаталов.
Коста Биков: Бинка Желязкова си остава пример за режисьорска смелост и независимост
Режисьорът Коста Биков среща Бинка Желязкова до момента в който е студент по кинорежисура във ВИТИЗ. " Имах щастието да бъда покрай нея във филмите „ Басейнът ” и „ Голямото нощно къпане ” като студент и като асистент-режисьор ", сподели той пред Lupa.bg.
Коста Биков показа своето стихотворение, отдадено на Бинка Желязкова и Христо Ганев.
Животът си тече безшумно
на Бинка и Христо
А бяхме млади, ех, Да бяхме млади
Привързани преждевременно към не един балон
С Последната си дума пак сме безпощадни
В Басейнът мълчи многомилионен вопъл...
Младият режисьор написал това посвещение още като студент в края на 70-те години, когато бил в екипа на Бинка за кино лентата „ Голямото нощно къпане ”. " То е израз на най-дълбокото ми удивление и поклонение пред Бинка и Христо. Ако би трябвало с една дума да дефинира наличието им в моя живот и най-много в историята на българското кино – то е величествено! ", споделя Коста Биков.
" Спомням си по какъв начин след една паметна за всички нас първа прожекция на „ Полет над кукувиче гнездо ” в Дома на киното инцидентно ги видях в градинката пред Банята... Те вървяха пред мен и държаха ръцете си – като че ли това беше финалният кадър на „ А бяхме млади ” и единствено ненаситното въображение на студент по кинорежисура можеше да „ инсталира ” в светлите кръгове на влюбените фенерчета лицата на Бинка и Христо. Двадесет години по-късно, в предаването „ Понеделник 8 1/2 ” за кино лентата „ Басейнът ” оставих финалния кадър с фенерчетата и един стих на Карл Сандбърг, който като че ли в действителност е отдаден на тях: „... Има досег сред две ръце, пред който всичките енциклопедии мълчат... ”, споделя режисьорът.
Според него Бинка Желязкова си остава пример за режисьорска смелост и независимост. " Винаги съм се възхищавал и вдъхновявал от нейните филми, тъй като те са най-близко до поезията. И Бинка е най-близко до това, което най-точно е казано от Орсън Уелс: „ Камерата е око в главата на стихотворец ”, показа Коста Биков. Той пази като скъпа светиня клапата на кино лентата „ Голямото нощно къпане ”. " Никога няма да се примиря с обстоятелството, че би трябвало да приказвам за Бинка в минало време... За мен Бинка Желязкова е и ще бъде вечно мой преподавател и другар ", са думите на Коста Биков.
" Талантлива, ексцентрична и храбра бунтарка с сложна орис, дружно със брачна половинка си Христо Ганев – сценарист и стихотворец. Свободни, истински и метафорични, много от филмите им са приветствани на интернационалните фестивали, само че в България са покосявани от тоталитарната цензура ", означават кинокритиците. Жена с темперамент, която остава вярна на себе си и на своите правила. Неслучайно я назовават " Желязната " Бинка.
" Моята тематика в изкуството е съпротивата - в най-широкия смисъл на думата. Съпротива към всичко, което ни пречи да останем правилни на себе си, на концепциите, за които се борим, на обкръжаващите ни хора ", споделя приживе именитата режисьорка.
Христо Ганев е сценарист на " Животът си тече безшумно... " (1957), " А бяхме млади " (1961), " Последната дума " (1973), " Басейнът " (1977), " Голямото нощно къпане " (1980), " Нощем по покривите " (1988), които Бинка Желязкова снима като режисьор. Нейният филм " Привързаният балон " (1967) е по сюжет на Йордан Радичков. Бинка Желязкова е режисьорка и на документалните филми " Нани-на " (1982) и " Лице и опако " (1982). " Животът си тече безшумно... " и " Привързаният балон ", както и документалните филми на режисьорката, отдадени за дамите от Сливенския затвор, са спрени от цензурата и излизат на екран чак след измененията през 1989 година
И Бинка Желязкова, и Христо Ганев остават на честни позиции както в творчеството си, по този начин и във всичките си обществени действия. Всички, докоснали се до този извънреден тандем в българското кино, споделят, че двамата кинотворци излъчват изключително достойнство и достолепие.
Lupa.bg се обърна към актьорите Деляна Хаджиянкова, Ники Сотиров и Любен Чаталов, които са се снимали във кино лентата на Бинка Желязкова да споделят своето чувство за нея като персона и режисьор. Думи за Бинка Желязкова показа и режисьорът Коста Биков, който е бил неин помощник режисьор в някои от филмите.
Деляна Хаджиянкова: Бинка Желязкова е изключителна жена, да фотографирам с нея бе сбъдната фантазия
Да снима с Бинка Желязкова е сбъдната фантазия за Деляна Хаджиянкова. Талантливата актриса още като млада прави изключителна роля във кино лентата „ Нощем по покривите ”, който излиза на огромен екран през 1988 година Тя е в ролята на Малката Надежда.
„ Този филм е моя сбъдната фантазия. Има доста неща в живота ми, за които съм мечтала доста мощно. Те са ми се случили не тогава, когато съм очаквала, само че се случват. Да фотографирам с Бинка Желязкова е сбъдната фантазия.
За положително или за неприятно, аз съм от тези генерации, които са гледали нейните филми. Когато съм ставала актриса съм мечтала за нея. Мечтала съм за Бинка Желязкова и за Христо Ганев и съм си казвала: „ Господи, несъмнено в никакъв случай няма да фотографирам при тях. Сигурно в никакъв случай няма да се докосна до тези фигури ", прочувствена е Деляна Хаджиянкова.
Снимка: Фелия Барух
" За мен присъединяване в „ Нощем по покривите ” беше голямо събитие. Когато ми се обадиха за кастинг бях на море. Явих се на кастинга и тръгвайки си от него си споделих: „ Никога няма да ми се обадят ”. Мина един месец и аз даже си помислих, че фотосите към този момент са почнали. Изведнъж обаче ми звъннаха и ми споделиха, че съм поканена за ролята на Малката Надежда. Това е един от неописуемите адреналини. Почувствах се на седмото небе. Ако съществува такова небе към този момент го познавам. Бях доста, доста щастлива. За мен това беше вдъхновяваща среща ", върна се 35 години обратно даровитата актриса.
Деляна Хаджиянкова като Малката Надежда в " Нощем по покривите "
" Бинка Желязкова е изключителна жена, изключителна персона. Тя ме е научила на доста неща.
Аз в нейно име постоянно съм с маникюр, постоянно с лек грим, тъй като от нея знам, че дамата постоянно би трябвало да наподобява извънредно добре, да е на равнище, въпреки тогава да съм била доста млада. Защото Малката Надежда въобще не беше някаква накипрена и гримирана Надежда. За мен беше голяма чест да работя и с Бинка Желязкова, и с Христо Ганев, и с всички сътрудници актьори. За мен това беше голямо учебно заведение. Обожавам тези хора. Бинка Желязкова е една от най-великите дами в българското и международно кино. Винаги си припомням за нея и за Христо Ганев с признателност и обич ", показа Деляна Хаджиянкова.
Ники Сотиров: За Бинка Желязкова киното беше богослужение
Ники Сотиров разкри, че от първата си среща с Бинка Желязкова, с която снима " Голямото нощно къпане ", се отнася с доста обич и с доста приятелско възприятие към нея.
" Тя обичаше самоиронията. В продукцията се говореше, че „ Желязкова се кове, до момента в който е гореща. “ Мило й ставаше, когато дочуеше тази имитация, въпреки че никой не й е казвал по този начин окончателно. Бинка е една желязна жена, неслучайно е Желязкова. Жена, която постоянно е стимулирана да прави огромно, европейско и международно кино. Всеки подробност, всеки кадър можеш да си го изрежеш от 35-милиметровата лента, да си го увеличиш и да си го сложиш на стената у дома.
Бинка дружно с оператора Пламен Вагенщайн, светла памет и на двамата, реализираха този резултат в " Голямото нощно къпане. Сценарият на Христо Ганев е брилянтен. Но той даваше независимост и на Бинка, и на актьорите. Ние обсъждахме всяка сцена и когато някой раждаше нещо по-креативно от това, което беше в драматургията, Бинка и Христо нямаха нищо срещу то да влезе в снимачния развой ", описа пред Lupa.bg един от най-популярните и обичани артисти.
Ники Сотиров показа и някои изключително прочувствени и даже рискови моменти от фотосите на " Голямото нощно къпане ".
" С Янина Кашева преживяхме една от най-странните нощи преди на сутринта да снимаме гореща любовна сцена. Любовта на нашите герои е утопична, тя съществува, само че е без бъдеще и по тази причина споделям, че е утопична. Много мъчителна, това са хора от разнообразни съсловия, доста интелигентни, доста се обичат, само че действителностите – приказвам за драматургията, която беше основал Христо, беше такава, че тази обич не можеше да продължи. Преди фотосите на тази гореща любовна сцена Бинка ни извика, дълго говорихме, говорихме за всеки един кадър, от кое място потегля камерата, какво тъкмо се случва, какво си споделят в този миг, би трябвало ли да има думи или всичко е око, жест, милувка.
Бинка ни донесе един албум на Йеронимус Бош. Тя смяташе, че нещо от неговите картини като сила, като химия, като обръщение е в тази голяма обич, която няма никакво бъдеще. Иначе ние трябваше да снимаме любовната сцена на сутринта, когато не е изключително удобно за актьорите да снимат сходен вид подиуми и то в една дюна на 40 градуса.
Но задачата да правиш кино с Бинка Желязкова не търпи взаимни отстъпки, камо ли мрънкане.
Тя, както и Въло Радев, прочувствено и психически доста работеха с актьорите. Това са двата колоса, до които съм се докоснал и това остава за цялостен живот. Ти пиеш вода от извора на киното. Бинка Желязкова и Въло Радев са двамата доста огромни режисьори за мен в българското кино. Разбира се има и друго, само че в тази ситуация приказвам за моите персонални контакти. Бинка и Въло вадеха запас от актьорите, дешифрираха ги по някакъв метод, без актьорите да подозират, че носят този запас. Имаше някаква мистичност в нейната работа и необикновен обред. За режисьорите от нейното потомство киното беше богослужение ", прям бе артистът.
" Мисля, че се един първокласен филм. " Голяото нощно къпане " мина с заслужен триумф в Кан. След излъчването на кино лентата френска продуцентка беше изпратила до редакцията на „ Българско кино “ писмо до мен и покана да се срещнем в София. Това писмо беше крито от мен безусловно съзнателно и целеустремено 5 години. Имах другари в тази редакция, които ми го демонстрираха след 5 години, когато то към този момент нямаше нито фактическа, нито морална стойност и годност. Гледам с подигравка и смешка на този факт ", сподели още Ники Сотиров.
" По сюжет Яна Кашева плува като рибка, аз плавам като ютия. В живота аз плавам като рибка, Яна Кашева - като ютия. От едни 4-5 метра скачаме дружно във водата, Яна ми прави мъртва хватка и с хиляда зора съумяваме да изплуваме и двамата, като аз я вардя да не се удави. Това беше комично от камбанарията на времето ", показа артистът.
Има обаче и още един случай, много трагичен, който за благополучие приключва без жертви. " По сюжет аз би трябвало да се давя. И вторият оператор на кино лентата Емил Димитров-Графа ми споделя: „ Вземи за всеки случай едни плавници, морето е неспокойно, има мъртво неспокойствие. “ Аз съм на 100-150 метра от брега. Това се случва при варварските скали.
И Бинка крещи с мегафона: „ Удави се като хората, пудро такава, стига си се правил, суетнико “. Разбира се, тя го споделя това с доста обич, въпреки че в профил може да звучи необичайно за хората, които са отвън киното. Много се обичахме с нея.
В един миг обаче, след два часа престой във водата, ме пое някакво гадно, студено течение, спасителите към този момент ги нямаше, нито знаех къде им е лодката, нито ги виждах, и в един миг аз стартирам да се давя в действителност. Отказа ми десният крайник.
Започвам да крещя: „ Помощ! Помощ! Помощ! “ И Бинка споделя: „ Това е! „ Оскар “ за давене! Браво! “ И екипът си потегли, а аз продължих да се давя. За благополучие същият този огромен другар Емчо Димитров-Графа ми беше дал голяма безвредна игла, която беше в банския ми. Надупчих крепко бедрото на десния крайник и някак си съумях да изляза на брега и за към половин минута съм изгубил схващане. На другия ден се разчу какво е станало. Видяхме се с Бинка и тя ми сподели: „ Ти го направи ужасно, от кое място да знам, че се давиш същински. “
Това са иронията и капризите на тази специалност, само че пък е толкоз хубаво да снимаш кино. Има необикновен адреналин. Разтрепервам се без значение дали фотографирам студентски филм или американски филм, или пък фотографирам с едни от най-големите български режисьори. Радвам се, че с помощта на хора като Бинка и Въло киното се трансформира в безспорна вяра и в безспорна религия, че единствено посредством него светът е по-добър. И да има повече обич, другояче всичко се обезсмисля. Поклон до земята, шапки долу и доста обич и бездънен, бездънен почит за Бинка Желязкова! ", са трогателните думи на Ники Сотиров.
Любен Чаталов: Бинка Желязкова ме научи, че киното е обич
" Снимал съм два кино лентата с Бинка Желязкова - „ Голямото нощно къпане “ и „ Нощем по покривите “. Единия го снимахме пет месеца, другия – три месеца. Помня доста добре снимачния развой, тъй като нищо не минаваше метър през Бинка. Тя ме научи, че нищо не трябва да се минава метър и да се прави просто ей по този начин. Това е като в любовта - човек не трябва прави обич и секс метър. А киното е обич ", показа обичаният артист Любен Чаталов.
" На пръв взор Бинка Желязкова беше строга жена, всяваше почит във всички, които работеха с нея. Всъщност тя беше меко прокълнат създател, в случай че мога по този начин да се изразя. Защото един създател не може да бъде отстъпчив, не може да бъде и прокълнат същински. Бинка Желязкова знаеше какво прави – тя има общо девет кино лентата, от които седем игрални. Големите доайени в българското кино като Бинка Желязкова и Въло Радев – имат седем игрални кино лентата. Питали ли сте се за какво действително са толкоз малко? Защото те осмисляха какво вършат.
Сега всеки снима филми – станало-нестанало, няма значение. Сега някои работят на правилото: дай да съберем 10 души артисти, да напишем едно сценарийче, да вземем парите на Филмовия център.
При Бинка нещата не стояха по този начин. Бинка Желязкова и Христо Ганев бяха хора с чест. Преди да стартира да снима тя обмисляше – би трябвало ли, заслужава ли си, какво ще опише на света, на себе си, на сътрудниците, на артистите. Има ли какво да каже с този филм, за какво го споделя, по какъв начин го споделя.
Днес нещата не стоят по този начин и по тази причина не са отговорни младите режисьори. Виновна е системата, която споделя: „ Дай за 20 дни да заснемеш нещо и това е. ” Преди не беше по този начин, изключително при Бинка Желязкова. Мисълта ми е, че тя изпитваше голямо почитание към киното. Според мен същинското кино изчезна 10-15 години след Бинка Желязкова и Въло Радев. Това към този момент не е кино. Това е „ Аватар ”, това са комикси и небрежно разказани истории, които се гледат бързо и по-късно се не помнят. Времето е такова – нямаме време да се замислим. Докато Бинка можеше да мисли ", даде своя коментар артистът.
" Никога няма да я не помни на терена. Тя не пушеше, само че ядеше семки. В един миг станахме по-близки, въпреки че не можех да й приказвам на „ ти ”. И я попитах за какво яде семки и тя отговори с усмивка: „ За да не експлодирам ”. Бинка запазваше хладнокръвие, когато някой правеше неточности. Както споделяше Слабаков: „ В киното висене му е майката ”. А Бинка знаеше да виси. Но тя в действителност не е висяла, а е мислила.
Когато кажа Бинка, незабавно се сещам за Христо. Винаги ги свързвам двамата, не мога иначе. Тандемът Бинка Желязкова-Христо Ганев е паметен. Бинка забрани на Христо като сценарист да се явява на терена, с цел да не разсейва артистите.
Веднъж до момента в който седяхме към огъня и чакахме да донесат кожуха на Бинка, тъй като ние влязохме края на ноември във водата и снимахме през нощта, се чу свиркване. Погледнах и видях Христо Ганев, който ми сподели: „ Тихо, ела, ела, да не ме чуе Бинка. Студено ли ви е? Ето пийнете по една глътка и не й казвайте, че съм тук. “ Вероятно Бинка е знаела, само че това основава една атмосфера на фамилиарност по време на фотоси, която едва ли различен има време или предпочитание да го прави. Но те го правеха красиво по някакъв метод и с обич към всички нас.
Когато Бинка се разболя Христо не излезе 10 години от вкъщи им и се грижеше за нея. Никога не съм чувал пояснение в обич сред тях обществено. Вероятно те са си имали своите откровения уединено. Но бих желал да кажа, че това е обич. Хората, които се обичат между тях не могат да не вършат същото и в киното, с това, което вършат. А Бинка и Христо обичаха актьорите. Бинка не е на 100 години. Тя е жива, до момента в който има хора, които я помнят. Докато съществува киното би трябвало да помнят нея. Хора като Бинка Желязкова, които не са доста в международното кино, заслужават да бъдат запомнени. Тя е от почтените хора в киното, които ме накараха да се занимавам с тази простотия, наречена кино ", показа Любен Чаталов.
Коста Биков: Бинка Желязкова си остава пример за режисьорска смелост и независимост
Режисьорът Коста Биков среща Бинка Желязкова до момента в който е студент по кинорежисура във ВИТИЗ. " Имах щастието да бъда покрай нея във филмите „ Басейнът ” и „ Голямото нощно къпане ” като студент и като асистент-режисьор ", сподели той пред Lupa.bg.
Коста Биков показа своето стихотворение, отдадено на Бинка Желязкова и Христо Ганев.
Животът си тече безшумно
на Бинка и Христо
А бяхме млади, ех, Да бяхме млади
Привързани преждевременно към не един балон
С Последната си дума пак сме безпощадни
В Басейнът мълчи многомилионен вопъл...
Младият режисьор написал това посвещение още като студент в края на 70-те години, когато бил в екипа на Бинка за кино лентата „ Голямото нощно къпане ”. " То е израз на най-дълбокото ми удивление и поклонение пред Бинка и Христо. Ако би трябвало с една дума да дефинира наличието им в моя живот и най-много в историята на българското кино – то е величествено! ", споделя Коста Биков.
" Спомням си по какъв начин след една паметна за всички нас първа прожекция на „ Полет над кукувиче гнездо ” в Дома на киното инцидентно ги видях в градинката пред Банята... Те вървяха пред мен и държаха ръцете си – като че ли това беше финалният кадър на „ А бяхме млади ” и единствено ненаситното въображение на студент по кинорежисура можеше да „ инсталира ” в светлите кръгове на влюбените фенерчета лицата на Бинка и Христо. Двадесет години по-късно, в предаването „ Понеделник 8 1/2 ” за кино лентата „ Басейнът ” оставих финалния кадър с фенерчетата и един стих на Карл Сандбърг, който като че ли в действителност е отдаден на тях: „... Има досег сред две ръце, пред който всичките енциклопедии мълчат... ”, споделя режисьорът.
Според него Бинка Желязкова си остава пример за режисьорска смелост и независимост. " Винаги съм се възхищавал и вдъхновявал от нейните филми, тъй като те са най-близко до поезията. И Бинка е най-близко до това, което най-точно е казано от Орсън Уелс: „ Камерата е око в главата на стихотворец ”, показа Коста Биков. Той пази като скъпа светиня клапата на кино лентата „ Голямото нощно къпане ”. " Никога няма да се примиря с обстоятелството, че би трябвало да приказвам за Бинка в минало време... За мен Бинка Желязкова е и ще бъде вечно мой преподавател и другар ", са думите на Коста Биков.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ